№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на седми февруари през
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна Макариева
Светлана Цанкова
като
разгледа докладваното от съдия Макариева ч.гр.д. № 104
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
разпореждане №52429/25.11.2019г. по ч. гр.д. № 16689/19г. по описа на ВРС, в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен
лист за разноски в размер на 325 лева по
Заповед за изпълнение №8005/22.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №16689/2019г.
по описа на ВРС. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане, тъй като е налице влязло в законна сила изпълнително
основание- заповедта не е обезсилена, а отказът да се обезсили не е обжалван. В
този смисъл е налице редовен от външна страна подлежащ на изпълнение акт-
стабилна заповед, по която на основание чл.406 ал.1 ГПК следва да бъде издаден
изпълнителен лист. Развиват се и съображения за незаконосъобразни изводи по
отношение на активното поведение на длъжника да заплати дължимото още преди
завеждане на заповедното производство. Твърди се, че не отговаря на
действителността, че длъжникът не е дал повод за подаване на заявлението. Моли
за отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на изпълнителен лист.
В срока по чл. 276 ГПК е
подаден отговор на частната жалба от длъжника „Енерго
Про Продажби“ АД, с който жалбата се оспорва.
Възразява, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в частта за разноските,
тъй като сочи, че заповедта влиза в сила в строго регламентирани от закона
случаи- при оттегляне на възражението, при неподаването му в срок или след
влизане в сила на решението по иск за установяване на вземането. Счита, че не е
дал повод за иницииране на заповедното производство, поради което и правилно е
прието, че не дължи плащането на разноските по заповедта. Моли разпореждането
да бъде потвърдено.
По допустимостта на производството,
съдът намира следното:
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок от легитимирано лице, както и е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което и е допустима.
По същество съдът намира следното:
Производството
пред ВРС е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД. Въз основа на същото е издадена Заповед за изпълнение
№ 8005/22.10.2019г.,с която е разпоредено „Енерго-Про Продажби“ АД да
заплати на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД сумата от 19,00 лева, представляваща недължимо платена
такса за възстановяване на преноса на електрическа енергия по фактура № ТП3301317590/
12.09.2017г., като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за
цесия от 24.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 325,00 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса от 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение от 325,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
В
срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД. В същото е посочено, че възражението се подава на основание
чл.414 ГПК, тъй като длъжникът не дължи изпълнение на вземането.
Посочено е, че длъжникът възразява и по чл.414а ал.1 ГПК, тъй като в
срока по чл.412 т.8 ГПК е заплатил на заявителя сумата от 19 лв.- дължимо по
заповедта вземане. Моли съдът да обезсили издадената заповед за сумата от 19
лв.
Посочено е, че длъжникът възразява на осн.
чл.414а ал.2 ГПК и срещу дължимостта на сумата от 325
лв. разноски, присъдени в заповедта. Сочи, че не е дал повод за подаване на
заявлението и иницииране на заповедното производство. Твърди, че на
15.10.2019г. дружеството е било уведомено по електронна поща за сключения между
Атанас Атанасов Янакиев и „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД договор за
цесия. В това уведомление нямало посочена банкова сметка, ***, поради което „Енерго Про Продажби“ АД незабавно
предприело всички възможни действия за доброволно уреждане на отношенията –
изпращане на пощенски запис чрез „Български пощи“ ЕАД, изпращане на покана с
искане да бъде посочена банкова сметка, ***лно
обявения в ТР имейл адрес на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД,
изпращане на нотариална покана с искане за предоставяне на банкова сметка; ***а
предоставяне на банкова сметка. ***, че „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД не оказала необходимото съдействие съгласно изискването на чл.95 ЗЗД и
умишлено не отговорило на исканията за предоставяне на банкова сметка. ***,
че вписаният в ТР адрес бил фиктивен. Излага се, че с поведението си
„Енерго-Про Продажби“ АД не е станало повод за предявяване на вземането, поради
което не дължи разноски и моли заповедта за изпълнение да бъде обезсилена и в
частта за разноските.
На
основание чл.414а, ал.3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен
срок. В предоставени срок е постъпило становище, в което се сочи, че
едновременното предявяване на възражения по чл.414 и чл.414а ГПК е недопустимо.
Излага се, че била налице хипотезата по т.10, б.“в“ от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която ако
кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист
по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на
извършеното плащане. Твърди се, че още при издаване на процесната
фактура „Енерго-Про Продажби“ АД е било наясно,че начислената от него
наказателна такса не му следва и липсва основание същата да бъде изисквана и
събрана от потребителите, както и че към датата на издаване на фактурата е било
постановено Решение №125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, в което било
прието, че клаузите, въз основа на които се събира такса за възстановяване на
електричество са неравноправни. Твърди се, че получената без основание такса
ставала изискуема и се дължало връщането ѝ от момента, в който била
извършена неследваща се престация. Сочи се, че всички
действия на „Енерго-Про Продажби“ АД
започнали на 18.10.2019г. – 3 дни след като дружеството било известено за
извършената цесия и било поканено да плати на новия кредитор и един ден след
образуване на делото. Задължението било парично и носимо
по седалището на кредитора. Липсвали доказателства за изпълнение на
задължението чрез пощенски паричен превод. Оспорва се да е изпратена електронна
покана. Нотариалната покана не била за извършване на плащане, а за посочване на
банкова сметка. ***елен лист за разноските по заповедта.
С атакуваното разпореждане ВРС оставил без
уважение искането за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя по
отношение на сумата от 325 лв. разноски по заповедта.
Настоящият
състав при ВОС намира, че разпореждането ва
атакуваната му част е недопустимо, поради следното:
След постановяване на заповед за изпълнение и в
срока по чл. 412 ал.1 т.8 ГПК, респективно и срок по чл.414 ал.2 ГПК, длъжникът
е депозирал две възражения. Възражение по чл.414 ГПК, че не дължи изпълнение по
издадената заповед. И възражение по чл.414а ГПК, включващо възражение, че не
дължи изпълнение по заповедта за вземането на заявителя, тъй като е платил в
срока за доброволно изпълнение, както и възражение, че не дължи разноските от
325 лв., за които е издадена заповед, тъй като не е дал повод и не е станал
причина за завеждане на заповедното производство.
И двете възражения има суспензивен
ефект по отношение на издадената заповед за изпълнение. Той има действие до
разрешаването на подадените възражения. И докато това с предмет чл.414 ГПК се
разрешава от исковия съд в производството по чл.422 ГПК, с решението на който
може да бъде стабилизирана издадената в полза на заявителя заповед, то
възражението по чл.414 а ГПК се разрешава от заповедния съд. Същият има
правомощието да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост
от това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено от
длъжника плащане/ без въобще да разглежда по същество подаденото възражение и
доказателствата към него, ако в тридневния срок по ал.3 на чл.414а ГПК не
постъпи становище от заявителя. В този случай може да се направи аналогия с
нормата на чл.238 ГПК, като се приеме, че с неподаването на становище
заявителят се е дезинтересирал от искането си. Затова и без въобще да разглежда
по същество искането заповедният съд разполага с правомощието да обезсили
заповедта за изпълнение. Нормата на ал.5 чл.414а ГПК изрично предвижда, че
неподаването на становище и обезсилване на заповедта не е основание да се
отрече правото на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК. Т.е. това е
предвиденият от законодателя ред за защита на заявителя при пропуснат срок за
становище.
При подаване на становище в указания от закона
тридневен срок обаче нормата на ал.4 чл.414а ГПК задължава заповедния съд да разгледа
по същество депозираното от длъжника възражение и становището на заявителя. И
макар и изрично да не е посочено какъв правен резултат може да има
произнасянето на заповедния съд, настоящият състав намира, че последният
разполага с две възможности: Заповедният съд може да не приеме, че е извършено
плащане на признатото вземане по заповедта и да не приеме възражението по
чл.414а ГПК, като в този случай следва да остави без уважение и искането за
обезсилване на заповедта. В случай че установи извършено плащане, заповедният
съд следва да приеме като основателно възражението по чл.414а ГПК и да обезсили
заповедта за изпълнение /изцяло или частично в зависимост от установения размер
на заплатената част от вземането/, както и да обезсили в частта за разноските
/също изцяло или частично, като съобрази станал ли е причина длъжникът за
образуване на заповедното производство по смисъла на чл.414а ал.2 ГПК, както и
евентуално направено възражение за прекомерност/. И в двата случая обаче заповедният съд дължи
произнасяне по направеното възражение по чл.414а ГПК с изричен диспозитив,
който да обективира волята му дали приема или не
възражението по чл.414а ГПК, както и като последица обезсилва ли издадената
заповед и в кои части. Настоящият съставът счита, че ако и изрично да не е
посочено, че заповедният съд разполага с правомощието заповедта за бъде
обезсилена при приемане на възражението по чл.414а ГПК за основателно, то
постановяването на обезсилването се налага, доколкото представлява правна
последица от приетото възражение, че по издадената заповед не се дължи.
Доколкото законодателят изрично е предвидил обезсилване на заповедта при
неподаване на становище, то по аргумент на по-силното основание следва да се
приеме, че с това правомощие съдът разполага и при разглеждане на спора по
същество. Изричността на нормата на чл.414а ал.4
изречение първо от ГПК в случая е доколкото същата представлява изключение,
т.е. без да се разглежда по същество спора по подаденото възражение и
предпоставките за уважаването му, съдът може да обезсили заповедта. Затова и
настоящият състав споделя становището, че при приемане на възражението по
чл.414 а ГПК за основателно съдът следва да обезсили заповедта в частта, в
която е приел възражението.
Защитата на страните- както на длъжника, така и
на заявителя, срещу акта на заповедния съд, е по реда на обжалване на
постановения акт. Съответно длъжникът може да атакува отказа да бъде прието
възражението му по чл.414а ГПК и да бъде обезсилена заповедта. Това е така, тъй
като в случая при неприето възражение на заявителя няма да бъде указан срок за
предявяване на иск по чл.422 ГПК. Ако се приеме, че актът на заповедният съд, с
който е отказано приемане на възражението по чл.414а ГПК и обезсилване на
заповедта, не подлежи на обжалване, то длъжникът би бил лишен от защита срещу
издадената заповед изцяло. В случай че възражението бъде прието и заповедта
обезсилена, то за заявителя остава възможността да обжалва акта на заповедния
съд. В случай че е налице и подадено възражение по чл.414 ГПК /както е в
настоящия случай/, то за заявителя остава и възможността да предяви иск за
установяване на вземането.
Съобразно всички изложени по-горе аргументи
безспорно следва да бъде направен извод, че искането за издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, направено в становището на
заявителя, следва да бъде предмет на разглеждане едва след като е налице
разрешаване на въпросите по подадените от длъжника възражения. Преди влизане в
сила на акта на заповедния съд, с който той се произнася по основателността на
възражението по чл.414а ГПК и искането за обезсилване на заповедта, е
недопустимо разглеждането на искането за издаване на изпълнителен лист по
издадената заповед по чл.410 ГПК. По това искане съдът ще се произнесе едва
след като бъде установено налице ли е стабилизирана заповед за изпълнение.
В
настоящото производство въобще липсва произнасяне на съда в диспозитива на
съдебния акт досежно основателността на направеното
възражение по чл.414а ГПК. От една страна, въпреки че има подадено становище, в
него заявителят изрично сочи, че не оспорва извършеното плащане на вземането от
19 лв. в срока по чл.412 ал.1 т.8 ГПК. Предвид това и очевидно е налице
признание на извършеното плащане по заповедта. Липсва обаче произнасяне доколко
това възражение е основателно и по искането за обезсилване на заповедта в тази
част. Въпреки че в мотивите съдът е констатирал, че е налице плащане, не е
формирал воля в диспозитива за правните последици, произтичащи от този факт.
Независимо от това и без да се произнесе по висящия пред него предмет на спора,
който е именно основателността на възражението по чл.414а ГПК в частта за
вземането по заповедта, както и това по ал.2 на цитираната разпоредба в частта
за разноските, присъдени в заповедта, заповедният съд е пристъпил към
произнасяне по искането, направено в становището на заявителя за издаване на
изпълнителен лист без да има влязъл в сила акт, с който възражението на
длъжника да е разрешено. Произнасянето по искането за издаване на изпълнителен
лист е преждевременно, поради което и е недопустимо. Затова и атакуваното
разпореждане, с което е оставено без уважение искането за издаване на
изпълнителен лист следва да бъде обезсилено. Делото следва да бъде върнато на
заповедния съд, който е компетентен да се произнесе с изричен акт по приемането
на възражението по чл.414а ГПК за недължимост на
сумата от 19 лв. и искането за обезсилване на заповедта в частта за вземането,
както и за произнасяне по възражението за недължимост
на присъдените със заповедта разноски в размер на 325 лв. и по искането за
обезсилване заповедта и в частта за разноските. И едва след разрешаване на
въпроса за влизане в сила на заповедта за вземането ВРС следва да се произнесе
по искането за издаване на изпълнителен лист.
Поискани са разноски от жалбоподателя, но
предвид факта, че спорът не се разрешава по същество, такива не се присъждат.
Същите ще бъдат съобразени при окончателното произнасяне от заповедния съд.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане №52429/25.11.2019г. по ч. гр.д. № 16689/19г. по описа на ВРС ,
в частта, с която е оставено без уважение искането на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на изпълнителен лист срещу „Енерго Про Продажби“ АД за разноски
в размер на 325 лева по по Заповед за изпълнение №8005/22.10.2019г.,
издадена по ч.гр.д. №16689/2019г. по описа на ВРС .
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по направеното от длъжника „Енерго Про Продажби“ АД възражение
по чл.414а ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: