№ 69291
гр. София, 06.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110113125 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа, поради уволнението, с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и
т.3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК.
Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена. Исковата молба е редовна по смисъла на
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на
исковата молба.
Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния
ПИСМЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
Ищецът В. Т. И. твърди, че в периода от 01.07.2021 г. до 24.01.2023 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е изпълнявал длъжността „организатор
стопански дейности“. Твърди, че на 24.01.2023 г. е получил заповед № 01/20.01.2023 г. за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с която трудовото правоотношение на
ищеца било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Поддържа, че уволнението е
незаконно, поради следното: не е налице извършено нарушение, респективно недоказаност
на извършването на дисциплинарно нарушение от страна на ищеца; не са взети писмени
обяснения на ищеца; издаване на заповедта след изтичане на законовия давностен срок по
чл. 194, ал. 1 КТ; заповедта не е мотивирана, съгласно изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ; не е
налице ясно описание на нарушението; не са посочени дати на извършеното нарушение;
заповедта е била издадена в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение е
прекратено в нарушение чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото работникът е бил в отпуск, поради
временна неработоспособност към момента на връчване на заповедта. Излага, че
формулираните в заповедта 14 нарушения не отговаряли на изискванията на чл. 195, ал. 1
КТ, не били описани по ясен и разбираем начин и не били достатъчно конкретизирани,
поради което за работника не ставало ясно какво нарушение е извършил. Твърди, че въпреки
че с заповед от 10.01.2023 г. работодателят е изискал обяснения от ищеца, зададените от
ответника въпроси не отговаряли на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото не
съдържали факти и обстоятелства за извършено нарушение, били общо зададени и не
ставало ясно какво конкретно питане се отправя към ищеца. Твърди, че на 12.01.2023 г. е
1
дал обяснения, в които е посочил, че не разбира какво го питат. Твърди също, че към
момента на прекратяване на трудовото му правоотношение брутното трудово
възнаграждение на ищеца било в размер на 1 429,32 лв. С оглед на изложеното се иска съда
да отмени уволнението, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението длъжност, както
и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 8 575,92
лева за периода 24.01.2023 г. – 24.07.2023 г. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което е заемал длъжността „организатор
стопански дейности“. Твърди се, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно
наказание, поради което заповедта за уволнение е законосъобразна. Твърди, че
„дисциплинарното уволнение“ било наложено, считано от получаване на заповедта, но не
по-рано от изтичане на ползвания от ищеца отпуск, поради което периодът за оставане без
работа започвал от изтичане на отпуска – 26.02.2023 г. Оспорва трудовото правоотношение
да е прекратено с издадената заповед за налагане на „дисциплинарно уволнение“ от
20.01.2023 г., като твърди, че същото е прекратено едностранно от работника със заявление
от 20.01.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ето защо счита, че процесната заповед
не е произвела никакво правно действие, доколкото трудовоправната връзка между страните
вече е била прекратена на основание подаденото от работника едностранно изявление. Моли
се за отхвърляне на исковете, като се претендират и деловодни разноски.
Страните са представили писмени документи, които следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото, поради тяхната относимост към предмета на спора и
допустимост по правилата на процеса.
Направено е искане от ответника за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, което искане съдът
намира за основателно.
По доказателствата и на основание чл.140, вр. с чл.312, ал.1 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 04.07.2023 г. от
13:30 часа.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели при режим на довеждане на страната на ответника.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да представи
трудовата си книжка в оригинал за констатация.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи оставането си без
работа, поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и
размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди
уволнението /последно БТВ за цял, пълен отработен месец/.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване законността
на извършеното уволнение на ищеца, респ. че са извършени посочените в заповедта за
уволнение дисциплинарни нарушения, съставляващи основание за налагане на
дисциплинарно наказание - уволнение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ МЕЖДУ СТРАНИТЕ обстоятелствата, че същите са
били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при
2
ответника длъжността „организатор стопански дейности“ въз основа на трудов договор от
01.07.2021 г., че със заповед № 1/20.01.2023 г. на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, че заповедта е връчена на ищеца на 24.01.2023 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3