РЕШЕНИЕ
№ 848/09.12.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина
Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета
Пазаитова………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №581 по описа
за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, против Решение №114 от 18.04.2022
г., постановено по АНД №104 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд e постановено в нарушение на закона, поради неправилното му прилагане и е необосновано. Направените
изводи за недоказаност на субективната страна на извършеното деяние били
напълно погрешни. Районният съд разгледал въпроса за необходимост от наличието
на вина, за да бъде едно деяние определено като административно нарушение и в
тази връзка да бъде наказуемо, като посочил и двете форми на вината – умисъл и
непредпазливост, но в мотивите обсъждал единствено наличието на умисъл в
действията на водача, а при установяване на някои от двете ѝ
разновидности на непредпазливостта (самонадеяност или небрежност), също
следвало да се носи
административнонаказателна отговорност от водача. Във връзка с горното, Районен
съд – Хасково, въпреки събраните по делото гласни доказателства, направил и
погрешен извод, че се касае за неправилна преценка и навлизане в завой с
по-висока скорост, което довело до нарушаване
стабилността на МПС, наложило подаване допълнително на газ за
стабилизиране на движението на автомобила. Този извод на съда не бил подкрепен
от събрани по делото други доказателства, например извършени експертизи от вещи
лица и др. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което да се потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Претендира се на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.23 т.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ да се присъдят в
полза на ОДМВР – Хасково разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
300.00 лв.
Ответникът, А.Ш.Т., чрез пълномощник моли да бъде
потвърдено решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски за
двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Хасково
за правилно и законосъобразно като пледира същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №21-1253-002732/13.12.2021г., издадено от Полицейски
инспектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, с което на А.Ш.Т.,
за нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. С оглед този резултат , е осъдил
ОДМВР – Хасково да заплати на А.Ш.Т. сумата в размер на 300 лв. - адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП на процесуално
основание. Не било описано пълно и точно в какво се състои нарушението. Не бил
посочен точният механизъм на извършване на твърдените преднамерени извеждания
от контрол на автомобила от жалбоподателя. Последното било от изключително
важно значение относно преценката за това дали описаните превъртания на
задвижващите колела е именно преднамерено или не, респ. за преценката налице ли
е субективната страна на твърдяното нарушение. Не били описани и точните обстоятелства, при
които това станало, както и какви били целите на жалбоподателя, както изисква
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. На следващо място, от представените по
делото писмени доказателства не се доказало по безспорен начин НП да е издадено
от надлежен орган. По същество съдът е приел за недоказано безспорно по делото,
че жалбоподателят на процесната дата и място е извършил описаното в НП
нарушение. Не се доказало, че твърдяното превъртане на гуми на лекия автомобил
се дължало на умишлено извеждане на автомобила извън контрол от жалбоподателя с
цел ползването на пътя за други цели. Това се случило инцидентно, поради
несъобразеното подаване на повече газ на автомобила при потеглянето на мокър
асфалт и едновременното завиване на дясно по ул. ***. Съдът
е приел също, че нарушението правилно било санкционирано по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, макар и при посочване на несъществуващо предложение от нормата, но
последното било от значение единствено
при доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.
Обжалваното решение е правилно.
Същото е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.104б от ЗДвП, на водача
на моторно превозно средство е забранено да: 2. използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В чл.175а ал.1 от ЗДвП е предвидено,
че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или
ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари.
Настоящият състав намира за законосъобразен извода
на районния съд, че не е безспорно доказано по делото А.Ш.Т. да е извършил
описаното в наказателното постановление нарушение като изцяло споделя развитите
в тази насока съображения. В тази връзка касационната инстанция, на основание
чл.221, ал.2 от АПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното
решение.
Предвид изложеното, касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и се явяват
неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо
на материалния закон, и следва да се остави в сила.
Предвид изхода на делото, следва да
бъде уважено направеното от касационния ответник искане за присъждане на
разноски, но само за настоящата инстанция, доколкото е видно от обжалваното
решение, че първоинстанционният съд е присъдил такива. От представения по настоящото
дело договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022г. (л.30) е видно, че
за оказване на правна защита и съдействие пред Административен съд – Хасково по
АНД (К) №581/2022г., е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 400
лева, които следва да се възложат в тежест на касатора.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №114/18.04.2022
г., постановено по АНД №104 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да
заплати на А.Ш.Т. ***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
пред касационната инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.