№ 3012
гр. София, 01.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20211110137977 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:15 часа се явиха:
Молителят АСП-ДСП „Възраждане“ – редовно уведомени чрез имейл
на 17.08.2021 г., представлява се от ЮРК.Б. с днес представено пълномощно.
Заинтересована страна ЕМ. Д. Н. – редовно уведомен от предходно
съдебно заседание, явява се лично и с АДВ.Р., с представено по делото
пълномощно.
Детето В. ЕМ. Н. и детето ИВ. ЕМ. Н., за които е указано да бъдат
призовани чрез назначения им по делото процесуален представител АДВ.С. –
редовно призовани, явяват се лично.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ЮРК.Б. – Да се даде ход на делото.
АДВ.Р. – Да се даде ход на делото.
АДВ.С. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от ДСП-Възраждане с искане за
продължаване временното настаняване на децата В. ЕМ. Н. и ИВ. ЕМ. Н. в
1
ЦНСТДБУ „Детелина“, гр. София, ул. ''Пиротска'' № 175, където децата са
настанени с административна заповед, със срок до навършване на пълнолетие
или до промяна на обстоятелствата.
ЮРК.Б. – Поддържаме си молбата.
АДВ.Р. – Моля да приемете, че молбата е недопустима за това, защото
въпросът, който се решава с влязло в сила решение и аз Ви моля да
приложите към това дело гр.д.№ 43501/2018 г. на III-ГО, 158 състав. Там има
решение, по силата на което мярката е до 31.05.2021 г., или на 31 май вместо
да пуснат децата ги задържат. На 15.06 имахме дело тука по същия предмет и
тогава преценихме, че като решението е влязло в сила и не е изпълнено, ние
оттеглихме искането и прекратихме делото, като се надявахме, че те ще
изпълнят закона. Законът не го изпълниха, обаче издават заповед от 31.06,
може ли административен орган да издава заповед след като има съдебно
решение. Аз смятам, че тука административният орган не е компетентен,
защото компетентността е само на съда. Това е ограничителна мярка и само
съдът е компетентен да я вземе. Може административният орган да вземе
такава мярка, обаче ако е само привременна има случаи, които не търпят
отлагане и само докато се произнесе съдът. Тук съдът по този въпрос се е
произнесъл, има решение, то е влязло в сила, изпълнено е и след като е
изпълнено решението, нова заповед - винаги може да бъде обратното. Съдът
може да коригира, но административният орган не. Това е по гр.д.№
43501/2018, 2019 година моя грешка. Ние имахме искане да бъдат пуснати
децата, обаче решихме да прекратим делото, защото срокът е изтекъл и съдът
не може да измени едно решение, което е изпълнено. Като се надявахме, че те
ще изпълнят закона, обаче те не го изпълниха. Ние с колегата имахме тука
заседание, тази заповед е анти датирана и той се съгласи, че срокът е изтекъл.
Ако имаше такава заповед, той щеше да я представи. Тогава трябва да има
надлежно връчване двустранно, и при едните да има връчване с подпис, и при
другите, а такова връчване няма. На 08.08 той пуска молба да бъде изпълнено
решението, ако имаше такава заповед, те щяха да кажат имаме заповед за
удължаване срока на децата и тогава не го казват такова нещо. Получава се
така, че съдът решава, но административният орган решава повече от съда.
Просто те решават да удължат срока, пропуснали са този срок и след този
срок и съда не може да си изменява решението, а те решението го променят с
административен акт забележете.
2
ЮРК.Б. – Ние сме издали нова заповед. Изтекъл е срокът за
настаняването и се издава нова заповед, с която се продължава настаняването
на детето в ЦНСТДБУ Детелина, където си е било.
АДВ.С. – Не оспорвам молбата за настаняване на децата. Оспорвам
казаното от АДВ.Р., процесуалният представител на бащата. Считам, че
правилно е издадена последващата заповед за настаняване на децата.
АДВ.Р. – Ще цитирам само чл. 28 ал. 7 казва: ''Съдът може да провери и
постанови мярка, ако това е в интерес на лицата.'' Само съдът може да го
направи това след като има решение, никой друг. А тук административният
орган замества съда, т.е. пререшава въпроса. Нали законът е да се спазва, те
не са го спазили относно неговото действие по време и след като изтича
решението правят нова заповед, за която нямат компетентност, тази
компетентност се предоставя само на съда.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушването на заинтересованата страна
ЕМ. Д. Н..
ЕМ. Д. Н. (лично) – Според мен това не е редно след толкова време
децата ми да живеят в дома при положение, че те самите искат да са си вкъщи
при мен, аз същото го искам. И нещо не четем правилно законите ли не знам,
аз не съм юрист и не разбирам, но децата са ми толкова изнервени – дъщеря
ми сега е в пубертета, синът ми тепърва навлиза в пубертета, не издържат там,
искат си вкъщи. Това е, което мога да кажа и аз си искам децата. Желая
децата да бъдат настанени при мен. В момента съм свободен гражданин, две
години и четири месеца не се работи по обвинението, което ми отправиха.
Имам образувано досъдебно производство и до там. Във връзка с това, за
което съм бил задържан, те дефакто ме обвиниха, че съм наранил дъщеря ми.
Тя пред съда обясни целият случай, че тя сама пада и се наранява. В момента
живея на посочения адрес, където съм си живял и преди. Работя в цех,
опушвам меса, оператор съм на машина. В момента работя на смени - първа и
втора смяна съм, с уговорката да мина на редовна смяна като си взема децата.
Няма кой да ми помага при отглеждането на децата, сам съм.
АДВ.Р. – В действителност има такова качество на обвиняем, обаче са
3
изтекли двете години за това обвинение – не е прекратено, не е продължено.
Направихме молба до съда да се произнесе и прокурорът му повдигна ново
обвинение, той може да му повдига, колкото си иска обвинения, но е длъжен в
двугодишен срок да се произнесе. Той срокът е изтекъл. Две години и четири
месеца няма произнасяне и така могат да си го държат, колкото си искат, но
това всъщност е злоупотреба със закона.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на детето В. ЕМ. Н., на 12 г.,
родена на 22.07.2009 г., в отсъствието на страните и техните процесуални
представители, които бяха изведени от залата. Изслушването се осъществи в
присъствието на съда, съдебния секретар и социалния работник А.Т..
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговите желания
и от поддържаното мнение.
ДЕТЕТО В. ЕМ. Н. – Тук съм, за да ме изслушат дали искам да се
върна при баща ми. В момента съм в съдебна зала. В момента живея в център
Детелина. Той се намира на Пиротска 175 до Дом Надежда за възрастни хора.
Там съм от 2 години и 4 месеца. Не се чувствам много добре там, защото аз
искам да съм при баща си. Там се чувствам по-добре и искам да израстна с
баща си, достатъчно ми е да съм без майка и да израстна без майка, искам да
израстна с баща ми. Преди да отида в дома живеех с баща ми и брат ми.
Чувствах се добре и си имах всичко, но мисълта за смъртта на майка ми на
мен ми влияеше зле. Аз съм в центъра заради сестрата на баща ми. Те ми
казаха, че ще отида за десет дена, а те станаха две години, защото аз паднах и
си счупих ръката, но обвиниха баща ми и заради това ме настаниха в дома.
Леля ми е била уведомена, не знам от къде, тя е почнала да пише някакви
писма, ходила е до някакви места да говори. Знам защо е бил задържан,
съседите не се разбират добре с тати, те и с мен не се разбират много добре, и
те са казали някакви неща, които аз си нямам и на идея какви са и от там е
станала цялата работа. С баща ми сме имали пререкания, тате ми се е карал,
когато не сме си оправяли стаята. Карал ни се е само за дреболии, викали сме
си, и когато сме се карали той си влиза в стаята аз пък излизам пред блока,
защото се караме и почваме да викаме и те си мислят, че се сбиваме. Само
защото сме гръмогласни хората си мислят, че се бием, защото и двамата сме
4
гръмогласни. Зад блока плочките са ръмбести, аз тичах и паднах на ръба на
плочката, буквално на китката, но доколкото разбрах лъчевата кост е била
пукната, не е била счупена. Обвиниха него за това, нямам си на идея защо.
Преди това се бяхме скарали. Първоначално аз паднах, но те помислиха, че
тати ми е счупил ръката. Аз бях с най-добрата ми приятелка и още един
приятел, защото другите се бяха прибрали. Аз казах на тати, той каза, че иска
да ме заведе в Пирогов, но аз не исках, от там стана пожарът, след това ме
заведе в Пирогов, от там ме заведе в Трето районно, после дадох показания.
Казаха ми, че баща ми ще преспи един ден в районното докато бъде разпитан,
закараха ме в центъра, казаха ми, че ще седя само десет дена, но те станаха
две години. Казаха ми, че баща ми прави ремонт вкъщи, и че ще ни вземе,
обаче в един момент се оказа, че мен ми казаха, че баща ми е в районното
заради това, тогава и аз не знаех, какво точно да правя, аз бях много
объркана. В дома ставаме в 8:00 ч., сядаме закусваме, чистиме си стаите,
сядаме да учим онлайн, после обядваме, лягаме от два до четири, към четири
ядем следобедна закуска и после сядаме на компютрите. Това са нови
правила, но преди беше много гадно, аз не се чувствах много добре, аз и сега
не се чувствам много добре. Принципно, когато бяхме под карантина, само
госпожите ни даваха да учим, защото на нас не ни даваха таблети да учим
онлайн. Имаха, но тогава беше старата директорка и тримата стари
възпитатели и не ни пускаха да учим в училище, защото се страхуваха за
тяхното здраве – да не се разболеят от Корона вирус и ни държаха там, но и те
ни определяха, какво да учим, и ако не сме го научили, ни слагаха само по
един черпак от яденето, постоянно ни крещяха и ни обиждаха и беше
отвратително. Сега е по-добре, да доста се промениха нещата, но аз пак си
искам вкъщи. Там имам две приятелки, момичета, с тях се разбирам добре. С
брат ми сме в една стая самостоятелно, като в стаята няма други деца. С него
се разбираме добре, понякога се караме, защото той разхвърля, а аз
подреждам, с доста различни характери сме, той е на едно мнение, аз на друго
и понякога се случва да си викаме и да се караме, но иначе си помагаме и се
защитаваме много.
След изслушването, СЪДЪТ изведе детето от съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушване на детето ИВ. ЕМ. Н., на 10 г.,
роден на 06.09.2011 г., в отсъствието на страните и техните процесуални
представители, които бяха изведени от залата. Изслушването се осъществи в
5
присъствието на съда, съдебния секретар и социалния работник Е.Г..
СЪДЪТ ОСИГУРИ на детето необходимата информация за формиране
на мнението му и го уведоми за евентуалните последици от неговите желания
и от поддържаното мнение.
ДЕТЕТО ИВ. ЕМ. Н. – Не знам защо са ме повикали тук. Сега живея в
Центъра за настаняване от семеен тип, казва се Дететлина. Там живея с
приятели, госпожи, със сестра ми сме заедно в една стая. Понякога се
разбираме, понякога не. Например, когато аз не искам да чистя, и когато я
нервирам. В центъра понякога учим докато дойде една госпожа, после пак
учим, понякога не учим. Днес например си играхме. Например учим и после
като дойде една госпожа учим и си играем с таблети. Там съм от две години и
четири месеца. Понякога се чувствам добре, понякога зле. Чувствам се зле,
когато ми се карат например, когато ми викат. Вече не го правят толкова
често. Чувствам се добре, когато всички се разбираме, не се караме, не се
бием. Отидохме да живеем там заради съседите и леля. Съседите излъгаха, че
тати счупи на Вики ръката, а Вики сама си я счупи. А и леля много мръсни
неща говореше за тати. Излъга, че тати ни е крещял, че е бил пиян, биел ни е,
че не ни е пускал навънка при децата. Тате пиеше само по празниците, но
после изтрезняваше и не ни биеше. Понякога ни биеше, но не силно. Като
живеехме с него той се грижеше за нас, пускаше ни на училище, излизахме,
грижеше се за нас, имаше какво да ядем. Той готвеше много вкусно. Леля ми
е говорила такива неща, защото още от малки се мразят. Тя живее в Люлин,
но не знам къде. Аз видях, когато Вики си счупи ръката, аз бях с нея. Ние
тичахме двамата, аз бях зад нея и тя скочи от едни стълби и падна, и после
падна пак и си счупи ръката. Някак стоеше и се спъна и падна пак. Стоеше на
едно място, тръгна да ходи, спъна се и падна. Ние бяхме в градинката зад
нашия блок. Тя се спъна на едни големи камъни и клони. Тя се спъна в
камъка и падна и си удари ръката на китката до лакътя. Ние бяхме двамата и
наши приятели и на следващия ден казахме на татко, че Вики си е счупила
ръката. Болеше я, но я беше страх да каже, мислеше, че само си я е натъртила.
После казахме на тати, отидохме до Трета градска и те казаха: „Нищо не
можем да ви помогнем“, после се прибрахме. Тате ни пита дали сме гладни и
ни направи филийки, но ги забрави и ние бяхме излезнали и отгоре
вестниците се бяха запалили, запозчнаха да пушат и комшиите излъгаха, че
6
тате е счупил на Вики ръката. Тате я заведе на третия ден на лекар. Вики само
вечер я болеше ръката, като си лягахме, аз съм с нея само вечерта, иначе не
съм с нея през деня. Бих искал да живея при тати, там най – много ми харесва.
Не ме е страх от него.
След изслушването, СЪДЪТ изведе детето от съдебната зала.
Страните бяха въведени в залата и СЪДЪТ ги запозна със
съдържанието на протокола от изслушването на децата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към изслушването на социалните работници по
повод изслушването на децата.
Социалният работник А.Т. за изслушването на детето В. ЕМ. Н. –
Детето беше спокойно. Изчерпателно отговаряше на всичко. По скоро думите
й бяха казани поне според мен, за да ги съобщи и каже. Това не бяха нейните
думи, които първоначално тя казваше. Мисля, че бащата е успял да въвлече
децата по някакъв начин в делото. Това е за пореден път. При първоначалното
настаняване Виктория споделя неща пред полиция и психолози, които
всъщност са неща, които тя в последствие променя. Неща, които са съвсем
различни от тази история и по отношение на удъра, и че не знае защо баща й е
бил задържан. В последствие тя променя всички свои показания, под
давлението на баща й. Преди е казвала, че всъщност баща й я е ударил в
стената заради таблет, който тя е счупила. Имам го като документация и
децата са го казали, когато са били изслушвани пред психолози, при
първоначалния инцидент преди настаняването през нощта, в която тя е
разказала точно това. Тя се изслушва за втори път, беше подготвена и знаеше.
Социалният работник Е.Г. за изслушването на детето ИВ. ЕМ. Н. –
Детето беше спокойно. Разбра въпросите, отговори във връзка със зададените
му въпроси, не е имало подвеждащи въпроси. Изчерпателно отговаряше на
всичко. Нямаше нещо в поведението му, което да ме е смутило при
изслушването.
СЪДЪТ освободи социалните работници от залата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо на 20.10.2021 г. от ЦНСТДБУ
„Детелина“ от социален работник Фикрие Байдакова.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило на 30.11.2021 г. писмо от АСП ДСП
Възраждане с приложено към същото документи по отношение на извършено
7
от ДСП-то социално проучване.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на АДВ.Р. да се запознае с така
постъпилите документи.
АДВ.Р. – Да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
постъпилите и докладвани от съда писма.
ЮРК.Б. – Няма да сочим доказателствени искания.
АДВ.Р. –Искаме служебно копие от връчване на заповедта на Емил от
31.05 тази година. Да го изискваме служебно от дирекцията.
АДВ.С. – Да се приемат доказателствата, нямам доказателствени
искания.
По така направеното от АДВ.Р. доказателствено искане СЪДЪТ
НАМИРА, че същото следва да бъде уважено поради, което
ОПРЕДЕЛИ
УКАЗВА на ДСП Възраждане в срок до следващото съдебно заседание
да представи препис от разписката или от документа, във връзка с която
лицето ЕМ. Д. Н. е бил уведомен за издадената заповед, с която е продължено
временното настаняване на децата В.Н. и И.Н..
Отделно от изложеното
СЪДЪТ НАМИРА , че следва да бъде изискана служебно справка от
МВР-СДВР за данни за неприключили досъдебни производства за лицето
ЕМ. Д. Н. с ЕГН: **********, както и от прокуратурата на РБ/НсЛС отново за
образувани и неприключили досъдебни производства спрямо лицето ЕМ. Д.
Н..
За събиране на доказателства
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
8
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.02.2022 г. от 14:00 ч., за която
дата и час страните да се считат за редовно уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 16:44
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9