Р Е Ш Е Н И Е
№ 906/9.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик, ХІІ състав, в
открито съдебно заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря Тодорка Стойнова и с участието на
прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 741, по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба
на ТД на НАП Пловдив, представлявана от Т.П.С. – главен юрисконсулт, срещу
Решение № 343/01.06.2021г. по АДН № 532/2021г. на Районен съд – Пазарджик, с
което е отменено Наказателно постановление № №551291-F575454 от 14.12.2020 г.
издадено от Директор Офис - Пазарджик при ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.3 и ал.5 от ЗДДС е
наложена глоба в размер на 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, вследствие на
което е извършено и неправилно тълкуване. Иска се отмяна на решението и потвърждаване
на наказателно постановление. Претендират се разноски.
Ответникът - О.Т.Д., не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила, тъй като АНО е допуснал процесуално нарушение
по санкционирането на ЕТ с налагане на глоба, а не на имуществена санкция.
Касационната
жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата
инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е възприел следната
фактическата обстановка по делото:
О.Д., към периода 01.06.2020 г.- 31.06.2020 г. е
бил регистриран търговец по ЗДДС. Установено било, че в законоустановения
14-дневен срок от изтичането на данъчния период: 01.06.2020 г. – 30.06.2020
година, т.е. до 14.07.2020 година включително, данъчно задълженото лице не било
подало процесната информация. Такава не била подадена и до започване на
настоящото АНП със съставянето на АУАН. По този повод против физическото лице О.Д. бил
съставен АУАН № F575454 от 14.10.2020 година. Актът бил съставен в отсъствие на
нарушителя, а в последствие на 25.11.2020г. бил предявен и подписан от него. Фактическата
обстановка е възприета от съда от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя – св. Д. Й. Б., които са кредитирани като непротиворечиви
и взаимнодопълващи се.
Предвид на установеното районният съд е приел,
че О.Д., в качеството си на ЕТ, не е подал информация, изискуема съгласно
чл.125 ал.3 от ЗДДС в срока, посочен в ал.5 на същата разпоредба. Съдът е
установил, че актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение на
закона - че жалбоподателят е санкциониран за нарушението в качеството му на
физическо лице, регистрирано по ЗДДС, като му е наложено административно
наказание глоба, вместо това да стане в качеството му на търговец - ЕТ „О.Д.“,
който всъщност е бил регистриран по ЗДДС, имуществена санкция, съгласно разпоредбата
на чл.83 ал.1 от ЗАНН. Съдът се е аргументирал с Тълкувателно решение №
2/27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. След като в НП е
посочено, че автор на административното нарушение е жалбоподателят в качеството
му ФЛ, а не на ЕТ, за районния съд е налице допуснато нарушение на материалния
закон, което предполага отмяна на обжалвания санкционен акт. Районният съд е
изложил подробни и обосновани мотиви, които настоящият касационен състав изцяло
и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на което всички
направени възражения с касационната жалба са неоснователни.
При
постановяване на решението си първоинстанционният съд подробно е изследвал
спорните въпроси, като е приел, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност е допуснато съществено нарушение, което води до отмяна на НП. В
мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на
касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.
Като е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилен съдебен акт. При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които
да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Пазарджик ще
следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд
Пазарджик, ХII съдебен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
343/01.06.2021г. по АДН № 532/2021г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ:
1. (П)
2.(П)