Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна,
29.11.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично заседание проведено на тридесети октомври през две
хиляди
и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря К.Д. и в
присъствието на прокурора ……….……….......… като разгледа докл***аното от съдията
Гр.Д. №285 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са при
условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.40, вр. с чл.26,
ал.1, пр.3, евентуален с правно основание 29, ал.2, вр. с чл.27, пр.4 ЗЗД, иск
по чл.34, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, както и иск с правно основание чл.86, вр. с
чл.84, ал.2 ЗЗД, от “****” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”Г.С.Р.” №**, ет.*, срещу М.В.П. ***.
В подадената искова молба
ищецът излага, че през 2006г. като чешки гражданин е учредил дружеството с намерението да закупи земя на
българското Черноморие, върху която да осъществи проект за изграждане на
хотелски комплекс от апартаментен тип с
разгъната застроена площ от 46 324 кв.м. За целта е упълномощил Й.Г.И. да
подпише от името на дружеството предварителен и окончателен договор за
закупуване на недвижим имот в България, да го представлява във връзка със
закупения имот пред съответните предприятия за доставка на електрическа
енергия, вода и комуникационни услуги, както и да извършва определени действия по
текущото функциониране на *** ЕООД, свързано с отношенията с държавни
институции. Упълномощеният представител го е уведомил, че е намерил два подходящи съседни имота на
първа линия на морето в землището на
село Българево, единият от които е процесния като уточнил, че същият се
предлага на цена от 405.335 евро, както и че парцелът е със статут на
земеделска земя, но съгласно устройствените планове и нормативи в района лесно
ще може да се получи разрешение за строеж на сграда с апартаменти. За
убедителност и достоверност на горното му показал подробния устройствен план –
план за застрояване на съседния имот със стар идентификатор *****, граничещ с процесния
имот, в присъствието на представителите на чешката строителна компания ***, имащи желание да партнират на *** ЕООД
при осъществяването на проекта. Г-н И. изтъкнал и факта, че парцел с
идентификатор ***** вече е с променено предназначение и би било лесно да се
осъществи жилищно застрояване със същите параметри, като в допълнение разказал и
за намерението в близост до процесния имот да се осъществи голям проект
на неназована британска компания с луксозни жилищни сгради и басейни,
посочвайки че това ще допринесе за
издигането на престижа на планирания от *** ЕООД проект. За да убеди г-н У. че
няма пречка за реализирането на инвестиционното намерение г-н И. е уредил среща на 23-ти *** 2007г. с инж.Д.К. който към него
момент е заемал длъжността **** Каварна, на която среща присъствали и г-жа М.В.
– **** Каварна, г-н П. и г-н К.. Твърди още, че на неговия въпрос дали върху процесния
имот може да бъде реализирано конкретното инвестиционно намерение г-н К. е заявил,
че не съществуват пречки за одобряване на подробен устройствен план и
изграждане на апартаментен комплекс,
както и че в района няма да се изграждат вятърни турбини или други обекти,
които биха ограничили възможностите за
строителство и че включването им в различните мрежи на техническата
инфраструктура е осъществимо. На 06.01.2009г. ищецът посетил имотите и установил,
че в близост до тях върху парцели с № ****, **** и **** се изграждат вятърни
генератори. По този повод на
07.01.2009г. се срещнал с **** Каварна, който го уведомил, че още през 2006г.
е издадено разрешение за строеж на 26
ветрогенератори, три от които са разположени в непосредствена близост до процесния
имот. Ищецът твърди още, че след окончателното установяване на невъзможността
за реализиране на инвестиционното си намерение установеното наличие на основания
за нищожност, респ.унищожаемост на договора за покупко-продажба на имота, на
18-ти май 2010г. е изпрати писмо до ответника с искане за връщане на полученото
по сделката, поради нищожността й, като до подаване на исковата молба не е
получил отговор. Ищецът твърди, че продавачът на имота е знаел в качеството му
на заинтересувано лице за процедурата по одобряване на ПУП на
ветрогенераторите, както и за пречките, които биха препятствали евентуална
бъдеща промяна на статута на земята от земеделска за такава за жилищно
строителство. Сочи като явна косвена индикация за конкретните инвестиционни
намерения и платената висока цена от 34.20 евро за кв.м., която според него не
кореспондира с обичайното предназначение на земеделската земя. Твърди, че в
рамките на образуваната прокурорска преписка
№298/2010г. на РП Каварна внукът
на ответника-продавач Р.Й.Г. е дал обяснения в които е заявил, че съгласно
сключен комисионен договор в деня на подписване на предварителния договор е
заплатил на Й.И. комисионна в размер на 5
евро на кв.м. от имота като сумата му е предадена в брой в клон на
Пощенска банка гр.Варна. С оглед всичко изложено ищецът моли съда, след като се
убеди в основателността на исканията да постанови решение, с което да прогласи
нищожността, евентуално унищожаемостта на сключения договор за покупко-продажба
на недвижим имот - нива с обща площ от 11 581 кв.м., със стар идентификационен
номер **** и нов кадастрален идентификатор ****, находяща се землището на с.Българево,
общ.Каварна, сключен на 28-ми юни 2007г. с нотариален акт №**, т.*,
нот.дело №*** от 2007г. по описа на
нотариус Й. П., с район на действие РС Каварна, както и да му бъде върната обратно
част от получената цена по горепосочения договор, в размер на 1000 лева, ведно
със законната лихва от 26.05.2010г. до 29.04.2011г. в размер на 95.90 лева,
както и законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът М.П., чрез
пълномощника си ***.И.З. в подадения отговор на исковата молба изразява
становище за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба, т.к. не са налице вреди, не е посочено какви са те
по вид и размер, както и поради липса на субективният елемент от фактическия
състав на чл.40 от ЗЗД, а именно наличието на намерение за увреждане от страна
на ответницата, която е действала добросъвестно при провеждането на преговорите
и сключването на договора. Излага още, че сключването на комисионен договор с
представителя на ищеца не означава, че същия е сключен с цел увреждане на последния,
както и че това е обичайна търговска практика. По повод твърденията за знание у
ответницата за процедурата по изграждане на ветропарк и съзнателното премълчаване
на този факт излага становище, че последната е контактувала единствено с
представителя на ищцовото дружество и пред него не е криела, че знае за изграждането
на ветропарк, като премълчаването на този факт от представителя не може да
обоснове нейна вина. Излага също, че в *** Каварна са били налице официални
документи по отношение инвестиционните намерения за района и ищецът е можел при
проявата на заинтересованост да се запознае с тях преди да се стигне до
преговори за сделка. Твърдението, че платената цена е висока счита за неотносимо към спора, т.к. страните по една
сделка свободно и с ясна воля договарят параметрите по нея, съобразно
принципите на пазарната икономика. Евентуалния иск за унищожаемост на договора
счита за неоснователен, поради изтекла три годишна погасителна давност от
датата на сключване му. Излага, че въпреки твърденията на ищеца за унищожемост
на сделката, поради измама, с оглед на представените доказателства към исковата
молба и изложените фактически обстоятелства, такава не е налице, нито е налице
установяване на измама по реда на НПК, поради което погасителната давност
започва да тече от момента на сключване на договора с нотариален акт на 28.06.2007г.
Изразява становище за неоснователност на исковата претенция с правно основание
чл.34, вр. с чл.55 ал.1 от ЗЗД, вследствие акцесорния й характер спрямо главния
и евентуалния иск, които счита за неоснователни.
В законоустановения срок ответницата предявява
срещу Й.Г.И. обратен иск, като излага в
исковата молба, че с оглед предявените срещу нея от страна на „***”ЕООД
обективно съединени искове по отношение на Нот.акт №**, т.* д.***/28.06.2007г.
на нотариус П. е поискала привличане на Й.И. като трето лице-помагач на нейна
страна, т.к. в качеството му на пълномощник на ищеца по атакуваната сделка и в
случай, че той като пълномощник е действал извън обема на делегираните му права
от ищеца, тогава задължението за плащане на цената възниква за него на осн.
чл.42, ал.1 от ЗЗД. Моли съда, в случай, че намери иска на *** ЕООД за
основателен и доказан изцяло или частично да разгледа обратния иск срещу Й.И. и
да осъди същия да заплати на М.П. обезщетение в размер на присъденото на ***
ЕООД, както и направените разноски.
Третото лице помагач
допуснато на страната на ответника М.П. и срещу когото е предявен обратен иск
от същата, в депозирания писмен отговор излага становище за неоснователност на
иска. Счита предявените искове от *** срещу М.П. за неоснователни. Твърди, че
не е имало договаряне между него в качеството му на представляващ и ответника
във вреда на представлявания. Излага, че е действал изцяло в рамките на
дадените му правомощия при сделката, която се иска да бъде обявена за нищожна.
Излага също, че сделката е сключена след предварителното съгласие на
представляващия дружеството М.У., след негово посещение в страната и оглед на
имота на место и икономическото развитие на района. Твърди, че представляваният
никога не е имал пряк интерес и възможност за осъществяване на инвестиционни
намерения, но дори и да е имало такива, те са възникнали след придобиването на
имота или са предприети проучвания за такива с цел препродажбата на имота на
по-висока цена. С оглед естеството на обратния иск, чието разглеждане зависи от
главния иск срещу ответника, счита същите за неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
Съдът след като взе
предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Установи се от
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа
№2676/19.12.2006г., извършена от завеждащия Консулската служба при Посолството
на РБ в ***, че “**** “ ЕООД
представлявано от управителя М. У. е упълномощил Й.Г.И. да извършва
всички и всякакви действия, които могат да бъдат квалифицирани като такива по
управление на търговското дружество. В пълномощното са изброени множество
конкретни правомощия между които и
правото да го представлява при закупуване на недвижими имоти, като
подпише предварителен договор, в който по негова преценка да уговори
съществените условия по сделката. Вписано е още, че по записаните по-горе
правомощия, упълномощеното лице има правото да прави волеизявления, да подписва
всякакви документи и получава резултатите от това.
Въз основа на така
издаденото пълномощно на 28.06.2007г. Й.Г.И. в качеството му на пълномощник на
“**** “ ЕООД е сключил с М.В.П. договор
за покупко-продажба на поземлен имот №**, том*, нот.дело №***/2007г. по описа
на Нотариус Й. П., представляващ: нива с
площ 11.581 дка., VІІ категория, в землището на с.Българево, общ.Каварна,
съставляваща поземлен имот №**** по плана за земеразделяне землището на
с.Българево, общ.Каварна, със стар идентификатор №****, съгл. нот.акт №***, том
**, рег.№***, н.д. №****/1998г. на РС Каварна, при граници и съседи: имот №*****,
нива на “****” АД, имот №****, пасище, мера на общ.Каварна, имот №****, нива на
насл. на Т.В.П., имот №***, пасище, мера на общ.Каварна, за сумата от
405 335.00 евро, платени на продавача напълно в брой и по банков път.
С молба до **** Каварна
вх.№АБ-06-2747/23.07.2008г. ищецът е
заявил, че е собственик на поземлен имот №****, като е помолил да бъде дадено
становище за изготвяне на ПУП във вр. със смяна на предназначението му. По делото няма данни за получен отговор по
молбата.
С писмо
изх.№РД-01-1931/21.05.2010г. на общ.Каварна, във връзка с искане
вх.№РД-01-1931/23.04.2010г., ищецът е уведомен, че в съседство с притежавания
от него имот със Заповед №1884/23.11.2005г. е одобрен ПУП предвиждащ
изграждането на ветрогенератори, част от които са на отстояние по-малко от
500м. от притежавания от ищеца имот. Издадено е и разрешение за строеж
№165/26.07.2006г. разрешаващо изграждането на предвидения генераторен парк.
Ищецът е уведомен още, че притежавания от него имот попада в зона “В” съгласно
ЗУЧК, влязъл в сила от 01.01.2008г., с който следва да бъде съобразено бъдещо
застрояване на имота. Посочено е още, че ще е налице конфликт с хигиенно
защитни зони единствено ако в притежаваните от ищеца терени се предвидят за
жилищни нужди, предвиждащи обитаването им, а при отреждането им за други нужди
не би следвало да има проблем с хигиенно-защитните зони. Посочените в писмото
обстоятелства се доказват и от представените от ищеца разрешение за строеж
№165/26.07.2006г. и заповед №1884/23.11.2005г. на **** Каварна.
По делото е представена
покана изпратена по пощата с обратна разписка, от пълномощниците на ищеца до
ответницата М.В.П., относно нищожността на нотариален акт за покупко-продажба №**,
по нот.дела №***от 28.06.2007г. и връщане на полученото по него, както и
обезщетяване на вредите причинени при недобросъвестното водене на преговори. Към
поканата не са приложени доказателства удостоверяващи изпращането и по
твърдения от ищеца начин, както и такива удостоверяващи датата на получаването
и от ответницата.
