№ 89
гр. ХАСКОВО, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20255600900026 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от В. З. В. от ******,
община Д.град, Хасковска област, с която срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“
АД - София се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД. Ищецът претендира сумите
както следва: 70 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, реализирано на 08.02.2024 година; 483, 53 лева –
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от същия деликт; законните
лихви върху двете искови главници от 15.05.2024 година до окончателното им
изплащане; направените по делото разноски; възнаграждение на адвоката по
чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за безплатно процесуално представителство.
В исковата си молба ищецът твърди следните обстоятелства
относно настъпилото застрахователно събитие:
На 08.02.2024 година ищецът пребивавал в гр. Матерсбург,
Република Австрия. Около 18.56 часа настъпил пътен инцидент, по следния
механизъм: управляваната от водача П. В. Г. товарна композиция, съставена от
лекотоварен камион марка ******, с peг. № ******, собственост на „Тим Ауто
Център“ ООД и прикачената към него платформа за превоз на леки
автомобили, марка *********, модел ****, с peг. № ****, собственост на
1
Т.К.Т., самопотеглила на заден ход. В момента на потеглянето, водачът П. В. Г.
се намирал извън композицията, но не спазил правилата за паркирането й,
като тя се намирала под наклон надолу със задната си част и в резултат на това
товарната композиция, в целия й скачен състав, самопотеглила надолу. В
момента на потеглянето ищецът се намирал зад платформата и с гръб към нея.
Поради тази причина, пострадалият не забелязал приближаващата го опасност
и бил съборен и затиснат от платформата, която преминала с гумите си през
дясната част на ребрата и гръдния кош на ищеца. Попадайки под гумите на
ремаркето, В. В. бил влачен около 10 метра от товарната композиция, поради
което получил масивни охлузвания по гърба. До идването на екип на спешна
медицинска помощ, ищецът бил за кратко в безсъзнание. Непосредствено след
настъпване на катастрофата, пострадалият бил откаран по спешност в
болница „Милосърдни братя“ - гр. Айзенщат, където бил хоспитализиран за
периода от 08.02.2024 г. до 21.02.2024 г. След извършените му редица
прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите констатирали, че
вследствие на процесното ПТП, В. В. е получил следните травматични
увреждания: Травматичен хемато-пневмоторакс в дясно; Серийна фрактура на
ребрата от 2-ро до 11-то в дясно с разместване; Охлузване на гръдния кош в
големи размери; Контузия на белия дроб в дясно; Excoriatotio gen. bilateral.
Поради получения от В. В. травматичен хемато-пневмоторакс, пострадалият
бил „включен“ на белодробна вентилация, като в десния му бял дроб бил
направен дренаж, заради плевралният излив. Ищецът бил на белодробна
вентилация за периода от 08.02.2024 г. до 15.02.2024 г„ т.е. за 6 календарни
дни не можел да поема самостоятелно въздух. След стабилизиране на
състоянието му, на 21.02.2024 г. ищецът бил изписан от болничното заведение,
с предписание за спазване на строг постелен режим. Спазвайки лекарските
препоръки, ищецът продължил лечебния си и възстановителен период в
домашни условия. Първия месец и половина след катастрофата, бил особено
тежък и труден за пострадалия. Ищецът изпитвал изключително силни и
интензивни болки в областта на фрактурите си, поради което му се налагало
почти денонощно да приема силни болкоуспокоителни и седативни
медикаменти. Също така и предвид локализацията на получените увреждания
в областта на десните ребра, пострадалият бил изключително трудно
подвижен, изпитвал болки и при най-лекото вдишване и издишване, при
закашляне и при движение. За продължителен период от време ищецът можел
2
да спи само по гръб, тъй като и най-малкото натоварване на гръдния кош на
една страна, водело до силни болки и дискомфорт. През този период ищецът
се нуждаел и получавал грижи от своята съпруга, в това число за извършване
на ежедневните му битови и хигиенни процедури. Общият възстановителен
период за ищеца продължил около 6 календарни месеца. Според лекарските
прогнози с времето болките щели да намалеят и отшумят, но при промени във
времето, както и при физическо натоварване, пострадалият отново щял да
усеща болки и телесен дискомфорт в областта на фрактурите си. Освен на
физическото здраве на В. В., преживяното ПТП се отразило негативно и върху
неговото психо-емоционално състояние. Вследствие на преживения шок от
катастрофата, ищецът се оплаквал от понижено настроение, безпричинна
тревожност, връщал се към спомена за катастрофата, изпитвал нарушения на
съня и вниманието.
Ищецът твърди, че освен неимуществени вреди е претърпял и
имуществени такива – разходи, заплатени за болничния му престой в болница
„Милосърдни братя“ - гр. Айзенщат, както и разходи за преглед при ортопед-
травматолог и превод на документи от немски език – общо възлизащи на
исковата сума 483,53 лв., за които разходи били съставени документи:
Фактура № **********/21.02.2024 г., издадена от болница „Милосърдни
братя“ - гр. Айзенщат, на стойност 170.52 €/333.53 лв.; Фактура №
00000056/09.04.2024 г., издадена от „ИПСМПО-Д-Р ГЕНОВ“ ЕООД, на
стойност 150 лв.
Позовавайки се на съставения по повод на процесното ПТП
Протокол по преписка с № PAD/24/00293555/001/KRIM, по описа на
полицейска дирекция Бургенланд - гр. Мастербург, ищецът твърди, че вина за
настъпилото ПТП и вредоносния резултат от него има водачът на
лекотоварния автомобил **** с рег. № ***** – П. В. Г.. Счита, че поради това
той попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на
ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД“, по
застрахователна полица, валидна от 24.09.2023 г. до 23.09.2024 г. Поради това,
на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно
дружеството-ответник. Искът за обезщетение за неимуществени вреди се
3
предявява за сумата 70 000 лева, а за имуществени – за 483,53 лева.
Претенциите за обезщетенията са съединени с тези за лихви, считано от
уведомяване на застрахователя от страна на пострадалото лице – 15.05.2024
година до окончателното изплащане.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор.
Оспорва исковете изцяло – по основание и размер. Позовава се на механизма
на ПТП, така, както той се приема в доклада на Полицейска инспекция –
Матербург: прикаченото към процесния лекотоварен автомобил ремарке peг.
№ **** се самозадвижило под наклон назад и така повлякло лекотоварния
автомобил ******. Твърди, че към датата 08.02.2024г. процесното ремарке е
било застраховано в ЗК „Лев Инс" АД. Позовава се на разпоредбата на чл. 479
ал. 2 КЗ и настоява, че в случая следва да отговаря застрахователят, сключил
договор за „ГО“ на ремаркето, а именно – ЗК „Лев Инс“ АД.
Оспорва твърденията на ищеца за наличието на вина от страна на
водача на л.т.а. ******, както и заявения в ИМ механизъм на ПТП.
Процесното събитие било настъпило в момент, когато водачът Г. изобщо не се
намирал във влекача, а бил на разстояние от него и управлявал друго МПС, с
цел да го качи на платформата в ремаркето. През това време съгласно
документите, ищецът в нарушение на чл. 108 ЗДвП и чл. 113 ЗДвП стоял на
пътя, с гръб към платформата и ремаркето. В някакъв момент ремаркето
самопотеглило, отклонило се надясно и прегазило ищеца. От това следвало, че
водачът Г. няма вина за настъпилото ПТП. Касаело се за случайно събитие по
смисъла на чл. 15 НК, като за него не била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Именно поради това
наказателното производство, образувано във връзка с процесния инцидент от
австрийските власти, било прекратено и на водача Г. не било повдигнато
обвинение.
На следващо място ответникът твърди, че събитието е настъпило
изцяло по вина на ищеца, който се е движил и се е намирал на място, което не
е било предназначено за движение на пешеходци, като не е предприел никакви
действия да се самозапази, не е наблюдавал и не се е съобразил с движението
на МПС и така е станал причина за ПТП. Алтернативно ответникът твърди, че
ищецът е предприел пресичане на необозначено за целта място, без да се
огледа и да се съобрази с другите участници в движението, като внезапно и в
4
условията на ограничена видимост е изскочил на пътното платно и така е
причинил настъпването на ПТП.
На следващо място, ответникът въвежда възражение за
съпричиняване на резултата от самия ищец. Твърди допуснато нарушение на
чл. 108 ЗДвП и чл. 113 ЗДвП, което според него се изразява в това, че
ответникът се е движил и се е намирал на платното с гръб към движението,
като е спрял без необходимост на самото платно, движил се и се намирал на
място, което не било предназначено за движение на пешеходци, не предприел
никакви действия да се самозапази, не наблюдавал и не се съобразил с
движението на МПС и ремаркето и така станал причина за ПТП. Същият
изобщо не следвало да стои на пътя в непосредствена близост до ремаркето на
платформата, а обстоятелството че бил с гръб към нея било показателно за
проявената от него липса на внимание. Така ищецът сам се поставил в
опасност, не проявил нужното внимание към останалите участници в
движението и не предприел никакви действия да се отдръпне и самозапази, с
което значително допринесъл за настъпване на уврежданията си.
Алтернативно се въвеждат и други твърдения за нарушения на правилата,
предписани за поведението на пешеходци на пътното платно. С тези доводи
ответникът моли съда да намали размера на застрахователното обезщетение
на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД.
На следващо място ответникът оспорва твърденията на ищеца за
вида, характера и обема на вреди, продължителността на търпените болки и
страдания, както и връзката на твърдените телесни увреждания с процесното
събитие. Оспорва вследствие на ПТП ищецът да е получил серийна фрактура
на ребра от второ до единадесето в дясно с разместване, травматичен
хематопневмоторакс и т.н., като се позовава на липса на образни изследвания.
Оспорва твърденията ищецът да е губил съзнание, получените увреждания да
са довели до продължителни болки и страдания. Оспорва продължителността
на възстановителния процес, интензитета на болките и страданията, както и
нуждата на ищеца от грижи, болкоуспокоителни и седативни медикаменти.
Моли да се приеме, че ако се докаже липса на пълно възстановяване на
здравето, то това се дължи на възрастови промени, предходни заболявания,
неспазване на лекарските препоръки за домашно лечение, на непроведена
рехабилитация (или физиотерапия) и на неспазване на лекарските
предписания от страна на ищеца. Поддържа, че няма данни за настъпили
5
помени в личността и психо-емоционалното състояние на ищеца.
Исковете се оспорват и по размер, с довода за несъобразяване с
критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика.
Оспорва се и искът за обезщетение на имуществени вреди, с
довода за недоказаност. Оспорват се претенциите за лихви, като в тази насока
ответникът се позовава на забава на кредитора – пострадалият не бил
изпълнил изискването да представи всички необходими доказателства, за да
стане възможно позитивното за него произнасяне от страна на застрахователя.
Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявените искове и
претендира съдебно-деловодни разноски.
Третото лице-помагач ЗК „Лев Инс“ АД, на първо място, заявява,
че неоснователно е привлеченото в това си качество, като се позовава на
обстоятелството, че не е възможно ремаркето да задвижи влекача и твърди, че
в основата на деликта стоят действията на водача на влекача, който е паркирал
неправилно под наклон, което е довело до самозадвижване на цялата товарна
композиция, съставена от влекач и ремарке, под наклон надолу и назад, в
резултат на което е настъпил и деликтът. Оспорва иска и по същество с
аналогични доводи. Настоява, че гражданската отговорност на водача на
влекача е застрахована при ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД и това
обуславяло отговорността именно на това юридическо лице, а не
застрахователя на ремаркето – ЗК „Лев Инс“ АД.
