РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Б. 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Емилия Дончева
Вера Коева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20251200500799 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№13033/27.05.2025г., подадена от
адв.П. Н., като пълномощник на Х. Й. М., против Решение №353/29.04.2025г.
по гр.д.№448/2024г. по описа на РС-Б.
С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Сочи се, че е
незаконосъобразно и необосновано, както и че от събраните доказателства,
включително и съдебно - медицинската експертиза, безспорно е установено по
делото наличие на внезапно заболяване на жалбоподателя, наложило спешно
медицинско лечение, представляващо опасност при предприемане на
пътуване, което според него е покрит застрахователен риск. При поддържане
на фактически твърД.я в горната насока се обосновава правен интерес от
обжалването.Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск,
както и присъждане на разноски.
Преписи от въззивната жалба е връчена на ответната страна, от която в
1
срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Подробно се
аргументира твърД.ето, че заболяването на жалбоподателя, не е сред покрит
застрахователен риск по сключената между страните застраховка. Въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Иска се потвърждаване на решението и
присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнагражД.е на жалбоподателя.
От страните не се правят доказателствени искания.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник,
който поддържа оспорванията.
Ответната страна, редовно призована, не се явява. С писмено становище
оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложени аргументи.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Й. М., ЕГН
**********, с която против "ЗДЕ" АД, ЕИК ************ е предявен
осъдителен иск – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 4 019 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Договор
за застраховка „Отмяна на пътуване“ по Застрахователна полица №
22100100023224/18.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на иска - 27.02.2024г. до окончателното и изплащане.
Ищецът e поддържал, че заедно със синовете си Д. и М. са сключили с
„П.Х.“ ООД договор №3001302/26.05.2023г. за туристически пакет, съгласно
Закона за туризма с приложени към него Общи условия с програма „П С О“ с
маршрут: С.Д.М.Д.С.- .С.Д.М.Д.С., с начална и крайна дата на пътуването
21.08.2023 до 30.08.2023, продължителност седем дни със седем нощувки.
Твърди се, че по така сключения договор изцяло уговорената цена в общ
размер от 12 057 лв. е била заплатена на два пъти - 7236 лв. депозит на
26.05.2023г. и окончателно плащане от още 4 823 лв. на 06.07.2023г. по банков
път.
Твърди се, че във връзка със сключения договор туроператорът е поел
2
задължение да сключи в полза на ищеца и синовете му договор за застраховка.
Такъв е бил сключен между туроператора и ответното дружество, като е
издадена Застрахователна полица „Отмяна на пътуване“ №
22100100023224/18.07.2023г., със застраховани по нея лица – ищецът и
синовете му, при заплатена от всеки от тях застрахователна премия в размер
на по 210,95 лв. С приемо- предавателен протокол от 18.07.2023г.
застрахователят е предал на туроператора, като застраховащ
застрахователния договор по застраховка „Отмяна на пътуване“, ведно с ОУ,
неразделна част към него.
Ищецът излага твърД.я, че на 06.08.2023г. внезапно му прилошало, което
наложило да бъде прегледан от кардиолог и постъпване по спешност на
лечение в АБСК- Университетска болница, Клиника по „Кардиология“ гр.
С.Д.М.Д.С., където му била установена окончателна диагноза, подробно
описана в ИМ и поставен пейсмекър. За проведеното лечение му била
издадена епикриза, а впоследствие и болнични листа за отпуск по болест общо
за 33 дни.
Поради това влошаване на здравословното му състояние му попречило да
осъществи пътуването, за което бил сключил договор, поради което твърди, че
още на 12.08.2023г. уведомил засдтрахователя за настъпилото събитие и
поискал заплащане на застрахователно обезщетение. Ответното дружество е
отказало да изплати такова с аргумент, че полученото от ищеца заболяване не
представлява покрит риск по сключената застраховка.
В подобна насока са и подробно развитите в отговора по иска от ответника
доводи, че полученото от ищеца влошаване на здравето, не е сред покритите
по сключената застраховка рискове. Счита, че самата хоспитализация е била с
цел поставяне на имплант поради установени хронични и минали заболявания
с давност 1-2 години. Смята, че макар в случая да се касае за покрит риск:
отмяна на пътуване вследствие на заболяване, то според ответното дружество
са налице изрични изключения от застрахователното покритие. Налице
изключение от покритието, като се посочва, че като отмяна на пътуване
поради поставяне на имплант не е покрит риск по сключения договор, като
самото изключение представлява самостоятелно основание за отказ на
изплащане на застрахователно обезщетение. От друга страна сочи, че
установените заболявания на ищеца представляват изключение от покритието
3
също на собствено основание, а отделно от горното, поставянето на имплант е
наложено вследствие на минало и хронично заболяване/съвкупност от
заболявания и фактори, влошаващи здравословното състояние на ищеца и
водещи до липса на основание за изплащане на застрахователно обезщетение
по сключения застрахователен договор. Твърди, че в случая е без значение и
моментът на установяване на заболяванията и дали влошаването на
здравословното състояние е внезапно, нито видът медицинска помощ, която е
била необходима, тъй като изрично изключение е самото поставяне на
имплант на собствено основание, от една страна, а от друга страна, изрично
изключение са и установените заболявания, по повод на които е наложена
оперативната интервенция. Поддържа, че последните не представляват
застрахователни събития съгласно § 1, т. 4 от императивните разпоредби на
КЗ. Сочи, че полицата е била сключена на 18.07.2023 г., а периодът на
покритие е от 28.07.2023 г. до 30.08.2023г. След като давността на
заболяванията и оплакванията е от 1 -2 години към момента на
хоспитализация, то твърД.те заболявания, освен че не представлявали
застрахователно събитие/покрити рискове/, то са настъпили и извън периода
на застрахователно покритие по сключената застраховка. Завява, че към
настоящия момент по предявената претенция не е представен писмено
потвържД.е за настъпилото събитие от доставчика на съответната услуга,
включително за вида и стойността на разходите, които подлежат на връщане от
негова страна, поради което сочи, че липсва основание за изплащане на
застрахователно обезщетение на ищеца. По отношение твърД.ята на ищеца, че
на него не му в предоставен екземпляр от общите условия по сключената в
негова полза застраховка сочи, че полицата, ведно с приложенията били
приети и получени от сина на ищеца Д.с М. и валидно обвързват
застрахованите лица.
От събраните писмени доказателства се установява, че на 26.05.2023г.
ищецът Х. М. заедно със синовете си Д.с и М. са сключили с третото
неучастващо по делото лице - „П.Х.“ ООД договор № 3001302 от 26.05.2023г.
за туристически пакет, съгласно Закона за туризма с приложени към него
Общи условия, съгласно който ищецът и двамата му сина са заплатили
почивка на С.О.за периода от 21.08.2023г. до 31.08.2023г., със седем нощувки
при обща цена на 12 057 лв. от представените платежни нареждания се
установява, че тази цена е платена изцяло – първоначално е платена като
4
депозит сумата от 7236 лв. на датата на сключване на договора 26.05.2023г., а
остатъкът от 4 823 лв. е платен по банков път по сметка на туроператора на
06.07.2023г.
Съгласно уговорките по сключения договора за туристически пакет
туроператорът „П.Х.“ ООД, в качеството на застраховащ, е сключил с
ответното дружество договор за застраховка, съгласно Застрахователна полица
„Отмяна на пътуване“ № 22100100023224/18.07.2023г. в полза на ищеца и
синовете му като трети ползващи се лица. Срокът на застрахователното
покритие е от 28.07.2023г. до 30.08.2023г., при уговорена и заплатена от
третите лица /бенефициери/ общо застрахователна сума в размер на 632,85 лв.
при лимит на отговорността до 12 057 лв. - общата стойност на основни
разходи по пътуването за периода от 21.08.2023 г. до 30.08.2023г. на
18.07.2023г. застрахователят е предал на застраховащия процесната
застраховка „Отмяна на пътуване“ № 22100100023224, ведно с ОУ.
По делото като писмено доказателство е приета справка от
Персонализираната информационна система на НЗОК за
назначените/извършени прегледи, изследвания , хоспитализации и поставени
диагнози на въззивника за периода 2021г. – 2024г., в която за посочения период
са отразени всеки един от извършените прегледи и/или изследвания, както и
поставени диагнози на ищеца.
Разпитаният по делото св.В. – племенник на въззивника, сочи, че е разбрал
за постъпването му по спешност в болница в С.Д.М.Д.С., не знае в коя, но след
като излязъл от болницата споделил, че му направили операция, поставили
пейсмейкър по спешност.
От представените от АБСК - Университетска болница, Клиника по
„Кардиология" гр. С.Д.М.Д.С. епикриза и болнични листа се установява, че за
периода 06.08.2023г. ищецът е престоял в посоченото болнично завеД.е и
поставен следният имплант, ................................Поради тази причина не се е
осъществило пътуването, зае което е сключил договор с туроператора „П.Х.“
ООД.
Според приетата от РС и неоспорена съдебно – медицинска експертиза
вещото лице сочи, че от приложена справка от РЗОК – Б.до м. юни 2023г.
ищецът е боледувал от заболявания ..........................
Вещото лице сочи, че причините за полученото заболяване на ищеца могат
5
да са комплексни и изброява примерни такива в заключението си.
..................................................
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице подчертава, че по
принцип такъв вид манипулация по поставянето на кардиостимулатор се
планува предварително, но в случая не е планувано, а поставен по спешност с
оглед здравословното състояние на ищеца. Вещото лице потвърждава
посоченото и в експертизата, че к...............................
На 12.08.2023г. въззивикът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и поискал заплащане на застрахователно
обезщетение. По заявлението е образуван доклад по щета №
**********/18.08.2023г., но застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, поради липса на покрит риск по застраховката.
Застрахователят се е позовал на чл. 12, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 2, т. 5 от ОУ по
застраховка "Отмяна на пътуване" и отказал изплащане на застрахователно
обезщетение. Ответната страна се е позовал, че според ОУ застрахователят не
покривал отмяна, съкращаване или удължаване на пътуване и не дължи
обезщетение в случай на минали или хронични заболявания или техни
рецидиви, освен в изрично предвиД.те в Общите условия случаи; както и че
съгласно чл. 12, ал. 2, т. 5 от Общите условия не дължал обезщетение и в
случай на извличане, съхранение или имплантиране на стволови клетки,
трансплантация или имплантация на органи и тъкани, поставяне на импланти,
протези, изкуствени крайници, коригиращи устройства и други подобни.
РС е отхвърлил иска изцяло като неоснователен с мотив, че от събраните
доказателства е налице изключение на застрахователното покритие по
смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 5 от ОУ по застраховка "Отмяна на пътуване", тъй
като е налице поставяне на имплант в тялото на ищеца, представляващо
коригиращо устройство за коригиране ритъма на сърцето и дебита на
изтласканата кръв /пейсмейкър/. Прието е, че уговорките по договора относно
покритите застрахователни рискове не могат да се тълкуват разширително.
Съдът е приел също така, че в случая не се касае за акутно заболяване по
смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6, изр. 1 от Общите условия, според която разпоредба
акутно заболяване е внезапно, неочаквано и непредвидимо заболяване,
проявило се за първи път в периода на застрахователното покритие и
изискващо спешно лечение поради наличие на симптоми, пряко
6
застрашаващи живота на болния. Това е така, защото съгласно изр. 2 на чл. 4,
ал. 1, т. 6 от Общите условия определението по предходното изречение не
включва хронични заболявания, включително и тяхното акутно проявление,
независимо дали е настъпило за първи път в периода на застрахователното
покритие. От заключението на вещото лице съдебен медик може да се
заключи, че постъпването на ищеца в болница на 06.08.2023г. е именно в
резултат на установените хронични заболявания на ищеца, които са с голяма
давност, включително и преди 01.01.2021г.
Така установеното, сочи на следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси е ограничен от поддържаните в жалбата основания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или да следи служебно за интереса на някоя от
страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебната проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъД. доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба
относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в жалбата
основания.
По същество: основното оспорване е поради направен от съда неправилен
извод относно факта, че полученото от въззивника влошаване на
здравословното му състояние на 06.08.2023г. и свързаното с него
хоспизализиране и поставяне на кардиостимулатор /пейсмейкър/
представляват покрит застрахователен риск по сключената в негова полза
между „П.Х.“ ООД, като застраховащ и ответното дружество, като
застраховател на договор за застраховка „Отмяна на пътуване“.
Съгласно клаузите на сключения договор за застраховка и по –специално
ОУ към него, които са в сила от 26.04.2021г. и действащи към датата на
сключване на застрахователното правоотношение, се установява, че
7
договорът има за предмет поемане на задължение от застрахователят при
настъпване в периода на застрахователното покритие на покрит по
застрахователния договор риск, да плати застрахователно обезщетение в
съответствие с условията на сключения договор и настоящите ОУ до размера
на договорените общ лимит и лимити на отговорност за съответния риск –
„Отмяна на пътуване“. В случая е безспорен фактът, че туристическото
пътуване, за което въззивникът е сключил договор с туроператорът „П.Х.“
ООД, не се е осъществило, както и не е спорно, че въззивникът е трето
застраховано лице, в чиято полза от турпоератора е сключен договор за
застраховка с ответника.
Пътуването е отменено по причина, че няколко дни преди отпътуването на
21.08.2023г., а именно на 06.08.2023г. здравословното състояние на
въззиивника се е влошило рязко и се наложило да постъпи в болница,
съпроводено с извършване на манипулация по поставяне на
кардиостимулатор. Вещото лице е категорично,че става дума за такова
влошаване на здравословното състояние на ищеца, което е било по спешност и
не е било предварително планувано проведеното впоследствие лечение. Няма
спор, че това влошаване на здравословното състояние на ищеца на
06.08.2023г. е настъпило няколко дни преди отпътуването и в срока на
покритие по застраховката, посочен в застрахователната полица – от 00:000
часа на 28.07.2023г. до 23:59 ч. на 30.08.2023г. /чл.4, т.5 от ОУ/.
Съгласно чл. 9, ал.1 от ОУ по риск „Отмяна на пътуване“ застрахователят
покрива частта от застрахованите основни разходи по пътуването, която e
удържана като такса или неустойка във връзка с анулирането на съответната
резервация, когато застрахованото лице не може да започне и осъществи
пътуването поради някоя от следните причини, която е била непредвидима
към момента на сключване на застрахователния договор и е възникнала в
периода на застрахователното покритие, независимо от волята на
застрахованото лице: по т. 1 - Злополука или акутно заболяване на
застрахованото лице, при условие че към началната дата на пътуването се
провежда болнично или домашно лечение и съществува опасност за
влошаване на здравословното състояние на застрахованото лице от
пътуването.
В чл.4 от ОУ са даД. дефиниции на определени понятия за нуждите и при
8
тълкуване на разпоредите при спорове във връзка с този вид застраховки,
както следва: в т.6 на чл.4 е дадена дефиниция на това какво следва да се
разбира под т.нар. „Акутно заболяване“ по см. на чл. 9 от ОУ като покрит
застрахователен рис, а именно внезапно, неочаквано и непредвидимо
заболяване, проявило се за първи път в периода на застрахователното
покритие и изискващо спешно лечение поради наличие на симптоми, пряко
застрашаващи живота на болния. Определението по предходното изречение не
включва хронични заболявания, включително и тяхното акутно проявление,
независимо дали е настъпило за първи път в периода на застрахователното
покритие. В т.7 на чл.4 от ОУ е дадено определение какво следва да се разбира
под „Минали заболявания“ са заболявания, възникнали преди сключването на
застрахователния договор, независимо дали преди това са били
диагностицирани, а в т. 8 е дадено определение на това какво следва да се
разбира под „Хронично заболяване“ – това е заболяване с прогресивен ход и
чести обостряния, включено в списъка на заболяванията, при които се
извършва диспансеризация, независимо кога се е проявило за първи път.
С оглед правилата на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, в тежест
на ищеца е да установи, че настъпилото събитие представлява покрит
застрахователен риск, а в тежест на ответния застраховател е да установи
фактите, имащи отношение към установяване наличието на визираните в
договора за застраховка и в чл.12, Раздел IV от ОУ към него изключения от
застрахователното покритие.
В мотивите си РС е приел, че са налице две кумулативни основания за отказ
от изплащане на застрахователно обезщетение - изключение на
застрахователното покритие по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 5 от ОУ, поради
поставяне на имплант , като такъв е приел, че е поставения кардиостимулатор
/пейсмекъйр/, както и на основание чл. 4, ал. 1, т. 6, изр. 1 във вр. с изреч.2-ро
от ОУ е приел, че ищецът не страда от акутно заболяване, а от хронично
такова с голяма давност.
Вещото лице по СМЕ в експертизата и при изслушването си е категорично,
че поставянето на този кардиорегулатор на сърцето не представлява поставяне
на имплант в класическия смисъл на това понятие, доколкото се касае до
манипулация по поставяне в тялото на въззивника на устройство, с което е
подпомогнато подобряване функцията на жизН.ажен орган, каквото е сърцето,
9
предвид настъпилото внезапно живото застрашаващо здравословно
състояние. В тази връзка съдът намира, че в случая не е налице изключение от
застрахователното покритие по см. на чл.12, ал.2, т.5 от ОУ, тъй като само по
семе си това изключение не следва да се тълкува изолирано, а в съответствие с
естеството на покрития по този вид застраховка риск – отмяна на пътуване в
чл.9 и сл. от ОУ, а и изобщо с оглед предмета на такъв вид застраховки. По
принцип застрахователните правоотношения уреждат поемане на риск при
настъпване на евентуално конкретно внезапно, неочаквано за застрахованото
лице неблагоприятно или потенциално увреждащо събитие, т.е. този вид
обществени отношение не увреждат последиците от предвидими или
предварително планувани събития. Ето защо при тълкуване на разпоредбата
на чл. 12, ал.2, т.5 от ОУ поотделно и в съвкупност с предмета и покрития от
застраховката риск на договора, конкретното основание за сключването му,
предвид действителната обща воля на сключилите договора страни /арг. чл.20
ЗЗД/ и изобщо предмета на застрахователните договори като цяло, следва
извода, че предвиденото изключение от покритите застрахователни рискове по
т.5 – поставяне на имплат следва да се тълкува във връзка с предварително
планирани, а не внезапно настъпили неочаквани събития. С други думи – при
тълкуване на установените в ОУ изключения в съответствие с разпоредбите на
целия договор, визираното в този текст на ОУ изключение ще е налице само
при предварително планувани манипулации за поставяне на имплантни в
човешкото тяло, но не и при установеното настъпило внезапно влошаване на
здравословното състояние на ищеца, наложило хоспитализация и поради това
невъзможността да се осъществи пътуването по сключения с туроператора
договор. В случая поставянето на кардиостимулатор не е пряката причина за
невъзможността да се пътува, а рязкото и внезапно влошеното здравословно
състояние на въззивника, а поставянето на кардиостимулатора е част от
проведеното лечение, а не пряката причина за отмяна на пътуването.
Също така следва да се има предвид, че въззивникът е трето за
застрахователното правоотношение лице, доколкото договарянето е
осъществено пряко между туроператора и застрахователя. В този смисъл има
качеството на трето лице, съгласно чл.22 от ЗЗД. Отделно от това, с оглед
предмета на договора, третото лице /бенефициент/, като застраховано лице
има качеството на потребител, поради което за действителността му важат
разпоредбите на потребителските договори. При сключването на този
10
договор въззивникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието на
клаузите му. Съгласно ТР №1 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на
ВКС - съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от
съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. Това
важи и на още по-голямо основание съгласно чл.7, ал.3 ГПК относно
потребителските правоотношения. В тази връзка, при преценяване на
съдържанието на спорното правоотношение като такова с потребителски
характер и при анализиране на съдържанието на клаузите в ОУ, изключващи
отговорността на застрахователя, по същество са установени такива клаузи,
които изключват възможността за определяне на един риск като покрит по
застраховката ако се касае до лице, което в миналото , независимо от какво и
колко пъти е имало каквито и да било здравословни проблеми. Това
разрешение на практика противоречи на основната цел на сключването на
застрахователни договори за покриване на евентуални вреди от настъпване на
непредвидими и внезапни рискове и обстоятелства. Ето защо клаузите в ОУ,
които изобщо изключват възможност за заплащане на застрахователно
обезщетение при условие, че се установи, че застрахованият страда от някакво
предхождащо сключването на договора заболяване, било то и хронично,
следва да се счетат, че се неравноправни и недействителни, като
противоречащи на целта на закона и лишават по същество застрахователното
правоотношение от предмет. Срещу заплащане на застрахователна премия
застрахованото лице получава застраховка само за евентуални вреди от
злополука , но не и от други влошавания на здравето извън внезапните
еднократни травматични уврежданния и кумулативно без данни за болестна
симптоматика на застрахования изобщо.
От събраните писмени доказателства и изслушаната експертиза следва да се
счете, че въззъвникът е установил, че причината за отлагане на пътуването е
поради настъпило в срока на действие на застраховката внезапно влошаване
на здравословното състояние на лицето, което е било непредвидимо и
неочаквано за него, както и че е било свързано с възникнала реална и
съществуваща опасност за влошаване на здравословното му състояние, ако
пътуването се осъществи. В този смисъл от страна на въззивника са
11
представени и събрани доказателства, установяващи наличието на основание
за плащане по покрити застрахователен риск по см. на чл.9, ал.1, т.1, предл.2
от ОУ, а именно – настъпване на акутно /внезапно по дефиницията в самите
ОУ/ заболяване на застрахованото лице, при условие че към началната дата на
пътуването се провежда болнично или домашно лечение и съществува
опасност за влошаване на здравословното състояние на застрахованото лице
от пътуването. В случая определението на заболяването на въззивника като
акутно по см. на чл.4, т.6 от ОУ следва да се счете за установено от вещото
лице по приетата и неоспорена СМЕ.
Самият застраховател е ограничил в ОУ отговорността си само до тези
акутни заболявания, които не са хронични. За целите на конкретния договор за
застраховка в чл.4, т.8 под хронично заболяване следва да се има предвид
такова, което е с прогресивен ход и чести обостряния, включено в списъка на
заболявания, за които се предвижда диспанзеризация. Следователно, самият
застраховател е ограничил отговорността си до такова заболяване, получено
от застрахования извън определението в чл.4, т.8 от ОУ. В случая от СМЕ се
установява, че въззивникът е бил диагностициран до 06.08.2023 г. с
хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, но
заболяванията му от справката от НЗОК са с голяма давност, преди
01.01.2021г., като първото влошаване, наложило хоспитализация се проявява
едва през м.юни 2023 г, когато е постъпил за болнично лечение в МБАЛ
„П.“АД и е била установена и нестабилна стенокардия. Следователно,
съгласно определението на хронично заболяване по чл.4, т.8 от ОУ в случая не
е налице такова с прогресивен ход и с чести обостряния, в която единствено
хипотеза следва да се счете, че е налице визираното в чл.4, т.6, изреч.2ро от
ОУ изключение. Следователно по посочената дефиниция установеното
заболяване на ищеца да е било хронично и с голяма давност според СМЕ, то
същото не е било такова с прогресивен ход и чести обостряния, според
дефиницията на хронични заболявания в чл.4, т.8 от ОУ, тъй като първото
влошаване на хроничните заболявания на ищеца са се проявили за първи път
едва след сключване на 26.05.2023г. на договора за пътуване, за който е
сключена и процесната застраховка. Става дума за установено внезапно,
непредвидено влошаване здравословното състояние на ищеца дори с
възникнала непосредствена опасност за живота му, което е станала причина за
отмяна на договореното с туроператора пътуване.
12
Ето защо следва да се счете, че ответната страна не е установила наличието
на предвидено в ОУ основание за изключване на полученото от въззивника
заболяване, непосредствено преди пътуването, като непокрит застрахователен
риск.
При доказаност на претенцията по основание същата следва да се счете за
доказани по размер. Съгласно чл. 9, ал.1 от ОУ при установен риск „Отмяна на
пътуване“ застрахователят покрива частта от застрахованите основни разходи
по пътуването, която e удържана като такса или неустойка при анулирането на
резервацията и не подлежи на връщане от туроператора, превозвача, хотелиера
или други лица.
В сключения между въззивника и „П.Х.“ ООД договор
№3001302/26.05.2023г. за туристически пакет, в Раздел Начин и срок на
плащане а общата цена и условия: се установява, че страните са уговорили
дължима от потребителя неустойка при едностранно прекратяване на
договора по всяко време преди започване изпълнение на туристическия пакет,
като размерът на дължимата неустойка е определена в различен размер
спрямо датата на която е волеизявено прекратяването спрямо началната датата
на пътуването. В случая това е станало в 30 дневния срок преди датата на
пътуване, в който случай, договорената неустойка е в размер на 100 % от
цената на пътуването. Или в случая спрямо въззивника неговата припадаща се
част, която е платена за този туристически пакет е в размер на 4019лв. На
основание чл.9, ал.1 от ОУ тази сума следва да се заплати на въззивника на
основание настъпило в срока на покритие на застраховката на застрахователно
събитие по покрит застрахователен риск. Тази сума е дължима ведно със
законната лихва от подаване на иска до изплащането.
По разноските:
С оглед изхода от спора на въззивника от въззиваемата страна се дължат
направените разноски общо пред двете инстанции са в размер на 1741,14 лв.,
за които до приключване на устните състезания има доказателства, че са
направени реално по вид и размер. От тях 1500 лв. за адвокатско
възнагражД.е, а останалите са за заплатени пред двете инстанции държавни
такси. Възражението за прекомерност на адвокатското възнагражД.е на ищеца
не следва да се уважава. Не е налице основание за намаляването му. Същото е
дължимо за осъществена защита пред двете инстанции, от една страна, а от
13
друга при съобразяване на заявения материален интерес, с обема на реално
свършената от пълномощника на ищеца работа, участието му общо пет
открити съдебните заседания, упражнените материални и процесуални
институти, по събиране на доказателствата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 353/29.04.2025г. по гр.д.№448/2024г. по описа на РС-
Б. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗДЕ" АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С.Д.М.Д.С., район И., бул. "Х.К." № 43, представлявано
съвместно от Й.Ц.Ц.-Председател на Съвета на директорите и Р.Г.Б.-
Изпълнителен директор да заплати на Х. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Б.ул. “Н.П.“ №5, ет.1, ап.1 сумата от 4 019 /четири хиляди и деветнадесет/ лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„Отмяна на пътуване“ по Застрахователна полица №
22100100023224/18.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на иска - 27.02.2024г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „ЗДЕ" АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С.Д.М.Д.С., район И., бул. "Х.К." № 43, представлявано
съвместно от Й.Ц.Ц.-Председател на Съвета на директорите и Р.Г.Б.-
Изпълнителен директор да заплати на Х. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр.
Б.ул. “Н.П.“ № 5, ет.1, ап.1 сумата от 1741,14 /хиляда седемстотин
четиридесет и един лева и четиринадесет стотинки/ лв. разноски пред двете
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14