Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 15.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 1510 по описа за 2015г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „О.б.б.“ АД
срещу З. „Б.И.“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ за сумата 18 032,42
лв. – застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен
с полица №042207760827/19.04.2004г. и добавък №65/24.04.2007г., за неплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг №076/22.03.2007г. между „У.“ АД и А. А. Т.,
сумата 26 630,92 лв. –
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с
полица №042207760827/19.04.2004г. и добавък №114/15.11.2007г., за неплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг №131/06.11.2007г. между „У.“ АД и И.Н.Т.,
и сумата 18 415,82 лв. –
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с
полица №042207760827/19.04.2004г. и добавък №125/06.12.2007г., за неплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг №131/06.11.2007г. между „У.“ АД и Р.Я.А..
Ответникът оспорва исковете с възражения за
липса на активна материална легитимация (ищецът не е кредитор на вземания за
обезщетение по процесните застрахователни договори) и възражения за изтекла
погасителна давност.
„У.“ АД, конституирано като трето лице
помагач на страната на ищеца, не взема становище по исковете.
Процесната полица №042207760827/19.04.2004г.
е приета като писмено доказателство по делото и установява възникнали
облигационни правоотношения между „У.“ АД и З. „Б.И.“ АД, по силата на които ответникът
се задължава да заплати застрахователно обезщетение за загуби на „У.“
АД, настъпили от неплащане на лизингови вноски по договори за лизинг на МПС, за
които са сключени добавъци към полицата.
Процесните три добавъка №65/24.04.2007г., №114/15.11.2007г.
и №125/06.12.2007г. също са приети като писмени доказателства по делото и
според съдържанието им са сключени между „У.“ АД и З. „Б.И.“ АД за застраховане
на вредите от неплащане на вноските по процесните три договора за лизинг, като
освен това е уговорено, че правата по добавъците се прехвърлят в полза на „ОББ“
АД.
В добавъците не са посочени имена на
конкретните физически лица, които са ги подписали от името на „У.“ АД и З. „Б.И.“
АД, а добавък №125/06.12.2007г. въобще не е и подписан от името на „У.“ АД, поради
което основателни са възраженията на ответника, че добавъците сами по себе си
не са достатъчни да установят съгласие за сключването им от страните.
Основателни са и възраженията на ответника,
че текстът на добавъците не установява по безусловен начин и третото ползващо
се лице по застраховките, за които са сключени добавъците, тъй като изписаното
наименование на това лице не съвпада с наименованието на ищеца или
наименованието на друго акционерно дружество, вписано в търговския регистър, а
не е посочен и адрес на дружеството в съответствие с изискването на чл. 184,
ал. 4 КЗ (отм.).
Не на последно място записаният в добавъците
текст „правата по настоящия добавък се прехвърлят в полза на ОББ АД“ не е
достатъчен, включително при тълкуването му по правилата на чл. 20 ЗЗД, да
установи волята на страните относно основанието и последиците на обективираното
в добавъка съгласие за учредяване на права по застраховката в полза на третото
лице.
Учредяване на права на ищеца по процесните
добавъци не се установява и от останалите доказателства по делото, които
съдържат достатъчно данни за възникнали задължения на ответника за плащане на
застрахователно обезщетение по процесните добавъци (включително след
потвърждаване на изявленията в добавъците според правилото на чл. 301 ТЗ), но с
кредитор „У.“ АД, а не „О.б.б.“ АД.
Подробното обсъждане на доказателствата в
тази насока в случая не е необходимо, тъй като дори да се приеме, че ищецът е
кредитор на вземанията срещу ответника за плащане на обезщетение по
застраховките, сключени с добавъците, тези вземания се явяват погасени по
давност като последица от заявеното възражение с отговора на ответника срещу
исковата молба.
Вземанията за застрахователно обезщетение по
договори за имуществено застраховане съгласно чл. 197 КЗ (отм.), но и съгласно
§31, вр. чл. 378, ал. 1 КЗ се погасяват с изтичане на тригодишен давностен
срок, който започва да тече от датата на настъпване на застрахователното
събитие.
По отношение на процесните застрахователни
договори застрахователното събитие е неплащане на падежа на вноска по договор
за лизинг, а според уточненията в молбата на ищеца от 23.02.2016г., подадена в
изпълнение на указанията на съда по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК, падежите на
всички вноски, дължими по процесните три договора за лизинг, са настъпили преди
повече от три години от датата на подаване на исковата молба, за чието
разглеждане е образувано производството по настоящото дело.
Възраженията на ищеца, че по отношение на
съдебно предявените вземания давността е прекъсната с признаването им
ответника, заявено с писма изх. №945/15.03.2012г. и изх. №1279/04.04.2013г., са
неоснователни.
Признаването на вземане по смисъла на чл.
116, б. „а“ ЗЗД, както е посочено и в писмената защита на ищеца, а и в
цитираната в писмената защита съдебна практика по чл. 290 ГПК, не представлява
всяко изявление на длъжника, с което се признават факти относно възникването или
размера на вземането, а само такова изявление на длъжника, което изрично
потвърждава съществуването и размера на вземането към определен момент преди
изтичането на давността и е отправено към кредитора или негов представител.
Приетото като писмено доказателство по делото
писмо изх. №945/15.03.2012г. обективира изявление на ответника, отправено до „У.“
АД, а не до ищеца, поради което и независимо от съдържанието му поначало не може
да прекъсне давността по отношение на вземания на ищеца към ответника.
Писмо изх. №1279/04.04.2013г. (също прието
като писмено доказателство по делото) обективира изявления на ответника до
ищеца, но съдържанието на писмото, дори при съобразяване на съдържанието на
приложенията към него, не включва признание на ответника за задължения към
ищеца.
По изложените съображения съдът прие, че предявените
искове не са доказани по основание, а се явяват и погасени по давност, поради
което подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото и съгласно чл. 78,
ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е
направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу предявените искове в
доказания им с представения по делото договор за правна помощ размер от
5 000,00 лв.
Обстоятелството, че в производството
ответникът е представляван и от юрисконсулт, в противовес на възраженията на
процесуалния представител на ищеца не предпоставя недължимост, нито
прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.б.б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** срещу З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** осъдителни искове с правно основание чл.
208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ за сумата 18 032,42 лв. –
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с
полица №042207760827/19.04.2004г. и добавък №65/24.04.2007г., за неплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг №076/22.03.2007г. между „У.“ АД и А. А. Т.,
сумата 26 630,92 лв. –
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с
полица №042207760827/ 19.04.2004г. и добавък №114/15.11.2007г., за неплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг №131/06.11.2007г. между „У.“ АД и И.Н.Т.,
и сумата 18 415,82 лв. –
застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователен договор, сключен с
полица №042207760827/19.04.2004г. и добавък №125/06.12.2007г., за неплащане на
лизингови вноски по договор за лизинг №131/06.11.2007г. между „У.“ АД и Р.Я.А..
ОСЪЖДА „О.б.б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „Б.И.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 5
000,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението е постановено при участието на „У.“
АД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление *** като трето лице
помагач на страната на „О.б.б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: