Р
Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен, 06.04.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на пети
април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Г.К., като разгледа
докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 41 по описа за 2017г., и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изп.Директор *** против Н.Д.Я.. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че
срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което в законовия
едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че
като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че
съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна
собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна
енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София.
Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Топлофикация Плевен“
ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София на база реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1
от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. В заключение моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 8253/2016г. по описа на ПлРС, а именно 33,85 лева, представляваща
главница за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 60,11 лева лихва за забава
върху сумата за периода 04.01.2014г. до 02.11.2016г. Представя писмени
доказателства. Моли съда да конституира като трето лице “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД
гр.София. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Ответникът не представя писмен отговор. В
съдебно заседание се представлява от процесуален представител и оспорва
претенциите в исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело
№ 8253/2016г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника
за следните суми: сумата
1734,76 лева за главница за периода 01.04.2003г.– 30.04.2016г. и лихва
върху главницата в размер на 1248,85 лева за периода 02.06.2003г. до 02.11.2016г. и законната
лихва върху главницата от 08.11.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата 59,68
лв. за деловодни разноски за държавна такса и 180 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане №19583 от
22.11.2016г. съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си.
Съобщението е получено
от кредитора на 06.12.2016г. и в едномесечния срок – на 05.01.2017г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8253/2016г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В
настоящото исково производство задължение на ищеца „Топлофикация- Плевен” ЕАД е
да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със
заповед за изпълнение.
В конкретния случай
се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна
енергия, в недвижим имот
– ***, в сграда в режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото,
съдът е указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът
е потребил топлинна енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е
собственик на процесния недвижим имот.
По делото е
допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е
прието по делото. От същото се установява, че на партидата на ответника е
начислена сума за отопление от щранг лира в банята на стойност 147,30 лева, сума
за отдадена енергия за сградна инсталация 180,19 лв и услуга дялово разпределение
за партидата в размер на 6,34 лева. От заключението се установява, че в имота
на ответника не е имало уреди за измерване на отдадена топлоенергия. Общо за
периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. на партидата на ответника е начислена
главница в размер на 333,85 лева. В Общите условия е определен срока
и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия. Това става в тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При така изложеното, съдът приема, че задължението
на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца,
ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от
Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В
заключението си вещото лице е изчислило, че размера на лихвата за забава върху
главницата от 33,85 лева за периода 04.01.2014г. до 02.11.2016г. е в размер на 60,11
лева, поради което и предявеният иск за лихва за забава е основателен изцяло до
размера, в който е предявен.
При така събраните
доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за установено, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 19378, в сграда в режим на
етажна собственост на адрес ***. От
представените с исковата молба и третото лице помагач писмени доказателства, и
събраните такива в хода на съдебното дирене, неоспорени от ответника, се
установява, че същият е ползвал и не е заплатил топлоенергия на стойност 333,85
лева. Върху главницата, ответникът дължи и лихва за забава, чиито размер
съгласно заключението на вещото лице е в размер на 60,11 лева.
По
отношение разноските на ищеца: Ответникът е станал причина за завеждане на
делото, поради което и следва да понесе направените от ищеца разноски в
исковото производство в размер на 75 лева държавна такса, 120 лева за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че юрисконсултското
възнаграждение на ищцовото дружество следва да бъде намалено с оглед сложността
на производството. Делото е разгледано в едно съдебно заседание и съдът счита,
че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален
размер, а именно 100 лева, а не 360 лева, както е претендирано. Поради
изложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски в исковото производство в размер на 295 лева.
По отношение на
заповедното производство, ответникът дължи разноски в размер на 31,64 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на длъжника Н.Д.Я. с ЕГН ********** ***, ***,
че дължи на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
***, сумата 333,85 лв., представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.,
сумата 60,11 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 02.11.2016г.,
както и законната лихва върху главницата от 333,85 лв., считано от 08.11.2016г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 5193/09.11.2016г. по ч.гр.дело № 8253/2016г. по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА Н.Д.Я. с ЕГН ********** ***, *** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата 295 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Д.Я. с ЕГН ********** ***, ***
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 31,64 лв., представляваща
направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 8253/2016г. по описа на ПлРС.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: