Присъда по дело №502/2021 на Районен съд - Севлиево

Подсъдимият И.М.И. от с.Добромирка, общ.Севлиево е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че
на 23.06.2019 г., около 23.00 часа, в с.Добромирка, общ.Севлиево, в близост до
заведение „Гръцкия ресторант“, чрез нанасяне на удар с юмрук, фронтално дясно в
лицето на С.Н.С. от *, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване с хлътване на дясната зигоматична кост /костта на дясната скула/
и предната стена на десния максиларен синус /синус на горната челюст/ с кръвоизлив в
него, довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок над един месец.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено и доказано по
безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимият И.М.И. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт и, че разбира обвинението.Не се признава за виновен, но дава
обяснения по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимия И.М.И., показанията на свидетелите С.Н.С., К.
ИВ. ХР., Т. М. К., Т. М. Й., Т.Т.Д., И.Х.О., С. М. М., Ц.К.Ц. и М. С. ИЛ. и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Подсъдимият И.М.И. и свид.С.Н.С. живеели в с.Добромирка, общ.Севлиево.На
23.06.2019 г. вечерта свид.С.С., свид.С.М. и свид.Т. М. К. се намирали на центъра на
селото, на пейка в близост до заведение.Тримата разговаряли помежду си.В един
момент при тях отишли подс.И.И., свид.Т.Й., както и други неустановени по делото
лица, познати на първите двама.Подс.И. започнал да обижда свид.Т.К., поради което
между двете групи възникнал конфликт, който прераснал в сбиване.Изплашен
свид.С.М. избягал от мястото на случващото се и отишъл в дома на вуйчото на подс.И.
– свид.И.Х.О..Съобщил на последния за случващото се, след което двамата се насочили
към мястото на конфликта.Междувременно част от участниците в конфликта си
разменили удари помежду си, при което пострадали подс.И. и свид.Т.К..Свид.С.С. се
намесил, за да предотврати по нататъшния конфликт и разтървал биещите се помежду
си.Тъй като подс.И.И. бил пострадал при сбиването свид.И.О. го прибрал в дома
си.След като се преоблякъл и хапнал подс.И. отново излязъл навън и се придвижил до
заведение „Гръцкия ресторант“, находящо се в същото село.Междувременно свид.С.М.
бил изгубил телефона си и се опитвал да го намери.При търсенето участвали свид.С.С.
и свид.Т.К..Последният обаче бил ядосан от случилото се, поради което изявил
желание да си върне на хората от групата, която го била нападнала и в следствие на
което пострадал.Поради тази причина започнал да събира свои приятели, с които да се
върне на мястото на инцидента и да си отмъсти.Заедно с него към посоченото по-горе
заведение тръгнали свид.С.С., свид.М. С. ИЛ., както и други неустановени по делото
лица.Част от групата носела дървени сопи.В същото време подс.И.И., свид.К.Х. и
техни познати се намирали в заведението „Гръцкия ресторант“.Когато свид.Т.К.,
свид.С.С., свид.М.И. и другите от тяхната група достигнали до мостче, находящо се в
близост до въпросното заведение, от него излезли подс.И., свид.Х. и други техни
познати.Подс.И. носел в ръцете си дървена бухалка.Между двете групи отново
възникнало спречкване по време на което викали и замахвали едни срещу други.По
време на спречкването, прераснало в бутане и размяна на удари, свид.М.И. успял да
вземе от ръцете на подс.И. бухалката, след което я хвърлил настрани.При
възникналият конфликт подс.И. нанесъл на свид.С.С. удар с юмрук в областта на
дясната скула.В следствие на нанесеният му удар свид.С. паднал на земята, а от страна
на групичката около подс.И. му били нанесени още няколко удара.Междувременно на
1