Оспорва се и отговорът на исковата молба от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД в частта, в която се оспорва вината на застрахования при
него водач. Настоява, че причината за вредата е установена към момента на
събитието. Твърди, че това, че немските власти не са успели да докажат
вината, не освобождава от отговорност застрахователя, застраховал влекача,
да обезщети пострадалия. В същото време се подкрепя възражението на
ответника, че не се установява причинно-следствена връзка между ПТП и
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Оспорва се твърдението, че
пешеходецът- ищец не се е възстановил от събитието, както и се поддържа
въведеното от ответника възражение за това, че търпените от В. З. В.
страдания са в резултат на това, че не е спазвал лекарските предписания.
Въвежда се възражение за съпричиняване на резултата в размер на 50 % от
страна на В. З. В., което се изразявало в непроявена грижа на добрия стопанин
6
към собствената си безопасност. Виждайки светлините и шума от потегляща
товарна композиция, той останал в непосредствена близост зад нея и от това
пострадал. Искът се оспорва и по размер. Оспорва се и акцесорната претенция
за лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет като доказателство писмен
документ, съставен от Областна полицейска дирекция Бургенланд, Австрия,
№ на преписката PAD/24/0029 3555/001/KRIM / 28.02.2024 година, от който се
установява, че на 08.02.2024 година, 18.56 часа, в град Матерсбург е било
реализирано събитие, свързано с причиняване на телесна повреда по
невнимание. Посоченият участник-обвиняем е П. В. Г., роден на ***** година
в град Д.град, български гражданин, а участник-жертва е В. В., роден на
****** година в град Д.град, Република България, български гражданин. В
документа е посочено МПС, с който е осъществено увреждането - товарен
автомобил ********* с рег. № ****, собственост на „Тим Ауто Център“ ООД
с прикачено към него ремарке ********* *** с регистрационен номер ******,
собственост на Т.К.Т.. Описани са и фактическите обстоятелства, при които е
осъществено събитието: „ На 08.02.2024 година към 18.56 часа В. В. е бил
тежко ранен посредством травма от прегазване…“. Според заключителен
доклад, изготвен от Областна дирекция на полицията Бургенланд по същата
преписка събитието се представя както следва: На 08.02.2024 година около
18.50 часа в град Матерсбург, ул. Капеленвег 11, П. Г. искал да натовари
закупено от него превозно средство на ремарке (каросерия за превоз на МПС).
Ремаркето и влекачът започнали да се плъзгат назад по наклонения път и са
прегазили стоящия до ремаркето В.. В. В. бил влачен известно време, докато
ремаркето спре. Нараняванията са класифицирани като тежки. От доклада се
установява, че за изясняване на фактическата обстановка са били разпитани
свидетели, които са съобщили следното: П. Г. отишъл с камиона и ремаркето
до Капаленвег, за да вземе една кола БМВ, закупена от него. За да натовари
автомобила, Г. паркирал композицията камион-ремарке нагоре по стръмния
наклонен път. След това искал да качи автомобила БМВ на ремаркето. През
това време В. стоял до ремаркето и гледал. Когато Г. бил в задната част на
ремаркето с лекия автомобил, поради увеличената тежест (свръхтежест) в
7
задната част тегличът на ремаркето притиснал предната част на задния
участък на камиона нагоре, така че задните гуми на камиона вече нямали
сцепление с пътя. Камионът е повлечен надолу от тежестта на ремаркето.
След 25м ремаркето се огъна и спря под прав ъгъл спрямо пътя, тъй като
ремаркето беше опряло в насип/повдигнато място в края на пътната лента.
Докато композицията камион-ремарке се спущала назад, В. по неизвестни
причини попаднал под дясната двойка колела на ремаркето и бил влачен
известно време“.
Според посочения заключителен доклад, пострадалият В. бил
откаран с линейка в спешното отделение на болницата в Айзенщат, където е
останал на стационарно лечение до 21.02.2024 година. Според спешния лекар,
В. е бил за кратко в безсъзнание на мястото на инцидента, но през цялото
време кръвообращението му е било стабилно. Според лекарски доклад,
датиран от 21.02.2024 година и изготвен от Болница Айзенщат „Милосърдни
братя“, В. В. е бил приет в лечебното заведение поради травма от прегазване
със серийно счупване на ребрата II-XI вдясно, охлузване на гръдния кош в
големи размери, контузия на белия дроб в дясно, травматичен
хематопневмоторакс и Excoriatio gen.bilateral.
Видно от „Разпоредителен и разрешителен документ“, в
Прокуратура-Айзенщат е било образувано наказателно дело, поради § 88 (1 и
4) от НК срещу П. В. Г.. Делото е било прекратено с мотиви, че „не може да се
докаже видима небрежност“.
За изясняване на фактите, при които е реализиран процесният
деликт, съдът разпита в качеството на свидетел водача на лекотоварния
автомобил П. В. Г.. От показанията на свидетеля става ясно, че в деня на
произшествието той имал уговорка с ищеца В., да се видят за изпращане на
багаж (компресор) към България. С процесния лекотоварен автомобил и
платформата, св. Г. пристигнал в Австрия, като от неговия работодател „Тим
Ауто Център“ – Хасково имал задача да вземе един закупен автомобил марка
****, да го натовари на прикачената към автомобила платформа и да го
докара в България. Пристигнал на адреса, където се намирал закупеният
автомобил. Улицата, на която се намирал автомобилът била много стръмна и
поради липса на друга възможност св. Г. паркирал лекотоварния автомобил с
прикаченото към него ремарке-платформа с предната част нагоре. Свидетелят
8
е категоричен, че платформата е била скачена с лекотоварния автомобил, като
след спиране на композицията той загасил двигателя на автомобила, но го
оставил на скорост, задействал както ръчната спирачка на лекотоварния
автомобил, така и на ремаркето. В същото време, не е обезопасил автомобила
и платформата допълнително, срещу движение под наклон назад, с поставяне
на изкуствени препятствия - клинове. В това време на мястото пристигнал В.
В.. Св. Г. го помолил на му помогне, като стои настрани и наглежда, докато св.
Г. товари автомобила БМВ. В. В. приел и застанал отстрани на платформата.
След това св. Г. пристъпил към товаренето, като за целта задвижил
автомобила БМВ на собствен ход и започнал да го качва на платформата. В
това време цялата композиция тръгнала назад и надолу, като по този начин
изминала около 20 метра, като в определен момент композицията се сгънала.
От момента на започване на качването на БМВ-то на платформата, св. Г. вече
нямал видимост към В. В. и установил, че той е притиснат от платформата
след като В. започнал да вика.
По делото е назначена и изслушана комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза, заключението на която ХОС приема като пълно,
в рамките на поставената задача, компетентно и обективно, базирано на
събраните по делото доказателства. На база съвкупния доказателствен
материал, съдът приема следните обстоятелства и механизъм на ПТП:
На 08. 02.2024 г., в Австрия, гр. Матерсбург, ул. „Капеленвег" 11, в
участък с голям наклон на изкачване е бил спрян товарен автомобил марка
*********, с рег. № *****, с прикачено към него платформа за превоз на леки
автомобили, марка *********, модел „R4 21", с рег. № ******, управляван от
П. В. Г.. Водачът е спрял двигателя и е напуснал кабината на автомобила.
Товарен автомобил марка *********, с рег. № ***** е разполагал с
хидравлична спирачна система и ръчна спирачка. Платформа за превоз на
леки автомобили, марка *********, модел *****, с рег. № ****** е
разполагала с инерционна спирачка и с ръчна спирачка, които са били
задействани водача Г. преди началото на товаренето. Водачът Г. е предприел
товарене на собствен ход на л.а. марка **** на платформа за превоз на леки
автомобили, марка *********, модел *****, с рег. № ******. След като л.а.
марка **** е бил качен на платформа за превоз на леки автомобили, марка
*********, модел *****, с рег. № ******, товарен автомобил марка
*********, с рег. № ******, заедно с прикачената към него платформа
9
започват да се придвижват назад, като се плъзгат и оставят следи от
протриване на гуми по асфалта. В същия момент в опасна близост до
товарната композиция - товарен автомобил марка *********, с рег. № ******,
с прикачено към него платформа за превоз на леки автомобили, марка
*********, модел „***", с рег. № ******, се е намирал В. З. В., който е ударен
от дясната част на платформа за превоз на леки автомобили, марка *********,
модел „***", с рег. № ****, и попада под десните колела. Вследствие на
настъпилото произшествие е пострадал пешеходецът В. З. В.. Съдът
възприема извода на вещите лица, че причини за настъпване на процесното
ПТП са: На първо място - недостатъчно осигуряване против самопотегляне от
страна на водача на товарен състав МПС марка *********, с рег. № *****, с
прикачено към него платформа за превоз на леки автомобили, марка
*********, модел „***", с рег. № ******, предвид терена, на който е спрял и
товара, който е предстояло да качи на платформата. На второ място -
неподходящо разположение на л.а. **** върху платформа за превоз на леки
автомобили, марка *********, модел „***", с рег. № ****. Водачът Г., преди
да предприеме действия по натоварването на л.а. **** на платформата е
трябвало да съобрази наклона на който е спрял с масата и местоположението
на товара, който е предстояло да натовари и да подсигури управляваната от
него композиция против самопотегляне, както с наличните ръчни спирачки на
товарния автомобил и прикачената към него платформа, така и с помощта на
допълнително поставени клинове под колелата, да натовари л.а. БМВ в
предната част на платформата или да избере по благоприятен терен, където да
извърши натоварването на автомобила. Експертизата разяснява, че след
натоварването на л.а. **** в задната част на платформа за превоз на леки
автомобили, марка *********, модел „***", с рег. № ******, която от своя
страна е предназначена за превоз на два автомобила, лекият автомобил **** е
създал натиск в задната част на платформата, създавайки момент на сила,
която повдига предната част на платформата, стремейки се да я преобърне
назад. В този случай натискът на товара се съсредоточава върху задния мост
на ремаркето и същевременно предния мост на ремаркето се надига и
сцеплението на гумите с асфалта намаля. Тъй като тегличът на ремаркето е
твърдо свързан със задната част на т.а. ****, който не е натоварен към момента
на инцидента, задната част на т.а. ***** се е повдигнала и сцеплението на
задните гуми с асфалтовата настилка е намаляло. Предвид тежестта на
10
платформата с натоварения л.а. **** на нея, стръмния наклон, намаленото
сцепление на предните гуми на ремаркето и задните гуми на т.а. *********,
същите започват да се плъзгат назад и товарната композиция потегля по
посока на низходящия наклон /назад/. Освен това, от заключението става ясно,
че местопроизшествието е настъпило в участък на стръмен наклон на
изкачване по посока на предната част на товарния автомобил, като няма точни
данни за ъгъла на наклона. Според вещите лица, в долната и горната част на
улицата се наблюдават участъци с видимо по-малък наклон, подходящ за
паркиране.
Съдът кредитира и извода на експертите, че за настъпването на ПТП
е допринесло и разположение на пострадалия В. З. В. върху платното за
движение в опасна близост до МПС марка *********, с рег. № ******, с
прикачена към него платформа за превоз на леки автомобили, марка
*********, модел „***", с рег. № ******, в момент когато върху платформата
се е извършвало натоварване на л.а. ****. Непосредствено преди
произшествието и в началото на товаренето на л.а. **** върху платформата,
ищецът В. З. В. се е намирал на платното за движение. Според вещите лица,
пострадалият пешеходец В. В. е имал видимост към МПС ***** и
прикаченото към него ремарке, имал е възможност да следи движението и
треакторията му след потегляне и да се отмести на безопасно разстояние.
На база медицинската част от КСМАТЕ съдът приема, че в резултат
на процесния деликт на ищеца са причинени следни телесни повреди: Травма
на гръдния кош - серийна фрактура на ребра от 2-11 в дясно; охлузване на
гръдния кош в големи размери; травматичен хематопнивмоторакс; контузия
на белия дроб в дясно; охлузване на двете колена. За овладяване на травмата е
проведено оперативно лечение - поставен дренаж с аспирация на дясната
гръдна кухина по метода на Билау, проведено медикаментозно лечение и
пострадалият е поставен в покой. Контузията на белия дроб и набраната
колекция от кръв и въздух в дясната гръдна кухина са породили разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Медицинската интервенция е
допринесла за овладяване на състоянието лечение на травмата, като при тези
състояния смъртта не настъпва задължително ако не се окаже медицинска
помощ. Счупените ребра са причинило затруднение в движението на снагата
за срок по-голям от 30 дни. Контузията на десния бял дроб, ведно с
хемопневмоторакса са причинили разстройство на здравето, временно опасно
11
за живота. Охлузванията по гърба и травмата на лявото коляно са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според в.л.,
оздравителният процес е продължил около 6 месеца. И до настоящия момент
са налице участъци с намалена пигментация и белези от охлузванията на
кожата, в това число по гърба и белег от торакоцентеза под ямката на дясната
мишница. описани по-горе. Вещите лица заключават, че получените от ищеца
увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Възможно е да останат болки в дясната гръдна половина, при
натоварване и промяна на времето .В с.з. при устния доклад вещите лица
допълват, че ищецът продължава да търпи болки в гръдния кош, свързани с
травмата. Но като се изключат болките, движенията като обем и сила са
възстановени. За подобряване на състоянието на ищеца не биха могли да
допринесат допълнителни медицински методи като рехабилитация и
физиотерапия, тъй като предвид характера на увреждането тези методи са
неотносими.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба
сочи на предявени преки искове на увреденото лице срещу застрахователя на
делинквента, сключил с него задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Първият главен иск е за обезщетение за
неимуществени вреди, с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ
във връзка с чл. 477 ал. 1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД, като се претендира обезвреда
на претърпени болки, страдания, негативни емоционални промени, както и
такива, които ищецът продължава да търпи, в размер на 70 000 лева. Вторият
главен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във
връзка с чл. 477 ал. 1 от КТ и чл. 45 от ЗЗД, за обезщетение за имуществени
вреди, понесени от ищеца под формата на разходи за лечение на получените в
резултат на ПТП травми, в общ размер 483,53 лева. Главните искове са
съединени с акцесорни претенции по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл.
86 ал. 1 от ЗЗД за лихви за забава върху дължимите застрахователни
обезщетения от деня на уведомяване на застрахователя. Претендират се и
деловодни разноски за исковото производство, както и възнаграждение на
адвоката по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. На твърденията на ищеца ответникът
12
противопоставя възражения за липса на пасивна материално-правна
легитимация с довода, че увредата е причинена от самозадвижило се ремарке,
застраховано не при него, а в ЗК „Лев Инс“ АД; за случайно деяние, за
изключителна вина на самия пострадал, евентуално – за значително
съпричиняване от страна на ищеца.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото
увредено лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност ", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства – изпратената до ответника и получена от него по поща (за
което не се спори) претенция, съдът приема за доказано обстоятелството, че
ищецът е предявил претенцията си за изплащане на застрахователно
обезщетение пред застрахователя-ответник, но споразумението не е
постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил
обезщетение в срока по чл. 496 КЗ и досега.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От приетите като доказателства по делото документи на
13
австрийските съдебни власти ХОС приема, че наказателно производство
относно процесния пътно-транспортен инцидент е прекратено поради
направения извод, че не е възможно да се докаже видима небрежност на
водача на лекотоварния автомобил П. Г.. Следователно не следва да се очаква
постановен и влязъл в законна сила акт на наказателен съд. Ангажирането на
наказателната или административно-наказателната отговорност на
делинквента, обаче, не се явява задължителна предпоставка за реализиране
отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ. Постановяването на
осъдителната присъда единствено позволява приложението на чл. 300 ГПК и
така улеснява доказването на ищцовата претенция.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи
кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да
е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на
лекотоварен камион марка ******, с peг. № ****** – П. Г.. Този си извод съдът
основава на събраните по делото доказателства, главно – заключението на
КСМАТЕ. Съдът възприема извода на вещите лица, че първата от причините
за настъпване на процесното ПТП е недостатъчно осигуряване против
самопотегляне от страна на водача на товарен състав МПС марка *********, с
рег. № *****, с прикачена към него платформа за превоз на леки автомобили,
марка *********, модел „***", с рег. № ******, предвид терена, на който е
спрял и товара, който е предстояло да качи на платформата. Втората от
причините за потегляне на композицията назад и надолу е неподходящо
разположение на л.а. **** върху платформа за превоз на леки автомобили,
марка *********, модел „***", с рег. № ****. Задължението на водача на
моторно превозно средство да обезопаси автомобила срещу самопридвижване
(например потегляне назад по наклон) е уредено в Закона за движението по
пътищата. Така, съгласно разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП „Водачът на спряно
14
за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки
то да не може да се приведе в движение или да потегли само.“ Под
„необходимите мерки“ следва да се разбира: поставяне на скоростен лост на
предавка (или в позиция „P“ при автоматична кутия), затягане на ръчната
(паркинг) спирачка, при нужда — подлагане на клин при наклон. Водачът Г.,
преди да предприеме действия по натоварването на л.а. **** на платформата е
трябвало да съобрази наклона, на който е спрял, с масата и местоположението
на товара, който е предстояло да натовари и да подсигури управляваната от
него композиция против самопотегляне, както с наличните ръчни спирачки на
товарния автомобил и прикачената към него платформа, така и с помощта на
допълнително поставени клинове под колелата, да натовари л.а. БМВ в
предната част на платформата или да избере по-благоприятен терен, където да
извърши натоварването на автомобила. Няма спор по делото и се установява
от показанията на св. Г., той е приложил първите две мерки, но не е
обезопасил автомобила срещу движението назад и надолу чрез поставяне на
специални препятствия, с които е разполагал – клинове. Неправилната
преценка на водача Г. е довела до самопотегляне на композицията по следния
механизъм: след натоварването на л.а. **** в задната част на платформата
(предназначена за превоз на два автомобила), лекият автомобил **** е създал
натиск в задната част на платформата, създавайки момент на сила, която
повдига предната част на платформата, стремейки се да я преобърне назад. В
този случай натискът на товара се съсредоточава върху задния мост на
ремаркето и същевременно предния мост на ремаркето се надига и
сцеплението на гумите с асфалта намаля. Тъй като тегличът на ремаркето е
твърдо свързан със задната част на т.а. ****, който не е натоварен към момента
на инцидента, задната част на т.а. ***** се е повдигнала и сцеплението на
задните гуми с асфалтовата настилка е намаляло. Предвид тежестта на
платформата с натоварения л.а. **** на нея, стръмния наклон, намаленото
сцепление на предните гуми на ремаркето и задните гуми на т.а. *********,
същите започват да се плъзгат назад и товарната композиция потегля по
посока на низходящия наклон /назад/. От заключението на КСМАТЕ става
ясно, че местопроизшествието е настъпило в участък със стръмен наклон на
изкачване по посока на предната част на товарния автомобил. Според вещите
лица, в долната и горната част на улицата се наблюдават участъци с видимо
по-малък наклон, подходящ за паркиране. назад и надолу, т.е. водачът Г. е
15
имал възможността да избере по-благоприятен терен за извършване на
товаренето на л.а. ****. Допуснатото от водача Г. нарушение на правилото по
чл. 96 от ЗДвП е станало причина за настъпване на ПТП, а от там и
вредоносния резултат от него.
Съдът намира възражението на ответното застрахователно
дружество, че за процесния деликт следва да отговаря застрахователят на
ремаркето-платформа, за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 477,
ал. 1 от Кодекса за застраховането, покритието по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ обхваща отговорността на
застрахования за вреди, причинени на трети лица при или по повод
притежаването или използването на моторно превозно средство. Нормата не
ограничава застрахователното покритие единствено до случаите, когато
водачът фактически управлява автомобила (намира се в движение и
контролира управлението му), а включва и тези, в които вредите са причинени
в резултат на действия или бездействия, свързани с използването и
обезопасяването на превозното средство. В конкретния случай вредата е
настъпила вследствие на неправомерно бездействие на водача, изразяващо се
в неизпълнение на задължението му по чл. 96 от ЗДвП да вземе необходимите
мерки превозното средство да не потегли само. Това поведение се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и представлява част
от процеса на ползване и паркиране на МПС, поради което се покрива от
задължителната застраховка. Подобно тълкуване е възприето и в трайната
съдебна практика на Върховния касационен съд, който приема, че:
„Обстоятелството, че водачът не се намира в автомобила в момента на
настъпване на вредоносния резултат, не изключва покритието по
застраховката „Гражданска отговорност“, когато причината за вредата се
дължи на неправомерно поведение при използване, паркиране или
обезопасяване на превозното средство“. В същия смисъл е и практиката на
Съда на Европейския съюз по дело C-162/13, Vnuk, според която понятието
„използване на превозно средство“ по смисъла на Директива 2009/103/ЕО
включва не само неговото движение по пътищата, но и всяко използване,
съответстващо на обичайната му функция като средство за придвижване,
включително паркиране и товаро-разтоварни дейности. Като се съобрази с
цитираните разпоредби и практика, съдът намира, че процесното ПТП е
настъпило при и по повод използването на МПС, тъй като е резултат от
16
виновно неизпълнение на задължения на водача, възникнали именно в
качеството му на водач и ползвател на автомобила. Следователно, събитието
попада в обхвата на застрахователното покритие по договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен за лекотоварния автомобил ******, а не
прикачената към него платформа-ремарке.
Неоснователни са и доводите на ответника за това, че водачът Г.
няма вина за настъпилото събитие, а се касае за случайно деяние. Предвид
изложените по-горе съображения съдът счита, че в причинно-следствена
връзка с деликта се намира противоправно бездействие на водача Г.,
изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 96 от ЗДвП.
Действително, от заключението на КСМАТЕ е ясно, че за настъпването на
ПТП е допринесло и разположение на пострадалия В. З. В. върху платното за
движение в опасна близост до товарната композиция, в момент когато върху
платформата се е извършвало натоварване на л.а. ****. Непосредствено преди
произшествието и в началото на товаренето на л.а. **** върху платформата,
ищецът В. З. В. се е намирал на платното за движение. Кредитирайки изводите
на в.л., съдът приема, че пострадалият пешеходец В. В. е имал видимост към
МПС ***** и прикаченото към него ремарке, имал е възможност да следи
движението и траекторията му след потегляне и да се отмести на безопасно
разстояние. Но това поведение на ищеца има отношение към въведеното
възражение за съпричиняване, а не води до извода, че водачът Г. няма вина за
настъпилото ПТП.