По искане на ищеца по
делото са разпитани свидетелите Д.К. – ***** в *** Каварна, Ю.И. *** през процесния период, М.В. – *****
изготвил документите по процесната сделката и Р.Г. – внук на продавачката.
От показанията на
свидетеля Д.К. се установи, че до 02.09.2011г. е работел в *** Каварна като *****.
Спомня си че през 2007г. по молба на ***М.В. е имал неформална среща, извън
работно време с пълномощника на ищеца и чешки граждани, които не познавал. На
срещата от него е поискано мнение относно параметрите на застрояване на
процесния парцел. По показана кадастрална скица на имота свидетелят е обяснил всички
технически параметри на застрояване, както и че е необходимо да бъде извършена
проверка в *** относно ограниченията за застрояване, свързани с изграждащия се
в близост ветрогенераторен парк. Твърди, че им е разяснил реда за изработване
на ПУП. Свидетелят заяви още, че разговорът се е водил на български език, като
пълномощникът на ищеца е превеждал на чешки език, поради което не му е известно
какво точно е преведено. Свидетелят си спомня, че по време на разговора е
разбрал, че към него момент между ищеца и ответника е имало сключен
предварителен договор за продажба на имота и е заплатено капаро. След като
ищецът станал собственик на имота, през м.септември-октомври посетил *** и
поискал да започнат процедура за промяна предназначението на земята. На
състоялата се среща в заседателната зала на *** свидетелят К. разяснил реда по
който следва да се процедира. След тази среща свидетелят твърди, че е виждал
ищеца още няколко пъти, във връзка с изпълнение на служебните си задължения,
т.к. ищецът е правил искания в *** за допускане изработването на ОУП и ПУП,
което му било отказано с оглед влезлия в сила ЗУЧК в началото на 2008г. , и
т.к. неговия имот е попаднал в двукилометровата зона Б, за която допуска е
следвало да бъде извършен от МРРБ, след което да бъде изработен ПУП. След като
на ищеца било отказано извършване на смяна предназначението на земята, той
започнал да преследва, заплашва и обвинява свидетеля, че той го е подвел да
закупи имота, като му е дал информация, че на същия може да бъде сменен
статута.
Свидетелят Ю.Г. заяви,
че познава ищеца М.У. във връзка с изпълнение на служебните си задължения като ****
на *** Каварна. Не познава ответницата М.П. и пълномощника на ищеца- Й.И.. Спомня
си за проведената среща с ищеца на която той е поискал да знае възможностите за
изграждане на ваканционно селище в процесния имот. От проведения разговор
свидетелят е разбрал, че ищеца е собственик на имота и е установил, че има
пречки за изграждане на това което възнамерява, като конкретно се е интересувал
какви са пречките. Свидетелят му разяснил, че в една 500 метрова сервитутна
зона около неговия имот има разрешени и изградени генератори, което прави
невъзможно използването на имота за жилищно строителство и обитаване. Свидетелят
твърди, че за процесния имот с други хора не е водил разговори и върху него не
е оказван натиск или заплахи, като той няма информация какво се е случвало с
имота пред това. Свидетелят заяви още, че не е съществувала пречка ищецът да
получи информация преди закупуване на имота относно бъдещите предвиждания за
района, издадените разрешения за строеж и ограничаващите мероприятия върху
терена.
От показанията на
свидетелката М.В. се установи, че като ***** е започнала работа с ищцовото
дружество около 2006г. Подготвяла е документите при извършване на сделки за
покупка на имоти от ищцовото дружество, като при всички сделки ищецът се е
представлявал от пълномощника Й.Г.. За процесната сделка си спомня, че при
подготовка на документите отново е работила с Й.Г. и не се е срещала с М. У. и М.П..
Към момента на реализиране на сделката свидетелката не е имала информация за
инвестиционните намерения на ищеца. За същите е разбрала няколко месеца
по-късно когато й се обадил Й.Г. с въпроса в случай, че в близост до имота
бъдат изградени перки може ли да се строи и я
помолил да го свърже с компетентно технически лице, което да му обясни
какво значи смяна на предназначението на даден имот и изработване на ПУП. По
този повод свидетелката помолила свидетеля Д.К. за неформална среща извън
работно време, състояла се в кафене в гр.Каварна. На тази среща освен пълномощника
присъствали и още четирима чешки граждани. Свидетелката не е присъствала при проведения
разговор и не знае конкретното му съдържание.
