МОТИВИ към Присъда № 260022 от 11.05.2021 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 145 по описа за
2020 година.
Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Д.А.К. *** обвинителен акт, с който на същия му е
предявено обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал. 2, предл.
2-ро, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че на
29.01.2019 г. в град Хасково, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото - псувал и обиждал Д.Л.М. с ЕГН:
********** *** и М.Л.М. с ЕГН: ********** ***; удрял с ръце (юмруци) и крака по
лицето и тялото Д.Л.М. с ЕГН: ********** ***, счупвайки очилата на М., както и тричленната
му мостова конструкция (протеза) на долната му челюст; блъскал и удрял по лек автомобил,
марка „***“ с рег. № ***, собственост на Д.Л.М., счупил външните странични огледала
на посочения лек автомобил, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост, както и за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на
29.01.2019 г. в град Хасково, се заканил на другиго - Д.Л.М. с ЕГН: ********** ***
и М.Л.М. с ЕГН: ********** ***, с престъпление против личността им - с убийството
им, като им казал: „Ще ви убия!“, като държейки брадва в ръката си, вдигната над
главата му, се насочил към горепосочените две лица, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му у тези лица.
Лицата, посочени в обвинителния акт като пострадали от всяко
от описаното в него престъпление – Д.Л.М. *** и М.Л.М. ***, са конституирани,
след отправено искане пред РС – Хасково, в качеството им на частен обвинител, а
искането за приемане за съвместно разглеждане в наказателния процес на
предявения от всеки от тях граждански иск срещу подсъдимия с правна
квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, респ. за
конституиране в качеството на граждански ищец е оставено без уважение.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението срещу подс. Д.А.К. *** във вида,
в който е предявено, и счита, че били събрани безспорни доказателства за
виновността на подсъдимия, като от анализа на достоверността на доказателствените източници следвало да се даде вяра на
показанията най – вече на свид. Д.Л.М., които били еднопосочни
и логически последователни при всички проведени разпити и процесуални действия
с негово участие, съответни и на приобщените други гласни, писмени и веществени
доказателства, кредитирани с доверие. Представителят на държавното обвинение приема
за осъществен от обективна и субективна страна престъпния състав, както по чл.
325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, така и на този по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като развива подробни и
конкретни съображения относно всички детайли, обосноваващи съставомерност
и отстоява предложената правна квалификация по всеки пункт от обвинението.
Счита, че наличието на формиран личен мотив не изключвало извършването на
престъплението „хулиганство“ от страна на подсъдимия и акцентира на цялостната
фактическа обстановка по случая, обосноваваща виновно негово поведение именно по
визирания в обвинението текст от закона, предвид застъпваното преобладаващо
виждане в съдебната практика, в това число и задължителна такава. По отношение
на другото повдигнато обвинение, а именно по по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК приема, че доказателствата по делото не
оставяли съмнение за осъществяване от обективна и субективна страна деянието,
като случаят се явявал един от най – безпротиворечивите
в кариерата на участващия прокурор и само намесата на полицията вероятно предотвратила
настъпването на по – тежки последици. Предлага, след направения подробен анализ
на доказателствата и след обосноваване на правната теза по всяко от
повдигнатите обвинения, съдът да признае подсъдимия за виновен, а при
индивидуализацията на наказанието да се има предвид степента на обществената
опасност на деянието и тази на дееца, аргументирайки тезата си и основавайки я
и на преценката на установените смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало и нелошите характеристични данни на подсъдимия. Предвид изложеното,
счита че наказанието за престъплението по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 от НК
следвало да се определи по реда на чл. 54 от НК, а именно „Лишаване от свобода“
за срок от 1 година, като били налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и следвало
изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. По този комплекс
от обстоятелства приема, че следва наказанието и по другото повдигнато
обвинение – за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 НК за срок от 1 година
с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. Счита, че всяко от така определените
наказания се явява справедливо, като от естеството да изпълни предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели. Приема, че били налице и материалноправните
предпоставки по чл. 23 от НК и следвало на подсъдимия да бъде определено едно общо
наказание, измежду наложените по делото – лишаване от свобода за срок от 1 година,
чието изпълнение да бъде отложено с подходящ изпитателен срок. Разноските на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК следвало да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а по отношение
на приобщените веществени доказателства, а именно брадва, предлага да бъде
върната на подсъдимия.
Частният обвинител Д.Л.М. ***, лично и чрез упълномощения
по делото повереник – адв. Б.
Ж. от АК – В. заявява, че поддържа обвинението. Пледира се от повереника, след анализ на осъществената фактическа
обстановка и достоверността на доказателствените
източници, че в настоящия процес бил събран достатъчен по обем доказателствен материал, който по убедителен и категоричен начин
доказал тезата, както била изложена от прокурора в обвинителния акт и в хода на
съдебните прения и се поддържа от него, основавайки се и на съдебна практика на
Върховния касационен съд.
Частният обвинител М.Л.М. ***, лично и чрез упълномощения
по делото повереник – адв. Д.
В. от АК – В., съответно адв. А. Р. заявява, че също поддържа
обвинението и се придържа към заявеното от прокурора и повереника
на другия частен обвинител в хода на съдебните прения.
