Решение по дело №1247/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1081
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20222100501247
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1081
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Радостина П. Петкова

Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501247 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Т. Т. Й. от гр.*** -
ищец по гр.д. № 1088 /2021 год. по описа на Карнобатския районен съд
против решение № 81/10.05.2022 год. постановено по същото дело ,с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск против „Земеделска
производителна кооперация „Нива“-с.Сърнево ,за отмяна на т. 5 от дневния
ред на решението на ОС на ЗПК“Нива“-с.Сърнево ,проведено на 11.09.2021 г.
,с което решение се променя Устава на кооперацията .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно ,необосновано и неправилно .
Сочи се на първо място ,че текстовете в променения Устав на
кооперацията /създадената нова т.5 в чл. 7 /противоречат на редица други
разпоредби на Устава и на бълкарското законодателство , а именно :на
конституцията ,която прокламира ,че правото на собственост и на
наследяване се гарантира и защитава от закона и частната собственост е
неприкосновена/в тази връзка се счита ,че собствените на въззивника
земеделски земи са в неговия патримониум и по никакъв начин друг правен
1
субект не може да определя начина на управление и разпореждане с частната
му собственост .Сочи се ,че терминът „стопанисване „е правно неясен и това
ново задължение може да доведе до изключване на голям брой член-
кооператори поради неизпълнението на това неправилно формулирано
задължение.Решението противоречи на Устава на кооперацията ,като не става
ясно какво ще стане с членовете ,които нямат собственост , а са дали дяловите
си вноски за придобИ.е на капитала и основните ДМА.Неясно е и дали
решението ще действа занапред или засяга и правата на настоящите членове
.Счита се ,че противоречи на чл. 17 и чл. 21 от конституцията.
Сочи се също ,че при провеждане на събранието не са спазени
изискванията на чл. 16 ал. 1 изр.2 от ЗКооп и чл. 13 ал. 1 от Устава –в
изпратената за събранието покана да са вписани въпросите ,които ще бъдат
разглеждани .Не е спазено и изискването на чл. 16 ал. 1 изр.4 ЗК-
управителният съвет да осигури достъп на всички членове на ОС до
подлежащите на обсъждане материали /не са представени доказателства
конкретни материали във връзка с обсъжданите промени на устава да са били
предоставени на член-кооператорите/.
Решението е взето и при липса на кворум според въззивника –не е
ясно колко са членовете на кооперацията и коимогат да вземат участие при
провеждане на ОС-в представения списък от 20.04.2019 г. е посочен общ
дялов капитал от 65588,19 лв. ,а общият дялов капирал ,описан в отчета за
2018 г. е в размер на 111 000 лв./има разминване между двете суми /.В хода на
производството са представени и различни списъци с членовете на ответната
кооперация .
Решението противоречи и на чл-.31 ал. 4 ЗК.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо него – да се
постанови ново ,с което се отмени решението на ОС на ответната
кооперация за промяна на устава на кооперацията .Моли се за спиране на
изпълнението на обжалваното решение на осн.чл. 61 ЗК.Не се сочат нови
доказателства .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник по делото в писмения си отговор по чл. 263
от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
2
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че
доводите във въззивната жалба са несъстоятелни ,като не се сочат
необсъждани в мотивите на решението факти и обстоятелства .
Моли се за потвърждаване на решението .Не се сочат нови
доказателства .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Не е спорно между страните по делото, че ищецът има качеството на
член – кооператор и в това си качество е процесуално легитимирана да
оспорва решенията на управителния съвет на кооперацията-този факт се
установява и от представеното извлечение от книгата на член-кооператорите
на ЗПК“Нива“-с.Сърнево към 29.06.2019 г.,където той фигурира под № 289
,както и от представеното от ответника извлечение от книгата за член-
кооператорите към 11.09.2021 г. ,където ищецът фигурира под същия
номер.Според това извлечение към 11.09.2021 г. член-кооператорите на
ответната кооперация са 325 души
Видно от данните по делото, с обжалваното решение районният съд е
отхвърлил предявения от ищеца-въззивник иск по чл. 58 ЗК за отмяна на
решението на ОС на ЗПК“Нива“-с.Сърнево по т. 5 от дневния ред на
проведено на 11.09.2021 г.общо събрание ,с което решение е променен
Устава на кооперацията . Прието е въз основа на събраните по делото
доказателства, че е спазена процедурата по свикването и провеждане на
събранието, че взетите решения са от компетентността на ОС и не
противоречат на Устава на кооперацията или на императивни правни норми.
Направен е извода, че въпросите за предоставяне от член-кооператорите на
собствената им земя ,или придобита от тях по наследство от друг член-
кооператор на кооперацията за стопанисване ,когато земите се намират в
района на производствената й дейност, по същество не нарушава по какъвто
и да е начин правото на собственост и на наследяване ,а още по-малко
неприкосновеността на собствеността .По този начин се ограничава правото
на член-кооператора само да предоставя земята си да други стопански
субекти ,което е свързано непосредствено с дейността на кооперацията и се
решава в зависимост от волята на самите член- кооператори ,защото в
3
противен случай ще се затрудни дейността на кооперацията ,допускайки
други субекти да извършват конкурентна дейност . Няма законова забрана,
изискване или ограничение, които ОС да е нарушило при вземане на
посочените решения с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 3, т. 5, чл. 15, ал. 4, т. 1
и т. 7 и ал. 6, както и чл. 31 от Закона за кооперациите.
Постоянната непротиворечива съдебна практика е в смисъл, че в
производството по иска по чл. 58 ЗК проверката, която извършва съда е,
спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата на
провеждане на събранието и валидността на взетите решения. Касае се за
съдебен контрол върху законосъобразността, а не на целесъобразността на
взетите решения. В тази връзка обжалваното решение на Бургаския районен
съд е съобразено изцяло с посочената съдебна практика. Съдът е извършил
такава проверка за законосъобразност, при която с оглед данните по делото е
констатирал, че ОС е действувало съобразно правомощията, дадени му от
закона и взетите решения не противоречат на устава или на императивни
норми на ЗК. Възраженията на въззивника фактически се свеждат до
проверка на тяхната целесъобразност, което е извън прерогативите на съда.
За преценка на законосъобразността на взетите решения
първоинстанционният съд е обсъдил най-напред законосъобразността на
процедурата по свикване на общото събрание.Няма спор,че свикването на ОС
е извършено от УС, който по закон е органа, имащ правомощие да свиква
събрание.Настоящият състав на съда споделя изложените съображения от
първоинстанционния съд,че УС е действувал в рамките на своите
компетенции .
За законността на свикване на общото събрание следва да се прецени
и наличие на редовна покана за свикването.Покана за събранието е имало с
посочване на датата,часа,мястото и дневния ред. Представен е бил и
протокол от 25.08.2021 г. на комисия ,от който е видно ,че покана за
свикване на ОС на кооперацията е поставена в центъра на селото – на табото
за обяви до автобусната спирка .Представени са и копия от вестник „Ало
Бургас и „Черноморски фар“ ,от които е видно ,че покана за свикване на ОС е
публикувана на 23.08.2021 г. и на 20.08.2021 г. Съдържанието, което трябва
да има поканата, е посочено в чл. 16 от ЗК.Законодателят предвижда да бъдат
вписани в поканата въпросите, които ще се разглеждат на събранието. В
4
поканата за проведеното на 11.09.2021 г. събрание е вписано като т.5 от
дневния ред „Приемане на променен и допълнен Устав на кооперацията „ ,без
да е изписано точно какви са тези промени и допълнения ,но това не е
необходимо,защото УС е длъжен да осигури достъп на всички членове до
подлежащите на обсъждане материали съгласно чл. 16, ал.1 изр.последно от
ЗК/затова съдът е отхвърлил възраженията за допуснати нарушения по чл. 16
ал. 1 ЗК и чл. 13 ал. 1 от Устава на кооперацията ,като е подчертал и че
твърденията за непредоставяне на достъп от управителния съвет на всички
членове на общото събрание до подлежащите на обсъждане материали са
останали голословни / .
Установено е било ,че към посочения в поканата за ОС час-9,00 часа
за участие в събранието са се регистрирали явилите се само 48 член-
кооператори /представен е списък на присъствалите член-кооператори на
общото годишно събрание на 11.09.2021 г. от 9,00 часа /,след което
събранието е било отложено за след един част и в 10,00 часа на същата дата
са се регистрирали за участие 116 чл-кооператори –лично или чрез
пълномощници /представен е списък на присъствалите член-кооператори на
общо годишно събрание на 11.09.2021 г. от 10,00 часа/.Всички присъстващи
са били записани като регистрирани за участие в работата на общото
събрание в протокол № 1/11.09.2021 г.,което се е провело при падащ кворум
и е могло да взема решенвия .Избрани са председател и протоколист ,като
събранието е протекло по предварително обявения дневен ред .За всяка точка
от дневния ред е посочен броя на гласувалите и начина на гласуване .Налице
е бил кворум по взички приети решения съобразно Устава и ЗК.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел
,че при свикването на ОС са спазени всички изисквания ,посочени в чл. 13 ал.
1 от Устава на кооперацията и чл.16 ЗК . ОТХВЪРЛЕНИ СА И ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА
ИЩЦОВАТА СТРАНА ЗА ДОПУСНАТИ НАРУШЕНИЯ относно кворума и мнозинството за
вземане на решенията на ОС,като е подчертал ,че в съответствие с
разпоредбата на чл. 17 ал. 2 ЗК и чл. 14 ал. 2 от Устава на кооперацията
събранието е проведено един час по-късно от обявения първоначално и за
този час са регистрирани 116 член-кооператори,като е бил налице кворум за
провеждането му .Съгласно изискванията на чл.18 ал. 2 ЗК и на Устава –
чл.15 ал. 2 решенията за промяна на устава се вземат с мнозинство две трети
от присъстващите /т.е. необходимото мнозинство в случая е било 78 члена
5
/,което е спазено ,тъй като всички изменения на Устава са приети с
мнозинство повече от изискващите се 78 члена/като всяка от предложените
промени е била гласувана поотделно и след всяко гласуване са посочеи
гласовете „за“ и „против“,както и „въздържал се „Затова не е възприето и
твърдението на ищеца за липса на кворум и мнозинство при вземане на
атакуваните решения .
Районният съд не е приел и твърденията ,че взетите решения за
промяна на Устава на ответната кооперация са в противоречие с
Конституцията на РБългария,ЗК и Устава ,доколкото се нарушава и
ограничава правото на собственост и наследяване ,както и
неприкосновеността на собствеността .
Всъщност ищецът въвежда искане единствено за отмяна на
решенията ,взети по т. 5 от дневния ред на процесното общо събраните ,с
което е бил променен Устава на кооперацията ,както следва:създадена е нова
т. 5 в чл. 7 ,с което изменение се задължават всички членове на кооперацията
„да представя собствената си и придобита по наследство земеделска земя
,находяща се в района на производствената дейност на ЗПК“Нива „ за
стопанисване на кооперацията „ и “създава се нова т.5 в чл. 9 от Устава
:“Членството в кооперацията се прекратява при продажба на цялата си
собствена земя или придобитата в качеството му на наследник на друг член-
кооператор и стопанисвана до момента от кооперацията по договор за аренда
,наем или съвмества обработка ,без преди това да е предложена за
изкупуване от кооперацията ,както и ако предостави тези земи за обработка
на трето лице ,различно от кооперацията „
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд ,включително и относно доводите по същество на
спора-относно противоречието на тези решения на ОС със закона и Устава на
самата кооперация ,както и с Конституцията и препраща към мотивите на
осн.чл. 272 от ГПК .
По същество разгледани доводите на ищеца са несъстоятелни –
цитирани са разпоредби от Конституцията , закона и Устава, уреждащи
правото на член-кооператорите за решават по какъв начин ще ползват земята
си,както и органичаване на правото на собственост на съответния член-
кооператор . Решението на УС не ги лишава от тази права, но регулира
6
тяхното упражняване, което е управленска дейност в правомощията на
ОС/което всъщност е взело същинското решение/ . Ищецът твърди, че с
решението на ОС се нарушават текстове от Конституцията ,гарантираща
неприкосновеността на частната собственост и възможността на всеки правен
субект да определя сам по какъв начин да управлява и се разпорежда с
личната си собственост .Твърди също ,че терминът „стопанисване „ бил
неясен .
Всъщност разрешение на спорния въпрос се дава именно в
цитираното от въззивника решение № 48 /19.04.2011 г. по т.д. № 527/2010 г.
на ВКС ,първо т.о.,в което се сочи следното : „След като чл. 31, ал. 4 ЗК дава
право на членът на кооперацията да избира начина на ползуване на своите
земи, чрез доброволното си членство в нея, той се е съгласил с устава за част
от тези начини. Законосъобразно е в устава на кооперацията да има
изисквания към член-кооператорите, които членуват в нея доброволно и са
съгласни с него, да предоставят за обработване в кооперацията собствената си
земеделска земя, която не ползуват лично…..В случая, не може да се твърди,
че регламентирано от закона право било ограничено от органите на
управление на кооперацията, както е приел въззивният съд. Не може да се
приеме, че задължението по чл. 10, ал. 4, т. 3 от Устава противоречи на чл. 31,
ал. 4, т. 1 ЗК. След като законът дава право на избор и кооперативното
сдружение го е направило в устава, този избор се отнася и за членът на
кооперацията, който членува в нея доброволно и е съгласен с устава- чл. 8“.
Разпоредбата на чл. 31 от ЗК предвижда право на член-кооператора да
избере начина на ползване на своите земи, като дава възможност да сключва
договори както с кооперацията,така също и с други физически и юридически
лица.Докато с Устава/след изменението и допълнението / се предвижда
предоставяне на кооперацията на земята, която не се обработва лично от
кооператора.На повдигнатия с исковата молба въпрос дали измененият
Уставът противоречи на разпоредбата на закона следва да се отговори
отрицателно .Вярно е,че законът дава право на всеки член -кооператор, който
запазва правото си на собственост върху възстановената му земеделска земя,
да го упражнява по своя воля.Упражняването на това право не следва да бъде
ограничавано,освен ако самият член-кооператор реши това. С доброволното
си участие в кооперация,която има за предмет на дейност:"
Производство,преработка и реализация на земеделска и животинска
7
продукция от собствени ,арендувани или наети земеделски земи
,извършването на единични и комплекни производителни
услуги,механизирани ,транспортни ,арготехнически ,търговскоснабдителни и
дреги услуги на нейните членове или на други физически или юридически
лица „/чл.3 от Устава /,с подписването на устава на кооперацията, включващ
този предмет на дейност, всеки член -кооператор фактически е направил своя
избор,предоставен му от закона с чл. 31 от ЗК.Негово задължение е да спазва
приетия Устав и неспазването води до възможност за изключването му.След
като с приемането на устава, в частност- на предмета на дейност на
кооперацията всеки член-кооператор е направил своя избор, каквато
възможност той има съгласно чл. 31 от ЗК и е упражнил с приемането на
устава, то като последица от приемането му за всеки член възниква
задължение да го спазва. С изменението на разпоредбата на чл. Чл. 7 и чл. 9 а
от Устава фактически не се накърняват правата на член-кооператора,тъй като
се уточнява,че член кооператорът има право да запази земя за лична
обработка и не се вменява задължение да предостави цялата си земя в
кооперацията.Както правилно е подчертал първостепенният съд , не става
дума за въвеждане на изисквания да се прехвърля собственост или право на
наследяване ,а само се задължават член-кооператорите да предоставят
собствената си зема за ползване и обработване на кооперацията ,като се
ограничава правото му да предоставя земята си на други стопански субекти
,които евентуално извършват конкурентна дейност .При продаването на
земите на други стопански субекти би се попречило на кооперацията за
постигане на целите й .независимо от всичко,член –кооператорът не може да
бъде задължен да продава земята си само на кооперацията .Той е свободен да
се разпорежда със собствеността си в полза на когото иска .Просто това би
било повод за изключването му от кооперацията /ако няма дялова вноска
/,което е логично ,тъй като прехвърлянето на собствеността на земята върху
трето лице би било в противоречие с основната дейност и целите на
кооперацията.Освен това доброволното сдружаване на член-кооператорите
за постигане на общи цели ,предполага и свобода на висшия орган – Общото
събрание да взема решения относно поведението на всеки негов член
спрямо кооперацията ,включително и за изменението на Устава на
кооперацията и задължение на член-кооператора ее да спазва този Устав , а в
противен случай има свободата да напусне същата ,или пък да бъде изключен
8
от ОС.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че процесното решение на УС
не е взето в нарушение на законови или вътрешни правила, явява се
законосъобразно, а исковата претенция е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена,както правилно е преценил районния съд .Атакуваното решение
следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 81/10.05.2022 год.
постановено по по гр.д. № 20212130101088 по описа на Районен съд –
Карнобат за 2021 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9