От показанията на
свидетелия Р.Г. се установи, че е внук на ответницата и основно той се е
занимавал с подготовка и извършване на процесната сделка. Не познава ищеца, а
пълномощникът му Й.И. е виждал два пъти – веднъж при подписване на
предварителния договор и втори път при изповядване на сделката. Свидетелят
разказа, че около 20-30 дни преди подписване на предварителния договор с него с
свързало лице на име К., който му казал, че знае за парцела на баба му който е
обявен за продажба и иска да договорят продажбата му. На тази среща К. го
информирал, че от имота се интересува ищцовото дружество, което познава имота и
му предложил конкретна продажна цена. Свидетелят провел разговори с баба си,
леля си и майка си, които се съгласили да продадат имота за предложената цена.
След полученото съгласие К. поискал от свидетеля да го свърже и със
собствениците на съседния имот към който също проявявали интерес и желаели да
закупят имотите заедно. При направената среща всички собственици решили да
продават едновеременно имотите. Свидетелят твърди, че при проведените срещи не
е ставало въпрос с каква цел се купуват имотите. Излага още, че първоначално е
сключен предварителен договор, по който баба му е била представлявана от майка
му, а ищеца от пълномощника Й.И.. По този договор ищецът заплатил капаро,
преведено по сметка на майка му. В деня на подписване на предварителния договор
бил сключен и комисионен договор, за сумата която трябва да се плати на
посредника. При подписването на договора не е ставало въпрос за строителство в
имота. Отново К. е потърсил свидетеля за датата на сделката. При подписване на
договора за покупко-продажба присъствала ответницата. След изповядване на сделката продавачите и купувача отишли
заедно в пощенска банка където било извършено плащането по банков път, след
което се върнали при нотариуса, за да удостоверят извършеното плащане.
Свидетелят заедно с пълномощника на собствениците на съседния имот отишли
заедно в клон на Пощенска банка в гр.Варна, където изтеглили пари и заплатили
договорената комисионна на Й. и К.. Комисионната била заплатена от сумите
преведени по сделката за покупко-продажба, като общо по двете извършени сделки
на процесния и съседния имоти са изплатили сумата от 115 000 евро на Й. и К..
Свидетелят заяви още, че преди сделката нито пълномощника Й.И., нито лицето с
което е водил преговори – К. или друг представител на *** е питал дали в имота
може да се строи. На свидетеля е било известно обстоятелството, че в близост до
имота има изградени ветрогенератори, т.к. същите са отразени на скицата
представена по сделката.
Оценявайки показанията
на всички разпитани по делото свидетели съдът ги намира за подробни и
последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и небудещи съмнение в
достоверността им, поради което ги кредитира изцяло.
От заключението на
вещото лице М.Х. по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда
като компетентно изготвено и обосновано се установява, че от извършената справка в
СГКК гр.Добрич по КККР на землището на с.Българево е установено, че ПИ с
идентификатор ****** с площ 11.581 дка. към настоящия момент е с трайно
предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползване – нива.
Към настоящия момент процедурата по промяна предназначението на ПИ ***** по
плана за земеразделяне на землището на
с.Българево не е завършена, т.е. не е променено предназначението.
Предвижданията на одобрения със заповед №1270/30.08.2005г. ПУП-ПЗ за ПИ *****
са за нискоетажно свободно жилищно строителство. От извършената справка в
Общинска администрация Каварна е установено, че няма издадено разрешение за
строеж за имота граничещ непосредствено с процесния.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По предявения главен иск
за нищожност на разпоредителната сделки:
С предявения иск по
чл.40, вр. с чл.26, ал.1, пр.3, ищецът
претендира прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба на недвижим
имот обективирана в нот.акт №**/28.06.2007г., поради извършено споразумяване на
представляващия дружеството и продавача в негова вреда. Съгласно посочената
разпоредба “ако представителят и лицето, с което той договаря се споразумеят
във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие.” Споразумение
във вреда на представлявания е налице, ако има съгласие между представителя и
това трето лице, с което се сключва сделката чрез представителство. Споразумението изисква страните – и то и
двете, да са имали намерение да увредят представлявания. При наличието на
условията на чл.40 от ЗЗД, съглашението е недействително по отношение на
представлявания, като правните последици са като тези при нищожност по чл.26,
ал.1 ЗЗД – накърняване на добрите нрави, поради действие против интересите на
представлявания.