Защитникът
на подсъдимия Д.А.К. *** – адв. С.П. ***, пледира, че
обвинението не било доказано по несъмнен начин. В
тази връзка най – напред подлага на анализ елементите на състава на престъплението
по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, и макар да не оспорва
участието на неговия подзащитен във физическо
съприкосновение с пострадалия Д.Л.М., както и в действия по увреждане на
собствения му лек автомобил, то тези му действия били основани на изцяло личен
мотив и излага подробни и конкретни съображения за личните отношения между
участниците в разигралите се събития. Личният мотив пък, изключвал хулиганските
действия, като цитира и съдебна практика на състав на ВКС, който извод се
потвърждавал от факта, че други лица, на които тези събития да станат достояние,
извън участниците в тях, нямало. Визирайки отново наличието на личен мотив у
дееца и намерението му единствено да увреди лекия автомобил на пострадалия Д.М.,
послужило като причина да вземе процесната брадва,
защитникът оспорва обвинението срещу подсъдимия и за деяние по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, сочейки че за такова престъпление било
нужна обективна годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към
което е отправена. Такава в случая липсвала, тъй като нямало намерение за
отправянето й, като ясно това проличавало и от поведението на подсъдимия след
пристигане на органите на МВР. Предвид емоционалността на неговия подзащитен, особено при обстоятелствата в случая отнасящи
се до възприето насилие над съпругата на подсъдимия след претърпяна операция,
както и воденето на дела за родителски права от частния обвинител М.М., действията му носели особен емоционален заряд, но
липсвали деяния по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Акцентира и върху анализа на доказателствените източници и намира гласните
доказателства, събрани чрез разпитите на част от свидетелите за правдиви, като
ги подлага на обстоен анализ от гледна точка тяхната взаимовръзка и
обусловеност, а други изключва, поради предубеденост и заинтерисованост
от изхода на спора, а оттам изключва и доказаността
на обвинението. Обвинителният акт бил едностранчиво и тенденциозно изготвен с
цел да обслужи тезата на пострадалите. Те от своя имали материален интерес,
проличал при предявяване на граждански искове в необосновано висок размер. В заключение, моли съда да признае
подсъдимия за невинен по отношение на престъпленията, за които е предаден на
съд и да бъде оправдан по всяко от така повдигнатите му обвинения. Претендира и
присъждане на разноските по делото и моли за срок за представяне на писмени
бележки по случая.
Подсъдимият
Д.А.К., призован по делото, не се явява, като производството пред първата
инстанция протече задочно по отношение на него и приключи в негово отсъствие на
основание чл. 269, ал. 3 НПК. Дадените от същия в хода на досъдебното производство
обяснения по случая в качеството на обвиняем бяха приобщени чрез прочитането им
по реда и на основание чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2 НПК.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.К. е роден на *** ***, същият е български гражданин, ***,
*** образование, месторабота - „***, находящ се в землището
на община ., обл. Х., с постоянен и
настоящ адрес ***.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег.
№ 238, издадена от Районен съд – Димитровград на 27.03.2019 г., подсъдимият Д.А.К.
не е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение. От събраните за
подсъдимия характеристични данни се установява, че за същия няма регистрирани
криминални прояви. Подсъдимият не е посочено да е извършвал нарушения на
обществения ред и не е имал контакти с криминално проявени лица. Вписано обаче
е, че същият не работи и нямал изградени трудови навици.
В хода на съдебното следствие бе установено, че подсъдимият
Д.А.К. живеел „на семейни начала“, тоест бил във фактическо съжителство със свид. К.Д.Г. *** от дълги години – от 1996 г. Последната
имала трима сина, сред които и Г.Н.В., най – голям от тях. Към 2019 г., както и
към настоящия момент живеели заедно с дъщеря им
- свид. А.Д.К., родена през 1998 г. в къща на
адрес: ***.
Установено също така е, че частният обвинител М.Л.М. от
2007 г., живеела в дома на подс. Д.А.К. и свид. К.Д.Г. ***, след смъртта на своя баща, които я приемали
като собствена дъщеря и в къщата на *** в гр.Х., деляла обща стая със свид. А.Д.К.. В периода 2011 г. – 2012 г. М.Л.М. и Г.Н.В.,
въпреки че били далечни роднини, започнали да поддържат по – близки и интимни
отношения и заживели на семейни начала, първоначално в дома на подс. Д.А.К. и свид. К.Д.Г. ***, а
след това за известен период - в град М., обл.
Хасково, където Г.В. работел в местната кооперация. От 2017 г. заживели в собствена
къща на *** в град Х., която била в съседство с тази, обитавана от подсъдимия.
Къщата била закупена със средства от заем изтеглен от Г.Н.В. закупена със
средства, предоставени от него също след изтегляне на банков заем в размер на
16 800 лева. В резултат от съвместното им съжителство, М.Л.М. и Г.Н.В. имали
едно дете – момченце – М. В., родено през 2013 г. С течение на годините, отношенията
между частния обвинител М.Л.М. и Г.Н.В. се влошили и на 25.12.2018 г., М.Л.М. заедно
с детето напуснала дома си на ***, като от тази дата настъпила и фактическата
раздяла между двамата.
Били
инициирани и съдебни производства пред Районен съд – Хасково по ЗЗДН, както и гражданско дело № 43 по описа на Районен съд - Хасково за
2019 г. по искова молба от Г.Н.В., действащ лично за себе си и в качеството си на
баща на малолетното дете М. Г. В. против М.Л.М., с която били предявени обективно
съединени искове по чл. 127 от СК за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете с определен режим на контакти с ответника,
за определяне на местоживеенето му при ищеца, за осъждането на ответника да му заплаща
месечна издръжка в размер на 150.00 лева, считано 07.01.2019 г. за малолетното дете,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване. Факт, явяващ се служебно
известен за съда. В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК бил депозиран отговор
на исковата молба от ответника М.Л.М., която предявила насрещен иск срещу първоначалния
ищец. С Определение № 882 от 08.02.2019 г. съдът приел предявения от М.Л.М. срещу
Г.Н.В. по реда на чл. 211 ГПК насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. ал. 1 от СК за съвместно разглеждане и постановил преписи
от насрещния иск, обективиран в отговора на исковата молба
от М.Л.М. и приложенията към тях да се изпратят на Г.Н.В..
На 29.01.2019 г. било проведено и открито съдебно
заседание от състав на Районен съд - Хасково в производство по искане за привременни
мерки относно упражняването на родителските права и издръжката на малолетното
дете, като след заседанието, приключило в около 12:00 часа, частният обвинител М.М. заедно с брат си – частния обвинител Д.Л.М. ***, с неговия
лек автомобил, марка „***“ с рег. № *** отишли до къщата на адрес: ***, за да прибере
някои свои лични и на детето вещи. За това частният обвинител М.М. била получила съгласието на Г.Н.В., веднага след съдебното
заседание. Когато спрели пред къщата на ***, било около 13:00 часа на
29.01.2019 г. От къщата излязъл Г.Н.В. и заедно с частния обвинител М.М. провели разговор и уточнили кои вещи - нейни и на детето
тя да вземе. Разговорът между двамата, въпреки изхода на производството по
привременни мерки, протекъл спокойно, без напрежение и спорове. След като Д.М. и
Г.В. натоварили чантите с вещите в автомобила, собственост и управляван от
първия, частният обвинител се качил да управлява лекия автомобил, а до него седяла
сестра му – М.М.. Тъй като улицата към къщата била с еднопосочно
движение, частният обвинител Д.М. потеглил на заден ход с автомобила си, за да намери
пространство - пресечка, където да може да обърне с автомобила си. Били изминали
около 20 м., когато зад превозното средство спряла и препречила пътя му с автомобила
си - марка „Опел“, модел „***“, свид.
К.Д.Г. - майка на Г.Н.В.. Същата била сама в автомобила. Слязла от него и отишла
до шофьорската врата на автомобила на частния обвинител Д.М. и му казала да свалят
всички вещи, взети от къщата. Била видимо ядосана. В този момент до майка си се
приближил Г.Н.В. и се опитал да я успокои, да й обясни, че всичко е наред и че се
били разбрали с М.М. за вещите. Свид.
К.Г. обаче не послушала сина си, напротив - станала видимо агресивна, като започнала
да удря с ръце по автомобила на частния обвинител Д.М., опитала се да отвори багажника
на превозното средство, и вратите. Тогава Д.М. излязъл от автомобила си с намерение
да успокои свид. К.Г.. От автомобила слязла и М.М., като казала на брат си Д. да отворят багажника и да оставят
дрехите и вещите на свид. К.Д.Г.. Д.Л.М. обаче, казал
на сестра си да се прибере в колата и тя го послушала. В този момент до автомобила
на Д.М. се приближила свид. А.Д.К. - сестра на Г.Н.В.,
като свид. К.Д.Г. й казала да извика баща си – подс. Д.А.К.. Последният, както вече бе посочено по – горе,
работел в м. на три смени и този ден се бил прибрал от нощна смяна и изпил „две
ракии“, като обичайно консумирал алкохол след работа с цел „дезинфекция от
силикозата“ и подобряване на съня през деня след нощна смяна. Свид. А.Д.К. извикала подс. Д.К.,
който се готвел да си ляга и същият, излизайки от двора на къщата, се насочил към
вратата (дясна предна) на автомобила на частния обвинител Д.М., където на мястото
до водача седяла М.М., като се опитал да я отвори, но
вратата била заключена. Тогава започнал да псува Д.М. и М.М.,
да блъска по вратата на автомобила, опитвайки се да я отвори и да се саморазправи
с М.М.. През това време Д.М., заедно с Г.В., се опитвали
да обуздаят, успокоят и отдалечат от автомобила подсъдимия, дърпайки и бутайки го
с ръце, но не успели. В един момент подс. Д.К. се обърнал
и нанесъл на частния обвинител Д.М. удар с ръка в лицето, в областта на лявата му
страна, въпреки че в този момент между двамата се намирал Г.В., който се опитвал
да спре и успокои доведения си баща – подс. Д.К., и да
го избута далеч от частния обвинител Д.М.. В следващ момент, подс. Д.К. преодолял съпротивата на Г.В. и нанесъл силен
удар по носа частния обвинител Д.М., като очилата, с които последният бил паднали
на земята, счупени и сам той започнал да отстъпва и да се отдалечава от подс. К., обикаляйки около автомобила си. Подсъдимият Д.К. го
следвал, въпреки че бил дърпан и приканван от Г.В. да престане. Свид. К.Г. също взела участие във физическото
съприкосновение между подсъдимия Д.К. и частния обвинител Д.М., като в един момент,
опитвайки се да я изблъска от себе си, последният получил нов удар подсъдимия в
областта на долната си челюст, вляво, довел до счупването на тричленната му мостова
конструкция (протеза) на долната му челюст, която изхвръкнала от устата му. От устата
му започнала да тече кръв, но въпреки този факт подсъдимият нанесъл още няколко
удара с крак и юмруци по тялото на пострадалия Д.М., като през цялото време ругаел,
псувал и обиждал - него и М.М.. В следващ момент,
агресията на подс. Д.К. била насочена и към автомобила
на свид. Д.М., като с ръце същият счупил и премахнал двете
странични външни огледала за обратно виждане на автомобила на Д.М., след което,
увещаван от Г.В., се прибрал в къщата си.
В този момент Д.М. успял да се обади по мобилния си телефон
на органите на МВР, а свид. К.Г. решила да премести автомобила
си, за да направи освободи пътя на частния обвинител, казвайки му „Хайде тръгвайте!“.
Частният обвинител обаче й казал, че вече се бил обадил на полицията и щели да изчакат
пристигането на органите на МВР, но в същия момент подс.
Д.К. излязъл от къщата и отново се насочил към Д.М. и М.М.,
държейки в ръцете си две дървени пръчки, свързани помежду си с верига. Тогава свид. Д.М. решил, че ситуацията излиза извън контрол, запалил
автомобила си и заедно със сестра си, потеглил. Свид.
К.Г. ги последвала с нейния лек автомобил. На разстояние от около 100 метра от къщата
на подс. Д.К., частният обвинител Д.М. спрял, за да изчака
там полицейските служители, като свид. К.Г. също спряла
автомобила си зад този на частния обвинител Д.М., излязла от него и отново започнала
да ги ругае. Тогава до автомобила на Д.М. пристигнали полицейските служители при
РУ на МВР-гр.Хасково - свидетелите П.Л.П.
и Т.Р.И., които поискали личните карти на частните обвинители Д.М. и М.М.. В този момент, тичайки към автомобила, с който двамата
пътували и крещейки към тях „Ще ви убия!“, „Ще ви излежа!“, „Съсипахте ми живота!“,
се бил насочил подс. Д.К., който държал във
вдигнатата си ръка, брадва. Виждайки това, полицейските служители извадили служебното
си оръжие и го насочили към подс. Д.К., същевременно разпореждайки
му да пусне брадвата. Първоначално подс. Д.К. не се подчинил
на полицейското разпореждане, но след това се спрял, а полицейските служители поставили
белезници на ръцете му, като брадвата била в този момент оставена на земята, а
впоследствие – предадена с Протокол за доброволно предаване от 29.01.2019 г. и
приобщена като веществено доказателство. Подсъдимият Д.К. лъхал на алкохол и запитан,
казал на полицейските служители, че бил изпил 2 ракии. След това бил отведен в сградата
на РУ на МВР-гр.Хасково и задържан за 24 часа.
Според заключението на вещото лице по назначената в хода
на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, след инцидент на
29.01.2019 г., в около 13:00 часа, Д. Л. М. получил следните травматични увреждания:
кръвонасядане на носната пирамида, кръвонасядане под лявата очница, счупване
на режещия ръб на втори горен ляв зъб, изкълчване на същия зъб 1-ва степен, контузионен оток на горна и долна устна, контузия (болезненост)
на коремната стена, състояние след избиване и повреда на зъбна протеза. Описаните
увреждания, според вещото лице, са причинени от действието на твърди тъпи предмети
и е възможно да са били получени по време и начин, съобщени от пострадалия - побой.
Посочено в заключението е, че уврежданията са причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, възстановяването трае по-малко от 30 дни,
частичното счупване на коронката на зъб 22 не е възможно да се възстанови от само
себе си, като това счупване и изкълчването му в лека степен не засягат функцията
му за повече от 30 дни. Повреждането на зъбната протеза, според вещото лице, не
е телесна повреда, а имуществена вреда на посочената в документите стойност, представени
от пострадалия Д.М. - 480 лв.
От заключението на вещото лице по назначената в досъдебна
фаза експертиза за оценка на щетите - двете странични огледала по лек автомобил,
марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на Д.М. във връзка с инцидента
на 29.01.2019 г., на щетите по очилата на Д.М. и на щетите по счупения му зъбен
мост, се установява, че общата стойност на щетите, които Д.М. е претърпял във връзка
с инцидента на 29.01.2019 г. възлиза на 1045.00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка
за съдимост, от приетите като писмени доказателства документи, от
заключенията на вещите лице по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно – медицинска и оценителна експертизи, всяко от които прието от съда в
съдебна фаза, като компетентно и безпристрастно изготвено, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез
проведените разпити на свидетели и очни ставки, както и дадените в хода на досъдебното
производство обяснения от страна на подсъдимия.
На първо място, уместно е да бъде отбелязано, че след като
е призоваван от съда, подсъдимият Д.А.К. не се явил в изпълнение на задължението
си за това, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК с оглед характера на едно
от повдигнатите срещу него обвинения за тежко умишлено престъпление, каквото е
това по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и с това не се е
възползвал от правото си на лично участие по делото в съдебна фаза, като даде обяснения
по случая, в които да възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени
за събитията на процесната дата. За това обективно
причина съставлява и създадената в страната и света безпрецедентна обстановка,
свързана с разпространяването на заразно заболяване, но въпреки това дезинтересирането на подсъдимия от участие в производството
бе очевидно и поради това, то протече в съдебна фаза в негово отсъствието, след
като бяха установени предпоставките за това по чл. 269, ал. 3 от НПК. Необходимо
е същевременно да се има предвид обаче, че освен средство за защита, обясненията
на подсъдимия по делото съставляват и основно доказателство, като следва да се обсъждат
и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен
материал. Такива гласни доказателства в хода на съдебното следствие бяха приобщени,
след като по реда и на основание чл. 279, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от НПК дадените пред орган на досъдебното производство, в
присъствие на защитник, обяснения на лицето, привлечено към наказателна
отговорност бяха прочетени в съдебна фаза. При анализа на тяхната достоверност,
следва да се има предвид, че същите се възприемат от съда с доверие в частта относно
обстоятелствата, свързани с факта на влизане на подсъдимия във вербален контакт
с частните обвинители Д.М. и М.М. и физически контакт
с Д.М., както и с управлявания от същия и негова собственост лек автомобил „***“
с рег. № ***, отчасти за кръга на присъстващите лица и за поведението им, както
и за влошените лични отношения на отделни участници в инкриминираните събития, за
факта на познанството му с частния обвинител Д.М. и за присъствието му на
инкриминираната дата на разигралите се събития, а отчасти и за конкретни
моменти от тях, свързани с поведението на участниците в тези събития. За тази група
факти, що се отнася до процеса на събирането на основни доказателства в наказателния
процес, каквито са гласните, с решаващо значение при дирене и установяване на обективната
истина, са събрани в условията на непосредственост достатъчно други, годни такива,
при това преки, макар и в известна степен противоречиви, които да обезпечат установяването
й. В тази връзка, в рамките на очертаната хронология на разигралите се събития,
настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното най – напред от страна на свид. Д.Л.М., който има качеството на пострадал, а така също
е конституиран в съответното процесуално качество на частен обвинител. Важно при
преценка на истинността на показанията му в контекста на евентуалната негова заинтерисованост от изхода на делото обаче, е да се отбележи,
че същият, макар да прояви процесуална активност и да заяви искане за конституиране
в качеството на страна – частен обвинител и граждански ищец, уважено само
отчасти, всъщност излага подробно и обективно фактите и обстоятелствата, за които
има преки и непосредствени впечатления. С изключение на определени детайли и то
такива, непроменящи и невлияещи на фактическите изводи, същият има ясен спомен за
разигралите се събития и съдът счита, че дава достоверни показания за тях в частта
относно датата, мястото, начина и причината да се озове на посоченото време и място
в град Хасково. Така също и относно кръга от лица, присъствали на място, както и
за последващите разиграли се събития в отделните им етапи,
част от които включени в предмета на доказване, а именно за вербалната и
физическа агресия на датата, на която е посетил дома на подсъдимия и свид. К.Г. и свид. А.К. ***,
обитаван в миналото и от неговата сестра, както и от Г.В. и жилищния имот в съседство, за опитите
да се предизвика физическото стълкновение, доколкото разполага с ясен спомен, за
неговото собствено поведение в тази ситуация съответно за лицето, осъществило инкриминираните
действия и за кръга от присъстващи. Както бе вече отбелязано, пострадалият Д.Л.М.
от една страна е сред неколкото очевидци на случая, като участник в инкриминирания
инцидент и има ясен спомен за детайли от него, които възпроизвежда в конкретика в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, при това неколкократно
и без да бъде разколебан при извършването на допълнителни процесуално действия
с негово участие, включително и очни ставки, някои от които със служители на
МВР. При това не само за част от фактите, а в пълнота за всички обстоятелства, въпреки
особеното емоционално състояние, в което вероятно се е намирал и самият той по време
на разигралите се събития. В тази част – относно обстоятелствата, осъществени по
време на инцидента в контекста на неговото собствено поведение и това на подсъдимия,
показанията на пострадалия са безпротиворечиви – и вътрешно,
и по отношение на други гласни доказателства, кредитирани от съда с доверие, каквито
са показанията на свидетелите М.Л.М. и отчасти на пристигналите на място служители
на РУ на МВР – Хасково – П.Л.П. и Т.Р.И. за събитията на дата, дадени в хода на
съдебното следствие. Така също и на досъдебното производство с разпитите им съответно
пред орган на досъдебното производство, приобщени по съответния ред, за да бъде
компенсирана липсата на ясен спомен у последните двама при разпита им пред съда,
без значение причините за това. Тези причини не подлежат на проверка в настоящото
производство по друг начин освен откъм достоверност в дължимия анализ на кои доказателства
съдът дава вяра при обосноваване на фактическите си изводи и защо, но най – логично
е те да са свързани с изминалия период от време и динамиката на събитията,
довела до колебание относно част от детайлите, прераснало и в противоречие
относно поведението на участниците в инкриминираните събития и тяхното
собствено при овладяване на ситуацията, отстранено по съответния ред и по
начин, способстващ изграждането с необходимата убеденост на фактическите изводи
у съда. Действително, самото качество на пострадал, с което разполага свид. Д.Л.М., както вече бе отбелязано, предполага извод за
възможна негова заинтерисованост от изхода на делото,
а това в най – пълна степен важи и за М.Л.М., но въпреки процесуално - изразената
воля за конституиране пред първоинстанционния съд като
страни в процеса, след като е запознат с правата и задълженията му съответно по
чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може
да не дава показания и му е разяснена и отговорността за лъжесвидетелстване по чл.
290, ал. 1 от НК, всеки от тях е обещал да говори истината. Техните показания съдът
приема като еднопосочни, а и достоверни до голяма, всъщност решаваща степен за кръга
от факти относно поведението на страните, като отделните изключения и несъответствие,
свързани с липсата на възприятия се отнася не толкова до противоречие в показанията,
колкото до отделни нюанси в изложеното и възприятията, дължащи се на изминалия период
от време и на специфичните фактори, въздействащи на способността за възприемане
на отделни детайли, които са преодолени със съответните способи от страна на съда.
В тази връзка, оставайки на анализа на достоверността на показанията
на пострадалите, следва да се има предвид, че действително същите намират опора
относно твърдените факти за естеството на отправените обидни и конкретно
заплашителни изрази и тяхното съдържание на процесната
дата, за влизане на подсъдимия във вербална и физическа саморазправа с
пострадалия Д.М. и за посегателство върху движима вещ, негова собственост за
мястото, обстановката на тези посегателства, за последиците от тях и за ответните
действия на самите пострадали или по – скоро на липсата такива по отношение на
подсъдимия. Същите са и логически обосновани в аспекта на субекта на всяко от
описаните деяния и адресатите на отправените заканителни изрази, предмет на
второто повдигнато обвинение, предвид заявеното и в останалите кредитирани с
доверие гласни доказателства, а именно в лицето на свидетелите П.Л.П., Таньо Р.И.
и отчасти К.Д.Г. и А.Д.К. при анализа на тяхната достоверност, прерогатив на съда.
По отношение на последните две, изложеното от тях в съдебно заседание за
възприятията им относно видяното и чутото за нанесен удар от пострадалия Д.М. в
гърба на К.Г., не може да бъде споделено, като показанията им в тази част както
и обясненията на подсъдимия, дадени в качеството на обвиняем на ДП в същата
част обективно са отречени в преценката на настоящия съдебен състав откъм
достоверност, доколкото поведението на тези свидетели показа вътрешно
противоречие и логическа непоследователност в твърденията им, обясними с
качеството и родствената връзка, която имат с подсъдимия – първата е от дълги
години във фактическо съжителство с подсъдимия, а втората е тяхна дъщеря.
Поради това, дори чисто логическо преценено с оглед факта, че конфронтацията е
провокирана и започната до голяма степен от самата К.Г. с начина, по който е
препречила пътя на оттеглящите се пострадали, с нейното поведение – вербално и
физическо с действията и лично да започне разтоварване на багаж, взет и
съдържащ принадлежности на М.М. – нейни лични и на
роденото през време на съжителстването й със сина на свид.
К.Г. – Г.В. дете изисква критично отношение към изложеното от нея за нанесен й
удар. Липсата на скрепени по надлежния ред обективни находки съвсем изключва обективното
проявление на подобен факт в действителността. Показанията й в тази част
остават необосновани и лишени от необходимата логическа безпротиворечивост,
поради което в тази им част не са кредитирани от съда. Отделно, обясненията на
подсъдимия в тази им част, също не се подкрепят по никакъв начин, което
изключва възможността тази група гласни доказателства да бъде кредитирана с
необходимото доверие при градене на фактическите изводи у съда и то конкретно
за фактите, посочени по – горе, а не за всички, включени в предмета на
изследване. За част от тях вече бе изложено виждането на съда за правдивост,
макар и отчасти, доколкото обясненията и показанията на тези свидетели са
пречупени през призмата на целта да обслужат евентуално защитна теза или поне
да разколебаят или смекчат обвинителната. Това, преценено с изложеното в показанията
на пострадалите само би могло да консолидира извода на съда за достоверност на изложеното
от тях и най – вече от свид. Д.М. в съответната част
- както за датата и мястото, така също
най – вече за съдържанието на отправените изрази и за техните адресата,
за предприетите действия от подсъдимия, по които два въпроса всъщност следва да
бъде преодоляно и основното противоречие в доказателствата, с оглед възражението
от страна на защитата на подсъдимия и от самия подсъдим. Определяща за изводите
на съда при анализа на достоверността на обособените противоречиви, но само донякъде
гласни доказателства, е преценката на същите в тяхната взаимовръзка, разкриваща
цялостната картина, по случая. А тя е такава, каквато бе очертана от съда при описание
на фактическа обстановка, включително и по въпроса за авторството на всяко от
деянията, който съдът ще разисква на съответното място по - долу по същество. Основно
в случая е, че за фактите от значение по делото, са налице гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на изброените свидетели, в това число и на пострадалите,
които са обосновани и логически последователни, като същите намират потвърждение
откъм достоверност и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, в
това число и от обясненията, дадени от Д.А.К. в качеството на обвиняем пред
органа на досъдебното производство и в присъствие на защитник, които само консолидират
извода, направен от съда за достоверността на отделните гласни доказателствени източници, изложен по - горе.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият
Д.А.К. е осъществил деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал.
1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност,
поради следните доводи от правна страна:
Съобразно приетото разбиране в съдебната практика, в това
число и в задължителната за приложение от съдилищата - Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, престъплението по чл. 325 НК – хулиганство
има за обект на посегателство реда, установен в страната, и общественото спокойствие.
Под обществен ред като обект на престъплението хулиганство се разбират установените
в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението
на хората в процеса на обществения живот. Според разпоредбата на чл. 325, ал. 1 НК основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство,
са „непристойни действия”, което освен, че поставя и съществения въпрос установени
ли са по делото такива действия, означава, че престъплението не може да се осъществи
чрез бездействие. „Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Грубо нарушение на обществения ред пък има, когато деецът чрез действията
си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава важни
държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността,
а явно неуважение към обществото е налице, когато деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобщественият
характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които
са станали достояние. Съставомерността на деянието е налице,
когато и двата признака са осъществени.
По отношение на първия от стоящите за решаване въпроси в рамките
на дължимата от съда преценка, а именно за установеността по положителен на действия
на подсъдимия, които да се характеризират като непристойни, настоящият съдебен състав
счита че отговорът е положителен. Действително, доказано по делото е, че участниците
в събитията, предмет на обсъждане по делото се намират помежду си в лични
отношения, описани по – горе при изложение на фактическата обстановка по случая
и не се налага тяхното повтаряне а единствено акцентиране, че неблагоприятното
развитие на тези отношения конкретно между частния обвинител М.М. и Г.В. по повод определяне на местоживеенето,
предоставяне упражняването на родителските права и издръжката на роденото през
време на фактическото им съжителство малолетно дете и съдебните дела,
образувани за решаване на тези въпроси е онзи житейски катализатор тласнал и
част от останалите лица към въвличането им
в тези процеси. В това число и частният обвинител Д.М., от една страна и
свид. К.Г., и свид. А.К. –
от друга на процесната дата, както и самият подсъдим.
Макар основните страни в отношенията, свързани с решаване на визираните в
Семейния кодекс въпроси по отношение на малолетното дете М. – неговите родители
М.М. и Г.В. да са постигнали взаимно съгласие и
разбирателство по конкретен битов въпрос, то това им разбирателство не е било
споделено от други участници в тези лични отношения – свид.
К.Г.. Нейното фактическо противодействие на опита на частния обвинител М.М., подпомагана от своя брат – Д.М. да натоварят и вземат с
личния автомобил, собственост на последния вещи на детето и на самата М.М. и реакцията на частния обвинител Д.М. на това
противодействие са дали конкретния повод да бъде потърсена именно с цел
придобиване на физическо и психологическо преимущество при решаване на битовия
и имуществен спор, помощта на подсъдимия Д.К., а последният е заел позицията на
свид. К.Г., с която е съжителствал на семейни начала.
Това е станало след формиран личен мотив при вземане на страна в тези отношения
от страна на подсъдимия, който в тяхното хронологическо и житейско развитие има
самостоятелна роля, в това число и в материален аспект. Заемането на тази
позиция на процесната дата обаче е било по крайно
неприемлив житейски и юридически начин - с агресия – вербална насочена към
двамата пострадали – М.М. и Д.М. с отправяне на
обиди, ругатни и псувни и физическа - насочена към Д.М. и непредизвикана от
него. Нанасянето неколкократно на удари в лицето и
тялото на пострадалия от страна на подсъдимия, при все, че през цялото време
пострадалият Д.М. се е опитвал да избегне контакта с подсъдимия, като дори е
обикалял около собствения си лек автомобил, а Г.В. е увещавал подсъдимия и се е
опитвал физически да го възпре, сочат на неспиращо буйство от страна на
подсъдимия. То в даден момент е пренасочено към друг обект – движима вещ, лек
автомобил, собственост на пострадалия Д.М., който явно и демонстративно е бил
увреден по начин без подсъдимият да спира да търси възможност за продължаване
на физическото посегателство и върху личността на пострадалия Д.М.. Всичко това
случващо се в момент, в който пострадалата М.М. е
била вътре в превозното средство, изпитвайки страх и уплаха от случващото се. Освен
в тази им възможна форма на проявление, хулиганските действия са осъществени на
обществено място – на улица, изрично приет за такова в примерното изброяване в т.
4, пункт І на цитираното постановление, която макар и в този момент да не е била
оживена, ситуацията е предполагала възможността във всеки момент неопределен и
неограничен брой лица – живущи и минувачи да възприемат действията на
подсъдимия без това да зависи от неговата воля. В конкретния случай действията
му са свързани с посегателство върху интересите на определени хора и не просто са
довели до груба намеса в решаването на лични отношения, но са били от естество и
са скандализирали присъстващите членове на обществото в това число самия
доведен син на подсъдимия – Г.В., който очевидно се опитал да покаже
неодобрението си, като въздейства на подсъдимия в посока преустановяване на
поведението му, което само по себе си достатъчно, за да се определят като непристойни.
Започнали при формиран личен мотив, действията на подсъдимия са прераснали в
нестихваща агресия и буйство, дало израз на грубо нарушаване на обществения ред
и цинична демонстрация на неуважение към обществото. И то не просто насочено към
негови нравствени ценности с оглед използваните изрази, но насочено и към физическия
и телесния интегритет и неприкосновеност на личността, както и на частно
имущество. Особено показателен момент за определянето действията на подсъдимия като
съставомерни по чл. 325 от НК и демонстриращи неуважение
към обществото и водещи до грубо нарушаване на обществения ред е, освен обиждането
ругаенето и псуването на пострадалите, така също и упоритата и безогледна
спрямо разбиранията за обществени норми и морал физическа саморазправа с
пострадалия Д.М. и нанасянето на телесна повреда на същия, както и на
имуществени вреди по собствения му лек автомобил. Не заслужават особен коментар
опитите на защитника на подсъдимия да обоснове поведението му, като такова предприето
под въздействие на личния момент и на консумацията на алкохол, представяно като
нормално явление за подсъдимия и предпоставка за неговото добро здравословно
състояние, с оглед характера на работата и упражняваната професия, доколкото без
значение под въздействие на адреналин или алкохол, или и на двете, поведението на
подсъдимия Д. А.К. не просто е съставомерно по чл.
325, ал. 1 НК, но по своето съдържание и насоченост се отличава с изключителен цинизъм
и дързост, което предпоставя и извода, че квалификацията
на деянието по второто предложение на разпоредбата на чл. 325, ал. 2 НК е дадена
обосновано и в съответствие с материалния закон.
От субективна страна подсъдимият, съдът намира, че подсъдимият
е действал умишлено, каквато е единствено възможната форма на вина с конкретно
проявление - евентуален умисъл у подсъдимия, който първоначално
е нямал пряката цел да наруши грубо обществения ред, но е допускал това като последица,
след като поведението му вследствие първоначално формирания личен мотив за вербално
и физическо въздействие по отношение на личността на пострадалите е ескалирало
до буйство и агресия при които подсъдимият, макар да е съзнавал, че се намира
на публично място, е проявил упоритост в агресията си. Затова, дори да не го е
целял пряко, е демонстрирал явно безразличие към нарушаване на обществените
норми и порядък и е допуснал това да стане грубо и с особена дързост и цинизъм.
Съображения, поради които съдът приема, че хулиганските действия са били осъществени
от подсъдимия на основата на личната му неприязън и мотив и въпреки съзнаване
на обществената укоримост на деянието, той все пак е предприел
и осъществил визираните хулигански действия на публично място и по особен дързък
и циничен начин.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия Д.А.К.
за престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът
взе предвид целия комплекс от обстоятелства от значение за индивидуализацията: от
една страна степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента
на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало, преценено като смекчаващо вината обстоятелство, като за него са събрани
и данни, характеризиращи личността му в положителен план, същият е трудово
ангажиран, макар това да е житейската причина процесуалното му поведение в
съдебна фаза да не може да бъде окачествено като положително. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, настоящият съдебен състав счита, че наказанието
за подсъдимия Д.А.К. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. По
този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
наложено при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства за срок,
над, но по - близо до предвидения общ минимум за това наказание от средния размер,
предвид в специалната норма на НК и приложима в случая, а именно 10 месеца, а изпълнението
му, на основание чл. 66, ал. 1 от НК - отложено с изпитателен срок от 3 години.
Настоящият съдебен състав
намира, въз основа на възприетата по делото фактическа обстановка и след обсъждане
на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, че прокурорът е направил законосъобразен
извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият Д.А.К. *** е осъществил и деяние, което
да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което
същият е привлечен към наказателна отговорност.
За
да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде довършено
изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива
действия, с които да обективира закана на другиго с извършване
на престъпление и конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ
реда, по който се преследва деянието, а именно като престъпление от общ характер.
Освен това, необходимо е също заканата с убийство да е насочена или към самия адресат,
или някой от неговите ближни, съобразно кръга от лица, визиран в чл. 93, т.10 НК.
На следващо място, достатъчно за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да възбуди
основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да
бъде наистина осъществено, а не непременно да е възбудила такъв страх. В тази
връзка, доводите на защитата в хода на съдебните прения, насочени по същество
към обосноваване на тезата, че съставомерният признак
по чл. 144, ал. 1 НК „би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му” липсвал, категорично не могат да бъдат споделени, тъй като субективните
възприятия на адресата на заканата са ирелевантни. От
значение е естеството на заканата, за да се прецени дали същата обективно би
могла да възбуди основателен страх. При тази преценка се вземат предвид начина
на отправяне на заканата, обстановката, при която е отправена, психичното
състояние на дееца. Не е необходимо обаче пострадалият от престъплението
действително да се е уплашил за живота си. Наказателният закон изисква само
възможност, видно от изричното словосъчетание, употребено в текста на чл. 144,
ал. 1, а именно – „би могло”. В този смисъл е и ТР № 53/18.09.1989 г. по н.д. №
47/89 г., ОСНК на ВС. Несъмнено вербалните закани с най-тежкото престъпление
против личността – убийството, доколкото е заявено от подсъдимия с ясно и
недвусмислено отправени изрази – „Ще ви убия!“, „Ще ви излежа!“,
обстоятелствата при които са изречени, сочат на извод за личност, която дава
израз на особеното емоционално състояние, в което е изпаднала и всякакви
действия от пострадалите, дори и да са предприети на законова основа, насочени
към подсъдимия и неговото семейство и внука на свид. К.Г.,
формират у него силна неприязън и желание у него да въздейства по отношение на
лицата, предприели тези действия с всякакви способи, дори да са престъпни,
стига да са годни да формират у тях негативно психическо въздействие. Затова,
тези изрази са не просто проява на безсилие и емоционалност, те целят да предизвикат
отрицателно въздействие по отношение на адресата на заканата, страх. Дори по
съдържание да са подбрани спонтанно, те са плод на трайно насадени отрицателни
оценъчни нагласи по отношение на личността на всички участници в процеса по решаване
на личните отношения с Г.В., които не са на негова страна и на страната на
неговата майка К.Г., с която подсъдимият съжителства от дълги години. Поради
това, заканата за убийство, съчетана с конкретиката в случая е с вероятност от най-висока степен
да породи основателен страх. Особено показателен и не се нуждае от каквато и да
е житейска и правна интерпретация в подкрепа на обвинителната теза е фактът на
особено явната артикулация в поведението на подсъдимия, свързан с носене на брадва,
възприемана всякога като уред, с който могат да бъдат причинени физически
травми, несъвместими с живота и в чести случаи този уред използван, не само
като сечиво, но и като оръжие. Насочването на подсъдимия към пострадалите Д.М.
и М.М. и размахването на брадвата с вдигането на
ръката, с която е носена, станало дори при възприемане присъствието на органите
на полицията, наложило и подготовка на полицейските служители на служебните
оръжия, манифестира по най – яркия възможен начин естеството на заканителните
думи и действия, като такива годни да възбудят основателен страх от
осъществяване на заканата и усещането за далеч по – сериозни намерения на дееца
от простото й отправяне. При това у лица, които макар да са били повикани с
оглед предшестващите събития, все пак за разлика от пострадалите, не са
присъствали на тях, а тепърва е следвало да се запознаят с необузданата агресия
на подсъдимия във връзка със служебното им качество. Фактът на упражнена
агресия в предходен момент от страна на подсъдимия, особено по отношение на
частния обвинител Д.М., пък е фактор, освен със самостоятелен престъпен
характер, засилващ допълнително негативното въздействие у пострадалите от последващите действия на подсъдимия по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.
При установената по делото фактическа обстановка, описана
по-горе, не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от
обективна страна е предприетото поведение с конкретни действия и изрази от
страна на подсъдимия Д.А.К. ***. Те разкриват достатъчно за обосноваване на
несъмнен извод за наличие на ясна представа в съзнанието на пострадалия Д.Л.М.
и пострадалата М.Л.М., че подсъдимият може да изпълни тази своя закана. Всеки
от частните обвинители е възприел себе си като адресат на заканата, която по
своята същност е не за друго, а именно за убийство, в какъвто
смисъл дори буквалното възприемане на изразите на подсъдимия в аспекта на изражението
на действията на същия, не сочат на различен извод, а тъкмо напротив - изразен
е и начинът, по който подсъдимият въздейства психически на пострадалите от
гледна точка визирания механизъм и най – вече демонстриране на средството на
убийството, с което ги заплашва, ефектът от които вербални действия е засилван
от установената артикулация и цялостно поведение. Поставяният основен въпрос
годна ли е тази закана с убийство да предизвика страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина
осъществено, с което да
се даде и отговор доказано ли е наличието на следващата предпоставка за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК бе категорично даден по –
горе за всеки от пострадалите и не се налага повторното му обсъждане на това
място.
В
обобщение, отговорът на поставените въпроси относно характера на деянието и
неговата съставомерност е положителен. За неговото
достигане от решаващо значение са не просто съдържанието на изречените от
подсъдимия думи по адрес на пострадалите, а фактът, че същият се е намирал в
особена житейска ситуация, в която е дал ясен израз на склонността си да
предприема крайни мерки, като човек, който е готов по всякакъв начин, в това
число и противозаконен да се разправи с всеки, който по някакъв начин накърни
интересите на семейството му, дори ако това става по законов начин.
От анализа на доказателствените
източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Не буди съмнение и въпросът за
авторството на деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е
съпричастността именно на подсъдимия в извършване на престъплението, като
неговите и тези на защитата му възражения по този въпрос са изцяло
несъстоятелни, след като бяха опровергани по необходимия несъмнен начин.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването, че с
действията си ще предизвика негативно психологическо въздействие у пострадалите
М.М. и Д.М. и страх от възможно осъществяване в
действителност на заплахата с престъпление, дори подбудите на дееца да са били
продиктувани от яда и безсилието пред развитието на лични семейни въпроси, то
това е станало на законово основание и поради това действията му не могат да
намерят съответната законова легитимация. Подсъдимият е и целял този резултат,
поради което и субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК е доказана. Както бе посочено, подбудите са ирелевантни, след като не само не се доказа предшестващо противоправно деяние на който и да е от пострадалите спрямо
подсъдимия или други лица, които да обоснове житейски поведението му и които да
изключват от обективна страна противоправността на
деянието, осъществено от подс. Д.А.К. или умисъла за
извършването му, а тъкмо обратното – напълно е изключен подобен факт.
При
определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия Д.А.К. за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, извършено спрямо частните обвинители, след като деянието бе доказано от обективна и субективна
страна,
съдът взе предвид степента на обществената му опасност и тази на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете отново
чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто име, с което се ползва в
квартала, липсата на данни за връзки с криминално проявени лица, противопоставено
донякъде на цялостното му процесуално поведение, което не може да бъде
окачествено като положително, поради което при преценката поотделно и в съвкупност на
гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и
изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление, съдът
намира, че в случая следва да се наложи по вид наказание „лишаване от свобода”. Очертаните факти, макар
и да не могат да бъдат разгледани в аспекта
на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства,
обосновават превес на първата група обстоятелства, поради което предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”, съдът прие, че за подсъдимия Д.А.К. следва
да бъде определено при условията на чл.
54 от НК, доколкото няма специален минимум, но за срок от 1
година - над общия минимум и значително под средния. Изпълнението на същото
съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с изпитателен срок
от три години, доколкото се установи едновременното
наличие на предпоставките за това и липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, като
едновременно с това му осигури и възможност да се грижи за поминъка на
семейството си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Деянията по чл. 325, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК и по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, за които
подс. Д.А.К. *** бе признат за виновен са извършени при
условията на реална съвкупност – пред за което и да е тях да имало постановена и
влязла в законна сила присъда, поради което, на основание чл. 23, ал. 1 от Наказателния
кодекс, след като съдът наложи наказание за всяко от тях, определи едно общо наказание,
измежду наложените му с настоящата присъда, а именно най – тежкото от тях – „Лишаване
от свобода” за срок от 1 /една/ година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, бе постановено
изпълнението на така определеното общо и най – тежко наказание да бъде отложено
за срок от 3 /три/ години, след като на само формалните предпоставки за това са
налице, но липсва и реална необходимост от ефективното му изтърпяване с оглед целите
по чл. 36 НК.
Относно разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимият подс. Д.А.К. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението,
за което е привлечен към наказателна отговорност, в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати на
Д.Л.М. *** сумата в размер на 1250.00 лева, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждение на упълномощен по делото повереник,
а на М.Л.М. *** - сумата също в размер на
1250.00 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен
по делото повереник. Освен това, подсъдимият бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на 352.80 лева,
представляваща разноски по делото за възнаграждения на вещи лица по назначената
в хода на досъдебното производство експертизи, а по сметка на Районен съд - Хасково
сумата в размер на 80.00 лева – възнаграждения за явяване на вещи лица и изслушването
им пред съда, както и 5.00 лева – ДТ за всеки случай на издаване на изпълнителен
лист по делото за вземания за ДТ и разноски в полза на ОД на МВР – Хасково и по
сметка на РС - Хасково.
Приобщената като веществено доказателство 1 бр. брадва с дървена
дръжка с дължина 68 см и метално острие да се върне на подс.
Д.А.К., с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, като правоимащо лице.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата
си.
Председател: /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:К.С.