ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1043
гр. Пловдив, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500851 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.248, ал.3
от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от ИВ. Н. ИВ.
от град Пловдив против определение №8553/20.10.2021 г., постановено по
гр.д. №14920/2021 г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., с което жалбоподателят
е осъден да заплати на М. Б. Т., и СТ. Ц. П., сумата от 200 лв.,
представляващи разноски в производството.
В частната жалба се твърди, че неправилно съдията докладчик е
приел, че производството е образувано по молба на жалбоподателя против П.,
П. и Т., тъй като е подал насрещна молба като отговор на молбата на
молителите по гр.д. №13656/21 г. по описа на РС Пловдив. Вместо
насрещната молба да бъде разгледана в същото производство, съдията
докладчик по своя инициатива, без да е сезиран за образуване на дело, я е
отделила и е образувала ново дело. В първото заседание е прекратила
производството по отношение на П. и Т.. След това, въпреки че молбите са от
него и от Н.И., осъжда само него за заплащане на разноски. Иска се отмяна на
определението и да не се присъждат разноски, тъй като не е искал да се
образува гр.д. №14920/21 г., а и то е прекратено още в първото заседание, без
да са извършвани действия от страните.
От насрещната страна М. Т. и С.П. е депозиран писмен отговор
чрез адв. Б., като се твърди, че частната жалба е просрочена – определението
е постановено на 20.10.2021 г., а частната жалба е подадена на 07.03.2022 г.
През този период са проведени две съдебни заседания, жалбоподателят е
1
запознат с делото и е участвал в заседанията на съда, като е запознат с
атакувания съдебен акт. Инициативата за образуване на делото е на
жалбоподателя, същият е известен, че е образувано самостоятелно
производство, не е обжалвал определението за прекратяване на
производството по отношение на двамата ответници и акта е влязъл в сила.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за
допустимостта на подадената частна жалба, не споделя доводите, изложени в
отговора, че е просрочена. Определение №8553/20.10.2021 г. е връчено на
жалбоподателя на 28.02.2022 г., видно от отбелязването в съдебния протокол.
Частната жалба е постъпила на 07.03.2022 г., т.е. в предвидения от закона
срок. Ето защо настоящия състав намира, че същата е процесуално допустима
– подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по
постъпили по гр.д. №13656/21 г. на ПРС две насрещни молби – от
жалбоподателя – лично и в качеството на законен представител на
малолетното дете Н. ИВ. ИВ., , и от Н. ИВ. ИВ., , срещу Н. СТ. П., М. Б. Т. и
СТ. Ц. П. по ЗЗДН.
Жалбоподателят е категоричен, че е предявил насрещен иск, който
е следвало да се разгледа в производството по гр.д. №13656/21 г. на ПдРС.
Според изложеното в определение №7315/20.09.2021 г.,
постановено по гр.д. №13656/21 г., производството е образувано по молба за
защита по реда на ЗЗДН. Съдебният акт е приложен към настоящето дело, тъй
като с него е отказано приемането на предявените насрещни искове, същите
са докладвани за образуване на ново дело. Производството по ЗЗДН е
специално, разглеждано в кратки срокове и по специални правила. В случая
не са приложими общите правила и срокове за разглеждане на дела по ГПК,
тъй като наличието на специален ред изключва приложението на общия.
Правилно съдията докладчик не е приел за съвместно разглеждане в
производството по гр.д. №13656/21 г. насрещните искове.
Неоснователно е и възражението, че има молба и от Н.И., , срещу
Т. и П.. Производството по тези искания е прекратено още на 23.09.2021 г.,
преди връчване на преписи от молбата му на ответниците.
Производството по искането за защита, направено от И.И. срещу
Т. и П., е прекратено в съдебно заседание на 11.10.2021 г. В същото съдебно
2
заседание ответниците са се явили лично и са представлявани от адв. Б..
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. С
атакуваното определение такива са присъдени на ответниците.
Доводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от
настоящия състав. Молбата е предявена от жалбоподателя срещу Т. и П., а по
отношение на тях производството е прекратено на 11.10.2021 г. Съдебният акт
не е обжалван и е влязъл в сила. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото. Ето защо правилно е осъден
жалбоподателя да заплати разноски на ответниците, по отношение на които
производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че по съразмерност
следва да се присъдят 200 лв. от заплатеното общо възнаграждение за тримата
ответници в размер на 400 лв. Определението и в тази част е правилно и
законосъобразно - правилно в тежест на ищеца са възложени разноските, като
следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8553/20.10.2021 г., постановено
по гр.д. №14920/2021 г. по описа на РС Пловдив, I бр.с., с което ИВ. Н. ИВ. от
град Пловдив, е осъден да заплати на М. Б. Т., , и СТ. Ц. П.,, сумата от 200
лв., представляващи разноски в производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3