В настоящото
производство ищецът твърди, че е налице фактическия състав на
посочената разпоредба, т.к. представителят на *** ЕООД Й.И. и продавачът на
имота М.П. са постигнали споразумение да осъществят продажбата на имота
въпреки, че и двамата са знаели, че в непосредствена близост до имота, ще бъдат
изграждани ветрогенератори, че успешно е проведена процедура по одобряване на
подробния устройствен план за тяхното изграждане, и че последното ще попречи за
реализиране на инвестиционните му намерения за имота. Анализирайки събраните по
делото доказателства съдът намира, че твърденията на ищеца са останали изцяло
недоказани, въпреки указана му доказателствена тежест за тяхното настъпване. По
делото не бе установено преди сключване на сделката ответницата да се е срещала
с представителя на ищеца и да са договаряли някакви условия по сделката.
Напротив установи се, че преговорите по сключване й са осъществени между трето
на спора лице Р.Г. и посредник на име К..
При договаряне параметрите на сделката не се установи дори и между тях
да е воден разговор относно бъдещите намерения на купувача за процесния имот
или за възможните ограничения свързани с изграждащия се ветрогенераторен парк. Не
се установи също така ответницата да е знаела и съзнателно да е скрила
информоцията, че в близост до имота й се изгражда такъв парк, както и какви ще
са ограниченията за ползването на нейния
имот. Ищецът изцяло носи тежестта на доказване на твърдяните от него факти и
обстоятелства, на които основава възражението си за недействителност на
договора, а такива доказателства по делото липсват. По делото липсват
доказателства за несъответствие между волята на представителя и
представлявания, както и данни за наличие на споразумение с третото лице - прехвърлител
да действуват във вреда на представлявания. Дали един договор, сключен от
представител е във вреда на представлявания се преценява при отчитане на всички
релевантни обстоятелства свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи, като сговарянето във вреда на представлявания
трябва да бъде доказано. По делото липсват каквито и да било данни, че продавачката
е съзнавала и е била съгласна с твърдените увреждащи действия, а
недействителността по чл. 40 от ЗЗД предпоставя споразумение между представителя и третото лице. Субективният
елемент - наличието на намерение за увреждане у представителя и третото лице е
задължителен елемент от фактическия състав на чл. 40 от ЗЗД. От съдържанието
на договора за продажба не може да се направи такъв извод. Всичко изложено води
до извода, че предявения от ищеца иск с правно основание чл.40 ЗЗД е неоснователен и недоказан поради което подлежи на отхвърляне.
По предявения евентуален
иск за унищожаемост на разпоредителната сделка:
С оглед отхвърляне на
главния иск за нищожност на прехвърлителната сделка съдът дължи произнасяне по предявения евентуален
иск за нейното унищожаване, с правно основание чл.29, ал.2, вр. с чл.27, пр.4 ЗЗД.
Възражението на
ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на иска за унищожаемост
на сделката съдът намира за неоснователно. Началният момент на
погасителната давност относно иска за унищожение на сделка е различен и зависи
от претендираното основание за унищожаемост. В процесния случай претендираното
основание е измама по смисъла на чл.29, ал.2 ЗЗД, поради което и погасителната
давност започва да тече от деня на нейното откриване, а не от дата на сключване
на договора. Въпреки, че ищецът не е посочил конкретния момент на откриване на
измамата, то от изложените в исковата молба обстоятелства се установява, че
същият е установил нейното наличие след като е започнал да прави постъпки в ***
Каварна за промяна предназначението на имота и то с най-ранна дата 23.07.2008г.
– подаването на молба №АБ-06-2747/23.07.2008г. до *** Каварна.
Предявеният конститутивен иск за унищожаване на разпоредителната сделка от
28.06.2007г., поради сключването й с измама съдът намира за неоснователен и
недоказан по следните съображения. Измамата е основание за унищожаване на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение. За да е налице измама по смисъла на закона, е
необходимо измамливите действия да предхождат сключването на договора и да са
довели едната от двете страни до погрешна представа относно естеството на
сключената сделка, която тя не би сключила, ако не беше въведена в заблуждение.
