№ 4783
гр. В.............., 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В.............., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100502043 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. П. С. с адрес: гр. В.............., бул.
Х............ С............ № 19 – Затвора гр. В.............., подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 2851/25.07.2025 год., постановено по гр. дело
№ 20243110106126 по описа на РС-В.............. за 2024 год., с което са
отхвърлени предявените от въззивника А. С. срещу Министерството на
правосъдието на РБългария обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати
следните суми: 1) сумата 130 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди в периода 11.09.2023 г. – 20.05.2024
г. – принудително събрани от ДСИ от СИС при РС-В.............. суми от
трудовото му възнаграждение в резултат на запорно съобщение с рег. №
24822/29.07.2022 г. по изп. д. № 4078/2022 г. по описа на СИС при РС-
В.............., съставляващи несеквестируем доход; 2) сумата 6000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
в периода 11.09.2023 г. – 20.05.2024 г., изразяващи се в притеснение,
емоционално напрежение, безпокойство, страх, чувство на безпомощност,
създадено неудобство и затруднение в резултат на това, че е лишен от правото
си да разполага с несеквестируемите си парични средства и да се разпорежда
с тях, претърпени в резултат от незаконосъобразното действие на ДСИ от
СИС при РС-В.............., изразяващо се в налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и върху личната финансова партида на ищеца в Затвора –
В.............. със запорно съобщение с рег. № 24822/29.07.2022 г. по изп. д. №
4078/2022 г. по описа на СИС при РС-В.............., ведно със законната лихва
върху всяка от претендираните суми, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.05.2024 г. до окончателното им изплащане.
1
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
необсъждане на събрани по делото доказателства относно релевантни за
повдигнатия правен спор факти.
Неправилно е прието, че в случая по отношение на ищеца, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“, разпоредбата на чл. 446 ГПК е
неприложима, съответно неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.
78, ал. 3 ЗИНЗС, като не е съобразена нормата на чл. 57, ал. 1 от Правилника
за приложение на ЗИНЗС, която препраща към чл. 446 ГПК и по този начин
първоинстанционният съд отрекъл гарантираната от закона
несесквестируемост на дохода на лицата, вкл. и на ищеца, който търпи
накзание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр. В............... Навежда, че
независимо от източника на дохода от труд, абсолютно несеквестируемата
част е еднаква за всички длъжници, включително и за тези, които изтърпяват
наказанието "лишаване от свобода". Счита, че при налагането на запора върху
трудовото му възнаграждение, са нарушени разпоредбите на чл. 446 и чл. 507,
ал. 2 ГПК. Според въззивника от анализа на разпоредбите на чл. 78, ал. 3 от
ЗИНЗС и чл. 57, ал. 1 от ПП на ЗИНЗС следва извода, че възнаграждението на
лишените от свобода е обвързано с размера на минималната работна заплата
за страната, съобразно чл. 446 ГПК и от преценката на съдебния изпълнител
зависи, каква точно сума следва да се удържа след като се прецени дохода на
длъжника. В случая това не е сторено и съдебният изпълнител в нарушение на
закона е провел принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество
на длъжника. – т. е., налице е неправомерно вредоносно деяние. В тази връзка
от първоинстанционния съд не са обсъдени и всички доказателства по делото,
а именно – не е отчетено, че незаконосъобразността на действията на
държавния съдебен изпълнител по налагането на запор върху несеквестируем
доход на длъжника – ищец и настоящ въззивник се потвърждава и от
обстоятелството, че самият държавен съдебен изпълнител е изявил желания
да върне незаконно удържаната сума, което не е сторил и до настоящия
момент. Счита, че с действията си държавният съдебен изпълнител сам
признава, че удържаните в резултат на запора суми са несеквестируеми и
действията му са незаконни.
Наведени са и оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл.
52 ЗЗД, относно размера на претендираното от ищеца, настоящ въззивник,
обезщетение за причинените му от незаконните действия на държавния
съдебен изпълнител неимуществени вреди.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът, настоящ въззиваем -
Министерството на правосъдието на РБългария - не е подал писмен отговор
на жалбата.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, третото лице-
помагач на страната на ответника Министерството на правосъдието на
2
РБългария – В. К. Г. – държавен съдебен изпълнител от СИС при РС-
В.............., оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде
потвърдено. Излага съображения.
В жалбата и в отговора не са направени искания за събиране на
доказателства във въззивното производство.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от А. П. С. с адрес: гр.
В.............., бул. Х............ С............ № 19 – Затвора гр. В.............., чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 2851/25.07.2025
год., постановено по гр. дело № 20243110106126 по описа на РС-В.............. за
2024 год.;
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 17.11.2025 год. от 13, 30 часа,
за които дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3