Решение по дело №1729/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 373
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101729
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

03.07.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

24.06.

 

2020

 
 


на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 

 
Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

 

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

 

1729

 

2019

 
 


                              дело №                          по описа за                          г.

 

А.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. "Солун" №2 ,ет.3, кантора 18, е предявил срещу К.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. "Младост 4", бл.421, вх.4, ет.5, ап.25, чрез  Кирилова , иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 7 065 лв. – обезщетение за ползването на ПИ с идентификатор 68789.80.345 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница за периода от 28.10.2015 г. до 10.08.2019 г. /45 месеца по 157 лева месечно/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е собственик на основание наследство от баща му Никола Харалампиев Ш. на поземлен имот с идентификатор 68789.80.345 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-10-43/14.03.2011 г. на началника на СГКК - Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. Дупница, местност „Дренски рид" - „Св. Спас", с площ от 378 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно § 4 от П3Р на ЗСПЗЗ/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: имоти с идентификатори 68789.21.186, 68789.80.444, 68789.80.148 и 68789.80.348.

Ответникът е заградил имота на ищеца с бетонови колове и оградна мрежа, като го е приобщил към своя имот - с № 68789.80.148. Вратата в оградата е заключена и ищецът не разполага с ключ за нея. На 28.10.2015 г. била проведена процедура за въвеждането му във владение по административен ред, след която  Кирилова  /която според ищеца е упълномощена от ответника да стопанисва имота/ отново заключила вратата.

Ищецът изцяло заплатил направените подобрения от ответника, но той продължава да не го допуска в имота.

В постъпилия писмен отговор исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорвал правото на собственост на ищеца; двата имота били оградени като един от 30 години. След въвода на ищеца във владение на 28.10.2015 г. ответникът не е владял или държал имота на ищеца. Вратата в оградата около двата имота е от страната на имота на ответника и ищецът следва да си осигури достъп през оградата от страната на своя имот.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е обявено за безспорно, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 68789.80.345 и че направените от ответника подобрения в ПИ с идентификатор 68789.80.345 са заплатени от ищеца.

С протокол от 28.10.2015 г. ищецът е въведен във владение на ПИ с идентификатор 68789.80.345, като в протокола е отбелязано възражение срещу въвода, направено от  Кирилова , в качеството на пълномощник на К.И.П.. С покана от 04.02.2018 г., без отбелязана дата на връчване, ищецът е поискал от ответника, чрез  Кирилова , заплащане на наем за ползването на процесния имот.

Свидетелите Г.У. и Е.Т. сочат, че преди около две години са взели участие при изземване на процесния имот, като заявяват, че не си спомнят подробности по случая.

Свидетелите   и   сочат, че до 2018 г. за период от повече от 10 години ответникът живял в Америка и поверил на свои приятели грижите за негов имот, ограден от около 30-40 години с обща ограда с процесния ПИ № 68789.80.345. През този период   и други приятели на ответника пазели имота, но не го обработвали. След завръщането си през 2018 г. ответникът започнал да стопанисва своя имот, без да навлиза и ползва имота на ищеца.

В заключението си по назначената основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза вещото лице сочи, че съгласно Приложение № 3 към Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Дупница, наемната цена за процесния имот за претендирания период възлиза на 3 402 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че съгласно Приложение № 2 към Наредбата /приложимо за овощни градини и лозя/ наемната цена възлиза на 30 лв. за претендирания период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. По този иск ищецът следва да докаже ползването от ответника на имота и размера на пропуснатата полза.

По делото не се установи, че в периода след 28.10.2015 г., когато ищецът е въведен във владение, процесният имот е бил ползван от ответника. В тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства, които да опровергават установеното от свидетелските показания, че за период от около 10 години, продължил до 2018 г., ответникът е бил извън страната и оградените с обща ограда имоти – процесният и собственият на ответника, не били обработвани; след 2018 г. според свидетелите ответникът полагал грижи само за своя имот. Не се установиха и конкретни действия, с които ответникът да е възпрепятствал достъпа на ищеца до процесния имот в исковия период. Липсват доказателства за връчване на приложената към исковата молба покана за заплащане на обезщетение, като още в отговора ответникът изрично е посочил, че не оспорва правото на собственост на ищеца и възможността му да си осигури достъп по удобен за него начин. По делото не е спорно, че за достъп до процесния имот не е необходимо преминаване през имота на ответника, поради което е ирелевантно обстоятелството, заключват ли се вратите в оградата, намиращи се откъм страната на имота на ищеца.

Разпитаните по инициатива на ищеца свидетели не посочиха обстоятелства, водещи до извод за недопускането му в имота от конкретно лице, като относно извършвано изземване на имота през 2018 г. в исковата молба не са изложени твърдения; доказателства за начина на протичане на въвода във владение на 28.10.2015 г. не бяха ангажирани. Поради това по делото не е установено създаване на пречки от ответника за ползването на процесния имот от ищеца.

Липсата на доказателства за обогатяване на ответника посредством ползване на имота на ищеца и обедняване на ищеца поради възпрепятстване от ответника на владението на процесния имот обуславя извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане ищецът следва да заплати на ответника разноски по делото за възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност -  възнаграждението надвишава с 250 лв. минималното съгласно чл.7, ал.2, т.3 и ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е съобразено с фактическата сложност на делото, по което са проведени четири съдебни заседания/ в размер общо на 1530 лв.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.59 ЗЗД, предявен от А.Н.Ш., ЕГН **********, срещу К.И.П., ЕГН **********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7 065 лв. – обезщетение за ползването на ПИ с идентификатор 68789.80.345 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница за периода от 28.10.2015 г. до 10.08.2019 г. /45 месеца по 157 лева месечно/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.Н.Ш., ЕГН **********, да заплати на К.И.П., ЕГН **********, сумата 1530 лв. - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: