Р Е Ш Е Н И Е
№ 2344
гр. Пловдив 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с. в
публично заседание на девети декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7025/2019 г. по описа на РС Пловдив ХVІІ
н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 520/27.09.2019 г. на Началник РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което
на Н.П.Г. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 /триста/ лева, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД /Закона за
българските лични документи/ на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД.
Жалбоподателят Н.П.Г. не се явява в съдебно заседание.
Чрез упълномощения му процесуален представител се иска от съда да отмени
наказателното постановление, като се поддържат доводите в жалбата за маловажност
на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Прави се и алтернативно искане – за
намаляване размера на наложената глоба до минималния предвиден размер. Не се оспорва
извършването на административното нарушение.
Въззиваемата страна РУ Раковски при ОД на МВР Пловдив
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното
лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.09.2019 г. около 13.30 ч. в гр. Раковски на ул.
„Петър Богдан” № 1 спрямо жалбоподателя Н.П.Г. *** била извършена полицейска
проверка. Г. не могъл да представи никакъв личен документ, с който да
удостовери самоличността си, поради което и св. Д.Т. – *** в ***, съставила на
жалбоподателя акт – АУАН № 444168/15.09.2019 г., за прието за извършено
нарушение по см. на чл.6 от ЗБЛД. При връчването на акта не били направени
възражения, такива не били сторени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН административно – наказващият орган
издал атакуваното Наказателно постановление № 520/27.09.2019 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелката Т., АУАН № 444168/15.09.2019
г., оправомощителни заповеди.
Съдът ползва като обективни показанията на свидетелката
Т. по делото като логични и съответстващи на писмените доказателства по делото,
въпреки че същите са изключително ограничени откъм релевантни с оглед на
предмета на делото факти – относно месторабота и длъжност, относно авторство
при съставянето на АУАН, относно действия при идентифициране на лице при
непредставяне на документ за самоличност.
Като годно писмено доказателство се ползва от съда и
съставения АУАН № 444168/15.09.2019 г. – като
редовно съставен АУАН, отговарящ на изискванията на чл.42 от ЗАНН, издаден от
компетентен орган /изведена компетентност на актосъставителя да съставя АУАН по
ЗБЛД от съдържащите се по делото заверени копия на оправомощителни заповеди/,
чиито констатации по акта не са били оспорени нито при съставянето, нито при
предявяването и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък от страна на
жалбоподателя се ангажираха в хода на развилото се съдебно производство
доказателства, опровергаващи съдържанието откъм факти на АУАН.
С оглед на така изложената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прие, че от страна на жалбоподателя Н.П.Г. е налице осъществен от обективна и субективна страна
състав на административно нарушение по см. на чл.6 от ЗБЛД, тъй като на 15.09.2019
г. около 13.30 ч. в гр. Раковски на ул. „Петър Богдан” № 1 не е изпълнил
задължението си да представи български личен документ при поискване от
компетентно длъжностно лице – *** при ***, с който да удостовери самоличността
си.
Според разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, заради чието
нарушаване е ангажирана отговорността на жалбоподателя Г., гражданите са длъжни
при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Според разпоредбата пък на чл.80 т.5 от ЗБЛД, посочена като основание за
издаване на процесното НП, се наказва с глоба от 50 до 300 лева лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. Легалното определение „документ за самоличност“ е дадено в §.1 т.1 от ДР на ЗБЛД – това е удостоверителен документ, издаден от
компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на
българските и чуждестранните граждани. Според чл.13 ал.1
и ал.2 от ЗБЛД
изброително се посочва, че на българските граждани се издават документи за
самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически паспорт,
служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за
управление на моторно превозно средство, както и заместващите паспорта
документи за самоличност – временен паспорт, служебен открит лист за
преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на
Република България. От своя страна разпоредбата пък на чл.13 ал.3 от ЗБЛД предвижда, че самоличността на
българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите
по ал.1 и ал.3 на същата норма. В случая обстоятелството, че Н.Г. не представя
документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД при поискване на такъв документ от
компетентен орган се явява несъмнено и категорично доказано, а следователно е
налице и съставомерно осъществено административно нарушение от наказаното лице.
В този см. са Решение № 1400/01.08.2017 г. по КАНД № 1732/2017 г. на
Административен съд Пловдив, Решение № 1198/28.05.2018 г. по КАНД № 1375/2018
г. на Административен съд Пловдив.
Според решаващия
производството съдебен състав правилно и актосъставител в АУАН, и
административно – наказващ орган в НП са приложили съответната на нарушението
правна норма, уреждаща състава му, изложени са в АУАН и в НП всички
обстоятелства, позволяващи правилна преценка за съставомерността на нарушението
и то по начин неограничаващ лицето нарушител да е наясно за какво е предприета
реализацията на административната отговорност спрямо него.
Следва да се посочи, че от страна на жалбоподателя не
се ангажираха никакви доказателства по делото, опровергаващи или дори внасящи
съмнение в достоверността на показанията на разпитаната като свидетел мл.
инспектор Т., или пък такива, които да сочат различни от описаните в АУАН и в
НП обстоятелства на нарушението, които евентуално да водят до друг правен извод
относно съставомерността на стореното като състав на административно нарушение
по чл.6 от ЗБЛД.
Правилно според съда административно – наказващият
орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.80 т.5 от ЗБЛД. Както се
посочи и по – горе според разпоредбата на чл.80 т.5 от ЗБЛД се наказва с глоба от 50 до 300 лева лице, което не представи
български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица. Видът
на административното наказание глоба е съобразен с предвиденото в приложената
санкционна норма на чл.80 т.5 от ЗБЛД, но размерът му – определен в максималния
предвиден за това нарушение – глоба в размер на
300 лв., съдебният състав счита за несъобразен с всички обстоятелства от
значение за реализацията на административната отговорност и следва да бъде
намален. Следвало е да се отчетат като смекчаващи административната отговорност
обстоятелства неоспорването на нарушението от страна на санкционирания и при
предявяване на акта, и предвид липсата на възражения против констатациите по
акта, липсата на доказателства за други налагани наказания за нарушения по ЗБЛД
или други нормативни актове. За това и според съда наказанието глоба в размер
на 300 лева следва да се намали до минималния предвиден, а именно 50 лева, като
в този й размер глобата би се явила съответна на тежестта на извършеното нарушение, на
личността и обществена опасност на нарушител, би била и в най – пълната си
степен целесъобразна. За това и обжалваното НП ще следва да се измени като се
намали размерът на наложеното наказание до посочения размер.
В хода на административното производство както при
съставянето на АУАН, така и при издаването на наказателното постановление,
настоящата инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са
от категорията на съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице, и които да опорочават наказателното
постановление по начин налагащи отмяната му като незаконосъобразно.
НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
В хода на административното производство са спазени сроковете по чл.34
от ЗАНН, изпълнени са и задълженията от страна на актосъставителя по чл.42 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН при
издаване съответно на АУАН и на НП.
Следва да се допълни и това, че според съда случаят не може да се
квалифицира като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото самото процесно
нарушение не се характеризира с някаква по – ниска степен на обществена
опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани
доказателства в хода на цялостното производство за някакви многобройни или
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
По изложените съображения съдебният състав прие да измени наказателното
постановление.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ
н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 520/27.09.2019
г. на Началник РУ Раковски при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н.П.Г. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева,
за нарушение на чл.6 от ЗБЛД /Закона за българските лични документи/ на
основание чл.80 т.5 от ЗБЛД, като НАМАЛЯВА размера на наложеното на Н.П.Г. с
ЕГН ********** административно наказание от глоба в размер на 300 /двеста/ лева
на глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