№ 8814
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110158806 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Ц. П. К. срещу „Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност“ – София (УДВГД – София) към
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“
(ДП НКЖИ) обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ да бъде признато за незаконно уволнението, извършено от
ответника с Акт за прекратяване на трудовото правоотношение №
1445/15.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на
качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, и възстановяване
ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Началник, железопътна гара Iк
в ЖП гара Курило Iк“, с код по НКПД 13245018, както и да му бъде заплатено
обезщетение в размер на 10794,92 лв. за времето, в което ищецът е останал без
работа за периода от м.08.2024 г. до м.10.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното
плащане на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Ищецът работил при ответника по трудов договор, на
длъжност„началник гара Курило“, като със заповед № 1981/01.06.2020 г.
трудовото правоотношение е прекратено, считано от 02.06.2020 г. на
1
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. С влязло в сила Решение № 20258781 от
23.11.2020 г., по ГД № 27668/2020 г., постановено по ГД № 27668/2020 г. по
описа на СРС, 72 състав, II ГО, потвърдено с Решение № 265643 от 07.09.2021
г., по ВГД № 2283/2021 г., по описа на СГС, въззивен II-Б състав, потвърдено с
Решение № 50016 от 21.02.2023 г., постановено по ГД № 5141/2021 г. по описа
на ВКС, дисциплинарното уволнение е признато за незаконно и ищецът бил
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед №
2412/18.04.2023 г. на директора УДВГД София към ДП „НКЖИ“ ищецът бил
възстановен на предишната длъжност „началник гара Курило“, считано от
18.04.2023 г. Със заповед № 4787 от 11.08.2023 г. на директора на УДВГД
София на ищеца било възложено да заема длъжността „портиер“ в ЖП гара
София изв.к. къв РЦ София за срок от 11.08.2023 г. до 24.09.2023 г. вкл. Със
заповед № 5607 от 25.09.2023 г. ищецът продължил да заема същата длъжност
от 25.09.2023 г. до 15.10.2023 г., както и със заповед № 6779 от 16.10.2023 г. за
срок от 16.10.2023 г. до 30.11.2023 г. С допълнително споразумение към
трудов договор от 18.04.2023 г. № 24001483/01.07.2024 г. на служителя била
определена основна заплата в размер на 1937 лева. Трудовото
правоотношение на ищеца било прекратено едностранно от работодателя,
считано от 06.08.2024 г. с акт за прекратяване на трудово правоотношение №
1445/15.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса на
качества на работника за ефективно изпълнение на работа, изразяващи се в
психологически дефицит в познавателната сфера, двигателната и
психомоторната сфера, както и в личностната сфера, във връзка с издадено
психологическо удостоверение № 865/15.09.2023 г. на Психологическа
лаборатория - жп. транспорт към Национална многопрофилна транспортна
болница „Цар Борис III“ - гр. София (НМТБ „Цар Борис III“ София) със
заключение „Не се допуска за Началник железопътна гара в ДП НКЖИ“.
Излагат се съображения, че прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца било извършено незаконосъобразно, тъй като заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не били посочени качествата,
които липсвали на служителя. Не било посочено и до неизпълнение или до
неефективно изпълнение на кои конкретни трудови задължения е довела
липсата на тези качества. Твърди се, че не било налице трайно състояние
налипсата на качества. Сочи се, че от възстановяването си ищецът извършвал
работа при работодателя на длъжност „портиер“, а не на възстановената
2
длъжност „началник гара“, която е могъл да продължи да изпълнява или
работодателя е следвало да му предложи да заеме друга подходяща за ищеца
длъжност, съобразена с неговото образование и квалификация. Вместо това
работодателя прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищеца,
понеже между ръководството при работодателя и ищеца бил налице конфликт.
Била налице злоупотреба с право от страна на работодателя на основание чл. 8
КТ. Твърди се, че е следвало да се предвиди възможност резултатите от
изследването да бъдат подложени на последващ контрол, респ. това поставяло
под съмнение правилността на проведените психологически изследвания.
Ищецът бил провел психологически изследвания в психологиска лаборатория
към Медицински център „Св. Панталеймон“ ООД в гр. София и в Център по
психология и психотерапия в гр. София, за внимание, памет, концентрация,
интелект, мислене, личност, депресивност, с окончателни заключения за
наличие на психологическа годност на ищеца. На ищеца бил извършен
преглед от лекарска камисия на ТЦЛЕК /Протокол № 43 от 01.02.2024 г./ и
ТОЛЕК /Карта № 1371 от 05.12.2023 г./ към Национална многопрофилна
болница транспортна болница „Цар Борис III“ към Министерство на
транспорта и съобщенията от 05.12.2023 г. и 01.02.2024 г., със заключение от
прегледите: годен за длъжността началник гара. Ищецът се ползвал от
законовоопределената защита при уволнение по чл. 333 от КТ, тъй като
същият е представил на работодателя Експертно решение на ТЕЛК № 92604
от 07.08.2023 г. и решение на ТЕЛК № 00784 от 16.10.2023 г. /по искане на
работодател/, с което му е определена 94 % трайно намалена
работоспособност, с оглед на което работодателят бил длъжен да отправи
искане за разрешение до съответната Дирекция „Инспекция по труда” (ДИТ),
което не било сторено от него.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Твърди се, че предявените искове са недопустими, тъй като исковата молба е
подадена след изтичане на двумесечния срок за това. По отношение на
основателността оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
твърдението, че в акта за прекратяване на трудовото правоотношение не били
индивидуализирани качествата на служителя, които му липсвали. Оспорва, че
ищецът е заемал длъжността портиер и че работодателят е следвало да
3
предложи на работника друга подходяща длъжност. Оспорва твърдението, че
резултатите от изследванията в НМТБ „Цар Борис III“ София били
неправилни. Оспорва твърдението, че в случая работодателят бил длъжен да
иска предварително разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца от съответната дирекция „Инспекция по труда“.
Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Исковете са допустими като предявени пред родово и местно
компетентен съд.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ответника е било да
установи законността на уволнението, в това число, че уволнението е
извършено от лице, разполагащо с работодателска власт, било при условията
на заместване или по делегация при надлежно овластяване, както и наличието
на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ към момента на упражняване
потестативното право на ответника работодател едностранно да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца.
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства се установи, че
между страните по делото е било налице трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е заемал длъжността „Началник, железопътна гара Iк в ЖП
гара Курило Iк“, с код по НКПД 13245018, както и че същото е прекратено на
06.08.2024 г. с акт за прекратяване на трудовото правоотношение №
1445/15.03.2024 г., както и че лицето подписало този акт на работодателя е
разполагало с работодателска власт да стори това.
По делото не е спорно, а и от представения акт за прекратяване на
трудовото правоотношение се установи, че последното е прекратено на
06.08.2024 г. Исковата молба е постъпила в съда на 04.10.2024 г. По правилата
4
за броене на сроковете, регламентирани в чл. 72 ЗЗД двумесечният срок по чл.
358, ал. 1, т. 2 КТ изтича на 06.10.2024 г., т. е. двумесечният давностен срок по
чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ обективно не е могъл да изтече. При това положение
релевираното от ответника в тази насока възражение се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ в случаите по чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 6 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда в това число попадат исхимичната
болест на сърцето и захарната болест (захарен диабет).
От представеното Експертно решение № 784/16.10.2023 г. на ТЕЛК
„УМБАЛ Св. Анна – София“ АД се установи, че ищецът страда именно от
исхемична болест на сърцето и захарен диабет (захарна болест).
При това положение се налага категоричен извод, че ищецът се е
ползвал от закрилата, регламентирана в разпоредбата на чл. 333 КТ.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установи, че ответникът два пъти е поискал от Инспекцията по труда
предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца – първото с вх. № 23107626/25.09.2023 г. и второто с вх. №
24013290/05.02.2024 г., като от писмо изх. № 23084581/27.09.2023 г. и писмо
изх. № 24009095/12.02.2024 г. се установи, че Инспекцията по труда и по двете
искания е отказала да даде предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца.
Отказът на Инспекцията по труда е окончателен и работодателят е бил
длъжен да се съобрази с него. В този смисъл е и практиката на ВКС (например
Решение № 60092 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2605/2020 г., IV г. о., ГК;
и много други). Въпреки, че ответникът работодател е получил изричен отказ
от инспекцията по труда, той не се е съобразил с него, макар да е бил длъжен,
и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца.
Доколкото по делото не се установи наличието на дадено от инспекцията
5
по труда предварително разрешение, напротив установи се, че същата е
отказала да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца това само по себе си представлява основание за отмяна на уволнението
и спорът не следва да се разглежда по същество (така Решение № 424 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2009 г., III г. о., ГК).
Независимо от горното съдът намира за необходимо да добави и
следното.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно
решение № 4 от 01.02.2021 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС в
заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5
КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или
служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или
като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. В
мотивите към тази точка е посочено, че фактическият състав на основанието
по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ включва следните елементи: трайно неефективно
изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение,
причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите
качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за
изпълнение на работата. Формата на волеизявлението за прекратяване
трудовия договор е писмена, за действителност, но законът не урежда
съдържанието на заповедта. Необходимо е работодателят да посочи
фактическото основание за прекратяване на трудовия договор поради липса на
качества. Същественото съдържание на волеизявлението за прекратяване на
трудовия договор от страна на работодателя е основанието за прекратяване.
Чрез посочването му се постига нужната индивидуализация. Основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано
като общо оценъчно и неопределено понятие – „липсата на качества за
изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните
признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено,
количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,
умения или навици. За да индивидуализира волеизявлението си при
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят
следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. За
индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за
прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или
6
навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с
възложената работа).
В разглеждания случай от акта за прекратяване се установи, че
ответникът работодател е посочил като качества, които липсват на ищеца –
психологичен дефицит в познавателната сфера, двигателната и психомоторна
сфера, както и в личностната сфера, съгласно проведени от Психологическата
лаборатория – ЖП транспорт към НМТБ „Цар Борис III“ гр. София три
последователни психологически изследвания във връзка с изискванията по
Наредба № 54 от 02.06.2003 г. (НМПИПОЖППТСДПППМП), при които е
дадено заключение „Не се допуска за Началник, железопътна гара в ДП
НКЖИ“.
От представения по делото Протокол № 43 от 01.02.2024 г. на МТС,
НМТБ „Цар Борис III“ гр. София обаче се установява, че е дадено решение на
ТЦЛЕК „годен за длъжността Началник гара“. Това последно становище не е
било съобразено от ответника работодател при издаване на акта за
прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото не се установи при условията на пълно и главно доказване от
страна на ответника, че соченият психологичен дефицит е довел до трайно
неефективно изпълнение на възложената на ищеца работа. Същевременно от
последното заключение на НМТБ „Цар Борис III“ гр. София може да се
направи извод, че дори и да е рефлектирало неблагоприятно върху изпълнение
на трудовите функции на ищеца, това психологическо състояние е било
временно, не е било трайно и в крайна сметка на ищеца е дадена оценка
„годен“ да изпълнява заеманата от него до уволнението длъжност.
От изложеното следва, че по делото не се установи по безспорен начин
наличието на фактическото основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
По изложените съображения съдът намира за незаконно уволнението,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с Акт за прекратяване на
трудовото правоотношение № 1445/15.03.2024 г., поради което същото следва
да се отмени от съда.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
7
От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено Акт за
прекратяване на трудовото правоотношение № 1445/15.03.2024 г., се извежда
и основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ето защо исковата претенция се явява изцяло основателна и следва да
бъде уважена.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във
връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили
следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя,
изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати
с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ.
претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово
възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от
шест месеца след уволнението – в конкретния случай за периода от 06.08.2024
г. до 06.02.2025 г.; 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно
пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението.
Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от
изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Предпоставките
по т. 2 и 4 е следвало да се установят от ищеца при условията на пълно и
главно доказване – оставането на ищеца без работа е следвало да бъде
установено в процеса на доказване от ищеца.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от
15.07.2014 г. по тълк. д. № 6 / 2013 г. на ОСГК на ВКС при предявен иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи
факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, е на ищеца. Съгласно мотивите към това решение
доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез
съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за
доказателствени изводи относно отрицателния факт. Фактът на безработица
може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо
трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
8
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в
него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл.
1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в
тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно
доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
От представените по делото извлечение от трудовата книжка на ищеца
се установи, че след вписаното прекратяване на процесното трудово
правоотношение не са вписани други трудови правоотношения. В
проведеното на 18.02.2025 г. о. с. з. ищецът представи трудовата си книжка в
оригинал, като съдът извърши констатация, че представеното по делото
извлечение от нея е идентично с оригинала. От представената служебна
бележка от 06.02.2025 г., издадена от Агенция по заетостта се установи, че в
периода от 07.08.2024 г. до 06.02.2025 г. ищецът е бил със статус „безработен“.
От удостоверение от 05.03.2025 г., издадено от НАП се установи, че в исковия
период ищецът не е работил по трудово правоотношение. От съвкупната
преценка на посочените писмени доказателства следва категоричен извод, че в
исковия период ищецът е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, което от своя страна се дължи на незаконното уволнение.
От представените писмени доказателства – фиш за работна заплата,
както и от заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, се установи, че последното брутно трудово възнаграждение на
ищеца е било в размер на 2153,64 лв., респ. за заявения период от 06.08.2024 г.
до м.10.2024 г. на оставане без работа трудовото възнаграждение на ищеца
възлиза на 4307,28 лв., а за целия исков период от 06.08.2024 г. до 06.02.2025 г.
възлиза на 12921,84 лв. Същевременно обаче ищецът не е направил искане за
изменение размера на иска по чл. 214 ГПК. При това положение съдът следва
да се произнесе в рамките на искането, с което е бил сезиран. Ето защо
исковата претенция следва да се уважи за сумата от 4307,28 лв. и за периода от
м.08.2024 г. до м.10.2024 г., респ. следва да се отхвърли за разликата над
сумата от 4307,28 лв. до пълния предявен размер от 10794,92 лв.
9
По отношение на възражението за прихващане:
Предвид това, че претенцията на ищеца принципно се явява установена
по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане на обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното от ответника на ищеца обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 224 КТ.
Основателността на възражението за прихващане е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: наличие на насрещно (активно) вземане на ответника от ищеца;
активното вземане да е изискуемо – да е възможно кредитора да иска реално
изпълнение, и да е ликвидно, т. е. безспорно, установено с влязло в сила
съдебно решение или заповед за изпълнение или длъжникът (ищецът) да не го
оспорва. Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства се
носи от ответника.
Наличието или липсата на ликвидност на активното вземане (това на
ответника) се изяснява по спора за пасивното вземане (това на ищеца).
Възражението за прихващане е основателно в частта относно
обезщетението за неспазено предизвестие, тъй като са налице предпоставките
за извършване на компенсация. Обезщетението за неспазено предизвестие е
дължимо при законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение. С
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, отпада основанието
за изплащането му. Относно обезщетението за неползван платен годишен
отпуск, прекратяването на трудовото правоотношение трансформира правото
на платен годишен отпуск в право да се получи парично обезщетение за
неползването му преди това, включително при отмяна на уволнението, тъй
като в противен случай би се стигнало да изгубване на това право поради
погасяването му. По делото не е спорно, а и от представените писмени
доказателства се установи, че на ищеца е изплатена сумата от 2153,64 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, която сума подлежи на
връщане. Ето защо от вземането на ищеца за оставане без работа следва да се
приспадне това обезщетение и искът да се уважи за сумата в размер на
2153,64 лв., а за разликата над сумата от 2153,64 лв. до пълния предявен
размер от 4307,28 лв. да се отхвърли като погасен чрез прихващане с
вземането на ответника.
10
Следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва разноски в
размер на 1900,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, доколкото претендираното
адвокатско възнаграждение е дори под минимума, съгласно чл. 2, ал. 5, вр. чл.
7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 НМРАВ. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 758,12 лв.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК определи в размер на 100,00 лв. На основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 60,10
лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 172,29 лв. – държавна такса за предявените искове в полза
на държавата по сметка на Районен съд София, и сумата от 119,70 лв. –
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, извършено с Акт за прекратяване на
трудовото правоотношение № 1445/15.03.2024 г., издаден от „Управление на
движението на влаковете и гаровата дейност“ – София към Държавно
предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, адрес: гр.
София, бул. „АДРЕС“ № ****, с който на основание на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Ц. П. К., ЕГН
**********, поради липса на качества у служителя за ефективно изпълнение
на работата, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Ц. П. К., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Началник, железопътна гара Iк в ЖП гара Курило Iк“,
11
с код по НКПД 13245018 в „Управление на движението на влаковете и
гаровата дейност“ – София към Държавно предприятие „Национална
компания железопътна инфраструктура“, адрес: гр. София, бул. „АДРЕС“ №
****.
ОСЪЖДА „Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност“ – София към Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“, адрес: гр. София, бул. „АДРЕС“ № **** на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Ц. П. К., ЕГН
********** сумата от 2153,64 лв., представляваща обезщетение за времето, в
което същият е останал без работа за периода от м.08.2024 г. до м.10.2024 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.10.2024 г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 2153,64 лв. до размера от 4307,28 лв. поради
извършено ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ответника за сумата от
2153,64 лв., представляваща платено обезщетение за неспазено едномесечно
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ, и за разликата над сумата от 4307,28 лв. до
пълния предявен размер от 10794,92 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност“ – София към Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“, адрес: гр. София, бул. „АДРЕС“ № **** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Ц. П. К., ЕГН ********** сумата от
758,12 лв., представляваща разноски в настоящото производство за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц. П. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплати на „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност“ –
София към Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, адрес: гр. София, бул. „АДРЕС“ № **** сумата от 60,10 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Управление на движението на влаковете и гаровата
дейност“ – София към Държавно предприятие „Национална компания
железопътна инфраструктура“, адрес: гр. София, бул. „АДРЕС“ № **** на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски районен съд сумата от 172,29 лв. – държавна такса за
12
предявените искове, и сумата от 119,70 лв. – възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено обезщетение за
оставане без работа.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13