Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260903
24.06.2021
г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х граждански състав
На
тридесет и първи май
Година 2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина
Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 8166 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от П.С.К. против Ц.К.П. искова молба, с която
се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6000 лв.,
представляваща дадена в заем и невърната сума по договор за заем от 26.09.2015
г., сумата от 5880 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, дължимо
върху главницата за периода 10.10.2016 г. - 16.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че по силата
на сключен между страните договор за заем от 26.09.2015 г. ищецът е предал в
заем на ответника сумата от 6 000 лв., която е следвало да бъде върната
най-късно до 10.10.2016 г. Твърди също така, че до момента ответникът не е
върнал дадената му в заем сума, поради което след падежа дължи и обезщетение за
забавено плащане в размер на 2 % месечно (съгласно чл. 5 от договора за заем),
възлизащо на 5 880 лв. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявените искове са с правни основания чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В
законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор, не е изразил
становище по съществото на спора, не е представил доказателства, не е направил
доказателствени искания.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото е представен договор за заем, сключен на 26.09.2015 г. между П.С.К.
(заемодател) и Ц.К.П. (заемател), съгласно който заемодателят предава в
собственост на заемателя парична сума в размер на 6 000 лв., а заемателят се
задължава да възстановява на заемодателя ежемесечно част от заетата сума, но не
по-малка от 500 лв., както и да върне цялата сума най-късно до 10.10.2016 г., а
след тази дата дължи лихва в размер на 2 %.
Представени
са и две разписки, удостоверяващи, че на 05.10.2015 г. и на 09.10.2015 г. Ц.П.
е получил в брой от П.К. по 3 000 лв., съгласно договор за заем от
26.09.2015 г., т.е. доказа се, че цялата заемна сума от 6 000 лв. е била
предадена от заемодателя на заемателя.
С
нотариална покана, връчена на Ц.П. на 02.07.2020 г., ищецът е поканил ответника
в 14-дневен срок от получаването на поканата да му върне заемната сума, ведно с
дължимата лихва за забава, но по делото липсват твърдения и доказателства
сумата или част от нея да е била върната от заемателя. Напротив – ищецът
твърди, че ответникът не е върнал никаква част от дадената му в заем сума, като
в тежест на ответника е било да докаже евентуално изпълнение на задълженията му
договора за заем, но това не е сторено.
С
оглед на горното и тъй като падежът на задължението на заемателя по сключения
между страните договор за заем е настъпил на 10.10.2016 г., а не се доказа
заемната сума да е била върната, съдът намира, че предявеният иск по отношение
на главницата от 6 000 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид
допусната забава от заемателя и тъй като в договора за заем страните писмено са
уговорили дължимостта на лихва в размер на 2% в случай, че заемната сума не
бъде върната в срок до 10.10.2016 г., съдът намира за доказан по основание и
предявеният акцесорен иск за заплащане на такава лихва за претендирания в исковата
молба период. За доказване размера на този иск по делото е ангажирана
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че за
периода 10.10.2016 г. - 16.12.2020 г. уговорената в договора лихва върху
неплатената главница възлиза на 6 020,40 лв. Поради това и тъй като искът
за лихва е предявен в по-малък размер, то същият следва да бъде уважен изцяло.
На
осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху главницата от 6 000 лв., считано от
17.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
На
осн. чл. 78 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените от него
съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер от 1 513 лв., от които 476
лв. – платена държавна такса, 887 лв. - адвокатско възнаграждение и 150 лв. –
възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********,***, да
заплати на П.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 6 000,00 лв. (шест хиляди
лв.), представляваща дадена в заем и невърната сума по договор за заем от
26.09.2015 г., сумата от 5 880,00 лв. (пет хиляди осемстотин и осемдесет
лв.), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на 2 % върху
главницата, дължимо за периода 10.10.2016 г. - 16.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1 513,00 лв. (хиляда петстотин и тринадесет
лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
ИМ