Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2199
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.10.2019
год., постановено по гр.дело №71730/2018 год. по описа на СРС, ГО, 166 с-в, е
отхвърлен предявения от Ю.В.И. срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 3 211.74 лв., представляваща
стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода от
30.06.2018 год. до 27.09.2018 год. за обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Св.
Мария Магдалена“, къща №22, с клиентски №300067208425, съгласно извършена
корекция по констативен протокол №1021283 от 27.09.2018 год. и издадена фактура
№********** от 29.10.2018 год., като ищецът Ю.В.И. е осъден да заплати на
ответника „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 600 лв.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
Ю.В.И.. Жалбоподателят поддържа, че с окончателно решение №13691 от 08.11.2018
год. по адм.дело № 4785/2018 год. по описа на ВАС, петчленен състав, било
прието, че ПИКЕЕ са незаконосъобразен нормативен акт и били отменени изцяло,
включително и разпоредбите на чл. 48 – 51. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл.
302 ГПК гражданският съд следвало да зачете решението на административния съд и
да не прилага отменения подзаконов нормативен акт. Едностранната корекция на
сметката на потребителя, извършена след констатиране на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия оставало лишено от законово
основание, тъй като извършването му било регламентирано от ДКЕВР в нарушение на
делегираната от закона компетентност. Подзаконов нормативен акт, издаден без
законова делегация, не се прилагал и в този смисъл нормата на чл. 195, ал. 1 АПК била неприложима. Решението на СРС противоречало на постановено предходно
окончателно решение по гр.дело №14213/2017 год. по описа на СГС между същите
страни със същия предмет, но отнасящо се до друга фактура и друг период. Ответникът
сам създавал условия и предпоставки за неоснователно обогатяване на дружеството
и това се установявало от пломбата, която била поставена от него на електромера
и констатирано от заключението по съдебно-техническата експертиза. Това
означавало, че ако имало намеса в електромера, то самият доставчик на
електрическа енергия я бил осъществил. Със становището си от 10.09.2019 год.
ищецът бил оспорил заключението на вещото лице. Към момента на извършената
корекция не били приети правила за измерване на количеството електрическа
енергия за минал период, уреждащи съгласно ЗЕ едностранни корекции на сметката
за електрическа енергия. Въведено било законово основание крайният снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
електрическа енергия, ако бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6
и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. сами при предвиждане в Общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при наличие на одобрени правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, условията и реда
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неправилно
измерена или неточно измерена електрическа енергия и за корекция на сметката за
предоставената електрическа енергия. В случая първоинстанционният съд се бил
позовал на нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, които се явявали незаконосъобразен
подзаконов нормативен акт. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено,
а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Ч.Е.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа,
че правилно първоинстанционният съд бил приел, че по делото е доказано по
категоричен начин, че ищецът е потребител на електрическа енергия и е използвал
количества, които не са били надлежно отчетени, поради неточност в измерването,
предизвикана от осъществена манипулация върху средството за търговско
измерване. СРС обосновано бил кредитирал събраните по делото доказателства, с
които били установени всички обстоятелства, които са били възложени с доклада
по делото по чл. 146 ГПК в доказателствена тежест на ответника, като изводите
му били съобразени и с най-новата съдебна практика на ВКС по подобни казуси. В
ПИКЕЕ се съдържала подробна регламентация по какъв начин се коригира
едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно или непълно отчитане на количествата електрическа енергия, без да е
необходимо виновно поведение на потребителя. Ето защо намирали приложение
нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, които били действали през исковия период. Дори и
да била налице непълнота в тези разпоредби, тя следвало да бъде запълнена при
прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по ГПК гарантирала равни права
на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваното количество
електрическа енергия и тези гаранции били достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Гражданските съдилища не можело да се позовават на
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а били длъжни
да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следвало да се изхожда и при
преценката какви да последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6
ЗЕ. Ако в Общите условия в противоречие с посочения законов текст не бил
предвиден ред за уведомяване на клиенти при извършени корекции на сметки, това
нарушение било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не можело да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение било
установено по съдебен ред. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната
жалба
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Предявен е за
разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по делото,
че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ, както и че в процесния недвижим имот
/чийто собственик е ищецът/, е била доставяна електрическа енергия от страна на
ответника.
Основният спорен между
страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума – 3 211.74 лв., която
е била начислена от ответното дружество с фактура №********** от 29.10.2018
год., като корекция на сметки въз основа на констативен протокол №1021283 от
27.09.2018 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ.
С нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование
КЕВР/ е делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт –
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, включително и
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
5 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ, от ДКЕВР са приети ПИКЕЕ, които са в сила от 16.11.2013
год.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че нормите на ПИКЕЕ са създадени извън законовата
делегация по чл. 83 ЗЕ. С изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
вр. с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012
год./, е въведена законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата
на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по
който тази електрическа енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015
год. на ВКС по т.дело № 1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива
правила на 14.10.2013 год., обнародвани в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила
на 16.11.2013 год. и те имат характера на нормативен административен акт по
смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички адресати, за
които се отнасят.
На следващо
място, несъмнено е, че с решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело №
9462/2014 год. на ВАС и окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по
адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен състав на ВАС са отменени разпоредби на
ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с изключение на нормите на чл. 48, 49, 50
и 51, които са приложими в частност /според изричната разпоредба на чл. 195,
ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение – посочените норми са били отменени едва с
Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018 год., в сила от
23.11.2018 год./.
Същевременно в
неотменената разпоредба на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание
крайният снабдител /доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното
дружество, едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електрическа енергия. Разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕ уреждат
различни случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в корекционната
процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но
неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови
настъпилото без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед
уредените начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитаща и обективната невъзможност в определени случаи за реално
измерване на потребеното количество електрическа енергия, крайният снабдител
/доставчик/ е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество
електрическа енергия. Потребителят има право да оспори установените по
предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и да ангажира доказателства за установяване
на по-малко потребено количество електрическа енергия с оглед на намиращите се
в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна ефективност и режима на
ползването им. За извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или
неточно измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и
ПИКЕЕ процедура. Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на
абоната при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила
от 16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год. на ВКС по т.дело №
1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Следователно въззивният
съд приема, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и
въведени обективни правила, по които са се извърши същата, начислената
корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите,
установени в чл. 48 ПИКЕЕ.
Както вече бе
посочено по-горе чл. 47 ПИКЕЕ е отменен и липсва регламентация в самите правила
относно изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол. В
решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о.,
ГК, е прието, че тази празнота в уредбата не може да се отрази върху
законоустановената възможност за извършване на корекция – предвид правилото на
чл. 183 ЗЗД /в т.ч. обвързващите страните общи условия/ и на общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана
електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата
на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по
делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на
процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6
ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи
като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Така даденото разрешение се споделя от настоящият
съдебен състав /като съдията-докладчик отстъпва от становището си, изразявано в
предходни съдебни актове, поставени във връзка със спорове за
дължимостта/недължимостта на коригирана стойност на електрическа енергия по
реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
Съгласно клаузата
на чл. 17, ал. 1 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, които е доказано, че са били публикувани и са влезли в сила, продавачът,
въз основа представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. Според чл. 58
от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на „Ч.Р.Б.“ АД, които също е доказано, че са били публикувани и са влезли в
сила, в случаите, когато по силата на тези общи условия се съставя констативен
протокол /а такъв се съставя според чл. 25, ал. 2, при проверка, при която е
установено неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия/, той
се подписва от представителя на електроразпределителното дружество и
потребителя. Ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния
протокол, последният се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното дружество /свидетели могат да бъдат и представители на
сдружения на потребителите/. В случай, че потребителят не присъства при
съставянето на протокола, електроразпределителното предприятие го изпраща на
потребителя по реда на изпращане на документи съгласно общите условия. Към
посочените изисквания в Общите условия за съставянето на протокола се наслагва
и изискването в ПИКЕЕ той да е съставен в присъствието на органите на полицията
и да е подписан от тях.
При това положение
СГС намира, че с оглед последователността на действията, посочени в Общите
условия, първо следва да бъде потърсен клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението
на това задължение е доказано по делото въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелите В.А.Х.и Г.В.М., които при
преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, доколкото вторият от тях е служител
на „Ч.Р.Б.“ АД/ подлежат на кредитиране като ясни, последователни и неопровергани
от останалия доказателствен материал по делото.
Представеният по
делото констативен протокол №1021283 от 27.09.2018 год. е подписан от представител
на „Ч.Р.Б.“ АД, двама свидетели, които не са служители на посоченото дружество
и ответника, както и от полицейски служител, като от същия е видно, че при извършената
проверка е установено, че липсва пломбата на щита на ел.таблото; липсва
ключалката на бравата на щита на ел.таблото; нарушена е /лепена е с пломбажна
тел/ пломбата на капачката на клемния блок на електромера; нарушени са пломбите
на големия капак на електромера. Нарушен е холограмният стикер на големия капак
на електромера. Електромерът е бил демонтиран и иззет от ДОГ на МВР, като е бил
монтиран нов изправен електромер, който измерва в класа си на точност, зададена
от производителя.Следователно протоколът е съставен в съответствие с
изискванията на Общите условия, поради което и следва да се приеме, че процесното
средство за търговско измерване е свалено именно от обекта на ищеца и че същото
е измервало потребената в него електрическа енергия. Ангажирани са и доказателства,
от които е видно, че протоколът е бил изпратен на ищеца с препоръчано писмо с
обратна разписка и е бил получен от него.
Установено е също
така, че демонтираното средство за търговско измерване е било изпратено в БИМ и
за извършената там метрологична експертиза е съставен констативен протокол
№1681 от 15.10.2018 год., от който е видно, че пломбите против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера и допълнителния стикер от ляво
на капака са унищожени; осъществен е достъп до вътрешността на електромера;
датчиците за регистриране отваряне на капака на електромера са счупени и
допълнително запълнени с тинол; във вътрешността му към електрическата схема
допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към схемата
на електромера; при проверка за точност на електромера се установяват грешки в
границите на допустимото, като има изменение на електрическата схема, което не
съответства на одобрения тип.
Констатациите в
горепосочения протокол са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. От последното се
установява, че е осъществен нерегламентиран достъп, респ. неправомерно
въздействие до защитената вътрешност на електромера чрез допълнително
присъединено устройство, непринадлежащо към схемата на електромера, което препятствало
правилното измерване на количествата електрическа енергия, консумирана в
процесния обект, чрез изменение на електрическата схема. Въззивният съд приема
за доказано въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, че
корекцията в представеното по делото предложение за корекция на сметка /което
не се спори, че е било връчено на ищеца/ за период от 90 дни е извършена
правилно в размер на 16 627 KWh, при спазване на методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1, б.
“б“ ПИКЕЕ /предвид липсата на точен измерител/, като е остойностена съобразно
действащите за периода цени на електрическата енергия.
Следователно
доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника
да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, поради което и релевираната отрицателна установителна претенция по чл.
124, ал. 1 ГПК се явява изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП
жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от
10.10.2019 год., постановено по гр.дело №71730/2018 год. по описа на СРС, ГО,
166 с-в.
ОСЪЖДА Ю.В.И. с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, БенчМарк Бизнес Център,
на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/