Потестативното право да се унищожи опорочената от измама сделка възниква от
следния фактически състав: 1/ наличие на сключен договор; 2/ подвеждане
(изпадане в заблуждение) на ищеца от страна по договор; 3/ умишлено
предизвикване на заблуждението от другата страна (ответника); 4/ сключване на
договора поради заблуждението. Изброените елементи трябва да съществуват в
кумулативно единство. Липсата на един от тях означава, че не е налице измама и
липсва потестативно право, годно да бъде потвърдено от правораздавателния
орган. Преценявайки в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, съдът намира, че ищецът не успя да установи с годни доказателствени
средства – при нужда от пълно и пряко доказване, наличието на соченото
основание за унищожаване на сключената между него (чрез представител) и
ответника М.П. разпоредителна сделка в смисъла на твърдяната измама. Както вече
бе посочено не се установи ответницата да е била информирана по някакъв начин
за инвестиционните намерения на продавача, както и че имота се купува за да
бъде използван за други цели, а не според предназначението му. От свидетелските
показания на Р.Г. се установи, че имотът е бил обявен за продажба като
земеделски, никога не са правени постъпки за промяна на предназначението му и
той не е бил предлаган като имот с възможност за промяна на статута му. Не се
установи и горното да е било поставяно като изискване при водене на преговорите
за продажбата на имота, както и такива да са водени с ответницата. Напротив по
делото се установи, че ответницата не се е срещала нито с ищеца, нито с неговия
пълномощник до деня на сделката. От друга страна не се установи самата
ответница да е знаела за съществуването на някакви ограничения върху собствения
й имот и умишлено да ги е премълчавала с цел въвеждане в заблуждение купувача. Нещо
повече дори самият ищец не твърди такива факти. Обосновавайки исковата си
претенция ищецът твърди, че не ответницата, а неговият пълномощник е поддържал
с активни действия неверни представи у него относно възможността за промяна
предназначението на имота и осъществяване на инвестиционните намерения на
дружеството. Всичко изложено води до извода,
че не са налице изброените по-горе елементи на фактическия състав на чл.29 ЗЗД,
за да бъде прогласена унищожаемостта на сделката. Искът като недоказан подлежи
на отхвърляне.
По исковете с правно основание
чл.34, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 86, вр. с чл.84, ал.2 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗЗД “когато договорът бъде признат за
нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна
всичко което е получила от нея”. В случая не е налице законовата предпоставка
за уважаване на исковете, а именно признаване на договора за нищожен или
унищожаем, поради което и не подлежи на връщане даденото по него. С оглед така
установената неоснователност на главния и евентуалния иск и тяхното отхвърляне,
подлежат на отхвърляне, като неоснователни и акцесорните искове с правно
основание чл.34, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 86, вр. с чл.84, ал.2 ЗЗД.
Поради отхвърляне на исковете
с правно осн. чл.34, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД и чл. 86, вр. с чл.84, ал.2 ЗЗД, съдът
не следва да се произнася по предявения в условията на евентуалност от М.В.П.
срещу Й.Г.И. иск с правно осн. чл.42, ал.1 вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД – за
осъждане на последния да заплати обезщетение в размер на присъденото на ***
ЕООД .
В съответствие със заявеното в срок искане, на осн. чл.78, ал.1 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски,
възлизащи общо на сумата 58.50 лв. Поисканото адвокатско възнаграждение в
размер на минимума по Наредба №1 не подлежи на присъждане, поради липса на
доказателства за неговото договаряне и съответно плащане.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от “****” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г.С.Р.” **, ет.*, представлявано
от Управителя М. У., срещу М.В.П., ЕГН **********,***, искове с правно
основание чл.40, вр. с чл.26, ал.1, пр.3, и евентуален с правно основание 29,
ал.2, вр. с чл.27, пр.4 ЗЗД - за прогласяване нищожността, респективно
унищожаемостта на договор за покупко-продажба обективиран в
нотариален акт №**,
том **, рег.№****, дело №***/2007г. по описа на Нотариус Й. П., вписан под №***
в регистъра на Нотариалната камара; искове с правно осн. чл.34, вр. с чл.55,
ал.1 ЗЗД, и чл.86, вр. с чл.84, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “****” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”Г.С.Р.” №**, ет.*, представлявано от Управителя М. У., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на М.В.П., ЕГН **********,*** сумата от 58.50 лв. (петдесет
и осем лева и петдесет стотинки),
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..