Р Е Ш Е Н И Е  №68

 

гр. Пазарджик, 24.06.2020 г.

 

ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,             в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година  в състав:

                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИЛИАНА ДИМИТРОВА                                                                                                                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. № 316 по описа                за 2018 г., за да се произнесе прие следното:  

         В постановеното по делото решение съдът служебно констатира фактическа грешка, изразяваща се в осъждането на ответника да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 1 800 лв.

         Това осъждане не съответства на действителната воля на съда, изразена в мотивите относно реално направените и дължими от страните разноски. Съдът е приел, че ответникът дължи разноски в полза на съда, защото ищцата е била освободена от заплащане на ДТ и разноски, както и възнаграждение в полза на адвокат В., която я е защитавала безплатно. Тази негова воля е намерила съответното отражение в диспозитива на решението, с която ответникът е осъден да заплати 1 155,60 лв. на адвоката на ищцата и съответните суми в полза на бюджета на съдебната власт.

         Осъждането на ответника да заплати и 1 800 лв. на ищцата, като разноски по делото, каквито тя реално не е направила, е резултат от допусната явна фактическа грешка. Такава сума в мотивите съдът е приел, че ищцата дължи на ответника/като резултат от неправилното сборуване на определите му разноски за адвокат и вещо лице/. Очевидно и от там е дошла грешката при присъждане на същата сума като дължима от ответинка, без да има основание за това и в противоречие с действителаната воля на съда, изразена в мотивите.

         Тази грешка съдът постановил съдебния акт е длъжен сам да поправи,като може да го стори и по своя инициатиа, без да е направено искане от някоя от страните.       

         По изложените съображания и на осн. 247 ГПК, съдът

         Р Е Ш И:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение                   № 39/26.02.2020 г. по т. д. № 316/2018 г., като постановява: изразът „до окончателното плащане на обезщетенията“, да се счита за край на осъдителния диспозитив в полза на ищцата Е.М., а посочената след него сума от 1 800 лв. да не счита за присъдена като разноски по делото.   

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на съобщение от страните.

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: