Решение по дело №479/2022 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 158
Дата: 12 септември 2022 г. (в сила от 12 септември 2022 г.)
Съдия: Цезаринка Христова Йосифова-Йоткова
Дело: 20224400600479
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Плевен, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
в присъствието на прокурора Искр. Ст. Г.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600479 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен,
подаден срещу присъда № 36/30.03.2022г., постановена по НОХД №
2309/2021г. по описа на РС-Плевен.
С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Н. ПЛ. Д.
за невинен в това, на 29.11.2021 година, в град Плевен, без надлежно
разрешение, съобразно Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, да е държал високорискови наркотични вещества -
метамфетамин с общо нетно тегло 0.095 грама на стойност 2.38 лева, поради
което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му
обвинение по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Във въззивният протест се изразява становище, че постановената
първоинстанционна присъда е неправилна. Прокурорът, изготвил протеста,
1
приема, че има достатъчно доказателства за това, подсъдимият да е извършил
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, поради което предлага да се
отмени присъдата на районния съд и въззивният съд да осъди Н. ПЛ. Д. за
престъплението по обвинението, или да върне делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя
представител, поддържа въззивния протест. Прокурорът предлага присъдата
да се отмени. Намира, че има достатъчно доказателства по делото затова, че
предметът на престъплението е бил в притежание на подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия заявява, че протестът е
неоснователен и липсват данни за авторството на деянието. Моли въззивния
съд да потвърди първоинстанционната присъда.
В своя лична защита подс.Д. заявява, че желае да се потвърди
присъдата.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се в
съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протестът за допустим, но
разгледан по същество - за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. П. Д. е роден на *** година в град Плевен, живущ в
същия град, българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********. Подсъдимият Д. има висше
образование със степен „Магистър“, което завършил в Медицински колеж за
рентгенов лаборант. Същият страда от наркотична зависимост, с която се
бори. Няколко пъти постъпвал на лечение в Психиатрични клиники
доброволно. Последната хоспитализация на Д. била през периода месец април
2
- месец юни на 2021 година, през който провел лечение в ДПБ-Ловеч отново
по собствено желание.
Свидетелката В.Р. от град Плевен също е наркозависима с давност от
около 10 години и е позната на органите на полицията. В началото на 2021
година подсъдимият и Р. започнали връзка. Тя продължила от началото на
2021 година до месец септември на същата година. През периода месец юни
до септември на 2021 година подсъдимият и Р. дори живеели заедно в едно
домакинство в жилище, находящо се в град Плевен, *** - собственост на
майката на Р..
В края на месец септември 2021г. отношенията им се влошили. Н.Д. се
опитвал да преодолее зависимостта си към наркотиците, а Р. отказвала да го
направи за себе си. Ето защо, подсъдимият напуснал жилището, което
обитавал заедно с Р. и се прибрал в дома на баща си - свидетеля П. Д..
Въпреки това, добрите отношения между Д. и Р. се запазили. Подсъдимият
периодично посещавал дома й, дори оставал да вечеря и нощува там
понякога. Уговорили се, когато В. полага труд в смяна от 10:00 часа до 22:00
часа, Д. да разхожда кучето й два пъти на ден. За тази цел, Р. му предоставила
ключ от жилището си. Два пъти в седмицата подсъдимият отивал в дома й и
извеждал на разходка домашният й любимец.
В късния следобед на 29.11.2021 година, В.А., И.Д. и В.М. /и тримата
служители на ОД на МВР – Плевен/ се намирали в района на площад *** в
град Плевен и извършвали рутинните си задължения във връзка с превенция
на престъпността. Около 15:00 часа забелязали подсъдимия Д. да излиза от
*** на същия площад. Бил им познат по линия на наркоразпространението в
град Плевен. Освен това, била налична и оперативна информация, че към
онзи момент Д. живее на посочения по-горе адрес в жилище - собственост на
приятелката му, също известна на органите на полицията. Полицейските
служители спрели подсъдимия за проверка. В хода на същата го попитали
дали притежава и носи в себе си забранени от закона вещества. Той не
притежавал такива и отрекъл. Полицейските служители го подканили да ги
заведе в жилището, собственост на майката на Р.. Д. се подчинил. На
кухненска маса в жилището, находящо се в град Плевен, площад ***, били
установени три броя прозрачни полиетиленови пликчета, съдържащи
кристалообразно вещество и един брой свивка от сребристо на цвят фолио.
3
Н.Д. бил отведен в сградата на Първо РУ при ОД на МВР- Плевен и задържан
за срок от 24 часа с нарочна заповед. На лицето бил извършен личен обиск,
обективиран в протокол от 29.11.2021 година. При обиска у него не били
намерени забранени вещества. След задържането му, Д. подписал протокол за
доброволно предаване на намерените в дома на Р. вещества. В беседа,
проведена между него и полицейските служители заявил, че
кристалообразното вещество било негово и било предназначено за лична
употреба. Подсъдимият бил освободен от Ареста на 29.11.2021 година в 17:00
часа. Веднага след това се обадил на приятелката си - свидетелката В.Р. и й
разказал за случилото се, както и че за случилото се бил уведомен разследващ
полицай К.А.. Р. познавала А. от преди във връзка с други дела на нейн
приятел /също криминално проявен/, които А. разследвал за извършени
общоопасни престъпления. Решила да го потърси по телефона, за да му каже,
че намереното в дома й забранено от закона вещество всъщност е нейна
собственост. В. Р. провела лично разговор с разследващия полицай К.А. в
сградата на Първо РУ на МВР-Плевен два дни след датата на
инкриминираното деяние и признала, че наркотичното вещество е нейно.
По случая е проведено е бързо производство.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-
горе фактически констатации.
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е
обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията
на всички свидетели, както и приетите писмени доказателства. Събраните в
хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие
доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за
установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.
При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства,
4
необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на
доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните
обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд
изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на
проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени
материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка,
доказателствени изводи относно фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, а
също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият Н.
ПЛ. Д. не е автор на деянието, квалифицирано по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Безспорно е установено, че при направения личен обиск у него не е намерено
забранено от закона вещество. Установените в дома на В.Р. наркотични
вещества са предадени от подсъдимия на полицейските служители и пред тях
той е заявил, че са негово притежание. Въз основа на неговите признания са
свидетелските показания на тези лица. Въз основа на признанията на
подсъдимия е изготвения по делото протокол за доброволно предаване от
29.11.2021г. Впоследствие Д. се отрича от тези признания, а свидетелката Р.
заявява, че предадените наркотични вещества са нейно притежание. Както
правилно е отразил в мотивите си първоинстанционния съд, по опаковките, в
които е открито съдържанието на наркотичното вещество, не са иззети и не са
установени следи, съвпадащи с пръстовите отпечатъци на подсъдимия.
Единственият източник за установяване авторството на престъплението, се
явява самопризнанието на Н.Д., направено пред полицейските служители. По
делото няма други доказателства, които да подкрепят това самопризнание, а
осъдителна присъда не може да се постанови само въз основа на
самопризнанието на подсъдимия.
Правилни са правните изводи на решаващия съд, че при описаната и
5
приета фактическа обстановка, обвинението против Н.Д. по чл.354а, ал.3, т.1
от НК е недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.
По реда на служебната проверка и, с оглед на правомощията си,
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права
на всички страни за участие в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 36/30.03.2022год., постановена по НОХД
№ 2309/2021г. по описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6