№ 1086
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Десислава Николова Въззивно гражданско
дело № 20211000503734 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК по въззивна
жалба с вх.№ 340842 /29.07.2021 г. ( по регистратурата на СГС), подадена от
адвокат С.Д. – пълномощник на Х. С. Н. и И. – А. Х. Н., двамата от град
София , срещу Решение № 264443 от 5.07.2021 г. на Софийски градски съд, I
ГО, 7-ми състав по гр.д.№ 10213/2019 г. в частите, с които са отхвърлени
предявените от тях отрицателни установителни искове и са уважени
насрещните осъдителни искове.
Въззивниците оспорват като необоснована констатацията на съда, че
наследодателката не е получила двете уведомителни писма от 2.05.2012 г. и
от 2.09.2013 г., изпратени от трето лице „ ОТП Факторинг България “ ЕООД
и извода му относно момента, в който е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита. Поддържат оплакване за допуснато от съда процесуално
нарушение, изразяващо се в необсъждане на наведените от тях в основанието
на исковете им и с възражението срещу насрещните искове факти за
погасяване на вземанията по давност; неоценяване на значението на
изявленията, съдържащи се в горепосочените две писма – покани, както и на
извършеното от ЧСИ връчване на поканата за доброволно изпълнение , ведно
1
със заповедта за изпълнение на наследодателката при образуване на
изпълнителното дело и за издаването на заповедта за изпълнение на дата
10.09.2012 г. въз основа на заявление с позоваване на извършено автоматично
осчетоводяване на кредита като предсрочно изискуем, считано от 8.02.2012 г.
и преди приемането на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС . Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и присъждане на разноски.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна „БАНКА ДСК“
АД, град София отговаря, че решението е правилно.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд
намира, че то е валидно и допустимо.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищците като
наследници (съпруг и син) на починалата на 27.03.2018 г. С. А. –Н.а имат
право на иск за оспорване отговорността им по член 60,ал.1 от ЗН за
задълженията на наследодателката, възникнали от сключения между нея и
банката – ответник - на 18.06.2008 г. договор за ипотечен кредит.
Отрицателните установителни искове по член 124,ал.1 от ГПК са заявени след
обезсилване на основание член 415,ал.5 от ГПК на издадената срещу
наследодателката заповед за незабавно изпълнение за вземанията по този
договор с влязлото в сила на 17.07.2013 г. разпореждане по гр.д.№ 40962/
2012 г. по описа на СРС. При прекратено заповедно производство,
предвидените в член 414 от ГПК и член 424 от ГПК ограничения в способите,
по които длъжникът може да оспорва вземането, са неприложими. От
изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, че
предмет на отрицателните установителни искове са единствено вземанията на
банката срещу двамата сънаследника от главници в размери от по 115 000
лева съобразно наследствените им дялове. С насрещните искове по член 430,
ал.1 от ТЗ се претендира осъждане на всеки от тях за половината от
невърнатата главница в размер от 114 733,41 лева, съставляваща сбор от
стойността на падежиралите вноски за нея в периода 5.11.2011 г. – 5.09. 2019
г. и на предсрочно изискуемия към 20.09.2019 г. остатък от главницата.
Предметът на първоначалните искове обхваща предмета на по-късно
предявените насрещни искове, но с оглед различието в исканията насрещните
искове не са недопустими по аргумент от член 126,ал.1 от ГПК.
2
С обжалваното решение първоначалните отрицателни искове са
отхвърлени изцяло и насрещните осъдителни искове са уважени частично за
равни части от вземания за : главница в размер от 222 618,64 лева ;
възнаградителна лихва в размер от 66 435,83 лева за периода 3.12.2016 г. –
19.09.2019 г. ; наказателна лихва в размер от 853,71 лева за забава в периода
3.12.2016 г. до 19.09.2019 г. и наказателна лихва в размер от 4 461,85 лева за
забава в периода 20.09.2019 г. – 2.12.2019 г., такса за управление на кредита в
размер от 8 507,14 лева ; такса за изискуемост от 120 лева , такса за
подновяване на ипотека от 762,50 лева и застрахователни премии в размер от
338,15 лева.
Отрицателните установителни искове и възраженията срещу
насрещните искове се основават на едни и същи твърдени факти : бездействие
на банката -кредитор и изтичане на срока по член 110 от ЗЗД . При
констатация, че тези факти са се осъществили и са основание за погасяване
по давност на част от спорното вземане – предмет на първоначалните и
насрещните искове – тя следва да резултира едновременно в правните изводи
и произнасянето на съда по всички искове. Ако съдът прецени, че насрещният
иск за част от вземането е погасен по давност и го отхвърли, той следва да
уважи отрицателният установителен иск за същата част от вземането. В
случая, с обжалваното решение първоначалните искове на двамата ищци са
отхвърлени изцяло поради недоказване на факта за изтекла погасителна
давност, а с друга част от решението насрещните искове на банката за
нейните вземанията срещу тях от главница в общ размер от 6 847,99 лева ( за
горницата над 222 618,64 лева до 229 466,83 лева ), включващ вноските от
нея, падежирали в периода 5.11.2011 г. – 2.12.2014 г. са отхвърлени поради
давност . Тази част от решението е влязла в сила и в съгласие с член 297 от
ГПК формираната с нея сила на пресъдено нещо следва да се зачете, като се
приеме, че същите оспорени с исковете по член 124,ал.1 от ГПК вземания от
главница в размери от по 3 424 лева ( ½ от 6 847,99 лева ) не съществуват.
Установено е, че наследодателката на въззивниците е сключила на
18.06.2008 г. с „ Банка ДСК“ ЕАД договор за ипотечен кредит за сумата от
230 000 лева, която се е задължила да върне в срок от 360 месеца заедно с
възнаградителна лихва ( по член 7 ), на месечни вноски с падеж на 5- то число
на месеца, както и че кредитът е усвоен еднократно на 25.06.2008 г. В член
3
20.1 от ОУ е предвидено, че при забава в плащането на месечната вноска за
главница се дължи обезщетение в размер на договорната лихва, увеличена с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта освен при плащане до седмия
ден след падежната дата, а в член 20.2 от ОУ е предвидено, че при допусната
забава в плащанията на главница и/ или на лихва над 90 дни остатъкът от
кредита става предсрочно изискуем и до предявяването му се дължи
обезщетение в размер на договорната лихва, увеличена с наказателна
надбавка от 10 процентни пункта .
Съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза в т. 2.3. и
т.2.4. наследодателката е допуснала просрочие при плащането на три от
погасителните вноски за главница и лихви - с падежи между 5.06.2010 г. и
5.08.2010 г. Последното плащане е извършила на 3.01.2012 г. и то е
послужило за погасяване на неплатения остатък от вноската с падеж на
5.10.20211 г. и на част от лихвата от вноската с падеж на 5.11.2011 г.
Спорно между страните е кога е проявено действието на предсрочната
изискуемост. Въззивниците – ищци твърдят, че това е станало: в деня, в който
на наследодателката е връчено писмо - покана от 2.05.2012 г. или писмо -
покана от 2.09.2013 г. ; на 8.02.2012 г. – при условията на автоматично
настъпване с факта на допуснатата забава при плащането на вноските
съгласно позоваването на банката в заявлението до заповедния съд или в деня
на връчване на заповедта по член 417 от ГПК и на поканата за доброволно
изпълнение от ЧСИ .
Според дадените в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения последиците на предсрочната изискуемост
настъпват с изявление на кредитора за нейното обявяване от момента, в който
то е достигнало до знанието на длъжника, ако тогава са осъществени
обективните факти, обуславящи настъпването й. Постигнатата между
страните уговорка, че при определени обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем , няма правно действие. Извършеното тълкуване на
правилото на член 60, ал.2от ЗКИ има обратно действие ,т.е. счита се, че от
влизането му в сила правилото има смисъла и съдържанието, които са
посочени в тълкувателния акт.
С оглед тези разяснения предсрочната изискуемост не е настъпила
автоматично на 8.02.2012 г. независимо че в член 20.2 във връзка с член 21.2
4
от ОУ действието й е обусловено от факта на забавата само. Не е настъпила и
в деня, в който съдебният изпълнител е извършил връчването на документите
по член 418,ал.5 от ГПК. С писмата от 2.05.2012 г. и от 2.09.2013 г. третото
лице „ ОТП Факторинг България “ ЕООД, на което банката е възложила
действия по събиране на вземанията – предмет на исковете, е съобщило на
длъжника размера на дълга и е отправило покана да изпълни задължението си
в срок от пет дни. Нито едно от писмата не съдържа изявление на третото
лице, че обявява предсрочната изискуемост на кредита с действие за
довереника му. А иначе обстоятелството, че ищците са представили
доказателствата за тях към отговора на насрещната искова молба е указание,
че са ги имали в свое държане и по – рано, от момента на получаването им от
адресата - тяхна наследодателка.
Едва с поканите - уведомления от 2.09.2019 г. ( на л. 91 - 94) банката е
обявила, че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако в дадения от нея 7
– дневен срок сънаследниците на кредитополучателката не изпълнят
просрочените задължения . Поканите са връчени от ЧСИ при висящността на
производството и преди предявяването на насрещната искова молба на дата
13.09.2019 г. на първия ищец лично и като пълномощник на втория ищец.
Преценката на първоинстанционния съд ,че с тях кредиторът е упражнил
правото си надлежно, е законосъобразна .
Както вече се посочи, с решението за частично отхвърляне на
насрещните искове е формирана сила на пресъдено нещо,че вноските за
главница, падежирали в периода 5.11.2011 г. – 2.12.2014 г. и вноските за
лихва, падежирали в периода 5.11.2011 г. - 2.12.2016 г. , са погасени по
давност. От приетото и неоспорено заключение по съдебно – счетоводната
експертиза следва, че към 20.09.2019 г. са просрочени ( без погасените по
давност вноски за главница и лихва ) 58 вноски за главница, падежирали в
периода 3.12.2014 г. – 19.09.2019 г. и 34 вноски за лихва, падежирали в
периода 3.12.2016 г. – 19.09.2019 г. Към 20.09.2019 г. е осъществено и
условието по член 20.2 от ОУ - допуснато просрочие при плащането на по-
голямата част от посочените вноски за срок над 90 дни . Предсрочната
изискуемост има действие от този момент и този факт следва да бъде
съобразен съгласно член 235,ал.3 от ГПК .
Оспорените с исковете по член 124,ал.1 от ГПК вноски от главница,
5
падежирали на 5.06.2010 г., 5.07.2010 г. и на 5.08.2010 г. в общ размер от
488,51 лева не са платени , както следва от заключението на вещото лице по
т.2.3. Вземанията за тях са погасени по давност също, тъй като предявяването
на насрещната искова молба на 3.12.2019 г. прекъсва давността за вноските
от главница, чиито падежи са настъпили след 3.12.2014 г.
От претендираното с насрещните искове вземане за главница
непогасена по давност е частта, включваща вноските, падежирали в
петгодишния период преди предявяването на насрещната искова молба, а
именно - 3.12.2014 г. – 19.09.2019 г. и предсрочно изискуемият остатък,
възлизащи според посочените в таблица № 1, колона 7 стойности в общ
размер от 222 618,64 лева. От претендираното с насрещните искове вземане за
възнаградителна лихва непогасена по давност е частта, включваща вноските,
падежирали в тригодишния период преди предявяване на насрещната искова
молба, а именно в периода 3.12.2016 г – 19.09.2019 г., възлизащи според
посочените в същата таблица, колона 6 стойности в общ размер от 66 435,83
лева . От претендираното с насрещните искове вземане за наказателна лихва -
за забава при плащането на вноските по главница - непогасена по давност е
частта на набраните в периода 3.12.2016 г. – 19.09.2019 г. лихви , възлизаща
според посочените в същата таблица , колона 9 стойности в общ размер от
853,71 лева . Непогасено по давност е вземането за наказателна лихва за
забава при плащането на главницата,считано от обявяване на предсрочната
изискуемост – 20.09.2019 г. до 2.12.2019 г., установено от вещото лице т.6 от
заключението в размер от 4 716,83 лева .
Правилно първоинстанционният съд е приел, че непогасени по давност
са претендираните с насрещния иск вземания за: такса за обслужване на
изискуеми кредити в размер от 120 лева с оглед възникналото на 20.09.2019 г.
основание за нейната дължимост ; таксата за подновяване на ипотека в размер
от 762,50 лева с оглед извършване на действието на разноски на банката през
месец май 2018 г. ; годишните застрахователни премии за застраховка на
ипотекирания имот за 2017 г. , 2018 г. и 2019 г. , платени за последните три
години преди предявяването на насрещните искове в общ размер от 338,15
лева. Неправилно е приел, че изцяло непогасено е вземането за такса за
управление на кредита. Таксата е в размер от 0,4 % върху усвоената и
непогасена главница и се дължи ежегодно на 18- тия ден в месец юни. При
6
положение, че вноските за главница до 2.12.2014 г. са погасени по давност, на
основание член 119 от ЗЗД погасени са дължимите за същия период 4 на брой
годишни такси в общ размер от 3 782,94 лева. Дължи се остатъкът от 4 724,19
лева ( 8 507,13 лева – 3 782,94 лева ).
С оглед изложеното въззивният съд отменя обжалваното решение в
частта относно отхвърлянето на отрицателните установителни искове за
вземания от главници в размери от по 3 668,25 лева и го потвърждава в
останалата отхвърлителна част ; отменя обжалваното решение в частта
относно уважаването на насрещните искове само за част от таксата за
управление на кредита в размера на горницата над 4 724,19 лева до 8 507,13
лева и го потвърждава в останалата осъдителна част .
С оглед променения изход по исковете въззиваемата страна – ответник
по исковете има право на разноски за първоинстанционното производство в
по – нисък размер от определения в решението, вместо от 12 636,44 лева от
12 425,19 лева . Въззивниците - ищци имат право на разноски за платеното
адвокатско възнаграждение съобразно извършеното разграничение в размера
на заплатеното за защитата по съответния иск и съразмерно на уважената част
от първоначалните искове, а именно всеки от тях - 224,34 лева ( 2 х 122,17
лева ) за двете производства общо, 51,65лева – част от платено
възнаграждение за първоинстанционното производство съразмерно на
отхвърлената част от насрещния иск и 45,16 лева – част от платеното
възнаграждение за въззивното производство или общо 321,15 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 264443 от 5.07.2021 г. на Софийски градски съд,
I ГО, 7-ми състав по гр.д.№ 10213/2019 г. в частта, с която са отхвърлени
исковете на Х. С. Н. и И. – А. Х. Н. срещу „ Банка ДСК“ ЕАД, град София за
установяване несъществуването на вземания срещу тях в размери от по
3 668,25 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Х. С. Н., ЕГН: **********
от град София срещу „ Банка ДСК“ ЕАД, град София несъществуването на
7
вземане на „ Банка ДСК“ ЕАД, град София срещу Х. С. Н. в размер от
3 668,25 ( три хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки ) лева, съставляващо припадащата му се съобразно наследствения
дял част от главница по сключен на 18.06.2008 г. от наследодателката му С. И.
А. – Н.а договор за банков за ипотечен кредит, от падежиралите на 5.06.2010
г. , 5.07.2010 г. и на 5.08.2010 г. и в периода 5.11.2011 г. – 2.12.2014 г. вноски
поради погасяване по давност .
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска И. – А. Х. Н., ЕГН:
********** , двамата от град София, срещу „ Банка ДСК“ ЕАД, град София
несъществуването на вземане на „ Банка ДСК“ ЕАД, град София срещу И. –
А. Х. Н. в размер от 3 668,25 ( три хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки ) лева, съставляващо припадащата му се съобразно
наследствения дял част от главница по сключен на 18.06.2008 г. от
наследодателката му С. И. А. – Н.а договор за банков за ипотечен кредит, от
падежиралите на 5.06.2010 г. , 5.07.2010 г. и на 5.08.2010 г. и в периода
5.11.2011 г. – 2.12.2014 г. вноски поради погасяване по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението по исковете на Х. С. Н. и И. – А. Х. Н.
срещу „ Банка ДСК“ ЕАД, град София в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Х. С. Н. ЕГН:
********** и И. – А. Х. Н. ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „
Банка ДСК“ ЕАД, град София разделно и в равни части следните суми за :
главница от 222 618,64 (двеста двадесет и две хиляди шестстотин и
осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки ) лева – главница, ведно със
законната лихва от 3.12.2019 г. до окончателно плащане ; договорна лихва за
периода 3.12.2016 г. – 19.09.2019 г. в размер от 66 435,83 ( шестдесет и шест
хиляди четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки ) лева;
наказателна лихва за периода 3.12.2016 г. – 19.09.2019 г. в размер от 853,71 (
осемстотин петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки ); наказателна
лихва за периода 20.09.2019 г. – 2.12.2019 г. в размер от 4 461,85 ( четири
хиляди четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки ) лева
; такса за управление на кредита в размер от 4 724,19 ( четири
хиляди седемстотин двадесет и четири лева и деветнадесет стотинки ) лева;
такса изискуемост в размер от 120 ( сто и двадесет )лева ; застраховка на
недвижимия ипотекиран имот в размер от 338,15 ( триста тридесет и осем
8
лева и петнадесет стотинки ) лева и такса за подновяване на ипотека в размер
от 762,50 ( седемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки ) лева .
ОТМЕНЯ решението само в частта, с която Х. С. Н. ЕГН: ********** и
И. – А. Х. Н. ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „ Банка ДСК“ ЕАД,
град София разделно и в равни части такса за управление кредита за
горницата над 4 724 ,19 лева до 8 507,14 лева ,КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ Банка ДСК“ ЕАД, град София срещу Х. С. Н.
ЕГН: ********** и И. – А. Х. Н. ЕГН: ********** за осъждането им да
заплатят такса за управление на кредита в размера на горницата над 4 724 ,19
лева до 8 507,14 лева .
ИЗМЕНЯ решението в частта на разноските , които Х. С. Н. ЕГН:
********** и И. – А. Х. Н. ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „
Банка ДСК“ ЕАД, град София, като ги намалява от 12 636,44 лева на
12 425,19 лева .
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, град София да заплати на Х. С. Н. ЕГН:
********** и И. – А. Х. Н. ЕГН: ********** сумата от по 321,15 ( триста
двадесет и един лева и петнадесет стотинки ) лева разноски за част от
платеното адвокатско възнаграждение за двете производства.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
съобщаването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9