Поради гореизложените съображения съдът приема, че в основата на
пътния инцидент стои поведението на водача на застрахованото при ответника
МПС – той е нарушил посочените по-горе правила на ЗДвП и не е оборена
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние, твърдени от ищеца, а именно: пътният
инцидент му е причинил внезапно и неочаквано увреждане на здравето, с
постоянно общо разстройство на здравето му, опасно за живота, множество
болки и страдания, затруднения в ежедневието, като и към настоящия момент
възстановяването на ищеца все още не е пълно.
Предвид заявените позиции, с доклада си по чл. 146 ал. 1 от ГПК
съдът прие за безспорно това, че отговорността на виновния за деликта водач
17
се покрива по силата на сключен при ответника-застраховател и валиден към
датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
С оглед наличието на това правоотношение, главният иск за
обезщетение за неимуществени вреди, с правна квалфикация чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. чл. 477 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД е основателен и „ЗАД ОЗК –
Застраховане“ АД е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т.
д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства
и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр. чл. 52 от ЗЗД, на увреденото
18
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени
вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и
страдания вследствие на претърпени телесни увреждания, както и негативни
психически промени, пряко свързани с преживения пътен инцидент, които
ищецът понася от деня на увреждането до настоящия момент. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те са
еквивалентни на сумата в размер на 70 000 лв. При определянето му съдът
съобрази характера и интензитета на претърпените от ищеца физически болки
и психологически страдания: В резултат на процесния деликт на ищеца са
причинени: Травма на гръдния кош - серийна фрактура на ребра от 2-11 в
дясно; охлузване на гръдния кош в големи размери; травматичен
хематопневмоторакс; контузия на белия дроб в дясно; охлузване на двете
колена. За овладяване на травмата е проведено оперативно лечение - поставен
дренаж с аспирация на дясната гръдна кухина по метода на Билау, проведено
медикаментозно лечение и пострадалият е поставен в покой. Контузията на
белия дроб и набраната колекция от кръв и въздух в дясната гръдна кухина са
породили разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Медицинската интервенция е допринесла за овладяване на състоянието
лечение на травмата, като при тези състояния смъртта не настъпва
задължително ако не се окаже медицинска помощ. Счупените ребра са
причинило затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни.
Контузията на десния бял дроб, ведно с хемопневмоторакса са причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Охлузванията по гърба
и травмата на лявото коляно са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Оздравителният процес е продължил около 6
месеца, понастоящем движенията на ищеца като обем и сила са възстановени,
но и до настоящия момент са налице участъци с намалена пигментация и
белези от охлузванията на кожата, в това число по гърба и белег от
торакоцентеза под ямката на дясната мишница. описани по-горе, които имат
загрозяващ характер. Освен това ищецът продължава да търпи и ще търпи
още неопределено време болки в дясната гръдна половина, свързани с
травмата, при натоварване и промяна на времето. Следва да има предвид и
това, че пълно преодоляване на болковия синдром не може да се постигне с
методите на рехабилитация и физиотерапия, т.е. по-вероятно е да се очаква, че
19
ищецът – мъж в зряла възраст, - ще продължава да търпи последствия от
процесния деликт под формата на болки в гръдния кош, до края на живота си.
Ответникът настоява, че липса на пълно възстановяване на здравето на ищеца
се дължи на възрастови промени, предходни заболявания, неспазване на
лекарските препоръки за домашно лечение и на неспазване на лекарските
предписания от страна на ищеца. В тази насока, обаче, ответникът не
представя доказателства, ето защо съдът намира така въведеното възражение
за неоснователно. Що касае психо-емоционалното състояние на ищеца: не са
необходими специални знания и/или доказателства за извода, че в момента на
получаване на травмата и то по установения по делото начин, ищецът е
преживял силна болка и интензивен страх за живота и здравето си.
Хоспитализацията в болнично заведение е свързана с откъсване от обичайния
начин на живот, дома и семейството на болния, което носи обичайно
негативни емоции. Ищецът е бил на стационарно лечение в продължение на
15 дни, от които шест дни не е можел самостоятелно да поема въздух и е бил
на белодробна вентилация, било е приложено медикаментозно и оперативно
лечение за овладяване на животозастрашаващо състояние хемато-
пневматоракс. Твърдението на ищеца за това, че след изписването от
болницата му бил предписан строг постелен режим намира опора в
представената медицинска документация. Ето защо съдът приема за доказано,
че при получаване на травмата и в началото на лечението ищецът е търпял
интензивни болки, страдания и негативни психически изживявания, които в
тази степен са продължили поне до изписването му на 21.02.2024 година. До
края на оздравителния шестмесечен процес той също е търпял силни болки в
областта на травмираните ребра. След този период болките са остатъчно
явление, което се проявява при натоварвания или влошаване на времето.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и
лимитите на ГО за релевирания период, съдът намира, че горният размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от
ЗЗД.
По въведеното от ответника възражение за съпричиняване: За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
20
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само
това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина
за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата
за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото пострадалият сам се е поставил в опасност. Съдът намира това
възражение за основателно и доказано. След като е бил помолен от водача Г.
да наблюдава товаренето, В. В. е имал причина да се намира до товарната
композиция, но това не отменя неговото лично задължение да не стои на
пътното платно в непосредствена и опасна близост до платформата. Ищецът е
бил длъжен да наблюдава внимателно дейността по товаренето, така че при
необходимост да се отдръпне на безопасно разстояние, за да предпази своя
живот и здравето. Базирайки изводите си на заключението на КСМАТЕ, съдът
приема, че в секундите преди прегазването ищецът е бил с лице към
платформата, така че той е могъл да възприеме непосредствената опасност, да
се отдръпне и самозапази. Експертното заключение на КСМАТЕ дава
основание да се приеме, че бездействието на ищеца в това отношение е
третата причина за настъпване на процесното ПТП. Ето защо съдът намира
въведеното от ответника възражение за съпричиняване за основателно и
доказано.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът възприема да е 50 %.
При отчитане на приетото съпричиняване от 50 % като причинен принос,
определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано на 35 000 лева.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди за основателен и доказан до размер за
сумата 35 000 лева. В останалата част до 70 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Поради гореизложените съображение е основателен и искът за
обезщетение за имуществени вреди. А с оглед извода на КСМАТЕ за това, че
21
направените от ищеца разходи в общ размер 483, 53 лева са относими към
проведеното лечение във връзка с травмата, искът е и доказан по размер. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 483,53 лева.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След предявяване на
претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден
срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в
срок на застрахователно обезщетение е свързано с изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и – на второ място, с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ. Тези правила, обаче, не променят началния момент на дължимост на
лихвата по чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
В случая няма данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования за настъпване на процесното застрахователно събитие, а
ищецът като пострадал от това събитие, т. е. от процесното ПТП, е предявил
претенцията си за застрахователно обезщетение на датата 15.05.2024 година.
Следователно, от тази дата се дължи законната лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 1450 лева -
съобразно размера на уважения иск.
22
В производството пред ХОС ищецът е представляван при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА от Адвокатско дружество „Генев и Марков“,
което своевременно заявява претенция за присъждане на дължимото
адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство. В
зависимост от изхода на спора, ищецът има право на разноски по чл. 78, ал. 1
ГПК, съразмерно на уважената част от иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а предвид
условията, при които ищецът е представляван, по аргумент от чл. 78, ал. 1
ГПК процесуалният му представител по делото има право да получи
възнаграждение за оказаната безплатна правна защита в размер, съобразен с
положения от адвоката труд. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът се съобразява с Решение на Съда на Европейския съюз
от 25.01.2024 год. по дело С - 438 / 22 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд, имащо задължителен характер, съгласно чл.633 от
ГПК, според което посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда. На
действителната фактическа и правна сложност на настоящото дело, обема на
свършената от процесуалния представител на ищеца работа – изготвяне на
ИМ и подготовка на доказателствата към ИМ, участие на адвоката в две
съдебни заседания, изготвяне на писмено становище след приключване на
устните състезания, както и с оглед изхода на делото, съответства
възнаграждение в размер на общо 2650 лева, което следва да се възложи в
тежест на ответника. А тъй като адвокатското дружество е регистрирано по
ЗДДС, адвокатското възнаграждение се следва в размер на 3180 лева. При
определяне на възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв съдът споделя
подхода, наложил се в актуалната съдебна практика (н.п. Определение №
278/09.09.2025 година по в.т.д. № 103/2025 година на ПАС), както и с оглед
приетото в Определение № 1016/06.03.2024 година по ч.гр.д. № 4123/2023
година на ВКС, 4 г.о. При определяне на адвокатско възнаграждение за защита
по иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, цената на иска
не следва да е фактор при определяне на размера на възнаграждението за
осъщественото процесуално представителство, за да не се създаде значителна
финансова тежест върху страните, която като краен резултат да действа като
ограничение на правото на достъп до съд. Ето защо при определяне на
възнаграждението на адвоката, осъществил процесуалното представителство
на ищцата, съдът се ръководи от посочените в НВАР размери, но без
23
процентното увеличение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответникът следва да възстанови на ищеца деловодни разноски, понесени за
заплащане на възнаграждения на вещи лица и на свидетеля. Съразмерно
уважената част от иска, следва да се присъди сумата 457.50 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника също се дължат разноски – пропорционално на отхвърлената част
на иска. Ответникът има претенция за разноски, направени за адвокатско
възнаграждение и доказва такива в размер на 10800 лева с ДДС. До
приключване на устните състезания в първоинстанционния съд, ищецът не
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
по чл. 78 ал. 5 от ГПК, а съдът не може да се произнася относно
съответствието му на свършената работа без своевременно въведено
процесуално възражение. С оглед изхода на делото, ищецът следва да му
възстанови част от тези разноски, а именно – сумата 5400 лева с ДДС. Освен
това, ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица и за
призоваване на свидетел. По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да му
бъде възстановена от ищеца сумата 457,50 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да
заплати на В. З. В. с ЕГН ********** от *********, община Д.град, област
Хасково сумата от 35 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, станало на
08.02.2024 година в град Матерсбург, Република Австрия и реализирано от
водача на лекотоварен камион марка ******, с peг. № ****** - П. В. Г., ведно
със законната лихва върху главницата от 15.05.2024 година до окончателното
изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер 70 000 лева –
ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да
24
заплати на В. З. В. с ЕГН ********** от *********, община Д.град, област
Хасково сумата от 483,53 лева - обезщетение за имуществени вреди,
представляващи направени разходи по повод лечение на травмите, получени
при ПТП, станало на 08.02.2024 година в град Матерсбург, Република Австрия
и реализирано от водача на лекотоварен камион марка ******, с peг. № ******
- П. В. Г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.05.2024 година
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да
заплати на В. З. В. с ЕГН ********** от *********, община Д.град, област
Хасково сумата 457, 50 лева – деловодни разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да
заплати на Адвокатско дружество Генев и Марков, БУЛСТАТ *********
сумата 3180 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА на В. З. В. в
производството по т.д. № 26/2025 година по описа на ОС-Хасково.
ОСЪЖДА В. З. В. с ЕГН ********** от *********, община Д.град,
област Хасково да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7 ет. 5
сумата общо 5857,50 лева– деловодни разноски за първоинстанционото
производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да
заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково
държавна такса в размер на 1450 лева.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач ЗК
„Лев Инс“ АД – София.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
25