ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23943
гр. София, 02.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241110173344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава 13 ГПК-Основно производство.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2025 г., от 11:15
часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца
следва да се връчи и препис от отговора на исковата молба, във връзка с който същият може
да вземе становище и/или да ангажира доказателства до първото по делото открито съдебно
заседание.
Да се призоват и компетентните ДСП по местоживеене на страните и детето, като им се
изпратят преписи от исковата молба и отговора й, ведно с приложенията към тях,
както и от определението, като им се укаже, че до датата на съдебното заседание
следва да изпратят представител по делото, който да изрази устно становище, а при
невъзможност – писмено, с оглед изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Докладът следва
да съдържа: какви са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за
отглеждане на детето, КАТО ПОСЕТЯТ ЖИЛИЩАТА НА ВСЕКИ ОТ РОДИТЕЛИТЕ,
какъв е родителският капацитет на всеки от родителите, привързаността на детето
към всеки от тях, като наблюдават среща между детето с всеки от родителите му,
доходи и ангажираност на родителите, наличие на подкрепяща среда по отношение на
всеки от родителите и др., ВКЛЮЧИТЕЛНО И СТАНОВИЩЕ ПО ЧЛ. 138А СК.
Задължава страните да съдействат на ДСП за изготвяне на социалните доклади, като
родителят, при когото живее детето следва да осигури присъствието му за
наблюдение на среща между детето и неотглеждащия го родител.
ДОПУСКА за събиране представените с исковата молба и с отговора й документи като
1
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно предоставяне на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения, като в случай че същите не се явят без
представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде
наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в
размер от 50,00 до 300,00 лв.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Подадена е искова молба от Д. Е. Д. срещу Х. П. Д., с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2
СК относно родителските права по отношение на детето на страните – Д. Х. Д.,
местоживеенето му, режима на лични отношения и издръжката.
В исковата молба се сочи, че ищцата и ответникът са живеели в условията на фактическо
съпружеско съжителство в периода от 2018 г. до м.юли 2022 г., след което се разделили, а от
съжителството им имали родено едно дете - Д. Х. Д., роден на 01.05.2019 г., който бил
припознат от ответника. От раждането на детето, основните грижи за него били полагани от
двамата родители, като след раздялата на последните, майката била полагала основните
грижи за него, а бащата виждал и взимал детето при себе си винаги, когато пожелаел. Сочи
се, че ищцата предложила на ответника споразумение по чл.127, ал.1 от СК, но същият не
пожелал да го подпише, поради което се иска отношенията между страните относно тяхното
дете да бъдат уредени от съда. Описано е, че детето посещава детска градина в гр.София,
както и извънкласни занимания, като майката била трудово ангажирана и работела като
счетоводител. Последната разполагала със собствен апартамент. Ответникът също бил
трудовоангажиран, нямал здравословни проблеми, нито други лица, към които да е задължен
за издръжка, поради което се счита, че без особени затруднения би могъл да заплаща на сина
си месечна издръжка в размер на 750 лева, предвид че се твърди, че необходимите парични
средства за покриване на разходите на детето възлизали на обща стойност около 1500 лева и
следвало да бъдат поети и от двамата родители. Заявява се, че бащата заплащал на детето
месечна издръжка в размер на около 750 лева. Въз основа на всичко изложено в исковата
молба се иска предоставяне родителските права върху детето на неговата майка, определяне
на местоживеенето му при нея, както и съдът да определи режим на лични отношения
между детето и неговия баща, а последният да бъде осъден да му заплаща чрез неговата
майка, месечна издръжка в размер на 750 лева, дължима, считано от дата на подаване на
исковата молба и платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването й.
Представен е и проект на споразумение по чл.127, ал.1 от СК.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорва частично предявеният иск. Сочи се, че в действителност ответникът и ищцата били
живяли във фактическо съжителство в периода от 2018 г. до юли 2022 г., по време на което
на 01.05.2019 г. се родил малолетния им син Д. Х. Д.. Твърди, се че поради поведението на
2
ищцата, ответникът напуснал жилището й, с което живяли заедно с детето. Оспорено е
твърдението, че след фактическата раздяла на родителите основните грижи за детето били
полагани само от майката, като ответникът посочва, че и той имал собствено жилище, както
в София, така в Ботевград, където детето имало самостоятелна стая, а освен това ответникът
продължил да участва активно в грижите за детето. От раздялата на страните и досега
ответникът продължвал да осъществява лични отношения с детето по тяхно общо взаимно
разбирателство и ежемесечно заплащал на ищцата суми, покриващи цялостната издръжка на
детето. Оспорва се и твърдението, че ищцата поемала преимуществено всички разходи за
детето. Оспорват се и приложените от ищцата фискални бонове, разписки, електронни
касови бележки. Оспорени са частично и предложените от ищцата мерки в петитума на
исковата молба. Оспорен е и размерът на предложената издръжка, както и твърдението, че
ответникът не бил пожелал да уредят с ищцата доброволно отношенията си във връзка с
детето. Заявява се, че отново е съгласне да уредят доборовлно същите и се предлага
споразумение по чл.127, ал.1 от СК. Претендират се разноски.
По разпределение на доказателствената тежест:
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи по делото следните
обстоятелства: 1) че страните са родители на детето, 2) че живеят разделено, 3) всички
наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите конкретни мерки
относно родителската отговорност, 4) че има родителски капацитет, качества и условия да се
грижи и отглежда детето, 5) нуждите на детето от издръжка в претендирания размер и
възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
УКАЗВА на ответника, че следва да докаже всички свои възражения.
ДА СЕ ИЗИСКАТ служебно справки от НОИ и НАП за всеки един от родителите, от които
да са видни данни за доходите за периода от 01.01.2025 г. до момента на изготвяне на
справките, ведно със справки за действащите трудови договори на последните, от които да е
видно и основното трудово възнаграждение на всеки от тях, както и данни за наличие на
отпуснати пенсии, помощи и т.н., респ. в какъв размер и на какво основание.
Да се изготви служебна справка за родствени връзки на страните.
ДОПУСКА до разпит един свидетел, при режим на довеждане, на страната на ищеца, с
показанията на когото следва да се установяват посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че свидетелят следва да бъде доведен в първото по делото открито
съдебно заседание, когато да бъде разпитан. УКАЗВА, че при неявяване на свидетеля, без
представяне на доказателства в първото по делото открито съдебно заседание за наличие на
уважителни причини, препятстващи явяването на свидетеля, съдът ще отмени
определението си по допускането му и ще заличи същия.
ДОПУСКА до разпит един свидетел, при режим на довеждане, на страната на ответника, с
показанията на когото следва да се установяват посочените в исковата молба обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че свидетелят следва да бъде доведен в първото по делото открито
съдебно заседание, когато да бъде разпитан. УКАЗВА, че при неявяване на свидетеля, без
3
представяне на доказателства в първото по делото открито съдебно заседание за наличие на
уважителни причини, препятстващи явяването на свидетеля, съдът ще отмени
определението си по допускането му и ще заличи същия. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за допускане до разпит на втори свидетел, на основание чл.159, ал.2 от ГПК.
По останалите доказателствени искания, съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, след изслушване на страните.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ СЛЕДНИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА: Страните не спорят, че са
били във фактическо съжителство от 2018 г. до юли 2022 г., от което имат родено на
01.05.2019 г. едно малолетно дете - Д. Х. Д., като същите са се разделили, а ответникът е
напуснал жилището - собственост на ищцата, в което са живели заедно с детето.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както
и че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си, което е и от
съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС
производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор
страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да
определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са
обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена на
4
проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което
не могат да направят свободно в съда;
разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-благоприятния
път за тяхната реализация;
по пътя на взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му
изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели,
обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания. Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство. Указва на страните, че за намиране на решение на
спора си те могат да използват процедура по медиация към Център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга. Указва на страните, че могат
да ползват услугите на действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд
Център за спогодби и медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни
по висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да се обърнат към М. Н. на
тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна поща: ********@***.*******
, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Указания за страните:
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е
посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е
посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при
връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на страните и ДСП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6