Р Е Ш Е Н И Е
23.12.2021
гoд.
Номер 270 2021
година град Кюстендил
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на тридесети ноември 2021 година
в открито заседание в следния
състав:
Административен
съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Ирена Симеонова
Като разгледа докладваното от
съдия Демиревски
Административно
дело № 266 по описа за 2021 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Д.С.Д. ***,обжалва Решение № 2153-09-16/19.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил,с което е отхвърлена
като неоснователна жалбата на г-жа Д.
против Разпореждане № **********/02.04.2021 г. на длъжностното лице по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр.
Кюстендил, с което на основание чл. 69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1 - 2 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/ е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Иска се отмяна на
обжалвания административен акт. Твърди се от жалбоподателката,че неправилно и
незаконосъобразно е изчислен трудовият й стаж относно категоризацията на същия.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на
НОИ гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител ю.к. А. в предходно
съдебно заседание, оспорва жалбата. Приема, че на жалбоподателката правилно е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,съответно
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Административното
производство е започнало по заявление на Д.С.Д. с вх. № 2113-09-67/03.02.2021 г.
с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № **********/02.04.2021
г. на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ гр. Кюстендил е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. С.Д., на
основание чл.69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1 - 2 от КСО.
В мотивите на
разпореждането се съдържат констатации,че лицето има осигурителен стаж, както
следва: от І категория труд – 00 г. 00 м. 00 дни; от ІІ категория труд – 00 г.
00 м. 00 дни и ІІІ категория труд – 37
г. 01 м. и 07 дни. На основание чл. 104 от КСО – общ осигурителен стаж към ІІІ
категория труд към датата на заявлението – 56 г. 05 м. и 02 дни. Следва да не
се отпуска лична пенсия за ОСВ, тъй като г- жа Д. има необходимата възраст за
втора категория 54 г. и 08 месеца, но няма 15 год. осигурителен стаж от втора
категория труд, а има общо 00 г. 00 мес. и 00 дни към 03.02.2021 г. Не следва
да се отпуска пенсия съгласно чл. 68 ал. 1 – 2 от КСО, тъй като г-жа Д. има
необходимия стаж за 2021 г. – 36 години, то няма необходимата възраст за 2021
г. – 61 години и 08 месеца, а има 56 години 05 месеца и 02 дни.
Това разпореждане
е потвърдено с оспореното Решение № 2153-09-16/19.07.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ гр.Кюстендил.
В
административната преписка е приложена окомплектована преписка по жалба с вх. №
2153-09-16/1/10.08.2021 г. на Д. С.Д., съдържаща 27 листа.
В хода на
съдебното производство е прието заключение по съдебно – техническа експертиза с
вх. № 4818/22.11.2021 г. на вещото лице инж. Й.Я. Според експерта трудовата
функция на Д. за периода от 08.06.1983 г. до 01.01.2000 г. е „надземна
телефонистка“ в рудничната телефонна станция на рудник „Бобов дол“, който е
част от общата структура на Мини „Бобов дол“. От 01.02.1999 г. жалбоподателката
е преназначена телефонист в автоматична телефонна централа, в която връзките се
осъществяват автоматично.
В този смисъл,
категоризацията и квалификацията на труда, който е осъществявала Д. Д., е съответна
с дейността изпълнявана от телефонист в ръчна телефонна пощенска станция, за посочения
период от 08.06.1983 г. до 01.02.1999 г.
Заключението на
експерта не е оспорено от процесуалния представител на ответника. Съдът приема
заключението като обосновано и логично, но експертът сочи, че при изготвянето на
експертизата не е открил документи във функциониращата част от комплекса „Мини
Бобов дол“, като е ползвал приложените по делото документи и проведени
разговори с бивши служители на мината.
В хода на
съдебното производство са събрани и гласни доказателства от св. М.Г.В. и св. М.Д.А..
Жалбоподателката е
субект на правото на съдебно оспорване, упражнила е правото си надлежно, жалбата
е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
Оспореният
административен акт като краен резултат не е засегнат от посочения в жалбата
порок по чл. 146 т. 4 от АПК и в този смисъл се явява законосъобразен.
Между
страните се спори относно това, какъв е положеният от г-жа Д. труд като телефонистка
за периода от 08.06.1983 г. до 01.01.2000 г. в „Мини Бобов дол“ ЕАД гр. Бобов
дол.
Със
заявление вх. № 2113-09-67/03.02.2021 г. г-жа
Д. е представила нужните документи съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/.
Хипотезата,
в която жалбоподателката е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст е тази по чл. 69б ал. 2 от КСО /в сила от 01.01.2018 г./, а
именно: лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория
труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1.
Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8
месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2.
От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4
месеца за жените до достигане на 60 годишна възраст.
С оглед
датата на подаване на заявлението от Д. Д. за
отпускане на пенсия, следва да са налице предпоставките по чл. 69б ал. 2 т. 2
от КСО – лицето да има навършени 52 години и 08 месеца и 15 години положен труд
при условията на втора категория и сбор от 94 точки стаж и възраст.
Цялостният
анализ на събрания доказателствен материал по делото обуславя извод за
неосъществен състав на нормата на чл. 69б ал. 2 от КСО. Доказателствата установяват, че през периода 08.06.1983
г. до 31.12.1999 г. Д. С.Д. се е намирала в трудови правоотношения с „Мини
Бобов дол“ ЕАД гр. Бобов дол,заемайки длъжността „надземна телефонистка“ и е
изпълнявала трудови функции, идентични с функциите на тези посочени в т. 7а и
т. 56 от ПКТП /отм./. Съдът приема констатациите на вещото лице и доколкото
посочените от него трудови функции не фигурират измежду изброените изрично в т.
7а и т. 56 от ПКТП /отм./, то категорията труд не може да бъде зачетена според
възражението на жалбоподателката Д. за такава от втора категория труд.
Съгласно
чл. 7а от ПКТП /отм./, трудът на работниците от надземния комплекс към
подземните рудници, мини, минностроителни, тунелни и геологопроучвателни обекти,
и други изрично изброени длъжности е от втора категория труд. „Надземна
телефонистка“ не попада в обсега на цитираните длъжности.
Съгласно
пък т. 56 от ПКТП /отм./ трудът на телефонистите, обслужващи сто и повече поста
в ТП станции и БДЖ и телеписти в БДЖ, както и работниците и служителите,
работещи в Радиорелейната и телевизионна станция „Ботев връх“ е във втора
категория труд. Видно е, че „надземна телефонистка“ като длъжност не фигурира
за труд положен в минната промишленост, а в друг вид дейности.
Няма
как при представените доказателства и изричното изброяване на длъжностите
посочени в т. 7а и т. 56 от ПКТП /отм./ да се приеме, че длъжността „надземна
телефонистка“, която е заемала г-жа Д., да бъде причислена към тези точки,
съответно положеният труд да се приме за втора категория труд.
На
основание чл. 104 ал. 10 от КСО /ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013
г., доп. бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./ не могат да се установяват
със свидетелски показания, вредностите и тежестите на труда на лицето през
оспорваните периоди, чрез които да се мотивира категория труд. Наред с
разпоредбата на чл. 104 ал. 10 от КСО и с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т.2 от ГПК е въведена забрана и е недопустимо да се опровергава съдържанието на
официален документ със свидетелски показания, като в случая не е налице
изключението по чл. 165 ал. 1 от ГПК, т.е. не е налице загубен или унищожен
документ.
Гореизложеното
обуславя извода, че по отношение на Д. Д. към датата на подаване на заявлението
за отпускане на пенсия – 03.02.2021 г., не е налице един от елементите на
фактическия състав на чл. 69 ал. 2 от КСО – няма 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд.
Не се
следва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
68 ал. 1 – 2 от КСО, тъй като г-жа Д. има необходимия стаж за 2021 г. – 36
години, но няма навършена необходимата възраст от 61 години и 8 месеца,а към
датата на заявлението е на 56 години 05 месеца и 02 дни.
Изхождайки
от всичко посочено по - горе съдът приема,че жалбоподателката към датата на
подаване на заявлението не е била субект на правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 69 ал. 2 и чл. 68 ал. 1 - 2 от КСО.
Прилагайки правилно материалния закон като краен правен резултат с Разпореждадане
№ **********/02.04.2021 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е
постановило законосъобразен акт. Правилно е приложил материалния закон и
Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-16/19.07.2021
г.,отхвърляйки оспорването на г-жа Д. срещу разпореждането.
При проверката по
чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение
и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по
чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт
притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В
производството по издаване на акта не е допуснато съществено нарушение на
административно-производствени правила.
Обжалваното
решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено
правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен
акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д. С.Д. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-09-16/19.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/02.04.2021
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 69б ал. 2 и чл. 68 ал. 1 - 2 от КСО е отказана лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Р.България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане
на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: