РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Шумен, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630202302 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №10100974 от 14.10.2024 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на П. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. От нейно име, чрез
упълномощен представител е депозирана писмена молба, в която излагат становище по
съществото на спора.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли деянието, предмет на
обжалвания електронен фиш да бъде преквалифицирано, като отпадне квалификацията за
повторност.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Форд Пума“ с рег. №СВ3855КЕ, собственост на „Мото-Пфое
Лизинг“ ЕООД, с ползвател „Виваком България“ ЕАД на 14.10.2024 год. се движел в
гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ с посока на движение към изхода на гр.Шумен. В
района на бул.“Симеон Велики“ №3 /Земеделски институт/, при ограничение на максимално
разрешената скорост за движение в населено место от 50 км/час, посоченият автомобил се
движел със скорост 65 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%)/. Поради движението си с
превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – АТСС
„ARH CAM S1“ с №120сссе. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила
на лицето Н.С.А., в качеството му на законен представител на „Виваком България“ ЕАД, в
качеството му на ползвател, вписан в свидетелството за регистрация на автомобила, бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно
автоматизирано техническо средство серия К, №9961535 от 14.10.2024 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на Н.С.А., с ЕГН**********, в качеството му на законен
представител на „Виваком България“ ЕАД е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
След връчването му на лицето на 03.12.2024 год. от името на лицето Е.А.А. е била
депозирана писмена декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която декларирал, че
на 13.10.2024 год. посочения в електронния фиш лек автомобил е бил предоставен за
ползване на лицето П. И. И., с ЕГН**********. Към декларацията е било приложено
Свидетелство за управление на МПС на посоченото в декларацията лице, както и
пълномощно, от което се установява, че лицето е пълномощник на „Виваком България“
ЕАД, представлявано от законния представител Н.С.А.. В тази връзка първоначално
издаденият електронен фиш е бил анулиран, а на жалбоподателката е бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К, №10100974 от 14.10.2024 год., издаден от ОД на МВР –
Шумен, с който на П. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото и присъединени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
2
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
14.10.2024 год., в 15.23 часа лек автомобил марка „Форд Пума“ с рег. №СВ3855КЕ,
собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, с ползвател „Виваком България“ ЕАД на
14.10.2024 год. се движел в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ с посока на движение към
изхода на гр.Шумен, като в района на бул.“Симеон Велики“ №3 /Земеделски институт/, при
ограничение на максимално разрешената скорост за движение в населено место от 50
км/час, посоченият автомобил се движел със скорост 68 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – „ARH CAM S1“ с №120сссе. Системата е заснела и
записала скорост на движение на автомобила 68 км/ч., като след приспадане на допустимото
отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 65 км/ч. По делото като
писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за
видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 14.10.2024 год.
в 15.23 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо
се с посочената скорост е СВ3855КЕ, като превозното средство се приближава към камерата
и е заснето откъм предния му регистрационен номер. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата
за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на яснота относно
органа, който е издал електронния фиш и датата на неговото издаване, респективно датата на
извършване на нарушението. Съгласно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш
се издава по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, като в посочения
образец изчерпателно са посочени данните, които трябва да съдържа електронния фиш.
Сред тези данни е териториалната структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението. Не е част от реквизитите на фиша конкретно длъжностно лице, което е
обективирало на хартиен носител електронния, нито датата, на която е станало това.
Съгласно §1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Електронният фиш не представлява волеизявление на
определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се записва върху
съответния носител от определено лице, но на база административно - информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Влезлият в
сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това
3
приравняване обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановления и електронните фишове, а не относно процедурата за тяхното
съставяне и необходимите им реквизити. Процесният електронен фиш е издаден съобразно
утвърдения образец и отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП касателно данните,
които трябва да съдържа.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата, че от
електронния фиш не се установява техническото средство, с което е извършено заснемането.
Видно от текста на обжалвания електронен фиш в същия по ясен и категоричен начин е
посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство – „ARH
CAM S1“ с №120сссе. В същото време с оглед твърдението за липса на доказателства, че
същото е минало годишен технически преглед следва да бъде посочено, че от представения
като писмено доказателство по делото Протокол от проверка №134-СГ-ИСИС/25.09.2024
год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена от 20.09.2024 год. до 25.09.2024 год.
и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3
км/ч. и 3% над 100 км./ч. Посоченият толеранс от 3 км./ч е бил приспаднат от отчетената от
техническото средство скорост от 68 км./ч, като в електронния фиш по ясен и категоричен
начин е посочено, че на жалбоподателката се налага наказание за скорост от 65 км./ч.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения, свързани с използваното техническо средство и неговото обозначаване. Съдът
намира, че при установяване на нарушението и съставяне на електронния фиш е била
спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени
с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.
Спазени са били техническите изисквания за използване на посоченото техническо средство
за измерване на скоростта. Видно от представените като писмени доказателства по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег.№869р-
10997/15.10.2024 год. и Снимков материал техническото средство, с което е извършено
заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени
с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год.,
като изрично е посочено и името на лицето монтирало техническото средство, респективно
съставило протокола, като вписаните данни са удостоверени чрез неговия подпис. От
представения снимков материал се установява по безспорен начин къде и по какъв начин е
било монтирано техническото средство.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на жалбоподателя, изложени в
представените по делото писмени бележки, свързани с неправилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за посоченото
4
нарушение. Според разпоредбата на чл.188, ал.1, изр.първо от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Според второто изречение на същата разпоредба, собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. По аргумент от противното, ако собственикът посочи на кого
е предоставил МПС, то предвиденото за нарушението наказание се налага на посоченото
лице, на което то е било предоставено. Когато нарушението е заснето с автоматизирано
техническо средство или система, какъвто е настоящия казус, то посочването следва да стане
с писмена декларация, която да съдържа данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Видно от приложената по делото справка за собственост, собственик на процесното
МПС „Форд Пума“ с рег.№СВ3855КЕ е „МОТО-ПФОЕ“ ЕАД, а като ползвател на
автомобила е посочено дружество „Виваком България“ ЕАД. Не се спори между страните по
делото, а и това обстоятелство се установява от справка в търговския регистър, че към
момента на извършване на нарушението законен представител на „Виваком България“ ЕАД
– ползвател на процесното МПС е изпълнителния директор Н.С.А.. С декларация от
03.12.2024 год. лицето Е.А.А., в качеството на пълномощник на „Виваком България“ ЕАД,
представлявано от законния си представител-изпълнителния директор Н.С.А. изрично и под
страх от наказателна отговорност по чл.313, ал.1 от НК е посочил, че на 14.10.2024 год. в
15.23 ч., автомобилът, с който е извършено нарушението – „Форд Пума“ с рег.№СВ3855КЕ е
бил във владение на жалбоподателката П. И. И.. Към декларацията са били приложени копие
от свидетелство за управление на МПС на И. и нотариално заверено пълномощно, с което
ползвателят на автомобила, представляван от законния си представител-изпълнителния
директор Н.С.А. е упълномощил Е.А.А. да представлява дружеството „Виваком България“
ЕАД „пред компетентните органи, като подава от името на дружеството и получава всички
необходими документи във връзка с нарушения, извършени с притежаваните от дружеството
МПС, вкл., но не само да подава писмена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с данни за
лицето, извършило нарушение“. В тази връзка съдът не споделя твърдението, изложено в
писмените бележки на жалбоподателя, че единствено собственикът на автомобила е
легитимиран да подаде декларация, в която да посочи лицето, на което го е предоставил,
както и че декларацията не изхожда от него. Законодателната идея, изразена в правилото на
чл.188, ал.1 от ЗДвП е, че собственикът най-добре знае кому е предоставил фактическата
власт върху своята вещ. Когато обаче собственикът е предоставил трайно фактическата власт
върху вещта на трето лице, то именно това трето лице, а не собственикът, ще е в състояние
да посочи на кого вещта е била преотстъпена впоследствие. С оглед събраните по делото
доказателства, настоящият състав намира, че в случая е спазена формата за действителност
и представителната власт на пълномощника Е.А.А., доколкото същата е била надлежно
учредена по отношение на действията и обема на представителната власт, съобразно
пълномощното, включително и досежно подаване на декларация по чл.189, ал.5 от ЗдвП. С
оглед на изложеното изявленията на пълномощника А. в декларацията по чл.189, ал.5 от
ЗдвП се ползват с необходимата доказателствена стойност и не могат да бъдат
5
пренебрегнати, тъй като са равносилни по последици на изявленията на упълномощителя и
правилно са били зачетени от административно-наказващия орган.
В същата насока е и становището на Административен съд – Шумен, обективирано в
Решение №1605/10.11.2025 год. по КАНД №377/2025 год. по описа на Административен
съд-Шумен, което е постановено по същия казус.
А с оглед на изложеното се налага извода, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателката за посоченото нарушение.
От материалите по делото и по-конкретно от приложените като писмено
доказателство по делото Електронен фиш серия К, №8042578 от 25.07.2023 год., Писмо от
ОД на МВР-Варна и Справка по фиш се установява, че жалбоподателят е бил наказан с
електронен фиш серия К, №8042578 от 25.07.2023 год. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като същия му е бил връчен на 13.12.2023 год., като е бил заплатен на 15.12.2023 год. и е
влязъл в сила на 15.12.2023 год.. С оглед на изложеното се налага извода, че деянието,
предмет на обжалвания електронен фиш е извършено при условията на повторност по
смисъла на §6, т.33 от ПДР на ЗДвП.
За посоченото нарушение, извършено в условията на повторност административно-
наказателната разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДвП /в сила към датата на извършване на
нарушението/ предвижда наказание „глоба“ в двоен размер на предвидената за съответното
нарушение санкция. Доколкото превишението на максимално допустимата скорост е с 15
км./час и доколкото същото попада в границите от 11 до 20 км./ч. то правилно е бил
определен двойния размер на предвидената в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП
санкция от 50 лева. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер,
предвиден в посочената по-горе разпоредба.
При обсъждане на обжалвания електронен фиш и наложеното с него наказание съдът
установи, че след издаване на електронния фиш, но преди влизането му в сила е последвала
промяна в разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, като след промяната /в сила от 07.09.2025
год./ деянието по чл.182, ал.2, т.3 от ЗдВП е изключено от повторността. С оглед на
изложеното се налага извода, че посочената разпоредба след изменението от 07.09.2025 год.
се явява по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда наказание за повторно
извършено деяние по посочената правна квалификация. Следователно са налице условията
нарушението да бъде преквалифицирано, като на нарушителя бъде наложено наказание по
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП в размер на 50 лева.
За прецизност следва да бъде посочено и че деянието не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка,
въпреки, че в самия електронен фиш не са изложени мотиви в този смисъл, съдът напълно
споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващият орган. Правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28
6
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в електронния фиш нарушение крие
сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, доколкото превишението
на максимално допустимата и установена за населено место скорост създава опасност за
останалите участници. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-наказващия
орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 130 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, №10100974 от 14.10.2024 год., издаден от ОД
на МВР – Шумен, с който на П. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от нарушение по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от
ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП в такова по чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП, като намалява размера на наложеното наказание „глоба” от 100 /сто/ лева
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА П. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да
заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от
ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8