РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Радомир, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251730100897 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем №
..../05.02.2025 г., подписан с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на
който е получила в заем сумата в размер на 1250,00 лева, като същата следвало да върне на
ответното дружество в уговорения в договора срок сумата в общ размер на 1575,24 лева.
На същата дата между ищцата и втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № ......, съгласно клаузите на който
потребителят дължал възнаграждение за гарант в размер на 1268,76 лева, разсрочено на
вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит.
Ищцата счита, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като при главница от
1250,00 лева, реалният ГЛП бил в размер на 187,76%, а ГПР бил 472,28%.
Сочи, че клаузата за обезпечение реално увеличавала печалбата на кредитора, тъй като
дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят следвало да заплати и
възнаграждението на гаранта, което от своя страна налагало извод, че посоченият в договора
ГПР не отговарял на действителните разходи, доколкото не включвал сумата за
обезпечението. В конкретния случай, в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора
липсвала ясно разписана методика на формиране на ГЛП – кои компоненти са включени в
него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да
разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Твърди и че договорът за поръчителство само формално представлявал отделна
гаранционна сделка, а в действителност се явявал част от кредитното правоотношение. В
1
тези случаи поръчителство не съществувало, а целта била да се уговори допълнително
възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Сочи, че към настоящия момент е изплатила кредита предсрочно, като е внесла сумата
от 1451,92 лева. Според ищцата по един нищожен договор заемателят следвало да върне
единствено главницата по договора, какъвто бил и настоящият случай. Всички надвнесени
суми следвало да се върнат обратно на ищцата, тъй като били дадени по един нищожен
договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за паричен заем № ...../05.02.2025 г., сключен между Л. К. Б. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция № ......./05.02.2025 г., сключен
между Л. К. Б. и „Файненшъл България“ ЕООД.
Моли съда да осъди ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на
ищцата на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 201,92 лева, представляваща
платена без основание сума по договор за паричен заем № ...../05.02.2025 г., сключен между
Л. К. Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор на
исковата молба, с който е изразено становище за недопустимост на предявения иск поради
липсата на правен интерес от предявяването му.
В случай, че съдът не възприеме доводите на ответника за недопустимост на исковата
претенция, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като
според ответника клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като цитираната разпоредба не изисквала в договора да бъде посочен
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. В съответствие с цитираната
разпоредба от ЗПК в договора за кредит били посочени годишният процент на разходите,
общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания. ГПР, посочен в
договора, бил изчислен към момента на сключването му по определения в Приложение № 1
към ЗПК начин, като били използвани договорените с потребителя условия, които са
отразени и в договора – размер на усвоената сума, броя на усвояванията, размер и брой на
погасителните вноски, дата на плащане на всяка вноска и обща дължима сума. Дружеството
– кредитор нямало основание да включи възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, тъй като то не било част от общия разход
по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция бил отделно
облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на
договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството – гарант не било част от
заемното правоотношение по договора за заем и не представлявало пряк разход, свързан с
кредита. Релевантен за изчислението на ГПР бил моментът на сключване на договора за
паричен заем, като при изчислението на ГПР се вземали предвид съществуващите към
момента на сключване на договора за паричен заем ангажименти. Заемателят към момента
на сключване на договора за кредит нямал задължение да предвижда и допуска възможни и
2
условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Изискването на чл. 4, ал. 1 от
договора за предоставяне на обезпечение било допустимо и законно, тъй като липсата на
предоставена банкова гаранция или поръчителство по заемното правоотношение водело до
висока степен на риск от непогасяване на задълженията по договора за кредит.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сочи, че дори съдът да
приеме, че процесният договор за кредит е недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК
ответното дружество би дължало единственото сумата в размер на 41,20 лева.
По изложените съображения, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника
„Файненшъл България“ ЕООД, в който се сочи, че договорът за предоставяне на
гаранция/поръчителство е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на
закона – същият бил сключен между лице, което е вписано в регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. 3а ЗКИ и дееспособно лице, което към момента на
сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи, като била спазена и изискуемата форма.
Уговореното по договора възнаграждение не нарушавало законови разпоредби и не
противоречало на добрите нрави, като размерът на същото бил определен след извършена
преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
изобщо не би сключила договора.
Излагат се и съображения относно липсата на законовите предпоставки за включване на
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство в размера на
ГПР.
С оглед изложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни
и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за паричен заем № ......./05.02.2025 г., сключен между
ищцата Л. К. Б. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата сумата в размер на 1250,00 лева, която последната следвало да върне
на 12 месечни вноски, всяка в размер на 131,27 лева, при фиксиран годишен лихвен процент
от 45,00% и ГПР в размер на 56,51%. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като на същия е
предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в
размер над 1500,00 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да
3
няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки
и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора и 3) одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила договор за
предоставяне на гаранция № ....../05.02.2025 г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по
силата на който ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по договор за
паричен заем № 5357031/05.02.2025 г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, за което ищцата следва да заплати възнаграждение в размер на 1268,76
лева. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема
вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение
по договор за предоставяне на гаранция.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от
което се установява, че ГПР по договор за паричен заем № ......../05.02.2025 г., с включване на
сумата в размер на 1268,76 лева, представляваща гаранция по договор за предоставяне на
гаранция № ......./05.02.2025 г., би се увеличил до 472,27%.
Според вещото лице ищцата е извършила плащане по договора за кредит и по договор
за предоставяне на гаранция в общ размер на 1451,92 лева, от които 1250,00 лева – главница
по договор за кредит, 41,20 лева – договорна лихва и 160,72 лева – възнаграждение по
договор за предоставяне на гаранция.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено
от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер на 1250,00 лева. Заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
4
При преценка на съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни
съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като
длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената
потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглеждания
случай съдът намира, че ГПР по договор за паричен заем № 4852521/19.07.2023 г., сключен
между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима сума по
кредита не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на
поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите
и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по
кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на гаранция и разходите по
него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да заплати по
договора и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е
недействителен, което от своя страна налага извод за основателност на предявения иск
срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че съдът намира за
нищожен и договор за предоставяне на гаранция № 5357031/05.02.2025 г., сключен с
ответника „Файненшъл България“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от основание,
предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с
който е възникнало правоотношението по поръчителството, т. е. липсва необходимостта от
сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание,
отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на
договора, за поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно
с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случай на тяхното заплащане
5
от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу
заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от договора за
предоставяне на гаранция). Следователно, поръчителят получава едно възнаграждение, без
реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е
платил, подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се
явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи
от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от
страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен
като лишен от основание.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на
получената по кредита сума, но не и други разходи по заема - чл. 23 ЗПК. По делото няма
спор, а се установява и от заключението на вещото лице по изслушаната ССчЕ, че по
кредита е платена сума в общ размер на 1451,92 лева, в т. ч. главница в размер на 1250,00
лева, договорна лихва в размер на 41,20 лева и възнаграждение по договор за поръчителство
в размер на 160,72 лева. Така няма спор между страните за размера на платените над
главницата суми, които се явяват заплатени при начална липса на основание.
Във връзка с доводите на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изложени в отговора
на исковата молба за недължимост на платената сума по договор за предоставяне на
гаранция, следва да се посочи, че публично известен е фактът, че едноличен собственик на
капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Следователно,
страната по договора за гаранция е дъщерно дружество на кредитора по договора за кредит,
с оглед на което съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и
свързаност по смисъла на ТЗ. В допълнение на горното съдът намира, че от съществено
значение за правилното разрешаване на спора между страните са и обстоятелствата, че двата
договора – договорът за кредит и този за предоставяне на гаранция, са сключени в един и
същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза
на търговците престации са обединени в общ погасителен план, имат едни и същи падежи и
макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на гаранта за
предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то кредиторът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да получава плащането по този договор съгласно
чл. 3, ал. 3 от същия, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за
кредит. Ето защо, съдът приема, че се касае за неразривно свързани помежду си сделки,
всяка от които следва да се разглежда заедно с другата, като се държи сметка за положението
на потребителя, който извън всякакво съмнение има това качество и по двата договора.
След като е налице нищожен договор, по него не се дължи изпълнение от потребителя
6
над главницата, а платеното отгоре се явява недължимо и подлежи на връщане. В този
смисъл осъдителният иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за съответната
сума от 201,92 лева, включваща сумата от 41,20 лева – договорна лихва и 160,72 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. Съдът приема, че за ответното
дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е налице надлежна пасивна материална
легитимация по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вкл. и за сумата
от 160,72 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция, с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно, по съображенията, изложени по-горе, касаещи
овластяването на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция – чл. 3, ал. 3 от договора.
По разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2025 г. е посочено, че ищцата
се представлява безплатно от адв. Л. Б. от САК поради затрудненото си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2
от ЗА). Във връзка с направеното от ответните дружества възражение за прекомерност,
съдът, като съобрази критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и
пропорционалност при определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при
определяне на възнаграждението на процесуалния представител на ищцата следва да вземе
предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, вида на претенцията,
материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал,
приложимите по спора национални и международни правни норми, броя на заседанията - в
конкретния случай е проведено едно открито съдебно заседание, в което не се е явила
страната и нейният пълномощник.
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. Л. Б. от САК по предявените искове в общ размер на 1000,00 лева.
От така посочената сума ответникът „Файненшъл България“ следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищцата сумата в размер на 400,00 лева по
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищцата сумата в размер на 600,00 лева по предявените
искове с оправно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответните дружества следва да бъдат осъдени да
7
заплатят по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД в размер на 150,75 лева, както и сумата в размер на 210,00 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем № ......./05.02.2025 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЖК „Л.“, бул. „Д.Н.“ № ..., „Силвър Център“, ет. ..., офис .– ..и Л. К. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. .., ет. ., ап. ..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция № .../05.02.2025 г.,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК „Л., бул. „Д.Н.“ № ..., „Силвър Център“, ет. ., офис ..– ..и Л. К. Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл. ., ет. ., ап. ...
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ЖК „Л.", бул. „Д.Н.“ № ..., „Силвър Център“, ет. ., офис ..– ..да заплати на Л. К. Б.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „А.“, бл..., ет..., ап. .....сумата в размер на
201,92 лева (двеста и един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща платена без
основание сума по договор за паричен заем № ..../05.02.2025 г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК „Л., бул. „Д.Н.“ № .., „Силвър Център“, ет. ..., офис 40...– 4... да
заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ., със ....седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК „Л.“, бул. „Д.Н.“ № ..., „Силвър Център“, ет. .., офис ... – .....да
заплати на адв. Л. К. Б. от САК сумата от 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ЖК „Л.“, бул. „Д. Н.“ № ..., „Силвър Център“, ет. ..., офис . – ..и
„Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ЖК „Л.“, бул. „Д.Н.“ № 28, „Силвър Център“, ет. ., офис ..– ...да заплатят по сметка на РС –
Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 360,75 лева (триста и
шестдесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща дължима държавна такса в
производството пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9