О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..…/…...06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
въззивно частно търговско дело № 627 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във
вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, действащо чрез юрисконсулт А.Ц.,
срещу разпореждане № 9359/05.03.2020г., постановено по ч.гр.д. №2483 по описа
за 2020 година на ВРС, 26 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника И.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 90.12 лева,
представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до
05.12.2019г.
В частната жалба се твърди
неправилност на обжалваното разпореждане, обосновано с разпоредбите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. Дори и РС-Варна да е достигнал
до извод за противоречие на клауза от договора с императивна законова норма, то
същият е следвало да уважи претенцията на банката-заявител за наказателна лихва
до размера от 90.12 лева, който отговаря на предвидения в чл.33 от ЗПК размер. Жалбоподателят
счита, че е налице частична незаконосъобразност на обжалваното разпореждане в
частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника по отношение на
претендираната наказателна лихва 164.26 лева до размера от 90.12 лева.
Отправеното до въззивния съд искане е да отмени обжалваното разпореждане, с
което е отхвърлено заявлението по отношение на претендираната наказателна лихва
164.26 лева до размера от 90.12 лева. Претендира се присъждане и на разноски за
частната жалба – заплатена д.т. в размер на 15 лева.
Разгледана по същество съдът намира
жалбата за основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №2483/2020г.
на Районен съд Варна, е образувано по заявление на "РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника И.А.И., за следните суми: сумата от 1847,69 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
1502021157001400/08.02.2016г., от която редовно падежирали главници в размер
866,29 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 981,40 лева; сумата от
155,03 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 05.08.2018г.
до 05.12.2019г.; сумата от 164,26 лева, представляваща изискуема наказателна
лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението в съда – 21.02.2020 г. Претендират
се и направените съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 93,34 лева, от които: 43,34 лева – заплатена държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 24.02.2020г. заповедният
съд е оставил производството без движение и е указал на заявителя в 3-дневен
срок да наведе изрични твърдения как е формиран размера на вземането за
наказателна лихва и дали същият съответства на уговореното по договора за
кредит в чл.4.5., с указание, че при неизпълнение заявлението ще бъде
отхвърлено в частта за наказателната лихва. С молба от 02.03.2020г. заявителят
е уточнил, че размерът на наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до
05.12.2019г. е размерът посочен в извлечението от счетоводните книги, а именно
– 164.24 лева, като лихвата е изчислена върху всяка една вноска от датата на
падежа й до датата предхождаща предсрочната изискуемост. Към молбата е
приложена счетоводна справка.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 164.24 лева, районният съд е приел, че е налице
отрицателна предпоставка на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането
противоречи на закона – чл.33 от Закона за потребителския кредит.
Въззивният съд намира, че за да
прецени основателността на подаденото заявление заповедният съд се ръководи
както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК, така и следи
за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. В чл.
чл.411, ал.2, т.2 от ГПК изрично е предвидено, че заповед за изпълнение не се
издава, когато искането е в противоречие със закона.
Съгласно чл.33 от Закона за
потребителския кредит, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може
да надвишава законната лихва.
Настоящият състав споделя изводите на
заповедния съд, че се претендира наказателна лихва в нарушение на чл.33 от ЗПП,
т.к. претендираният размер надвишава законната лихва. В разглежданата хипотеза с
молба от 02.03.2020г. заявителят е представил счетоводна справка, в която е
посочил размера на наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г.
– 164.24 лева, като лихвата е изчислена върху всяка една вноска от датата на
падежа й до датата предхождаща предсрочната изискуемост. В същата справка е
посочен размера на законната лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г. –
90.12 лева. Нормата на чл.33, ал.2 от ЗПП забранява обезщетението за забава да
надвишава законната лихва. Доколкото претендираната наказателна лихва надвишава
законната лихва, то съдът следва да издаде заповед за изпълнение до размера на
законната лихва – 90.12 лева и съответно да отхвърли заявлението за горницата
над 90.12 лева.
Предвид гореизложеното разпореждането
на РС-Варна, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за сумата 90.12 лева - наказателна
лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г., е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено, като делото се върне на заповедния съд за издаване на заповед
и изпълнителен лист.
Съобразно резултата от обжалването,
разноските дължими на заявителя в първоинстанционното производство следва да се
увеличат от 86.26 лева на 90.15 лева, т.е. допълнително да му се присъдят 3.89
лева.
Предвид основателността на жалбата, в
полза на заявителя следва да се присъди и сумата от 15 лева – д.т. по частната
жалба.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане
№ 9359/05.03.2020г., постановено по ч.гр.д. №2483 по описа за 2020 година на
ВРС, 26 състав, в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението на
"РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника И.А.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, за сумата от 90.12 лева, представляваща изискуема
наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г., И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на "РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, против И.А.И., ЕГН **********,
с адрес ***, за сумата от 90.12 лева, представляваща изискуема
наказателна лихва за периода от 05.08.2018г. до 05.12.2019г., сумата от 3.89
лева, представляваща разликата над присъдените от ВРС разноски до
дължимите, както и за сумата от 15 лева – държавна такса за разглеждане
на частната жалба от ВОС.
ВРЪЩА делото
на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
съобразно настоящото определение, както и за даване на указания на заявителя по
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: