№ 51035
гр. София, 08.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20211110162040 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е въз основа на подадено заявление по чл. 410 ГПК от етажните
собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. „Сердика“, бл. 15, вх.
Ж, чрез управителя „Вход мениджър“ ЕООД срещу Л. С. Н..
С разпореждане от 08.11.2021 г. съдът е констатирал, че заявлението е нередовно,
поради което е дал възможност на заявителя в 3-дневен срок от получаване на препис от
разпореждането да отстрани констатираните нередовности, като да изложи твърдения в
какво се състоят ремонтните дейности от 8,00 лева и кога е взето решение, съответно кога е
проведено ОС, на което е взето решение за извършването им; да посочи точно въз основа на
кои решения на ОС и да ги приложи е определен размера на месечната вноска за управление
и поддръжка, както и за фонд „Ремонт и обновяване", както и да посочи ЕГН на длъжника,
доколкото по три имена и адрес е невъзможна индивидуализацията му, съответно преценка
за правосубектоност на посоченото в заявлението лице, като му е указано, че при
неизпълнение на указанията в срок, заявлението ще бъде отхвърлено. За разпореждането на
съда заявителят е бил уведомен на 22.11.2021 г., като по правилата на чл. 60 ГПК срокът
изтича на 25.11.2021 г., но и до момента на постановяване на настоящото разпореждане
указанията не са изпълнени.
Поради изложеното и след като не са били отстранени допуснатите нередовности на
подаденото заявление по чл. 410 ГПК, съдът намира, че следва да откаже издаването на
заповед за изпълнение.
Отделно от това в изготвената служебна справка в Национална база данни „Население“
по посочените от заявителя три имена на длъжника, е налице отбелязване за лице с такива
имена, но същото е с настоящ адрес в чужбина. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока
по ал. 1, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България. В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието
„обичайно местопребиваване“, а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на
ЕС, която разглежда същото като място, което изразява определена интеграция в социалната
и семейната среда, като за тази цел трябва по-специално да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държава-членка, както и причините за преместването в тази държава, гражданството,
мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и
социални отношения, поддържани от лицето в посочената държава (Решение на Съда на ЕО,
ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело C-523/07). В същото време съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП
под „обичайно местопребиваване“ се разбира мястото, в което лицето се е установило
преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или
1
разрешение за пребиваване или установяване. От изложеното се налага извод, че
разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с територията на
съответната държава. Предвид обстоятелството, че заповедното производство в настоящия
си етап се развива като едностранно, то за да се извърши преценката по чл. 411, ал. 2, т. 4
ГПК следва да се вземе предвид и регистрирания настоящ адрес на длъжника, при липсата
на други обективни данни за действителното му обичайно местопребиваване. Последният
извод се основава и на чл. 94 ЗГР според който настоящ адрес е адресът, на който лицето
живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2), а настоящият адрес на
българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на
населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В този смисъл е и Решение
№ 85 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на III г.о., ВКС, според което настоящият адрес е
адресът, на който живее лицето и той отразява неговото действително местоживеене. Ето
защо дори да се приеме, че изготвената служебна справка от Национална база данни
„Население“ касае именно посочения в заявлението длъжник, то с оглед отбелязванията, че
същият е с настоящ адрес в чужбина, то с оглед разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК
заявлението също следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. №
78337 от 29.10.2021 г. на етажните собственици на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр.
София, ж.к. „Сердика“, бл. 15, вх. Ж, чрез управителя „Вход мениджър“ ЕООД срещу Л. С.
Н.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2