Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.Варна
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ
СЪСТАВ, в публично заседание проведено на дванадесети юни, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.
При участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА Х.
гражданско
дело № 5023 по описа за 2017г. по описа на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове на П.Х. Н. предявен срещу ЧАСТЕН СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ О.С.М.,
рег. № 846, р-н на действие СГС, за присъждане на сумата 36000,00лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно: въвод във
владение извършен на 21,04,2012г. по изп.д. № 20118460400691, по описа на ЧСИ О.М.,
рег. № 846, р-н на действие СГС, с което била лишена от възможността да го
ползва, както и за присъждане на сумата 10991,97лв., представляваща обезщетение
за забава начислено върху главницата за периода от 21,04,2014г. до
20,04,2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска до окончателното и изплащане.
В исковата молба
ищецът П.Х. Н. твърди, че на
21,04,2012г. ЧСИ О.М. провел принудително изпълнение въвод във владение
по изп.д. № 20118460400691, образувано срещу нея като длъжник, въз основа
изпълнителен лист издаден по гр.д. № 1572/1988г. по описа на СГС и решение издадено по гр.д. № 5368/96г. по
описа на СГС, в полза на взискателите Р.М.С., В.М.С., Л.М.Т., И.Г.С., Н.И.С., И.Н.М.,
Т.Н.Е.и А.Х.Я., в собственият на ищцата недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №
3, находящ се в гр.София, Жк *******. Излага, че е собственик на имота предмет
на въвода по силата на Саморъчно завещание съставено на 02,12,1986г. в нейна
полза от С.И.И., чиито наследници по закон са взискателите по изпълнителното
дело.
Твърди, че въвода е
незаконосъобразен поради следното:
-
ЧСИ
провел въвода върху целия имот, включително върху собствената 1/4ид.ч. на
наследника по закон на С.И.И., нейният брат П.С.въпреки, че последният не е бил
страна в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС, въз основа
решението по който е издаден изпълнителният лист, както и взискател в
изпълнителното производство, и не предявявал претенции към собствената си
идеална част;
-
ЧСИ
провел въвода без да се увери, че взискателите са собственици на имота, който е
предмет на същия и въпреки, че ищцата се легитимирала като негов собственик по
силата на Саморъчно завещание съставено на 02,12,1986г. в нейна полза от С.И.И.;
-
Въвода
е проведен въпреки наличието на висящото производство по гр. дело № 5405/2011г.
на СГС за собствеността върху същия, приключило с влязло в сила Решение №
117/10,11,2015г. на ВКС, с което е прието за установено, че Саморъчно завещание
съставено на 02,12,1986г. в нейна полза от С.И.И. е действително и предявеният
срещу нея положителен установителен иска за собственост по наследяване и делба
на И.и Л..М.е отхвърлен;
-
ЧСИ
провел въвода въпреки наличието на очевидна фактическа грещка в Определение №
125/15,03,2012г. на ВКС, с което е отменено спирането на изпълнението, т.е.
въвода е извършен при наличието на влязло в сила и неотменено надлежно
определение за спиране.
Претендира присъждане на
претендираното обезщетение за имуществени вреди, мораторна лихва за фиксирания
в исковата молба период и законна лихва.
Ответникът ЧСИ О.М. изразява становище за
допустимост но неоснователност на исковете. Възразява, че проведеният въвод е
законосъобразен, поради което обезщетение за имуществени вреди не се дължи.
Претендира исковете
да бъдат отхвърлени.
Съдът след като
съобрази предметните предели
на производство очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото,
прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни
изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, и чл. 86 ЗЗД.
За да се приеме, че
са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, че има качеството
страна – длъжник в изпълнителното производство, по което е поведено процесуално
незаконосъобразно на заявените основания принудително изпълнение – въвода
от 21,04,2012г. В негова тежест е да установи и настъпването на твърдяните
вреди в пряка причинна връзка с принудителното изпълнение, както и техният
размер.
В тежест на ответника
е да установи главно и пълно възраженията си по исковете.
Не е спорно и съдът
въз основа събраните доказателства приема за установено, че изп.д. №
20118460400691 по описа на ЧСИ О.М. е образувано по молба на взискателите Р.М.С.,
В.М.С., Л.М.Т., И.Г.С., Н.И.С., И.Н.М., Т.Н.Е.и А.Х.Я., срещу длъжника П.Х. Н.,
въз основа изпълнителен лист издаден по гр.д. № 1572/1988г. по описа на СГС
и решение издадено по гр.д. № 5368/96г.
по описа на СГС, за предаване владението на недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
№ 3, находящ се в гр.София, Жк *******. Въводът е проведен на 21,04,2012г., в
присъствието на ищцата, свидетели и представители на полицията.
Настоящият състав
намира за несъстоятелно възражението, че въводът е незаконосъобразен, защото е
извършен без да бъдат зачетени правата на третото за изпълнението лице – П.С..
Това е така, т.к. П.С.не фигурира като страна в изпълнителният лист, въз основа
който е образувано изпълнителното производство, респ. не е страна в същото. Не
е присъствал на принудителното изпълнение – въвод във владение от 21,04,2012г.,
респ. не е заварен на самото място, при извършване на оследния и не е заявил
самостоятелни права върху имота. Релевирайки това възражение ищцата заявява
чужди права пред съд, което е недопустимо.
Несъстоятелни са и
останалите възражения на ищеца. Наличието на влязло в сила решение или годно
изпълнително основание, въз основа което е издаден изпълнителният лист за
процесният въвод във владение в полза на ответниците – взискатели в
изпълнителното производстсво е достатъчно за да обоснове безпротиворечив извод,
че същите са собственици на имота. Последващи проверки на това обстоятелство от
страна на ЧСИ не са необходими. На самото място, при извършване на въвода
ищцата – длъжник в изпълнителното производство е направила възражение, че е
собственик на имота по завещание от 02,12,1986г. ЧСИ законосъобразно е отказал
да зачете същото, т.к. то е следвало да бъде направено в производството по иска
с правно основание чл. 108 ЗС, решението
по което се изпълнява, т.е. е обхванато от силата на пресъдено нещо на същото.
Ищцата няма качеството на трето за изпълнението лице, заварено на място при
извършване на въвода, направило възражение за наличие на противопоставими на
взискателите права, за да е налице основание за прилагане на разпоредбата на
чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК, за отлагане на въвода и евентуалното му
спиране.
При липсата на
нарочно определение на съда за спиране на изпълнението не представлява
основание за спиране на същото, респ. отлагане на въвода наличието на висящо производство по гр. дело
№ 5405/2011г. на СГС с предмет положителен установителен иск за правото на
собственост върху имота обект на въвода, със страни идентични с тези по
изпълнителното производство.
Към датата, на която е извършен въвода –
21,04,2012г. е било постановено и влязло в сила считано от 15.03,2012г.
Определение № 125/15,03,2012г. на ВКС, с което е отменено Определение №
49/1901,2012г. на ВКС, четвърто ГО, по ч.гр.д. № 11/2012г., с което е допуснато
обезпечение спиране на изпълнението на решение от 12,12,2011г., до произнасяне
по молба за отмяна на същото депозирана от П.Х.Н.. Впоследствие с постановеното
след осъществяване на въвода Определение № 191/24,04,2012г. на ВКС, допусната поправка на очевидна фатическа
грешка в Определение № 125/15,03,2012г. на ВКС, като вместо вписаното в
диспозитива: „четвърто ГО“, се чете: „трето ГО“. Съдът намира, че с
постановяване на Определение № 125/15,03,2012г. на ВКС е надлежно отменено
спирането на изпълнението на решението за процесият въвод независимо от
допуснатата очевидна фактическа грешка досежно номера на състава на ГО на ВКС,
който го е постановил. Това е така, т.к. от съдържанието на диспозитива дори
без извършената по-късно поправка на очевидна фактическа грешка е безспорно
ясна волята на съда. Следователно ЧСИ законосъобразно е отказал да спре
изпълнението и на това основание.
Поради изложеното
съдът намира, че наличието на горепосочените предпоставки за основателност на
исковете не е установено в пълнота. Това е достатъчно за да се приеме, че
исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, затова съдът не присъжда такива в
негова полза независимо от изхода от спора.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на П.Х.Н., ЕГН **********,***, предявени срещу ЧАСТЕН
СЪДЕБЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ О.С.М., рег. № 846, р-н на действие СГС, адрес на
упражняване на дейността: гр.София, ул. ********вх********, за присъждане на сумата 36000,00 /тридесет и шест
хиляди/лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди претърпени в
резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а именно:
въвод във владение извършен на 21,04,2012г. по изп.д. № 20118460400691, по
описа на ЧСИ О.М., рег. № 846, р-н на действие СГС, с което била лишена от
възможността да го ползва, както и за присъждане на сумата 10991,97 /десет хиляди деветстотин деветдесет и един, 0.97/лв.,
представляваща обезщетение за забава начислено върху главницата за периода от
21,04,2014г. до 20,04,2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на предявяване на иска – 21,04,2017г. до окончателното и
изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
– ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: