РЕШЕНИЕ
№ 19902
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110131457 по описа за 2025 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. К. Г.
против „Електрохолд продажби“ ЕАД за признаване на установено по отношение на
ответника, че ищцата, в качеството й на наследник по закон на Й, не дължи на
ответника сумата от 6231,11 лева, формирана, както следва: цена използвана
електрическа енергия по съставен Констативен протокол № 1741059/22.11.2013 г. за
сумата от 3127,31 лева; цена на използвана електрическа енергия по съставен
Констативен протокол № 3983324/12.06.2018 г. за сумата от 77,32 лева; лихва за забава
върху посочените суми в размер от 3026,47 лева. Твърди се, че не са били налице
основания за корекция на сметката, че сумите са неправилно определени, както и че са
погасени поради изтекъл давностен срок.
Ищцата В. К. Г. твърди, че е наследница на К, като в това си качество е
собственик на недвижим имот в с. Гт, община С, Софийска област, представляващ
поземлен имот с идентификатор ведно с построената в поземления имот еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор като сочи, че е ползвател на електроенергия на
процесния обект. След извършена справка при ответника установила, че по клиентски
номер е налично задължение в размер на 6231,11 лева /който размер е конкретизиран с
молба от 26.06.2025 г./. Задължението било формирано въз основа на съставени
констативни протоколи № 1741059 от 22.11.2013 г. и № 3983324 от 12.06.2018 г.,
съставени от „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, Оперативен център М - гр. С, след
като били извършени проверки от служителите на ответника на средствата за
търговско измерване. В резултат на извършените проверки, обективирани в
съставените протоколи, били подменени средствата за търговско измерване, като
респективно били извършени и съответните финансови корекции на задълженията за
1
ползване на електроенергия. Сочи, че задълженията към ответното дружество са
породени към 14.12.2013 г. От съставените констативни протоколи при извършените от
служителите на ответното дружество проверки на средствата на търговско измерване
на доставената и потребена електроенергия не се установявало на какво основание са
направени корекции на задълженията и за какъв период от време. Счита, че не са
налице основания за направените корекции на задълженията за потребена
електроенергия, както и че сумата на задължението е неправилно определена. Излага,
че е налице и неизпълнение на задължението на ответното дружество по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката по отношение уведомяването на
клиента, че са налице основания за корекция при налични правила за измерване на
количеството електроенергия. Отрича да е налице виновно поведение от потребителя,
като в Закона за енергетиката не се съдържала клауза, която да предвижда обективна
безвиновна отговорност на потребителя на електроенергия, при неизмерена,
неправилно или неточно измерена електроенергия и процедурата за изчисляване на
консумираната енергия съгласно чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката. Отделно прави
възражение за изтекъл период на погасителна давност на задължението. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявения иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения иск. На първо място
сочи, че наследодателят на ищцата, която е била регистрирана при ответното
дружество с клиентски № и адрес с. Г, обл. София, е Й а. Твърди обаче, че ищцата не
е единствена нейна наследница, поради което може да предяви иск единствено за
частта от дълга, припадаща се на наследствения й дял. Сочи, че процесиите суми са от
реално използвано количество електрическа енергия в имота за период от 05.11.2013 г.
до 23.07.2018 г., като размерът на неплатената главница е 3204,63 лв. Начислената
неустойка за забавено плащане върху главницата към 01.07.2025 г. твърди да е в
размер на 3698,92 лв. Излага, че по повод подадено заявление вх. №
**********/23.08.2024 г. от В. К. Г., към което е приложено Удостоверение за
наследници от 07.03.2024 г. на Столична община, партидата за ел. енергия от името на
починалото лице Й с кл. № за адрес с. Г, обл. София, е прехвърлена на В. К. Г. с
добавка „и сънаследници“, като бил регистриран нов клиентски №
Сочи, че задълженията били префактурирани по новия клиентски номер, като са
преиздадени фактурите, както следва:
1. Фактура № **********/18.09.2024 г. на стойност 3127,31 лв. за период от
05.11.2013 г. до 04.12.2013 г., с падеж 28.10.2024 г. и основание за издаване посочено
във фактурата - „Показанията са изчислени съгласно ОУ на „Електроразпределителни
мрежи запад“ ЕАД поради липса на достъп до електромера“;
2. Фактура № **********/18.09.2024 г. на стойност 159,91 лв. за период от
23.06.2018 г. до 23.07.2018 г., от която твърди са е налице неплатен остатък от 77,32 лв.
с падеж 28.10.2024 г. и основание за издаване, посочено във фактурата —
„Показанията са изчислени съгласно ОУ на „Електроразпределителни мрежи запад“
ЕАД поради липса на достъп до електромера“. Така отразените суми не били платени
понастоящем.
Счита за неоснователно направеното от ищеца възражение за погасяване на
задълженията по давност. Сочи, че при погасяване на задължението поради изтекъл
давностен срок, за длъжника възниква едно потестативно право да откаже изпълнение,
а в същото време вземането продължава да съществува като материално право. Счита,
че погасителната давност като юридически факт не погасява правото на кредитора, а
поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение, което е насочено към
кредитора.
2
Поради тези и останалите изложени аргументи моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание от 16.10.2025 г. съдът е допуснал на
осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения иск чрез неговото
намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 3115,55 лв., представляваща
1/2 от общо отречената сума за проц. партида и период, представляваща сбор от
главница и лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищците вземане
съществува, т.е., че през процесния период, включен в оспорените фактури, между
страните, респ. между наследодателя на ищеца и ответното дружество, е съществувало
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът, респ. нейният
наследодател, е бил потребител на ел. енергия, респ., че е извършена служебна
едностранна корекция на сметката на ищеца с процесната сума съобразно закона и
приетите правила, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането
до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.08.2025 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 16.10.2025 г. без
възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са отделени фактите: 1/ че между ищцата, респ. нейния наследодател, и
ответното дружество е съществувало валидно облигационно отношение в процесния
период за процесния имот; 2/ че вследствие на едностранна корекция са издадени
процесните фактури; 3/ че отречените суми не са платени на ответника.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
По делото е представен Констативен протокол № 1741059/22.11.2013 г., от който
се установява, че на 22.11.2013 г. служител на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в
присъствието н асвидетел, извършил контролна техническа проверка на средство за
търговско измерване (СТИ) с фабричен № 4044527, обслужващо обект с адрес с. Г,
обл. София и титуляр В. Г.. Отчетени са измерените показания на потребена дневна и
нощна енергия. В съставения констативен протокол е отразено, че електромерът е
демонтиран и е монтиран нов такъв с фабричен № **********.
По делото е приет и Констативен протокол № 3983324/12.06.2018 г., от който се
установява, че на 12.06.2018 г. служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД в
присъствието на свидетел, извършили контролна техническа проверка на средство за
търговско измерване (СТИ) с фабричен № **********, обслужващо обект с адрес с.
Гобл. София и титуляр Й. Отчетени са измерените показания на потребена дневна и
нощна енергия. В съставения констативен протокол е отразено, че електромерът е
демонтиран и е монтиран нов такъв с фабричен № 02160157.
От приетата по делото фактура № **********/18.09.2024 г. се установява, че
начисленото задължение за процесния обект с посочен титуляр В. К. Г. и
сънаследници за период на консумация 05.11.2013 г. до 21.11.2013 г. е в размер на
3127,31 лева.
3
Приета по делото е и фактура № **********/18.09.2024 г., от която се
установява, че начисленото задължение за процесния обект с посочен титуляр В. К. Г.
и сънаследници за период на консумация 23.06.2018 г. до 30.06.2018 г. е в размер на
159,91 лева.
Приет по делото е препис от нотариален акт от 1975 г., от който се установява,
че лицето К е придобил чрез покупко-продажба дворно място, находящо се в с, с площ
от 735 кв. м. Между страните не е налице спор относно факта, че именно това е
процесният електроснабден имот.
От приетото удостоверение за наследници на лицето К се установява, че след
смъртта му, настъпила на 06.01.1997 г., същият е оставил трима наследници по закон –
Йа /съпруга/ и две дъщери – ищцата В. К. Г. и Р К. М
Видно е от приетото по делото удостоверение за наследници на Й, че след
смъртта й, настъпила на 11.02.2012 г., същата е оставила двама наследници по закон –
ищцата В. К. Г. /дъщеря/ и РК. Мицева /дъщеря/, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са
наследили своята наследодателка по равни части. Р К. М е починала на 03.08.2012 г.,
като на свой ред оставила трима наследници по закон – съпруг и две дъщери.
От представеното по делото заявление № *********/23.08.2024 г. от В. К. Гсе
установява, че същата е отправила искане до ответното дружество за отписване на
задължението, тъй като същото е за период от 2012 г.
За разлика от твърденията в исковата молба, както от събраните по делото
доказателства, така и от твърденията на ответника се установява, че претендираните
суми са начислени за реално потребена електрическа енергия, а не са вследствие на
извършена едностранна корекция на сметката на потребителя. Ответникът не проведе
доказване за реалното доставяне на ел. енергия до процесния обект, които количества
да са в размер на претендираните и начислени по партидата суми /напр. СТЕ и ССчЕ/.
С оглед изложеното съдът приема, че не се установи по делото за процесния имот да е
доставяно количество ел. енергия съобразно уговореното, както и количеството на
доставената енергия да е измервано коректно.
Независимо от това съдът намира, че следва да разгледа и направеното от ищеца
възражение за погасяване на задълженията поради изтекъл давонстен срок. Съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава.
Съгласно правилата за срокове за издаване и плащане на фактури при
ответника, съставени на осн. чл. 20 от ОУ, за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво „Ниско напрежение“ (НН), с предоставена
мощност под 100 киловата, фактурата следва да бъде издавана на 12-то (дванадесето)
число на месеца, следващ месеца на отчетния период, като срокът за плащане следва
да е не по-кратък от 10 (десет) дни и същият следва да бъде посочен във фактурата. В
случая ответникът твърди, че двете процесните задължения са префактурирани, като
за целта са издадени двете нови фактури с отразен нов клиентски номер, поради което
счита, че давността за тях започва да тече от посочените в тях падежни дати –
28.10.2024 г. Така направеното възражение е неоснователно. С оглед на посочените по-
горе правила и срокове за плащане, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
4
ел. енергия в срок не по-кратък от 10 дни от издаване на фактурата, която обаче на
свой ред следва да е издадена на 12-то (дванадесето) число на месеца, следващ месеца
на отчетния период. Чрез префактуриране на задължения ответникът не може да
постави нов момент, от който давността за вземането да започне да тече. Видно е от
представената по делото справка за издадени фактури от ответното дружество, че за
задължението за отчетен период 05.11.2013 до 21.11.2013 г. първоначално е издадена
фактура № ********* с падеж за плащане 28.01.2014 г., като изискуемостта на
вземането е настъпила на 29.01.2014 г. /л. 24/. За задължението за отчетен период
23.06.2018 г. до 30.06.2018 г. първоначално е издадена фактура № ********* с падеж
за плащане 28.08.2018 г., като изискуемостта на вземането е настъпила на 29.08.2018 г.
/л. 31/. Сборът по двете фактури е в размер на 3204,63 лева, като ищцата отрича
дължимостта на половината от тази сума, съответстваща на наследствения й дял, а
именно – 1602,32 лева.
Следва да се отбележи, че независимо, че е предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на сумата, то по време на висящността на исковото
производство давност не тече /чл. 115, б. „ж“ ЗЗД/. Длъжникът може да се позове на
давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод е винаги неоснователен.
Предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната
давност, ако искът бъде отхвърлен - в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр. дело № 720/2022 г. на IVг.о. на ВКС. Ето
защо съдът съобразява налице ли е изтекъл срок на погасителна давност до образуване
на настоящото исково дело, като стигна до извод, че в случая вземането е погасено
поради изтекъл давностен срок. По отношение на момента на настъпване на
изискуемостта и на двата отчетни периода до образуване на настоящото производство
е изтекъл период, по-дълъг от три години. Ответникът не доказа, че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Съдът достигна до извод за основателност на предявения иск за главница,
поради което ищецът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия. Следва да се посочи освен това, че видно от приетата справка за
издадени фактури и начислени лихви /л. 24 - 32/, за начисляване на лихвата за забава
върху двете главници, възлизаща на сумата от 3026,47 лева, ответникът е взел предвид
първоначалното настъпване изискуемостта на вземанията, а единствено по отношение
отчитането на давностния срок намира, че следва да се вземе предвид новата падежна
дата, посочена в префактурираните задължения. Отречената ½ част от дълга и по
отношение на начислената лихва възлиза на 1513,23 лева.
Общият размер на отречена като дължима сума от 3115,55 лева, като се равнява
на ½ част от общия размер на главниците и начислените лихви по задълженията за
двата процесни периода. Искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. В нейна полза следва да присъди сумата от 124,62
лева – дължима държавна такса върху цената на иска след нейното изменение, като в
тежест на ответника не може да бъде възложен претендираният по-голям размер на
платена държавна такса, доколкото той е бил дължим с оглед първоначално заявения
по-голям размер на цената на иска от ищцата.
В полза на ищеца следва да бъде присъдено и адв. възнаграждение. Претендира
5
се възнаграждение в размер на 1000 лева, като съдът намира направеното от ответника
възражение за прекомерност за основателност. Съдът е задължен да определи размера
на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС
виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая
повдигнатият спор не се отличава с висока правна и фактическа сложност, като е
проведено едно открито съдебно заседание по делото, без да са събирани гласни
доказателствени средства или експертни заключения. Предвид изложеното съдът
намира, че съответното адв. възнаграждение възлиза на сумата от 700 лева, до който
размер следва да бъде уважено искането на ищцата.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.
К. Г., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Й Б Н ЕГН **********, не
дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 3115,55 лева,
формирана като сбор от: сумата от 1602,32 лева – ½ част задължението за отчетен
период 05.11.2013 до 21.11.2013 г. и ½ част от задължението за отчетен период
23.06.2018 г. до 30.06.2018 г. за недвижим имот в с. Г, Софийска област,
представляващ поземлен имот с идентификатор , ведно с построената в поземления
имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор както и сумата от 1513,23 лева,
представляваща ½ част от начислената лихва за забава в плащането за главницата,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на В. К. Г., ЕГН ********** сумата от 824,62 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6