Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ N 1269/13ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.М.И.Г., в това, че:
На 26.09.2012г., в гр.Русе,
в условията на продължавано престъпление – на два пъти, в съизвършителство със С.Н.М., противозаконно присвоила чужди движими вещи – 1бр.Телевизор “Хикона” с вградено
ДВД, ведно с 1бр.дистанционно; 1бр.Преносим компютър “Сони
Вайо”, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Портативен “Плейстейшън” ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Портативен “Плейстейшън” ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Преносим компютър “Асус”, ведно с 1бр. преносимо
зарядно устройство; 1бр.Мобилен телефон “Самсунг” – тъчскрийн; 1бр.Мобилен телефон “Сони
Ериксон”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа
Е-50”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа 6500”; 1бр.Мобилен
телефон “Нокиа С 5”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа Н-80” – смартфон;
1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон”,
ведно със СИМ-карта; 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон К-750”, ведно със СИМ-карта; 1бр.Метален секретен
ключ; 1бр.Дистанционно управление за автоматично отваряне на външна ролетна щора; 1бр.СиДи плейър “Сони” за автомобил и
парична сума в размер на 510.00лв., всичко на обща
стойност 2 063.00лв., собственост на Я.А.Я.,***, които владеела и пазела– престъпление по чл.206,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Подс.С.Н.М., в това че:
На 26.09.2012г.,
в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление –
на два пъти, в съизвършителство с М.И.Г.,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – 1бр.Телевизор “Хикона”
с вградено ДВД, ведно с 1бр.дистанционно; 1бр.Преносим компютър “Сони Вайо”, ведно с 1бр.
преносимо зарядно устройство; 1бр.Портативен “Плейстейшън”
ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр.
преносимо зарядно устройство; 1бр.Портативен “Плейстейшън”
ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр.
преносимо зарядно устройство; 1бр.Преносим компютър “Асус”,
ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство; 1бр.Мобилен телефон “Самсунг” – тъчскрийн; 1бр.Мобилен
телефон “Сони Ериксон”;
1бр.Мобилен телефон “Нокиа Е-50”; 1бр.Мобилен телефон
“Нокиа 6500”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа С 5”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа
Н-80” – смартфон; 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон”, ведно със
СИМ-карта; 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон К-750”, ведно със СИМ-карта; 1бр.Метален секретен
ключ; 1бр.Дистанционно управление за автоматично отваряне на външна ролетна щора; 1бр.СиДи плейър “Сони” за автомобил и
парична сума в размер на 510.00лв., всичко на обща
стойност 2 063.00лв., собственост на Я.А.Я.,***, които владеел и пазел – престъпление
по чл.206, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвиненията срещу двамата подсъдими, моли Съда да ги
признае за виновни и им наложи предвиденото наказание.
Пострадалият Я.Я. предявява граждански иск срещу
подсъдимите за причинени му имуществени вреди, резултат от престъплението и
моли Съда да уважи иска в пълният му размер.
Подсъдимите изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, по смисъла на чл.371, ал.1, т.2 от НПК.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата
М.И.Г., родена на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неомъжена, неосъждана, не работи,
ЕГН **********.
Подсъдимият
С.Н.М., роден на ***г***,
български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, работи, ЕГН **********.
През
2012г. двамата подсъдими съжителствали на съпружески начела и били безработни.
Свид.Я.Я. бил управител и едноличен собственик на ЕТ”Я.Я.-***, като за осъществяване на търговската си дейност
стопанисвал две оказионни къща - едната в гр.Русе, ул.”Воден” №2, а другата - в
гр.Русе, ж.к. “Дружба-1”. Я. познавал подс.Г. от дете, тъй като били съседи и били в добри
отношения. Я. познавал от около 2009г. и подс.М. и
знаел, че същият съжителства с Г..
От
2011г. подсъдимия С.М. помагал на свид.Я. ***.
През
2012г. свид.Я. предоставил на подс.М.
личният си лек автомобил “БМВ 520 И”, за да го ползва безвъзмездно, а по-късно
му дал да използва в автомобила и СиДи плейър “Сони МР3”.
В
началото на 2012г. свид.Я. решил да наеме и подс.Г., за да чисти оказиона му на ул.”Воден”
№2 срещу заплащане. За целта й предоставил ключ от секретната брава на входната
врата и дистанционно управление за външните ролетни
щори. Подсъдимата започнала работа и изпълнявала съвестно задълженията си.
На
22.09.2012г. свид.Я. заминал по работа в Германия, където останал няколко
дни.
Непосредствено
след заминаването на Я. извън страната, автомобила “БМВ”, управляван от подс.М. се повредил и тъй като двамата подсъдими не
разполагали с парични средства за неговия ремонт, решили да вземат вещи от
оказиона на ул.”Воден” №2 и със средствата от тяхната продажба да извършат
ремонта.
На
26.09.2012г. подс.Г. била в оказиона и почиствала. Около 15.00ч. при нея
дошъл подс.М.
и тогава двамата взели от оказиона шест броя мобилни телефона, обявени за
продажба - 1бр.Мобилен
телефон “Самсунг” – тъчскрийн;
1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон”;
1бр.Мобилен телефон “Нокиа Е-50”; 1бр.Мобилен телефон
“Нокиа 6500”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа С 5”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа
Н-80” – смартфон; 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон”, ведно със
СИМ-карта и 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон К-750”, ведно със СИМ-карта. Взели също така и
паричната сума от 510.00лв., съхранявана в оказиона. След това, с отнетите вещи
двамата подсъдими си тръгнали от оказиона.
По-късно същият ден, подс.Г. изпратила подс.М. в
оказиона, за да вземе и други вещи, като за целта му дала ключа от входната
врата. При отиването си в магазина, подс.М. взел и
изнесъл от там 1бр.Телевизор “Хикона” с вградено ДВД,
ведно с 1бр.дистанционно; 1бр.Преносим компютър “Сони
Вайо”, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство; 2бр.Портативни
“Плейстейшън”-конзоли ПиЕсПи-Сони, ведно със зарядните им устройства и 1бр.Преносим
компютър “Асус”, ведно с 1бр. преносимо зарядно
устройство. Вещите пренесъл в жилището, в което живеели с подсъдимата.
Телевизора подс.Г. продала на сестра си – свид.Валентина
Агаларова за сумата от 35.00лв.
По-късно, подс.М. подарил едната конзола “Плейстейшън”
и мобилен телефон “Нокиа 6300” на свой приятел – свид.Богомил Звезделинов. На
27.09.2012г. Звезделинов продал конзолата в заложна
къща “Далия” на свид.Илиян Димитров.
След като не могъл да отремонтира
л.а.”БМВ”, подс.М. го паркирал пред оказионната къща на свид.Я., като преди това
свалил монтирания в автомобила СиДи плейър “Сони”
и го взел със себе си.
След това заедно с подсъдимита
Г. заминали за гр.Варна и се установили там. М. продал
всички мобилни телефони отнети от оказиона на свид.Я., по обяви на
неустановени в хода на делото лица, а двата преносими компютри продал в сервиз
в гр.Варна. Подсъдимата Г. изхвърлила ключа от входната врата на оказиона и
дистанционното управление за
външните ролетни щори в морето.
След като свид.Я.
се завърнал в България установил липсите от оказионната къща и подал жалба в
полицията. Въз основа на тази жалба, била възложена полицейска
проверка, която била извършена от свид.В. Ангелова –полицейски служител в Първо РУП. В резултат от
проведените оперативни мероприятия, извършилите на деянието били установени.
Свид.Ангелова провела беседи с тях и те признали стореното. В хода на
проверката, свид.Иван Габровски- баща на подсъдимата, предал с протокол за доброволно
предаване телевизор “Хикона” ведно с дистанционното
управление. В последствие, с протокол за доброволно предаване, служител в
заложна къща “Далия” предал на органите на полицията и едната конзола “Сони Плейстейшън”. Тези вещи
по-късно били върнати на свид.Я.Я..
В
хода на досъдебното производство била назначена съдебна ценово-икономическа експертиза.
Видно от заключението на същата, стойността на отнетите вещи – 1бр.Телевизор “Хикона” с вградено ДВД, ведно с
1бр.дистанционно; 1бр.Преносим компютър “Сони Вайо”, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Портативен “Плейстейшън” ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Портативен “Плейстейшън” ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Преносим компютър “Асус”, ведно с 1бр. преносимо
зарядно устройство; 1бр.Мобилен телефон “Самсунг” – тъчскрийн; 1бр.Мобилен телефон “Сони
Ериксон”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа
Е-50”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа 6500”; 1бр.Мобилен
телефон “Нокиа С 5”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа Н-80” – смартфон; 1бр.Мобилен
телефон “Сони Ериксон”,
ведно със СИМ-карта; 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон К-750”, ведно със СИМ-карта; 1бр.Метален секретен
ключ; 1бр.Дистанционно управление за автоматично отваряне на външна ролетна щора; 1бр.СиДи плейър “Сони” за автомобил, по
средно пазарни цени, към момента на деянието, ведно с отнетата парична сума от
510.00лв. възлиза на 2063.00лв..
Авторството на подсъдимите в извършването на деянията и
начина им на извършване, Съдът намира за безспорно установени. В тази насока са
признаването изцяло от тяхна страна на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, в хода на съдебното следствие. Същите са подкрепени и
от събраните гласни доказателства – подробните обяснения дадени от подсъдимите
в хода на досъдебното производство, представляващи по своята същност признание,
показанията на свидетелите Я.Я., В. С.-А., И. Г., И. Д., Б. З. както и от приложените
по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– протоколи за доброволно предаване, заложен билет, заключението на
икономическата експертиза, справки за съдимост, декларации
за семейно и имотно състояние, автобиографии.
Така,
с оглед събраните доказателства и въз основа на така установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
От обективна страна подсъдимите
М.И.Г. и С. Н. М. осъществили състава на
престъплението чл.206, ал.1 от НК, тъй като на 26.09.2012г. в гр. Русе, на два
пъти, противозаконно присвоили чужди движими вещи – 26.09.2012г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, в съизвършителство с М.И.Г., противозаконно
присвоил чужди движими вещи – 1бр.Телевизор “Хикона” с вградено
ДВД, ведно с 1бр.дистанционно; 1бр.Преносим компютър “Сони
Вайо”, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Портативен “Плейстейшън” ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Портативен “Плейстейшън” ПиЕсПи-Сони, ведно с 1бр. преносимо зарядно устройство;
1бр.Преносим компютър “Асус”, ведно с 1бр. преносимо
зарядно устройство; 1бр.Мобилен телефон “Самсунг” – тъчскрийн; 1бр.Мобилен телефон “Сони
Ериксон”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа
Е-50”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа 6500”; 1бр.Мобилен
телефон “Нокиа С 5”; 1бр.Мобилен телефон “Нокиа Н-80” – смартфон;
1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон”,
ведно със СИМ-карта; 1бр.Мобилен телефон “Сони Ериксон К-750”, ведно със СИМ-карта; 1бр.Метален секретен
ключ; 1бр.Дистанционно управление за автоматично отваряне на външна ролетна щора; 1бр.СиДи плейър “Сони” за автомобил и
парична сума в размер на 510.00лв., всичко на обща
стойност 2 063.00лв., собственост на Я.А.Я.,***, които Г. владеела и пазела.
Безспорно е установено, че отнетите вещи били чужди
за подсъдимите Г. и М.. Те били собственост на свид.Я.Я.