мястото отново пристигнал свид.И.О., който отново прибрал подс.И. в дома
си.Същевременно свид.С. се прибрал в дома си в селото.За случилото се бил подаден
сигнал до РУ МВР Севлиево и на мястото бил изпратен полицейски екип, в състава на
който били свид.Т.Д. и свид.Ц.Ц..При пристигането им на центъра на с.Добромирка
нямало никой, поради което отново се свързали с оперативно-дежурната част, от
където им обяснили да изчакат хора, които са участвали в конфликта и ще дадат
подробности за него.След това при полицейският екип отишли две момчета, които
обяснили, че възникнало сбиване, при което сериозно пострадал един от техните
приятели, който се намирал в дома си и ги отвели до дома на свид.С.С..При отиването
им в дома на свид.С. констатирали, че последният е пострадал, прилошавало му и
повръщал.След проведена беседа с него установили, че бил ударен от подс.И., както и,
че друг участнък в конфликта е свид.Т.Й..Тъй като свид.С. имал нужда от медицинска
помощ полицейските служители извикали екип на ЦСМП – филиал Севлиево, от
където била изпратена линейка, с която пострадалият бил откаран във филиала на
спешната помощ в МБАЛ „Д-р Ст.Х.“ гр.Севлиево.Същевременно полицейските
служители посетили дома на подс.И., за да проведат беседа и с него, но баща му им
съобщил, че той също пътува към спешна помощ в гр.Севлиево.Слеед това
полицейските служители се отправили към ЦСМП филиал Севлиево за доизясняване
на случая и вземане на отношение.Там провели разговор и с подс.И..При извършения
преглед на свид.С. била поставена диагноза „Контузия на главата.Мозъчно
сътресение.“.Тъй като имал неплатени здравни осигуровки свид.С. не постъпил на
лечение в МБАЛ „Д-р Ст.Х.“, а след като ги заплатил, на следващият ден – на
24.06.2019 г. постъпил на лечение в МБАЛ-Троян, където при изписването му, в
епикризата било отразено освен другите увреждания и счупване на костите на скулите
и горната челюст.След като бил изписан от болницата в гр.Троян бил насочен към
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ гр.Плевен, където постъпил на лечение и бил изписан на
01.07.2019 г. с окончателна диагноза „Счупване на костите на скулите и горната
челюст“.На 04.07.2019 г. свид.С.С. подал до Районна прокуратура Севлиево жалба, в
която описал случилото се на 23.06.2019 г.В последствие, след извършена
предварителна проверка и по повод жалбата на свид.С., в РУ МВР - Севлиево било
образувано досъдебно производство.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, назначена в хода на
досъдебното производство и изготвена от вещото лице д-р ЯНК. Г. К., което се приема
от съда за мотивирано и законосъобразно, се установява, че пострадалият на 23.06.2019
г. С.Н.С. е получил следните увреждания – контузия на главата с клинични данни за
мозъчно сътресение, кръвонасядане на клепачите на дясното око, кръвоизлив под
конюнктивата на дясното око; разместено счупване на дясната зигоматична кост
/костта на дясна скула/ и предната стена на десния максиларен синус /синус на горната
челюст/ с кръвоизлив в него; контузия на гръдния кош вдясно.Има затруднено
отваряне на устата.При рентгеново изследване – без данни за счупване на носни кости
и без счупване на ребра.Проведено е оперативно лечение с репозиция на счупената и
хлътнала дясна скула.Има и други неуточнени травми /хематоми/ по „цялото тяло и
глава“.Разместеното счупване с хлътване на костта на дясната скула /дясна
зигоматична кост/ е довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок над един
месец.Останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с период на възстановяване общо около 3-4 седмици.Описаните
увреждания могат да се получат при описания побой и многократни удари с твърди
тъпи предмети.Няма описани специфични следи от удар с бокс.
2

В съдебно заседание вещото лице д-р Я.К. поддържа така изготвеното
заключение като добавя, че счупването на дясната скула може да се получи при един
много силен удар с юмрук, може и в същата област да са нанесени и повече
удари.Също така може и с друг тъп предмет и силен удар да причини това.Арката,
която оформя зигоматичната скулна кост участва в дъвкателният акт, тъй като
дъвкателните мускули преминават зад нея, тя отчасти ги ограничава и формира
анатомично стабилна тази зона, позволявайки безпрепятствено отваряне и затваряне на
устата и поддържайки стабилността на това движение заедно с опорните мускули,
участващи в това.При разместено счупване, особено с хлътване, деформацията
уврежда и притиска тези мускули, съответно затруднява дъвкателният акт пряко.По
тази причина, че тя не е челюст и не участва пряко в челюстната става, но е свързана с
движенията на тази става, тъй като анатомично участва в комплекса, който
осъществява движението на тая става, увреждането уврежда и дъвкателния акт.Не
всички счупвания на скулната кост нарушават дъвченето, но тези които засягат арката
с разместване и хлътване нарушават този акт, и поради тази причина тоя вид счупвания
се приемат за нарушаващи дъвченето.Това е трайно затрудняване, защото срокът на
първоначално възстановяване на костта е един месец, като обичайно
възстановителният период продължава и по-дълго, обаче минималният срок, през
който се създава някаква здравина на костта е този един месец.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия твърди, че повдигнатото на
подзащитният му обвинение не е доказано по безспорен и несъмнен начин.Не се
установявало по безспорен и несъмнен начин в коя част на главата е попаднал удара,
нанесен от страна на подсъдимия на пострадалия, дали в тила или в скулата, дали
именно той е причинил средната телесна повреда.Следвало също така да се прецени
дали в случая не е действал при условията на неизбежната отбрана или превишаване
пределите на същата.В заключение към съда се отправя молба подсъдимият да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а алтернативно съдът да
приеме, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, като наложи наказание
лишаване от свобода около минимума, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от
НК да бъде отложено с определянето на изпитателен срок.
Съдът не споделя така изложените доводи от страна на защитата на подс.И. по
следните съображения.
По делото по безспорен и несъмнен начин се установи, че на 23.06.2019 г.,
между подс.И. и свид.Т.К. възникнал конфликт, който бил преустановен след намесата
на свид.С..Безспорно е също така, че при конфликта в различна степен пострадали и
двамата.Не се спори също така, че на същата дата, в по-късен час възникнал нов
конфликт, в който участници били отново подс.И., свид.К., свид.С. и други лица, който
прераснал отново във физически сблъсък, в следствие на който на свид.С. били
причинени телесни увреждания.Не се спори също така, че по време на вторият
конфликт на свид.С. била причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК, а именно разместено счупване с хлътване на дясната зигоматична кост /костта на
дясната скула/ и предната стена на десния максиларен синус /синус на горната челюст/
с кръвоизлив в него, довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок над един
месец.По безспорен и несъмнен начин по делото се установява и характера и вида на
това телесно увреждане, а именно средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от
НК.Това се установява най-вече от заключението на вещото лице по назначената и
приета от съда съдебно-медицинска експертиза.От същото заключение по безспорен и
несъмнен начин се установява и механизма на неговото причиняване, а то се подкрепя
3

и от показанията на част от свидетелите.Относно случилото се въпросната вечер
обясненията на подс.И. са изцяло противоречиви, не кореспондират с останалите
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, поради което и в по-голямата
им част съдът не ги кредитира с доверието си, като намира, че същите са изцяло негова
защитна позиция.В обясненията си, дадени пред органа на досъдебното производство,
първоначално подс.И. твърди, че възникнал конфликт, тъй като се закачал със свид.К.,
в следствие на което свид.С. се засегнал, блъснал го в гърдите, на което той отвърнал
със същото, след което трето лице му нанесло удар с бухалка и той припаднал.Заявява
също така, че въпросната вечер не бил виждал повече свид.С., а в последствие разбрал,
че въпросната вечер имало втори конфликт, по време на който бил пострадал свид.С..С
другите думи поддържа позицията, че е имало само един конфликт, в който е бил
участник, този в по-ранните часове на вечерта.В обясненията си пред съда, подс.И.
поддържа съвсем различна версия, като дава подробности относно конфликта, развил
се в по-късните часове на вечерта.Заявява, че свид.С. искал да се саморазправи с него
заради предходният конфликт, бил с бухалка, с която замахнал да го удари, та даже и
го ударил в рамото с нея.Тъй като искал да се защити, от своя страна нанесъл на
свид.С. удар, в следствие на който последният паднал на земята, след което други лица
му били нанесли удари.В заключение бегло заявява и за предходният конфликт, при
който се бил скарал с друго момче.Освен, че са безкрайно противоречиви, целящи
оневиняването му, тези негови обяснения се опровергават от останалите доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие, а именно показанията на свид.Т.К., свид.Т.Д.,
частично от свид.И.О., но най-вече от показанията на свид.С. и свид.М.И., както и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза.В показанията на тези свидетели, а
и в показанията на останалите свидетели не се съдържат данни свид.С. да е носил
бухалка, да е замахвал с нея към подс.И., още повече пък да му е нанасял удар с
такава.Следва също така да се отбележи, че в случая ако подс.И. се е чувствал
застрашен от появата на множество хора, търсещи саморазправа с него, е имал
възможност да влезе обратно в ресторанта, където се провеждал рожден ден, и имало
много присъстващи, да потърси помощ за предотвратяване на конфликта или да
сигнализира на съответните органи.Вместо това подс.И., заедно с други лица се
насочил към свид.С., свид.И., свид.К. и останалите лица, които били с тях, търсейки
конфронтация и нов конфликт.Ето защо съдът не споделя становището, че в случая
подс.И. е действал при условията на неизбежна отбрана, изключваща наказателната
отговорност или при превишаване пределите на същата.
Съдът не споделя и твърдението на защитата, че именно подс.И. е причинил на
свид.С. средната телесна повреда, както и, че това обстоятелство останало
недоказано.От показанията на свид.С. и тези на свид.М.И. по безспорен и несъмнен
начин се установява, че подс.И. е нанесъл на свид.С. силен удар с юмрук в областта на
дясната скула и око.От показанията им, а и от обясненията на подс.И. безспорно се
установява, че след този удар свид.С. паднал на земята.Показанията на двамата
свидетели се подкрепят и от показанията на полицейският служител свид.Ц.Ц., който
бил част от полицейският екип посетил мястото на произшествието и провел беседа със
страните.Показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на вещото
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза.Съдът изключва хипотезата
процесното телесно увреждане да е причинено при нанесените на свид.С. удари след
падането му на земята по следните съображения.На първо място ударът, нанесен от
страна на подс.И. е именно в областта на тази част от лицето, в която е причинено
средното телесно увреждане.Същевременно механизмът на причиняването й
кореспондира със заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
4

експертиза.От друга страна, от показанията на свид.С. се установява, че след като този
удар му бил нанесен, паднал на земята и с ръце прикривал лицето си от ударите, които
в последствие му били нанесени.
На база на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че телесното увреждане, предмет
на обвинението е причинено от подс.И..Това обстоятелство се установява както от
свидетелските показания, така и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
медицинска експертиза, а и от приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че
подсъдимият И.М.И., след като на 23.06.2019 г., около 23.00 часа, в с.Добромирка,
общ.Севлиево, в близост до заведение „Гръцкия ресторант“, чрез нанасяне на удар с
юмрук, фронтално дясно в лицето на С.Н.С. от *, му причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в разместено счупване с хлътване на дясната зигоматична кост /костта
на дясната скула/ и предната стена на десния максиларен синус /синус на горната
челюст/ с кръвоизлив в него, довело до трайно затрудняване на дъвченето за срок над
един месец, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът призна подсъдимия И.М.И. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което
следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при
форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, подбудите, както и останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.И.М.И. престъпление е тежко
по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена опасност, която се
обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Не е завишена
обаче обществената опасност на подсъдимия, тъй като от приложената справка за
съдимост се установява, че не е осъждан за престъпления от общ характер.Не са налице
отегчаващи вината обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително немалкият период от време,
изминал от осъществяването на деянието до момента на постановяване на настоящата
присъда, младата му възраст, изразеното съжаление и разкаяние, както и поведението и
на самия пострадал.Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б”
от НК.Предвид тежестта на престъплението, материалното и имотно състояние,
мотивите и подбудите, характера и вида на телесната повреда, съдът достига до извода,
че на подсъдимия Иванов следва да се наложи наказание при привес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
За поправянето и превъзпитанието на подс.И.М.И. съдът счита, че така
определеното му наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно.По тези съображения и на осн.чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода, като определи на подс.И. тригодишен
изпитателен срок, начиная от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36 от
НК.
5

За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ
характер подсъдимият И.М.И., следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Габрово
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на 231.60 (двеста
тридесет и един лв. и 60 ст.) лева, както и 5.00 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
Подсъдимият И.М.И., следва да заплати в полза на държавата и по сметка на
Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски в размер на 33.00 (тридесет
и три) лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
6

Номер на акта:	25
Дата:	29 април 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия:	Станислав Иванов Цветков

Дело:	20214230200502
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 ноември 2021 г.

Присъда по дело №502/2021 на Районен съд - Севлиево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите