Определение по дело №282/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 259
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20221800600282
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. С., 08.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20221800600282 по описа за 2022 година


С определение от 19.04.2022 г. на Районен съд – гр.Б., постановено по
ч.н.д. № 135/2022 г. по описа на същия съд, е определено и наложено на
основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК, на осъдения ОГН. П. ОБР., с
ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
Затвора – гр.С., най-тежкото от наложените му по НОХД № 511/2021 г. по
описа на Районен съд – гр.Б. и НОХД № 141/2021 г. по описа на Районен съд
– гр.Б. наказания, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от 4
/четири/ месеца, което е постановено да бъде изтърпяно от същия при „общ“
режим.
Със същото определение е приспаднато на основание чл.25 ал.2 от НК
от така наложеното на осъдения ОГН. П. ОБР. най-тежко наказание,
изтърпяното от него наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 511/2021
г. по описа на Районен съд – гр.Б. и НОХД № 141/2021 г. по описа на Районен
съд – гр.Б., както и на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което
осъдения О. е бил задържан по посочените наказателни производства.
С това определение е присъединено на основание чл.23 ал.2 от НК към
1
така наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от
4 /четири/ месеца и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца, както и на основание чл.23 ал.3 от НК – наказанието
„глоба“ в размер на 400 лева, наложено му по НОХД № 141/2021 г. по описа
на Районен съд – гр.Б..
С горепосоченото определение е постановено на основание чл.68 ал.1
от НК осъдения ОГН. П. ОБР. да изтърпи наложеното му по НОХД №
235/2016 г. по описа на Районен съд – гр.Б., наказание лишаване от свобода за
срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен
срок от три години, считано от 19.05.2016 г., което е постановено осъдения да
изтърпи също при първоначален „общ“ режим. От така постановеното за
изтърпяване наказание шест месеца лишаване от свобода, е приспаднато на
основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което осъдения ОГН. П. ОБР. е бил
задържан по посоченото наказателно производство, както и на основание
чл.25 ал.2 от НК изтърпяното от него наказание „лишаване от свобода“ по
същото наказателно производство.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат
Х.Я. – упълномощен защитник на осъдения ОГН. П. ОБР.. В жалбата се
излагат доводи, че неправилно и незаконосъобразно първостепенният съд е
привел в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК отложеното условно
наказание, определено на осъдения О. с влязла в сила присъда по НОХД №
235/2016 г. на РС Б., тъй като давността за изпълнение на това наказание по
чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекла. Сочи се, че последната е започнала да тече на
датата 19.05.2016 г., когато съгласно чл.82 ал.2 от НК посочената присъда е
влязла в сила и съответно е изтекла към датата на постановяване на
атакуваното определение. В тази насока се твърди още в жалбата и, че
ефективното изтърпяване на това наказание лишаване от свобода, няма да
допринесе по никакъв начин за изпълнение целите на чл.36 от НК. С тези
аргументи, се прави искане оспореното определение да бъде отменено в
частта, с която е приведено в изпълнение наложеното на осъдения О.
наказание шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 235/2016 г. на РС Б..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на осъдения ОГН. П. ОБР. – адвокат Х.Я. поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Допълва последните и с доводи, че с
2
оглед силно влошеното здравословно състояние на осъдения, приведеното
спрямо него наказание шест месеца лишаване от свобода, би се превърнало в
прекомерна и неоправдана репресия.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура изразява становище
за неоснователност на жалбата и моли атакуваното определение на районния
съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В отговор на
доводите на защитата излага становище, че изпълнителската давност по
отношение на наложеното на осъдения О. наказание по НОХД № 235/2016 г.
на РС Б., не следва да се счита за изтекла, доколкото същата тече от момента,
когато това наказание е станало изпълнимо.
С. окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по
делото, намира следното:
За да постанови определението си първостепенният съд е приел, че по
отношение на осъдения ОГН. П. ОБР. са били наложени наказания по
следните влезли в сила присъди:
1. С присъда /споразумение/ от 19.05.2016 г., по НОХД № 235/2016 г. на
Районен съд – гр.Б., са му наложени наказания лишаване от свобода за срок
от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК, за
изпитателен срок от 3 години, считано от 19.05.2016 г. и лишаване от
правоуправление за срок от 10 месеца, за извършено на 28.04.2016 г.
престъпление по чл.343б ал.1 от НК;
2. С присъда /споразумение/ от 30.09.2021 г. по НОХД № 511/2021 г. на
Районен съд – гр.Б., на осъдения О. са наложени наказания лишаване от
свобода за срок от 4 месеца, глоба в размер на 250 лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 12 месеца, за извършено на 31.10.2019 г.
престъпление по чл.343б ал.1 от НК;
3. С присъда /споразумение/ от 29.03.2020 г. на Районен съд – гр.Б.,
постановена по НОХД № 141/2021 г. по описа на същия съд, на осъдения О.
са наложени наказания лишаване от свобода за срок от 4 месеца, глоба в
размер на 400 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1
година, за извършено от него на 10.06.2018 г. престъпление по чл.343б ал.2 от
НК.
Видно от приетата по делото справка № 6604/13.06.2022 г., изходяща от
3
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, осъденият О. е постъпил в
затвора – гр.С. на 17.03.2022 г. /начало 15.03.2022 г./ за изтърпяване на
наказание – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, наложено му по НОХД
№ 511/2020 г. на РС Б..
При така събраните писмени доказателства, съдържащи всички
относими данни, досежно осъжданията на лицето О. О. по влезли в сила
присъди, първостепенният съд е направил законосъобразни изводи относно
възможността за приложение на чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК. Като е
съобразил, че в случая са налице основания за определяне на общо наказание
по престъпленията, предмет на разглеждане по НОХД № 511/2021 г. на РС Б.
и НОХД № 141/2021 г. на РС Б., районният съд не е допуснал нарушение на
закона, тъй като това е довело до правилно определяне размера на общото
наказание, което следва да изтърпи осъдения О.. Правилно първият съд е
приел, че престъпленията по присъди, постановени по посочените
наказателни производства са извършени от осъдения О. в условията на реална
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях
и това е достатъчно за приложение разпоредбата на чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1
НК, и затова е приложил закона в този смисъл, като е определил едно общо
наказание в размер на най-тежкото измежду тях, а именно 4 /четири/ месеца
лишаване от свобода.
Законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.57 т.3 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража, районният съд е
определил „общ” режим на изпълнение на така наложеното на осъдения О.
наказание 4 месеца лишаване от свобода.
По отношение приложението на разпоредбата на чл.25 ал.2 от НК при
изпълнение на така определеното за съвкупността най-тежко наказание на
осъдения О., първоинстанционният съд правилно е намерил наличие на
предпоставките за прилагането й, доколкото от доказателствата по делото се
установява, че считано от датата 17.03.2022 г., същия изтърпява в Затвора –
гр.С., наказание четири месеца лишаване от свобода по НОХД № 511/2021 г.
на РС Б..
В съответствие с разпоредбите съответно на чл.23 ал.2 и ал.3 от НК,
първият съд е присъединил към определеното на осъдения О. най-тежко
наказание и наказанията лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12
4
месеца и глоба в размер на 400 лева.
Доколкото деянието, за което осъденият О. е признат за виновен и
съответно наказан по НОХД № 141/2021 г. по описа на РС Б. е извършено от
него в изпитателния срок, определен му с присъдата по НОХД № 235/2016 г.
на РС Б., то тази констатация е дала основание на първостепенният съд
законосъобразно да приеме приложимост на разпоредбата на чл.68 ал.1 от
НК. Като е постановил на това основание, отложеното условно наказание 6
/шест/ месеца лишаване от свобода, определено на осъдения О. с влязла в
сила присъда по НОХД № 235/2016 г. на РС Ботевград, да бъде изтърпяно от
него, районния съд не е допуснал нарушение на закона.
Неоснователно е оплакването на осъденият О., изложено във въззивната
му жалба и поддържано пред настоящата инстанция, че неправилно първият
съд е активирал това наказание, тъй като давността му за изпълнение по
чл.82 ал.1, т.4 от НК е изтекла. Изложените съображения са напълно
некореспондиращи със съдържанието на чл.82 ал.2, пр.2 от НК. Началният
момент на срока на давността за изпълнение на наказанието, определен в
посочената норма, започва да тече от момента когато наложеното наказание е
изпълнимо – по силата на ефективно налагащата го присъда /чл.82 ал.2, пр.1
от НК/ или впоследствие при условията на чл.68 от НК, когато с друг акт
/присъда или определение/ е постановено отложеното наказание да се
изтърпи. Това означава, че когато с осъдителна присъда се налага ефективно
наказание, срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й
в сила. А когато наказанието е било отложено по силата на чл.66 от НК и с
последващ съдебен акт е постановено наказанието да бъде изтърпяно, срокът
на давността за изпълнение започва да тече след влизането в сила на този
друг съдебен акт. Т.е. последният е актът, който придава изпълнимост на
наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния
момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на
присъдата, с която е определено условното наказание. В този смисъл решение
№ 289/08.06.2011 г. по н.д. № 1564/2011 г. на 1 н.о. ВКС.
По изложените съображения, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

5
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 19.04.2022 г. на Районен съд –
гр.Б., постановено по ч.н.д. № 135/2022 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6