и се съхранявали в стопанисваната от него оказионна къща в гр.Русе, ул.”Воден”
№2. В началото на 2012г. свид.Я. доброволно предоставил на подс.Г. достъп до оказионната къща, като й дал ключ за
входната врата и дистанционно управление за външните ролетни
щори, само за да почиства помещението. От този момент,
в отсъствието на свид.Я., подс.Г. започнала да
осъществява фактическа власт върху вещите в оказиона, като ги владеел и пазела
на правно основание, а именно предоставения от Я. достъп до тях, с цел
изпълнение на служебните й задължения по почистване на помещението. Нито на Г.,
нито на М., свид.Я. предоставил права да ползват или се разпореждат с вещите
намиращи се в оказиона. На 26.09.2012г. подс.Г., заедно с подс.М. променили отношението си към процесните вещите и
предприели обективни действия за тяхното своене, като ги изнесли от оказиона и
ги пренесли в жилището, което обитавали. В последствие се разпоредили с вещите,
в свой интерес, като придобитите средства изразходвали за лични нужди.
Престъплението било
осъществено чрез две самостоятелни деяния, осъществяващи поотделно състава на
едно и също престъпление такова по чл.206, ал.1 от НК, извършени били през
непродължителни периоди от време – през един ден, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Това дава основание на Съда да
приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК, осъществено от подсъдимите Г. и М. на два
пъти, на 26.09.2012г.
От субективна страна е налице пряк умисъл у подсъдимите. Те действали
с ясното съзнание за противоправността на извършваното от тях. Съзнавали
общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици,
при което целели настъпването на противоправния резултат, тъй като решили да се
облагодетелстват по неправомерен начин.
Подсъдимите
били наясно и с обстоятелството, че осъществяват деянието съвместно един с
друг. Налице
е общност на умисъла у двамата подсъдими, обективиран от конкретните им
действия по своенето на вещите и
паричната сума от пострадалия.
Поради
изложеното дотук, подсъдимите М.И.Г. и С. Н.М. следва да бъдат признати за виновни в извършването на
престъпление по чл.206, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимата М.Г., Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото,
още във фазата на предварителната полицейска проверка, изразеното съжаление и липсата на предходни осъждания. Като отегчаващо отговорността обстоятелства Съдът приема
невъзстановяването на значителна част от причинената имотна вреда.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, предполагащо определяне на наказание в границите
между минималния и средния размер на предвиденото в закона и ориентирано към
минимума. По мнение на Съда, целите на наказанието ще се постигнат с определяне
на наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 3 месеца.
Съобразявайки, съгласно чл.373,
ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с една
трета, като НАЛАГА на подс.М.Г.
наказание “Лишаване от свобода” в размер
на 10 месеца.
Съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание
“Лишаване от свобода” следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимата и би я мотивирал
за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия С.Н.М., Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото,
още във фазата на предварителната полицейска проверка, изразеното съжаление и липсата на предходни осъждания. Като отегчаващо отговорността обстоятелства Съдът приема
невъзстановяването на значителна част от причинената имотна вреда.
Предвид това, Съдът приема,
че с оглед характера и относителната им тежест, е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, предполагащо определяне на наказание в границите
между минималния и средния размер на предвиденото в закона и ориентирано към
минимума. По мнение на Съда, целите на наказанието ще се постигнат с определяне
на наказание “Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 3 месеца.
Съобразявайки, съгласно чл.373,
ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с една
трета, като НАЛАГА на подс.С.М.
наказание “Лишаване от свобода” в размер
на 10 месеца.
Съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание
“Лишаване от свобода” следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го
мотивирал за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Относно гражданският
иск:
Гражданският иск, предявен
от пострадалия Я.Я., Съда счита за доказан по своето
основание, до размера на причинената и нерепарирана имуществена
вреда, а именно 1853.00лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Деянието на подсъдимите представлява непозволено увреждане и на основание чл.45 от ЗЗД и те са длъжни солидарно да компенсират парично
вредите, които са причинили виновно, а пострадалия Я.Я. понесъл
в размер на 1853.00лв., представляващи стойността на отнетите
и невъзстановени от подсъдимите вещи и парични средства, собственост на Я.,
съгласно експертната оценка по делото.
Подсъдимите следва да заплатят държавна такса върху
уважената част от гражданският иск, в размер на 37.06лв. всеки от тях
Подсъдимите следва да заплатят сумата от 25.00лв., всеки
от тях в полза на ОД на МВР-Русе, за разноски в досъдебното производство.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: