Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.11.2020г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На двадесет и трети
октомври година 2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 2555 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на Б.А.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно
постановление № 20-0769-001677/05.06.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв. и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание, за жалбоподателя
се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
НП да бъде отменено. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до
БРС молят НП да бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за
разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 10.05.2020 г. около 02:50 часа
в гр. Бургас, на ул. „….”, до бл.29, в посока ул. „…”, жалбоподателката, като
водач на лек автомобил – „….” РЦФ, с peг. № СВ….КК, собственост на „…..” ЕАД, с
Булстат: 1…., била спряна за проверка от служители на Сектор „ПП” ОДМВР Бургас.
Същата отказала да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000, с фабр. №
ARLB-0021. Бил издаден талон за изследване № 0002241. При извършената проверка,
жалбоподателката, не представила контролен талон към СУМПС и СРМПС - част 2.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал, без възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 2000 лв.
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв. и за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.
При извършената от
съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на
административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. От датата на нарушението – 13.07.2017г. до датата на уведомяване
на жалбоподателя за съставеното против него НП – 14.05.2020г, е изминал период
по –малко от три години, като за допуснатото нарушение, относителната
преследвателна погасителна давност е три години. Съдът не откри формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на
нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното
производство. Твърденията на защитата в тази насока, съдът намира като защитна
теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.
В съдебно заседание,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП. Последният е полицейски
служител, показанията му са последователни и непротиворечиви, подкрепят се от
събраните по делото доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му,
следва да бъдат кредитирани.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателката е осъществила състава
на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, тъй като е отказала
да и бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба
на алкохол – с техническо средство дрегер. Това нарушение, според настоящата
инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма, както в акта от
актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно –
наказващият орган.
За да приеме съдът, че е бил
налице такъв отказ, от страна на жалбоподателя, се ползваха обективните и
кредитирани показания на актосъставителя, от писмените доказателства по делото
– АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на чл.
189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни
доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД МВР
Бургас. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не се ангажираха
каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са
описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са се случили в обективната
действителност. Обстоятелството дали лицето е било употребило алкохол или не е
без значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДВП, така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо
средство за алкохол водач е бил издаден талон за медицинско изследване. При
всички случаи на отказ от извършване на проверка с техническо средство,
съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е служителят
на Сектор „Пътна полиция” гр. Бургас/ е длъжно да издаде талон за медицинско
изследване, с оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване
употребата на алкохол у водача на моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1
вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско
изследване, не се елиминира възможността за осъществяване на състав на
административно нарушение, по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП, изразяващо се в
отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол.
Административното нарушение по
чл. 174, ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и
цифрово както от актосъставителя, така и от административно – наказващия орган.
Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство
за вмененото му за извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в
обжалваното наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174, ал. 3
от ЗДВП, не поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на
вмененото му за осъществено административно нарушение – доколкото и в
описателната част на наказателното постановление са изложени всички
обстоятелства от значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна
страна на процесното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав
е приложена и санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП с наложени
съответно предвидени наказания по вид и размер за конкретното административно
нарушение. Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не би могъл да
промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма допуснато нарушение
на материалния закон при прилагане на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДВП и като
нарушена и като предвиждаща съответната за уреденото нарушение санкция,
доколкото това е предвиден от самия законотворец подход, в една и съща
разпоредба да са уредени и елементите от състава на нарушението и предвиденото
наказание, намиращ приложение и при много други административни нарушения по
ЗДВП.
Наложеното наказание е адекватно
на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на
деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания
по чл. 12 от ЗАНН. Обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано в
тази част, поради което, следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него;.“ , а съгласно разпоредбата на чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство
за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото
от него ремарке”.
С
оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосочените
нарушения са безспорно установени.
Процесните
нарушение са извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо,
т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление
и въпреки това се е стремил към този резултат.
БРС възприема наложените на нарушителя наказания „глоба“, в размер на 10лв, за
всяко от нарушенията, за
справедливи и обосновани. Наказанията са с фиксиран размер
и не могат да бъдат изменени от Съда. Двете наказания са адекватни на тежестта
на извършеното, съответстват на степента на обществена опасност на деянието и са
достатъчни за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие
върху нарушителя. НП е правилно и законосъобразно и в тази част и следва да
бъде потвърдено.
Единствено за пълнота, съдът
следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни
последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е
привлечен към административно - наказателна отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните
имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено,
поради което, Съдът определи, в полза на АНО, да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение - 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат
заплатени от жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-0769-001677/05.06.2020 г., издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против Б.А.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, предл.
2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 10лв. и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Б.А.Т.,
ЕГН: **********да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата
от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.:
К.СЛ.