Решение по дело №257/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 311
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Галина Колева Динкова
Дело: 20227240700257
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

311                                                   14.07.2022г.                         град Стара Загора

                                    

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

            СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

при секретар   Ива Атанасова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 257 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба на „МИТЕВИ 77“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“23-ти Пехотен шипченски полк“№ 32, ет.6, ап.4, представлявано от управителя Р. С. М., чрез пълномощника адв.Ц.М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-59-0070367 от 21.03.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за издаването му при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че в случая не е доказано наличието на законовите предпоставки за издаване на обжалваната заповед, тъй като проверяващите не са били очевидци на покупка на стойност 65.20лв. от 19.02.2022г., за да констатират, че същата е била платена в брой и не е издаден фискален бон. За извършената по време на проверката контролна покупка е бил издаден ФБ, поради което не е установено нарушение на чл.118 ЗДДС. Изводите за извършено нарушение на дата 19.02.2022г., предшестваща тази на проверката /05.03.2022г./, сочи за произволни и недоказани, тъй като се основавали единствено на разпечатка на КЛЕН и сметка – дубликат, издаден от нефискален принтер, за която обаче липсвали данни кога и от кого е отпечатана и дали въобще в обекта, стопанисван от дружеството е имало нефискален принтер. Изложени са и оплаквания за липса на надлежни мотиви в заповедта, обосноваващи необходимостта да бъде запечатан обекта. Поддържа, че обжалваният административен акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-59-0070367/ 21.03.2022г. да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 19.02.2022г. по електронна поща в Информационния център на НАП е постъпил сигнал, заведен в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с вх.№ ИЦ-С-273/ 22.02.2022г., в която подателят /анонимизиран/ посочва, че на дата 19.02.2022г. в ресторант ****с. Копринка, при заплащане на сметката /при категоричен отказ да се заплати чрез ПОС устройство/му е била издадена приложената към сигнала бележка. Сочи, че на всички клиенти в заведението са се издавали подобни бележки, като явно през почивните дни това било практика. Моли за извършване на проверка от компетентните органи на НАП и желае да получи отговор за резултата от проверката. Видно от съдържанието на приложения към сигнала документ, именуван „сметка дубликат“, в същия са изписани данните на „МИТЕВИ 77“ ООД /ЕИК, ИН ДДС, и адрес/, името на търговския обект – „ресторант ****, **** артикули по вид, брой, единична цена и обща дължима сума. Вписано е, че сервира М.Б.# 0007-019.

С Писмо изх. № РД-57-65/ 24.02.2022г. сигналът е препратен по компетентност до и.д. началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив за предприемане на действия по компетентност съгласно процедура К43 „Осъществяване на производство по сигнали за нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от задължени лица“.

Видно от Протокол за извършена проверка в обект (ПИП) сер. АА № 0070367, на 05.03.2022г., в 13:10 часа, е била извършена проверка на ресторант ****, находящ се в с.Копринка, общ.Казанлък, стопанисван от „МИТЕВИ 8.77“ООД. Проверката е извършена от двама служители в ГД ФК при ЦУ на НАП, заемащи длъжността старши инспектор по приходите, и на нея са присъствали служители на проверяваното дружество – А. И. – сервитьор/управител ресторант и Е. Д. – сервитьор. Посочено е, че обектът представлява ресторант, находящ се на  брега на язовира, като  разполага със 70 места за консултация и 80 места на открито. В обекта е установена 1 бр. компютърна конфигурация с инсталиран ПП „Бар и ресторант“, която е свързана с 1 бр.нефискален принтер и 1 бр. ФУ Daisy Expert 01. Сочи се за установено в хода на проверката, че програмният продукт, с който се работи, дава възможност за отпечатване от нефискалния принтер „сметка дубликат“, на която са отразени всички артикули по вид, количество, единична цена и обща стойност. При проверката е бил изведен КЛЕН за 19.02.2022г., видно от който било, че на тази дата няма регистрирана продажба на стойност 65.20лв. Въз основа на това е направен извод, че в обекта не се издава ФКБ за всяка извършена продажба, с което са нарушени разпоредбите на Наредба № Н-18/ 2006г. на МФ. Отразено е в протокола и извършването на контролна покупка от проверяващите преди легитимация, за която им е бил издаден фискален касов бон № 010145. Установена е била и положителна касова разлика от 68.40лв. между разчетените суми от ФУ и наличните парични средства в касата на обекта, която се дължала на оборот от предходния ден – 04.03.2022г. Присъствалите по време на проверката служители на „МИТЕВИ 77“ООД са вписали в съставения протокол от проверката, че нямат възражения, като Алеко Иглев се е задължил да предаде протокола на представляващия дружеството. Към протокола са приложени събраните в хода на проверката писмени доказателства, сред които и декларации от лицата, работещи по трудово/гражданско правоотношение в „МИТЕВИ 77“ООД. Видно от тези декларации осем лица работят по трудово правоотношение на проверявания обект, като сред тях е и М. А. Б., назначен на длъжност „сервитьор“, чието име фигурира в приложената към сигнала „сметка дубликат“.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-59-0070367/ 21.03.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „МИТЕВИ 77“ ООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект -  ресторант ****, стопанисван от „МИТЕВИ 77“ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от извършената на 05.03.2022г. проверка на търговския обект,  обективирани в Протокол за извършена проверка  сер.АА № 0070367/ 05.03.2022г. Конкретно се сочи за установено нарушение, извършено на 19.02.2022г., изразяващо се в извършена от клиент покупка на обща стойност 65.20лв., заплатена в брой, за която не е била издадена фискална касова бележка от наличното в обекта и работещо фискално устройство – ФУ, модел Daisy eXpert 01, рег.№ 4125007, с ИН на ФУ DY487084 и ИН на ФП 36645057 или ръчна касова бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ.  Описано е, че за продажбата е била отпечатана „сметка дубликат“ от нефискален принтер, съдържаща данни за търговеца, търговския обект, дата и час, данни за лицето на длъжност сервитьор, наименование на артикулите, количество, ед.цена, обща стойност. Сметката е била издадена на дата 19.02.2022г. в 16:00 часа от сервитьор М.Б. с код № 0007-019, за общо дължима сума в размер на 65.20лв., включваща 1 бр. шопска салата на стойност5.50лв., 1 бр.бургаска мускатова ракия на стойност 3.20лв., 2 бр. минерална вода х 2.10лв. на обща стойност 4.20лв. 3 бр. шаран пържен х 10.60лв. на обща стойност 31.80лв., 1 бр. бирла /Бекс , Туборг/ на стойност 3.30лв., 1 бр. пържени картофи на стойност 5.50лв., 1 бр. тъмно пиво на стойност 3.30лв., 2 бр. баклава х4.20лв. на обща стойност 8.40лв. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от отпечатаната от органите по приходите справка КЛЕН /контролна лента на електронен носител/ за 19.02.2022г., от която било видно, че на тази дата няма регистрирана чрез издаване на фискален бон от ФУ продажба на стойност 65.20лв.  Въз основа на констатациите е направен извод, че „МИТЕВИ 77“ ООД не е издало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение е квалифицирано като такова по чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, явяващо се основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ № ФК-59-0070367/ 21.03.2022г., в т.ч Протокол за извършена проверка сер. АА № 0070367/ 05.03.2022г. и събраните при проверката доказателства.

За изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.Т. Ч., Е.Л.Ф. и А.П.Р.. В показанията си св.Ч. заявява, че той е подателят на сигнала за ресторант ****, тъй като на 19.02.2022г. е посетил това заведение, заедно с компания и за консумацията не му е бил издаден фискален касов бон, а единствено нефискална „касова бележка“. Заплатил е в брой, защото му е било отказано заплащане чрез ПОС терминал. Сочи, че на съседната маса също е било отказано плащане с дебитна карта и също е била дадена такава сметка, а не фискална касова бележка. Заведението е било пълно и трудно са им намерили маса.

Свидетелките Ф. и Р. заявяват, че те са извършили проверката на 05.03.2022г. в ресторант „Златна котва“, като поводът за нея е бил подаден сигнал с твърдение за неиздаден фискален касов бон при извършено на 19.02.2022г. плащане в брой на сума от 65.20лв. за консумирани напитки и храни в заведението. Към сигнала е била приложена „сметка дубликат“ за посочената стойност. При проверката, след легитимация на служителките, е била изведена контролна лента за дата 19.02.2022г. от работещото в обекта фискално устройство, от която се установило, че ФКБ на тази дата за стойност 65.20лв., не съществува. И двете свидетелки сочат, че заведението е голямо като капацитет  и е „оборотно“, тъй като е имало доста клиенти.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

            Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

            Разгледана по същество е неоснователна. 

            С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.

            Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Посочено е правното основание за налагането на принудителната административна мярка, а също и съображенията даващи основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ отчетността на извършваните продажби и възпрепятстване осъществяването на последващ контрол на реализираните от проверявания търговец обороти; невярното определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.

            Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

            Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона.

            Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

            В хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната преписка. От събраните по делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка от 05.03.2022 г. и разпечатка на КЛЕН от дата 19.02.2022г. и приложената към подадения сигнал „сметка дубликат“, издадена на 19.02.2022г. в 16:00:34 ч., както и от показанията на сигналоподателя А.Ч., разпитан в качеството на свидетел по делото, съдът приема за доказано, че на 19.02.2022г. е извършена продажба на храни и напитки в ресторант ****, на обща стойност 65.20лв., за която на клиента не е бил издаден фискален касов бон, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, от наличното и работещо в обекта ФУ. Това несъмнено представлява неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, респективно осъществяването му е предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на процесната.

            Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че контролните органи не са установили по безспорен начин извършването на твърдяното нарушение. Противно на соченото в жалбата, че представената от сигналоподателя сметка дубликат не може да се свърже с търговския обект, стопанисван от „МИТЕВИ 77“ООД, точно съдържанието на тази сметка, в която е вписан обекта – ресторант **** търговското дружество, което го стопанисва с достатъчно индивидуалицзиращи данни за същото – ЕИК, ИН ДДС и адрес, както и сервитьор, за който са събрани доказателства, че е в трудовоправни отношения с „МИТЕВИ 77“ООД /декларацията, попълнена от Милко Асенов Бисеров/, установява недвусмислено субекта на нарушението.

            Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената преценка, която административният орган трябва да направи е по отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в случая е била извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни. Неоснователни са оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно продължителността на мярката (срока, за който същата е приложена). В оспорената заповед ответникът е изтъкнал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, а именно, че същото води до неотчитане на приходи. Налице са конкретни мотиви относно продължителността на срока, които са съобразени с тежестта на извършеното нарушение и извършваната търговска дейност от лицето. При определяне на срока на мярката административният орган е съобразил не само характера на извършеното нарушение, но и особеностите на търговския обект, местоположението и големината на същия, работното му време, високата посещаемост, с оглед значителния оборот, реализиран за кратък период от време, видно от изведените от ФУ отчети.

            Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.

 

            По изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на „МИТЕВИ 77“ ООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

 

            Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МИТЕВИ 77“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“23-ти Пехотен шипченски полк“№ 32, ет.6, ап.4, представлявано от управителя Р. С. М., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-59-0070367 от 21.03.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „МИТЕВИ 77“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул.“23-ти Пехотен шипченски полк“№ 32, ет.6, ап.4, представлявано от управителя Р. С. М., да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: