РЕШЕНИЕ
№ 2971
гр. София, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110158008 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. С. и А. О. С., с която са предявени
субективно съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника "******" ЕАД суми в размер от по
103,49 лева, за които е издаден изпълнителен лист № ******/04.06.2024 г. по ЧГД №
******/2022г. въз основа на влязлото в сила решение по ГД № ******/2023 г. по описа
на СРС, 145 –ти състав, въз основа на който е било образувано ИД № ******/2024г. по
описа на ЧСИ Р.М., поради плащане и извършено прихващане с вземане на ищеца С.
към ответника.
Ищците твърдят, че съгласно изпълнителен лист № ******/04.06.2024 г., всеки
от тях е осъден да заплати на ответното дружество сумата 417,34 лева, главница,
представляваща цена на топлинна енергия за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г.,
сумата 11,77 лева, главница, представляваща такса за дялово разпределение за периода
м.08.2019 г. – м.04.2021 г., както и законна лихва, считано от 11.10.2022 г. до
окончателното изплащане. Въз основа на изпълнителния лист, било образувано
изпълнително дело № ******/2021 г. по описа на ЧСИ Р.М., като ответното дружество
посочило, че желае събирането само на част от сумите – 206,97 лева главница
/дължима от двамата ищци в размер по 1/2/, както и законна лихва върху тази сума,
считано от 25.04.2024 г. Твърди се, че сумата в размер 206,97 лева била погасена на
26.04.2024 г. чрез прихващане със същото по размер, ликвидно и изискуемо вземане на
ищеца Н. Г. С., представляващо присъдени му съдебни разноски по гр. д. №
******/2023 г. на СРС, 145-ти състав. Сочи се, че прихващането било извършено с
изрично писмено изявление, постъпило в деловодството на ответното дружество с вх.
№ ******/26.04.2024 г., придружено от платежно нареждане за сумата от 1 321,27 лева
/с която сума се погасявал остатъкът от задължението на двамата ищци/. Поради
погасяване на главното задължение, се погасявало и задължението за законна лихва.
1
От страна на ищците било поискано прекратяване на изпълнителното производство,
като съдебният изпълнител изпратил молбата на настоящия ответник за становище.
Ответното дружество заявило, че прихващането не е признато от него, за което Н. С.
бил уведомен, което обстоятелство се оспорва от ищеца. Последният поддържа, че
ефектът на съдебното прихващане е настъпил с постъпване на изявлението в
деловодството на ответника и не зависел от волята му. Остатъкът от задължението пък
бил погасен чрез плащане, но въпреки това ответникът образувал изпълнително
производство и претендирал от ищците процесната сума. Моли се за уважаване на
исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковите претенции като неоснователни. Не отрича, че въз основа на решение по ГД
№ ******/2023 г. по описа на СРС, 145 –ти състав, ответното дружество е било
осъдено да заплати на Н. С. разноски в размер на 206,97 лева, както и че от страна на
ищците е извършено плащане на сума в размер на 1321,27 лева, във връзка с
процесното изпълнително производство. Твърди, че прихващане с целия размер,
установен с посоченото решение, не е било извършвано валидно, тъй като
съдържанието му не било ясно, а от друга страна било необходимо да се сключи
договор за прихващане, какъвто не бил налице. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искови претенции с правно основание чл. 439 ГПК.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по исковете с
правна квалификация чл. 439 ГПК, ищците следва да установят при условията на
пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти,
водещи до погасяване на правото на принудително изпълнение, в случая извършени
прихващане и плащане, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковете,
висящ (неприключил изпълнителен процес за събиране на процесните суми, при който
взискателят не е напълно удовлетворен).
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти,
на които основава изгодни за себе си последици, т. е. да установи онези свои
твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на
обстоятелства, обуславящи невалидност на твърдяното извънсъдебно прихващане.
Като безспорни между страните с доклада по делото са обявени
обстоятелствата, че ответното дружество е било осъдено да заплати на Н. С. разноски
в размер на 206,97 лева въз основа на влязлото в сила решение по ГД № ******/2023 г.
по описа на СРС, 145 –ти състав, както и че от страна на ищците е извършено плащане
в размер на 1321,27 лева, във връзка с изп. дело № ******/2024 по описа на ЧСИ Р.М.,
рег. ****** на КЧСИ.
Предвид изложеното правният спор по настоящото дело се концентрира в това
дали процесните вземания са били надлежно погасени от ищците чрез плащане и
прихващане.
Във връзка с възраженията на ответника, заявени с отговора на исковата молба,
следва да се посочи, че прихващането на насрещни дългове е способ за погасяване на
две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, способ за погасяване на
едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към
2
своя кредитор – пълно погасяване, ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер;
или частично погасяване, ако те нямат еднакъв размер. Компенсацията е резултат на
едностранното изявление на един от двамата насрещни длъжници, като изявление за
прихващане може да направи всеки един от двамата. Прихващането е субективно
право от категорията на погасителните потестативни права. Предпоставки за
компенсацията са наличието на две насрещни задължения, идентичност на субектите
по двете правоотношения, еднородност и заместимост на двата насрещни дълга,
изискуемост на активното вземане, ликвидност на насрещните вземания, т.е. те да са
безспорно установени по основание и по размер.
С решение № 2474/13.02.2024 г. по гр.д. № ******/2023 г. по описа на СРС, 145
състав, е признато за установено, че всеки от ответниците в това производство (ищци
в настоящото) дължи на „******“ ЕАД сума от по 471,34 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот,
находящ се в ******, абонатен № ******, сума от по 11,77 лв., представляваща сума за
дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
******/2022г. по описа на СРС, 26 състав. А. С. е осъдеда да заплати на ищеца сумата
от 21,72 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 166,50
лв., представляваща разноски за исковото производство по това дело. Н. С. е осъден да
заплати на „******“ ЕАД сумата от 21,72 лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 166,50 лв., представляваща разноски за исковото
производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника С. сумата от 206,97 лв.,
представляваща разноски за производството.
Не се спори, че решението не е обжалвано и същото е влязло в сила.
По делото е представен изпълнителен лист № ******/04.06.2024 г., издаден по
ч.гр.д. № ******/2022 г. вр. решение по гр.д. № № ******/2023 г. по описа на 145
състав на СРС, А. С. е осъдена да заплати на ответника сумата от 471,34 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. за
топлоснабден имот, находящ се в ******, абонатен № ******, сумата от 11,77 лв.,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2022г. по описа на СРС, 26 състав. Н. С. е осъден да
заплати на ответника сумата от 471,34 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ******,
абонатен № ******, сумата от 11,77 лв., представляваща сума за дялово разпределение
за периода от м.08.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2022г.
до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ******/2022г. по
описа на СРС, 26 състав.
С изпълнителен лист № 9396/15.04.2024 г., издаден по гр/д/ № ******/2023 г. на
СРС, ответникът е осъден да заплати на ищеца С. сумата 206,97 лева – разноски за
производството по делото. Не се твърди въз основа на този лист да е образувано
изпълнително дело или ответникът да е погасил това свое вземане към ищеца С..
На 25.04.2024 г. А. О. С. е наредила по банкова сметка на ответника сумата
1321,27 лева с основание за плащане дължими суми по гр.д. № ******/2023 г. на СРС.
3
От страна на Н. С. до ответното дружество на 26.04.2024 г. е отправено писмено
изявление за прихващане, съгласно което С. прихваща своето вземане към ******
ЕАД в размер на 206,97 лева със задълженията, които има към дружеството, присъдени
с влязлото в сила съдебно решение, които възлизали за двамата ответници на сумата
1528,24 лева. Представено е платежно нареждане за остатъка в размер на 1321,27 лева,
заплатени от името на А. С..
С молба от 11.09.2024 г., подадена от ответника до ЧСИ М., последният е
заявил, че ищците му дължат остатък от главница в размер на 206,97 лева, ведно със
законната лихва от 25.04.2024 г., претендирана в условията на разделност и е поискал
да се образува изпълнително дело за събиране на това вземане. Приложен е
изпълнителният лист от 04.06.2024 г., издаден в полза на дружеството.
По изпълнителното дело са изпратени запорни съобщения до търговски банки и
покани до длъжниците за доброволно изпълнение, като в последните дължимите суми
са посочени от съдебния изпълнител некоректно – не е отразено изявлението на
взискателя, че сумите се претендират от длъжниците разделно.
На 16.09.2024 г., след получване ма поканите за доброволно изпълнение, по
изпълнителното дело е подадена молба от ищцата С., с която е поискано прекратяване
на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, с оглед извършеното плащане
и изявлението за прихващане, отправено от С. до взискателя.
Със становище от 27.09.2024 г. взискателят е заявил, че не признава
извършеното прихващане, а направеното плащане е било съобразено при подаването
на молбата за образуване на изпълнителното дело.
На 11.10.2024 г. по изпълнителното дело е представена обезпечителна заповед
№ 866/09.10.2024 г., издадена по настоящото дело, с която производството пред ЧСИ
М. е спряно по реда на чл. 389 ГПК.
При съобразяване на представените по делото доказателства настоящият
съдебен състав намира, че към 25.04.2024 г. дължимите от ищците към ответника суми
въз основа на съдебното решение на СРС са били в размер на 966,22 лева (главници),
върху които е присъдена законна лихва за периода 11.10.2022 г., възлизаща на 185,20
лева. Дължими са били и съдебни разноски в размер на 376,44 лева или сборът от
главници, законна лихва и разноски е възлизал в общ размер на 1527,86 лева. С
направеното плащане на сумата 1321,27 лева от ищцата С., на осн. чл. 76, ал. 2 ГПК
съдът намира, че са били погасени разноските по съдебните производства съгласно
решението по гр.д. № ******/2023 г. на СРС, законната лихва и частично главниците,
като дължима е останала главница за ТЕ в размер на 206,59 лева, дължима от ищеца С.
(предвид, че плащането е извършено от С.). Върху тази сума, с оглед частичното
погасяване, се дължи законна лихва за периода от 25.04.2024 г. до 26.04.2024 г. (датата
на получаване от страна на ответника на изявлението за прихващане, адресирано до
дружеството от ищеца С.), като задължението на последния е възлизало на 206,75 лева.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че към датата на
получаване от страна на ответника на изявлението за прихващане, отправено до него
от страна на ищеца С., са били налице следните ликвидни и изискуеми парични
вземания, установени с влязлото в сила съдебно решение: сума в размер на 206,75
лева, представляваща остатък от главница за ТЕ за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г.,
с вкл. законна лихва за периода 25.04.2024 г. – 26.04.2024 г., както и сума в размер на
206,97 лева, представляваща съдебни разноски, сторени от ответника С. в
производството по гр.д. № ******/2023 г. по описа на СРС, присъдени в негова полза.
Двете вземания отговарят на изискванията на ЗЗД за извършване на
прихващане, независимо от неясните за настоящия състав други допълнителни
4
изсквания на дружеството. Към датата на получаване от ответника на изявлението за
прихващане двете вземания подлежат на прихващане, с оглед което и съдът намира, че
е настъпил погасителният ефект и вземането на ответника съгласно съдебното
решение е било погасено още на 26.04.2024 г. От страна на ищеца С. е упражнено
валидно правото да погаси задължението си, като го прихване със своето вземане към
дружеството. Отправеното волеизявление е адресирано до ответника, регистрирано е
от дружеството с № ******/26.04.2024 г., конкретизирано е в достатъчна степен, тъй
като от същото става ясно, че се прихваща вземането за разноски на С. с остатъка от
задължението съгласно съдебното решение след извършеното плащане на сумата
1321,27 лева. Представени са препис от платежното нареждане, от решението и от
изпълнителния лист.
По изложените съображения съдът намира, че вземането на ответника към
ищците, за което е образувано изпълнителното дело, не съществува, тъй като същото е
погасено чрез извършеното на 26.04.2024 г. прихващане, когато волеизявлението за
това е достигнало своя адресат, видно от печата с входящ номер, положен от служител
на ответника. Ето защо предявените отрицателни установителни искове са
основателни и следва да бъде изцяло уважени.
По разноските
С оглед изхода на спора, в полза на ищците на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер от по 50 лева за
държавни такси по всеки иск, 5 лева за издаване на обезпечителна заповед, както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, заплатени от ищеца С. на
процесуалния му представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявениие от Н. Г. С., ЕГН ********** и
А. О. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ******, ел. поща: ****** срещу
„******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ******, искове с правно основание чл.439, ал.1
ГПК, че Н. Г. С., ЕГН ********** и А. О. С., ЕГН **********, не дължат на „******“
ЕАД, ЕИК ******, сумата от общо 206,97 лв. (всеки ищец по ½ част от същата), ведно
със законна лихва върху нея от 25.04.2024 г. до плащането, представляваща остатък от
главница за топлинна енергия за периода м.06.2019 г. – м.04.2021 г., поради плащане и
извършено прихващане с вземане на Н. С. за присъдени с изпълнителен лист
9396/15.04.2024 г. по гр.д. № ******/2023 г. по описа на СРС, 145 състав разноски, за
която сума въз основа на издаден в полза на „******“ ЕАД изпълнителен лист №
******/04.06.2024 г. по гр.д. № ******/2022 г. по описа на СРС, 26 с-в, е било
образувано изпълнително дело № ******/2024 г. по описа на ЧСИ Р. М..
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ******, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на Н. Г. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, ел.
поща: ****** сумата 352,50 лева, представляваща съдебни разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес: ******, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК на А. О. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******, ел.
поща: ****** сумата 52,50 лева, представляваща съдебни разноски за
първоинстанционното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните по ел. път - на ищците на посочения ел.адрес,
на ответника чрез ССЕВ.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6