Р Е Ш Е Н И Е
№:1943 07.12.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и
трети ноември две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно дело
№ 190 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.54, ал.4 и 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР),
вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК),
вр. чл.55, т.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
(обн. ДВ, бр.4 от 13.01.2017г., в сила от
13.01.2017г.).
Образувано е по жалба на Н.К.С.,
ЕГН-**********, постоянен адрес:***, Д. Хенгл, ЕГН-**********, гражданин на
Австрия, адрес: **********, гр.*************, ул.*********** №***, къща 1 и И.М.С.,
ЕГН-**********, с постоянен адрес:***, против заповед № 18-11646/27.11.2020г. на
началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр.Бургас, с
която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на гр.Бургас, одобрена със заповед № РД-18-875/13.12.2019г. на изпълнителния
директор на АГКК, състоящо се в промяна в границите на съществуващите обекти в
КККР за поземлени имоти с идентификатори **************и **************.
В жалбата се изразява становище
за нищожност на оспорената заповед, тъй като заявителката от името на която по
пълномощие е поискано изменението – М.А., е починала преди подаването му, а
пълномощникът й Д.Ш. не е бил упълномощен от останалите нейни наследници. Поради
това се счита, че административният орган не е бил валидно сезиран. Жалбоподателите
намират заповедта и за незаконосъобразна, тъй като тя нарушава техните права
като собственици на съседния поземлен имот и изразяват собственически претенции
върху засегната от изменението част. Също в производството са нарушени
процесуалните правила, защото неправилно са определени заинтересованите лица, а
Д. Хенгл не е била надлежно уведомена. В съдебно заседание, чрез процесуалните
си представители адвокат И. ***, а само за Д. Хенгл и адвокат Т.И. ***,
поддържат жалбата на изложените основания. Претендират се съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – началник на СГКК-Бургас,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Изразява становище по
оспорването в съпроводителното писмо с което е изпратена преписката. Оспорва
жалбата на всички изложени в нея основания. Счита я за недопустима, евентуално
неоснователна и претендира присъждане на всички направени разноски.
Заинтересованата
страна Д.Г.Ш., адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат М.О. *** оспорва
жалбата. Счита, че основанието от което жалбоподателите черпят правата си –
констативен нотариален акт, не обосновава отмяна на процесната заповед. Липсва
и конкуренция между титулите за собственост на жалбоподателите и
заинтересованите лица, поради което не е налице спор за материално право. Прави
преглед на действалите за процесната територия планове и счита, че няма
предвиждания, съответно основания за отчуждаване на части от имотите. Намира
също, че повдигането на спор за материално право едва с настоящата жалба не
дава основание за отмяна на заповедта, тъй като жалбоподателите не са направили
възражение в хода на административното производство. По отношение Д. Хенгл
счита, че тя е била уведомена за производството чрез нейния пълномощник – майка
й Н.С.. Не счита за процесуално нарушение и обстоятелството, че производството
е образувано от името на починалото лице М.А., тъй като пълномощникът й Д.Ш. е
неин наследник, останалите наследници не са се противопоставили на извършените
от него действия, като подадено искане за изменение на кадастралната карта не
представлява действие на разпореждане, а е управление на общата вещ.
Другите
заинтересовани страни – М.Г.Г.,***; Р. ***,
ж.к.Зорница, бл.30, вх.6, ет.5, ап.15, А.Г.Ш.,*** и Б.Г.Ш.,***, редовно
уведомени, не се явяват, не се представляват, не изразяват становище по
оспорването, не ангажират доказателства и не правят искания.
От
събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено
следното:
С
нотариален акт № 62, т.3, рег.№ 3552, д.№ 404/17.10.2019г. за собственост върху
недвижими имоти, придобити по давностно владение (л.10), издаден от нотариус №
133 О. Ж., лицето М. И. С. и първата жалбоподателка Н.К.С. са признати за
собственици на 681/752 кв.м. ид.части от УПИ І-1288, кв.93 по плана на кв.Рудник-Черно
море, гр.Бургас, ул.Детелина №21, а за остатък от 71/752 кв.м. ид.части е
посочено, че са собственост на Община Бургас. От удостоверение за наследници
изх.№ 94-01-40679/10.01.2020г. издадено от Община Бургас се установява, че
наследници на М. И. С., починал на 17.11.2019г., са съпругата му Н.К.С. и
останалите двама жалбоподатели – дъщеря му Д. Хенгл и синът И.М.С..
Лицето М.Г.
Шивачева (А.) е била собственик на имот № 783 с площ от 925 кв.м. в същия
квартал, съгласно нотариален акт № 56, т.VІІ, д.№ 2226/1969г. (л.63 и 96), като
част от него е придобила и по регулация, съгласно нотариален акт № 97а, т.VІ,
д.№ 1956/1976г. Съгласно представеното удостоверение за наследници изх.№
06-09-14/05.02.2021г., издаден от Кметство с.Българско сливово, общ.Свищов,
обл.Велико Търново, тя – М.Г.А. (фамилното име е променено вероятно при
развода) е починала на 08.11.2019г., но актът й за смърт е издаден значително
по-късно – на 30.11.2020г.
Легитимирайки
се с посочените нотариални актове и подписано на 11.07.2019г. пълномощно, Д.Г.Ш.
подал от името на майка си М.Г.А. заявление вх.№ 01-299074/13.07.2020г. до СГКК-Бургас (л.45) за нанасяне на настъпили промени в
кадастралната карта за поземлени имоти **************и **************, без да
уведоми органа, че титулярът на правото е починал. Към заявлението е приложен
проект за изменението (л.48), видно от който то се изразява в преместването на
имотната граница между двата имот и увеличаване площта на имот **************,
собственост на заинтересованите, със 105кв.м. за сметка на собствения на
жалбоподателите имот 07079.712.1288, без посочване, че Д. Хенгл също е
съсобственик. Приложени са и извлечения от действалите през годините
кадастрални и регулационни планове за територията – от 2004г., от 1978г. и
1962(64)г. Представено е удостоверение № 94-01-49703/30.01.2019г. от общината,
че УПИ ІІ-****, кв.93 по ПУП от 2004г., съответства на бивш парцел № ІІ-**,
кв.9 по плана от 1978г. и е част от бивш имот № 783, от който се образуват
бивши парцели ХХХІ и ХХХІІІ, кв.16 по плана от 1962г. Границата на имот пл.№
783 по плана от 1962г. към уличната регулация от изток, не съвпада с границата
на УПИ ІІ-**** по действащия план. Полуширината на улицата от изток е 5 м.,
както по плана от 1978г., така и по действащия ПУП. Няма наличие на общинска
собственост в парцел ІІ-****, кв.93 и границите му не са променяни след 2004г.
В
кориците на делото, на лист 33 и сл., са приложени четири известия за доставяне
– до И.М.С., невръчено на адреса; до Н.К.С., невръчено; до Р.Г.М., невръчено и
до М.Г.Г., връчено на 04.08.2020г., от които може да се направи извод, че
административният орган е направил опит да издири и уведоми само част от
заинтересованите лица за началото на административното производство.
Във
връзка със сезиращото го заявление от пълномощника Д.Г.Ш.,*** е издал
процесната заповед № 18-11646/27.11.2020г. В мотивите към нея се позовал на
цитираните данни за дворищната регулация на УПИ ІІ-**** и І-1288, кв.93,
данните за предходните недействащи регулации от 1978 и 1962(64)г., цитираните
по-горе удостоверение на общината и нотариални актове. Приел е, че
заинтересованите лица са уведомени и в законния срок не са постъпили възражения
от тях против изменението. От правна страна органът е намерил, че
производството е на основание чл.51, ал.1, т.2, вр. чл.54, ал.1 от ЗКИР, в
хипотезата на грешка в кадастралната карта. Квалифицирал е твърденията на заявителката
като погрешно /невярно/ отразяване на границата между поземлени имоти **************и
**************, в резултат на което имотите на отговарят на документите за собственост,
а въпросната граница е отразена съобразно регулационната такава по последния
ПУП, който обаче не е приложен за нея. От наличните по преписката
доказателства, включително и изготвения протокол за трасиране, органът е
установил, че между поземлени имоти **************и ************** няма
материализирана на място ограда. Направил е извод, че нанесената имотна граница
в кадастралната карта, (тъй като не е материализирана на място), ще съвпадне с
регулационната граница по последния план от 2004г., ако той е приложен за нея –
на основание чл.41, ал.1 от ЗКИР, вр. § 5, ал.1 от ДР на ЗКИР. Позовал се е на
информацията предоставена от Община Бургас, имотът на заявителката, който по
плана от 2004г. е отреден УПИ ІІ-****, кв.93 с площ от 467 кв.м., съответства
на част от бивш парцел ІІ-783, кв.9 по плана от 1978г. и на част от бивш имот
пл.№ 783, от който се образуват бивши парцел ХХХІ и ХХХІІІ, кв.16 по плана от
1962г., като съгласно документите за собственост те са с по-голяма квадратура.
Обследвайки последният регулационен план органът е приел твърденията на
заявителката, че отразената в кадастралната карта регулационна граница не е
приложена, поради което същата погрешно е приложена като кадастрална такава
между поземлени имоти **************и **************. По документите за
собственост от 1969г. и 1976г. началникът на СГКК-Бургас е преценил, че заявителката
притежава 462,50 кв.м. от дворно място № 783, цялото с площ от 925кв.м., както
и още придаваеми и закупени от нея и Гено Генов общо 185кв.м., придаваеми към
бивш парцел ХХХІІІ, като двамата общо притежават минимум 642,50кв.м., а
заинтересованата Н.С. и наследниците на Митко С. притежават общо 598,50 кв.м.
Съобразявайки тези данни, органът е намерил, че границата по предложения проект
за изменение на кадастралната карта, съвпада с извършеното трасиране на общата
граница между двата имота по кадастралния и регулационния план от 1978г. Изчислено
е, че разликата между площите възлиза на 105 кв.м., които от имот **************бъдат
приобщени към имот **************,
защото са били погрешно отразени като част на първия от имотите. Органът е
счел, че не е налице спор за материално право, което изключва приложението на
нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, а заинтересованите страни не притежават документ
за собственост, който да ги легитимира като собственици на цялата площ на имот **************в
размер на 756 кв.м. При тези мотиви началникът на СГКК-Бургас е одобрил
поисканото изменение.
Заповедта
е изпратена до всички заинтересовани страни, включително Д. Хенгл с придружително
писмо изх.№ 24-29771/27.11.2020г., като е връчена редовно единствено на
жалбоподателя И.М.С. на 16.12.2020г.
Сезиращата
съда жалба се приема за подадена на 21.12.2020г., датата която жалбоподателите
са посочили в нея, тъй като органът, независимо, че е получил жалбата и я е
препратил на съда, не е посочил датата на получаването – липсва и входящ
индекс.
По делото
е извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице С.И., чието заключение
е прието без възражение от страните. Експертът е извършил справки по
действалите през годините кадастрални и регулационни планове, както и оглед на
място в кв.Рудник-Черно море на гр.Бургас. Установил е, че поземлен имот **************съответства
на УПИ І-1288, кв.93 по ПУП от 2004г., на части от парцел І-731 и парцел
ХХХІІ-760, кв.9 по плана от 1978г. и на части от парцел ХХХІІІ, кв.16 по плана
от 1962г., (вж. приложените към заключението скици). От своя страна поземлен
имот ************** съответства на УПИ ІІ-****, кв.93 по ПУП от 2004г., на
части от парцел ІІ-**, кв.9 по плана от 1978г. и на части от парцел ХХХІ, кв.16
по плана от 1962г. Имотната граница между имоти **************и **************,
поставена съгласно скицата-проект за изменението на кадастралната карта,
съответства на границата между парцел І-731 и на парцел ІІ-**, кв.9, съответно на имоти пл.№ 731 и ** по
плановете от 1978г. Към момента на огледа от вещото лице, границата между двата
имота е външният ограждащ зид от североизток на сграда **************.1 и сграда
**************.2, които са на регулационната линия. Поземлен имот
07079.712.1288, съответства на части от парцел ХХХІІІ, кв.16 по плана от 1962г.,
с графично измерена площ от 550 кв.м. Поземлен имот **************, съответства на части от
парцел ХХХІ, кв.16 по плана от 1962г., с графично измерена площ от 540 кв.м. По
плана от 1978г., графично измерените площи са – парцел І-731 от 396 кв.м.,
парцел ХХХІІ-760 от 716 кв.м., парцел ІІ-** от 554 кв.м.
При така
изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата се
приема за подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, съгласно
посочената по горе дата на подаването й – 21.12.2020г., съчетано с факта, че е
вречена редовно само на И.М.С. на 16.12.2020г. Тя изхожда от надлежни страни и
в съответствие с изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание,
поради което е процесуално допустима.
Съобразно
изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК от компетентността на съда е да се
произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът на основание чл.168,
ал.1 от АПК, извършва цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения акт, като не се ограничава само до проверка на направените
в жалбата твърдения за незаконосъобразност на акта.
Оспорената
заповед е издадена на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР, от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на посочената разпоредба, съгласно
която измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на
началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
имота, която се придружава от скица-проект.
Заповедта
е в нарушение на процесуалния и материалния закон.
При
издаването й са допуснати няколко нарушения на административно-производствените
правила. Това е така, тъй като жалбоподателят Д. Хенгл не е била уведомена по реда на чл.26, ал.1 от АПК за започналото административно производство, с указване възможността да
участва в същото, да се запознае с преписката, да представи становище по
проекта за изменение на КККР, както и доказателства. На Н.К.С. и И.М.С. пък са
изпратени съобщения, които не са били връчени. Поради това жалбоподателите не
са могли да направят възраженията си срещу поисканото изменение. По тази
причина и органът неправилно е приел, че те нямат възражения и не е налице спор
за материално право, с оглед приложението на чл.54, ал.2 от ЗКИР. Допуснатото
нарушение на административнопроизводствените правила обаче не е самостоятелно
основание за отмяна на акта, доколкото възраженията на жалбоподателите срещу
исканото изменение на КККР на гр.Бургас са упражнени в хода на настоящото
съдебно производство. Не може да бъде възприета тезата на адв.О., че Д. Хенгл е
била уведомена за производството чрез нейния пълномощник – майка й Н.С., тъй
като в хода на административното производство не е имало данни за такова
упълномощаване.
Другото
допуснато процесуално нарушение е, че административното производство е
образувано чрез пълномощник от името на лице – М.Г.А., която е била починала
към момента на подаване на заявлението. Това нарушение също не може да бъде възприето като
съществено, тъй като актът за смъртта на заявителката, т.е. юридическото
установяване на настъпилата неправосубектност, е издаден по-късно – на
30.11.2020г. и след постановяване на процесната заповед на 27.11.2020г., поради
което органът не е имал възможност да установи съществуването на този факт.
Заповедта
е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Според
разпоредбата на чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР отстраняването на непълноти и грешки е
едно от основанията за изменение на КККР с цел поддържането им в актуално
състояние. Нормата на § 1, т.16 от ДР на ЗКИР дава легална дефиниция за
"непълноти и грешки" – несъответствие в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Поправянето или допълването на кадастралната карта
и регистър поради непълнота или грешка се извършва въз основа на писмени
доказателства и представена скица-проект за изменението (чл.54, ал.1 ЗКИР).
Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл.54, ал.2, изр.1 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и
кадастър, следва да откаже да измени кадастралната карта и регистри, съгласно
чл.70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
В случая
между собствениците на поземлени имоти **************и ************** е налице спор за материално право по смисъла на § 1,
т.16 от ДР на наредбата. Исканото изменение предвижда промяна в границите,
очертанията и площта на двата имота. Налице са противоречия в твърденията на
двете групи собственици по отношение приложението на плана, придаваемите площи,
твърдяна придобивна давност и снабдяването на жалбоподателите с констативен
нотариален акт след обстоятелствена проверка. В него е прието, че придаваемите
части за УПИ І-1288,
кв.93 са в размер на 71 кв.м. и са
общинска собственост. Самата община в удостоверение № 94-01-49703/30.01.2019г.
е декларирала липса на
общинска собственост, но само УПИ ІІ-****, кв.93. Поради изводите на началника
на СГКК-Бургас, че разликата между площите на двата имота възлиза на 105 кв.м.,
които от имот **************бъдат приобщени към имот **************, защото са
били погрешно отразени като част на първия от имотите, дори да са верни, се
оспорват от жалбоподателите, които не са имали възможност изразят своята
позиция в хода на административното производство. Това обективира спор за
собственост, който не може да бъде разрешен в рамките на административното
производство. В случай на изрично възражение от вписаните в КР собственици на
засегнатия от поисканото изменение имот с идентификатор 07079.712.1288, каквото
съставлява подадената жалба от Н.С., Д. Хенгл и И.С., цитираната разпоредба
на чл.54, ал.2 от ЗКИР визира като
единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението на КККР.
Нормата изрично сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по
съдебен ред, т.е. след провеждане на исково производство за установяване на
собствеността на частта от единия към другия поземлени имот след промяната на
границите. Установяването на самостоятелни права у заинтересованите лица върху
тази част от имота, може да се осъществи по общия исков ред, но не и в
процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР.
Както
приема и съдебната практика (вж. решение № 12328 от 16.09.2019г. на ВАС по адм.д.№
12301/2018г., II о.; решение № 3137 от 9.03.2021г. на ВАС по адм.д.№
13178/2020г., II о., решение № 15934 от 23.12.2020г. на ВАС по адм.д.№
10066/2020 г., II о.; решение № 6913 от 8.06.2021г. на ВАС по адм.д.№
7848/2020г., II о.; решение № 10368 от 13.10.2021г. на ВАС по адм.д.№
6055/2021г., II о. и мн.др.) двете
предпоставки – фигуриране в КР като носители на права и изрично изразено
несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за
материално право относно частта от имота, отговаряща на площта, чието
намаляване според отразяването в картата е последица от промененото
местоположение на границата му. Съществуването на спора е отрицателно
материалноправно условие на волеизявление по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР за отстраняване
на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от
чл.54, ал.2, изр.1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните
права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния
орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде
решен само от общия съд. Основание да се одобри промяната в ККР би възникнало
или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл.53а, т.1 ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл.52,
ал.1, т.3 ЗКИР.
Въз
основа на така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед се
явява незаконосъобразна, като издадена при нарушение на материалния закон,
поради което същата следва да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 АПК, жалбоподателите има право на направените от тях в производство
разноски, които възлизат на 30 лева за платена държавна такса, 600 лева за
платеното на адвокат И.В. възнаграждение, което не е прекомерно и 325 лева за заплатената от тях
част от заключението на вещото лице, или общо 955 лева, който следва да им
бъдат възстановени от ответната страна.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед
№ 18-11646/27.11.2020г. на началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър гр.Бургас, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрена със заповед № РД-18-875/13.12.2019г.
на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна в границите на
съществуващите обекти в КККР за поземлени имоти с идентификатори **************и
**************.
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър, да заплати на Н.К.С.,***,
Д. Хенгл, ЕГН-**********, гражданин на *****, адрес: *****, гр,*********
ул.*********** №****, къща 1 и И.М.С.,***,
сумата от 955(деветстотин петдесет и пет)лева, за
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: