№ 312
гр. Разград, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330101947 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, във вр. с
чл.22, чл.10А, чл.11 и чл.19 ЗПК, вр. с чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Депозирана е искова молба от М. К. М., с която е предявен иск срещу „Сити
кеш“ ООД за установяване нищожността Договор за потребителски кредит
№1032945/08.03.2024 г., сключен между страните по делото към искане
№9326649, като излага съображения за нищожност поради противоречие с
императивни разпоредби на чл. 19, чл. 11, ал.1, т.9 и т.10; чл. 10, ал. 1 ЗПК , вр.
с чл. 21 и чл. 22 ЗПК. Сочи прекомерен размер на ГЛП и ГПР,
нееквивалентност на престациите, липса на информация за начина на
формиране на ГПР, уговорена лихва над трикратния размер на законната
лихва, некоректно посочен размер на договорната лихва – нелоялна,
заблуждаваща търговска практика, „неустойка“ извън присъщата й функция,
представляваща скрито възнаграждение за кредитора. Твърди, че договорът за
заем е сключен за сумата 1100 лв., уговорено погасяване на 8 вноски,
последната - на 08.11.2024г., като първите три вноски са по 45,83 лв., а
следващите пет – по 248,25 лв., че е уговорена договорна лихва в размер на
62,61% - годишен лихвен процент; ГПР - 50%, както и че в договора е
записано задължение на длъжника - ищец по делото да представи
обезпечение, изразяващо се в поръчителство на едно или две физически лица
или безусловна банкова гаранция и е уговорена неустойка при неизпълнение
на това задължение в размер на 925,26 лв., предвидена за разсрочено плащане
към всяка вноска в погасителния план. Навежда доводи за противоречие на
договора с императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД. Прилага договор за
паричен заем, пълномощно. Иска присъждане на направените по делото
разноски. Иска съдът да назначи съдебно - счетоводна експертиза, като
формулира конкретни въпроси.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока
по чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. Счита искът за
неоснователен по основание и размер, като излага становище. По отношение
1
на уговорената неустойка, ответника счита, че същата не е съществен елемент
от договора и нейната недействителност не влече нищожност на договора в
цялост. Сочи, че размерът на договорната лихва е индивидуално уговорен и
намира основание в свободата на договаряне, същата е ясно формулирана и
бидейки фиксирана, не е необходимо да се описва начина на формиране, тъй
като абсолютната стойност не въвежда в заблуждение и не създава трудности
при възприемането й, указвайки общата цена на предоставения заем. Сочи, че
в ГПР са включени разходите, за които кредитора е знаел към момента на
сключване на договора. Неустойката, като възникнала в резултат
неизпълнение задължение на кредитополучателя, е предвидено да се погасява
на части, единствено в интерес на кредитополучаятеля. Отрича размерът на
договорната лихва да е прекомерен и да противоречи на добрите нрави.
Ответника твърди, че от договора и от Стандартния европейски формуляр е
видно, че преди сключването и при подписването му кредитополучателят е
бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че последната ще се дължи, ако
не се предостави обезпечение на кредита, което оборва и твърдението на
ищеца за заблуждаваща търговска практика. Неустойката е била уговорена
като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни
поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си
поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител,
отговарящ на посочените в договора условия. Процесният договор за
потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнил
искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за
желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски
формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на
договора, вкл. да предложи различни формулировки. Отделно,
кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, в случай че реши, че е сключил
договор при недостатъчно изгодни за него условия. Твърди недобросъвестност
на кредитополучателя - в продължение на 3 години ищецът е ползвал
многократно един вид кредитен продукт и се е запознавал с условията му,
като по всеки отделен кредит е получавал преддоговорна информация и сам е
избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за
икономическите последици на тези уговорки. Възразява срещу допускането на
съдебно-счетоводна експертиза, излага съображения, че неустойката не следва
да се включва и не е включена в ГПР, защото не е била дължима към момента
на сключване на договора.
С оглед изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.03.2024 г. между
страните е сключен Договор за потребителски кредит №1032945, по силата на
който ответникът като заемодател предоставил в заем сумата от 1100 лева,
която сума е получена от заемополучателя, както и че неустойката в размер на
925,26 лв. за непредставено обезпечение не е включена в ГПР по кредита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.03.2024 г. между ищеца М. К. М. и „СИТИ КЕШ” ООД е сключен
Договор за потребителски кредит №1032945. С него е уговорено заемодателят
„СИТИ КЕШ” ООД да предостави на кредитополучателя заем в размер на
1100 лв., а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума в
срок до 08.11.2024 г., на 8 месечни вноски - първите три (3) вноски - по 45,83
2
лв., а останалите пет (5) по 248,25 лв, при фиксиран годишен лихвен процент
по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,61 %.
Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1378,74 лв. В чл.5 от
договора е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като са
посочени две алтернативи - 1. безусловна банкова гаранция за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на
последната редовна вноска в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.
поръчителство на едно или две физически лица, по отношение на които са
записани редица условия - при един поръчител - с осигурителен доход седем
пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама - не по-
малко от четири пъти минималната работна заплата. И в двата случая се иска
поръчителите да не са такива по други договори за кредит, да не са
кредитополучатели по други кредити, по които е налице неизпълнение, да
нямат кредити към банки или финансови институции със статус, различен от
„редовен“. Задължението на кредитополучателя да представи обезпечение е
със срок до три дни от сключването на договора за кредит. При непредставяне
на обезпечението по чл. 5, в чл.11 от Договора е предвидена неустойка в
размер на 925,26 лв., която се начислява и се заплаща разсрочено, съгласно
включения в Договора погасителен план. В погасителния план /лист 10/,
посочен в Приложение №1 към Договора е включена и тази неустойка, като
към размера на първите три (3) вноски са добавени по 242,17 лв. неустойка, а
към останалите пет (5) - по 35,75 лв., като по този начин размерът на всяка
погасителна вноска с включена неустойка е 288 лв. месечно, като падежът им
е както следва: 08.04.2024 г.; 08.05.2024 г.;. 10.06.2024 г.; 08.07.2024 г.;
08.08.2024 г.; 09.09.2024 г.; 08.10.2024 г.; 08.11.2024 г., а общата сума за
заплащане е 2 304,00 лв.
Липсват твърдения за погасяване от страна на ищеца на задължението му по
Договор за кредит №1032945.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Процесният договор има всички характеристики на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, респ. това е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под
формата на заем. По отношение на същия се прилагат общите разпоредба на
Закона за задълженията и договорите, в т.ч. и разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, според която са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. В
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно,
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е
практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение №
1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г.
и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в
конкретния случай става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също
намират приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се
3
прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса
дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Доколкото договорът безспорно е потребителски, то
приложение намират Закона за потребителския кредит и Закона за защита на
потребителите. По силата на чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. С
посочените текстове се регламентира защитата на потребителите срещу
неравноправни клаузи в потребителските договори. Легалната дефиниция за
неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 от ЗЗП и това е всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя, като в ал. 2 са изброени видовете
неравноправни договорни клаузи. Относно договора за потребителски кредит
и неговото съдържание е необходимо съобразяването му с изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, като при
неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
При неспазване на изброените в чл. 22 от ЗПК императивни изисквания на
чл. 11 от ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата
нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите
на ищеца за нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
доколкото в договора за кредит е посочен ГПР в размер на 62,61 %, който явно
и недвусмислено противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като надхвърля пет
пъти размера на законната лихва. Неспазване на посочените императивни
правни норми обуславя уважаване на предявения иск на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД. Следва да се обърне внимание, че така посоченият прекомерен
размер на ГПР не е реално приложимият по договора, предвид признанието на
ответника, че неустойката не е включена в изчисляването му. В случая с
уговарянето на неустойка в първоначален размер от 925,26 лв., който е близък
да размера на главницата /1100лв./, се дава възможност на кредитора да
увеличи своята печалба от договора до размер, който явно противоречи на
изискванията за добросъвестност. Същата е уговорена в противоречие с т.3 от
ТР№1/2009г. на ОСТК ВКС, тъй като е извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Обезпечението на задължението както
е посочено, е различно от самото изпълнение на задължението за заплащане
на уговорените месечни вноски. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, цели да постигне
неоснователно обогатяване. Същата е в противоречие с чл. 8, пар. 1,
съображение 28 от Директива 2008/48, за това, че кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, съответно и в чл.16
от ЗПК, като при необходимост да направи справка в съответна база данни. С
уговарянето на тази неустойка на практика се прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция върху длъжника.
Така уговорените изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на кредитополучателя до степен, че
неизпълнението на така поетото задължение е сигурно още при сключването
на договора. Така единствената цел на уговарянето на неустойката е да
осигури допълнително възнаграждение за кредитора в размер, значително
надвишаващ размера на отпуснатия кредит. По този начин се нарушава
принципът на еквивалентност на договорените престации, поради което тази
уговорка противоречи на добрите нрави, респ. е нищожна на осн. чл.26, от
4
ЗЗД. Доколкото същата представлява възнаграждение за кредитора, явяващо
се и разход за кредитополучателя, то безспорно следва да е включена и при
изчисляване ГПР по процесния кредит. Включването на неустойката към
погасителните вноски води до неимоверно покачване на ГПР много над 62,61
% и така обогатява неоснователно кредитора, въвеждайки допълнителен
източник на доход на икономически по-силната страна, извън годишният
лихвен процент. Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
За сделки, противоречащи на добрите нрави, се считат тези, които водят до
значително несъответствие на правата и задълженията на страните,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в
правоотношението за облагодетелстване на другата. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В същото е
посочено, че противоречие с добрите нрави е уговарянето на неустойка, извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии - естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
С оглед горното, съдът намира, че процесният Договор за потребителски
кредит противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, което води до неговата недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, а
оттам и до основателност на предявения иск, с оглед на което същият следва
да бъде уважен, тъй като не са налице и предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
По разноските: в съответствие с изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, сторени
от ищеца в размер на 92,16 лева държавна такса и 530,00 лева адвокатско
възнаграждение. В приложения договор за правна защита и съдействие
договореното възнаграждение е платено изцяло и в брой. Възражението на
ответника за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, тъй като
заплатеният хонорар не надвишава минималния размер от 530,40 лв.,
определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на потребителски кредит №1032945, сключен
на 08.03.2024 г. между М. К. М. с ЕГН ********** от с. *** и „СИТИ КЕШ“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
5
„Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, по предявен иск с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представляван
от управителя Н. Пенчев Пенчев, да заплати на М. К. М. с ЕГН ********** от
с. ***, сумата от 622,16 лв. /шестстотин двадесет и два лева и шестнадесет
стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6