ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 2456 17.12.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
въззивен гражданска състав
На: седемнадесети
декември две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
1762
по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 3421/04.07.2018 г., допълнена и
конкретизирана с въззивна жалба вх.№ 3418/04.07.2018 г., първата жалба подадена
лично от И.Н.Ц. ***, със съдебен адрес ***, а втората жалба подадена чрез адв.К.Тодоров,
против решение № 52/14.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 536/2017г. по описа на РС-Царево, с което И.Н.Ц. е осъден
да заплати на Х.И.Ц. с ЕГН ********** и на Н.С.Н. с ЕГН ********** сумата от по 2 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди от неоснователно повдигнатите от
ответника против ищците обвинения, предмет на приключилите с влезли в сила
съдебни актове по НЧХД № 346/2016 г. на РС-Царево и НЧХД № 1708/2016 г. на
РС-Царево, от които суми – по 1000 лв. размер на неимуществените вреди по
първото дело за всеки един от тях и по 1000 лв. размер на неимуществените вреди
по второто дело за всеки един от тях, ведно с лихвата за забава върху всяка от
главниците, считано от датите на подаването на частните тъжби до РС-Царево,
съответно от 03.11.2015 г. и от 01.02.2016 г. до окончателното им изплащане,
като предявените искове са отхвърлени в останалата им част за разликата до
претендираните размери от по 4000 лв., като неоснователни.
Във въззивната жалба
са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение, постановено в противоречие с материалния закон и при множество
нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че правните изводи на съда са
необосновани и не почиват на безспорни доказателства, формирани са при липса на
анализ на фактите и без да са обсъдени и преценени становищата на страните,
като не са обсъдени наведените от ответника възражения, а анализа на съда се
свежда до възпроизвеждане съдържанието на исковата молба. Оспорва се като
неправилен извода на районния съд, че предприетата от ответника защита на
гражданските му права представлявала непозволено от закона действие, което
обосновавало противоправност на поведението му и злоупотреба с права. Според
въззивника, не може на база резултата от водените НЧХД да му се вмени
злоупотреба, тъй като той е завел тези дела, за да защити свои права, а не е
целял постигнатия по тях резултат, бил е убеден в правотата си, което следва и
от факта, че се е обърнал към втора инстанция за защитата им. Навеждат се
доводи и за допуснати от районния съд процесуални нарушения, свързани с доклада
на делото и с разпределението на доказателствената тежест, за произнасяне на
съда по нередовна искова молба, за нарушение на чл.166, ал.1, т.2 ГПК при
разпит на свидетелите, както и нарушение на чл.7, ал.1 ГПК, като съдът не дал
указания на ищцовата страна да поиска
медицинска експертиза за изясняване на въпросите относно здравословното
състояние на ищците и не назначил служебно такава. Посочва се също, че липсва
конкретен отговор в решението по всеки един от исковете досежно неговата
основателност и обоснованост, както и относно размера. В заключение се счита,
че липсва противоправно и виновно поведение на ответника, както и липсва
настъпил вредоносен резултат, което води до недоказаност и неоснователност на
исковите претенции. Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на ЦРС и да
отхвърли предявените искове. Не се правят нови доказателствени искания.
Претендират се направените разноски по настоящото дело.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчен на въззивника И.Н.Ц. чрез
пълномощниците му адв.Тодоров и адв.К. на 25.06.2018 г. и на 29.06.2018 г.,
като въззивната му жалба е подадена на 04.07.2018 г. Следователно, въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което същата е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Х.И.Ц. и Н.С.Н., подаден чрез
пълномощник адв.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Считат се за неоснователни възраженията на въззивника за допуснати от
районния съд процесуални нарушения, посочени в жалбата, за което се излагат
подробни съображения, а оплакванията, свързани с доклада на делото, се считат
за преклудирани. За неоснователни се считат и оплакванията във въззивната
жалба, че с подаването на две тъжби ответникът е осъществил свое конституционно
право и деянието му не е противоправно, като се посочва, че въззивникът не е
упражнил добросъвестно това свое право, тъй като същият е знаел, че ищците не
са извършили твърдяните от него престъпни деяния и въпреки това ги е обвинил, а
индиция за неговата недобросъвестност е фактът, че второто наказателно дело е
било прекратено поради оттегляне на
тъжбата от негова страна. Молят въззивния съд да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени нови
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
Предвид горното и след проверка допустимостта на въззивната
жалба и писмения отговор към тях, съдът намира, че делото следва да се внесе в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на осн. чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1762/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника И.Н.Ц. и постъпилия писмен отговор от
въззиваемите-ищци Х.И. Цанковски и Н.С.Н..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.