№ 342
гр. Плевен, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430104144 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЛЕВЕН“ ЕИК***, против Г. С. М. и С. М. К., с която са предявени искове с
правно основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците, да заплатят сумата от общо 2030,16лв., от която сумата от общо
1714,56лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода
01.09.2019-31.05.2023г. и сумата от общо 315,60лв.- лихва за забава, за
периода 04.11.2019-04.07.2023г., до размера на притежаваните от тях дялове в
съсобствеността- 1/3 ид.ч. както следва: за отв. Г. С. М.- сумата от 857,28лв.-
главница и сумата от 157,80лв.- лихва за забава, ведно с 1/3 ид.ч. от законната
лихва, считано от датата на ИМ- 21.07.2023г.; за отв. С. М. К.- сумата от
857,28лв.- главница и сумата от 157,80лв.- лихва за забава, ведно с 1/3 ид.ч. от
законната лихва, считано от датата на ИМ- 21.07.2023г. Твърди се, че
ответниците, като собственици/ползватели на топлоснабден имот, на адрес
***, ***, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ,. Твърди се, че ответниците са ползвали предоставената им
ТЕ, като не са погасили задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150
от ЗЕ, продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия,
които имат силата на договор, без да е необходими изрично писмено
1
приемане. Твърди се, че Общите условия са публикувани във в-к „Нощен
труд”, от дата 13/14.12.2007г и във в-к „Посоки“, бр. 239/13.12.2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да
заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответниците. Твърди се, че задължението на
ответниците, за процесния период, за главница, по пера е следното: сума за
отопление с ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на
395,73лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 720,34лв; сума
за БГВ, в размер на 1386,81лв.; услуга дялово разпределение в размер на
90,16лв; корекции -21,19лв. Твърди се, че в имота има 2 бр. водомери, 0 броя
уреди и щранг- лира в банята. Твърди се, че до завеждане на ИМ, от страна на
ответника няма плащания за потребената ТЕ. Изрично се заявява, че
посочените суми – за главница по пера, касаят цялото задължение за
процесния период 01.09.2019-31.05.2023г, но се претендират суми – разделно
от всеки от ответниците- до размера на 1/3 част /общо 2/3 ид.ч. от
задължението/. Твърди се, че сумите, претендирани от отв. Г. М.- в размер на
1/3 ид.ч., се претендират от същия в качеството му на собственик на
процесния топлоснабден имот. Твърди се, че сумите, претендирани от отв. С.
К.- в размер на 1/3 ид.ч., се претендират от същата, в качеството й на
наследник на своята майка М. С. Б., поч. 12.03.2022г, за периода 01.09.2019-
12.03.2022г, и в качеството на собственик, за останалата част от периода-
13.03.2022-31.05.2023г. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът Г. С. М., ред. ув., не
депозира отговор на ИМ.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С. М. К., чрез
назначеният от съда особен представител адв. Г. Й., депозира отговор, в който
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се
факта на доставяне на реално отчитане на потребената ТЕ за имота, за
процесия период, като се твърди, че стойностите са завишени, респ., че
посочената от ищеца ТЕ не е използвана от ответника. Посочва се, че не се
установява начина на отчитане на потребената ТЕ, в т.ч. и налице ли са
2
реално монтирани топломери. Твърди се, че не е налице правилно отчитане на
потребената ТЕ. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Посочва
се също, че не може да се установи дали отв. С. К. е приела наследството от
своята майка и наследодател. Твърди се, че ответницата не е абонат на ТЕЦ
Плевен и няма облигационни отношения с ищеца.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че отв. С. М. К. е единствен
наследник на своята майка М.С.Б.., поч. 12.03.2022г, акт за смърт
№0947/12.04.2022г.
Съдът намира за установено по делото също, съобразно представените с
ИМ писмени доказателства-л. 47-52, факта, че процесният имот е придобит в
съсобственост – при равни права от страна на отв. Г. М., насл. М. Б. и П.М.
/същият не участва по делото/- или по 1/3 ид.ч. Безспорно е по делото също и
факта, че отв. С. М. К., е единствен наследник на своята майка М. Б.. Съдът
приема за установено, че отв. С. М. К. е приела наследството на своята майка,
респ. няма представени доказателства от особеният й представител, че е
налице вписан отказ от наследство / не се п установява вписване на отказ от
наследство и от служебно направена от съда справка в деловодната програма
на съда/.
По делото се установява също и факта на сключване на договор
№0640868/17.11.2001г, между НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ ООД и Етажна
собственост на адрес ***, за индивидуално отчитане на разходите на ТЕ.
Установява се също и факта на сключване на споразумителен протокол
№3/868 от 17.11.2001г, между ТЕЦ Плевен и НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ ООД за
извършване на разпределение на ТЕ между абонатите в аб. станция №868 на
адрес ***.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и в-к „Труд“.
Безспорно е по делото също, че за процесния имот, находящ се на адрес
гр.Плевен, ул. Самуил, №35, ап.5, е открита партида с ***. По делото, от
страна на ищеца, е представена справка, за периода 01.09.2019-31.05.2023г, от
която се установява, че за претендираната сума- главница- по пера, е: сума за
отопление с ИРУ, в размер на 0,00лв; сума за отопление без ИРУ, в размер на
3
395,73лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер 720,34лв; сума
за БГВ, в размер на 1386,81лв.; услуга дялово разпределение в размер на
90,16лв; корекции -21,19лв.; посочено е, че в имота има 2 бр. водомери, 0 броя
уреди и щранг- лира в банята. По делото, от страна на ищца са представени и
приети 31 бр. фактури, за процесния период.
По делото е изслушана и е приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: за процесния период 01.09.2019-31.05.2023г, е
начислена сума, съставляваща стойността на потребена и незаплатена ТЕ, за
имот с аб. №18966, в размер на общо 2571,84лв, от която: сума за отопление
без ИРУ, в размер на 395,73лв; сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в
размер 720,34лв; сума за БГВ, в размер на 1386,81лв.; услуга дялово
разпределение в размер на 90,16лв; корекции -21,19лв.; посочено е, че в имота
има 2 бр. водомери, 0 броя уреди и щранг- лира в банята. ВЛ е посочило, че
1/3 от общият размер на главницата възлиза на 857,28лв., а лихвата за забава,
за периода, за която се претендира 04.11.2019-04.07.2023г, е в размер на
157,80лв. ВЛ е установило, че отразеният отопляем обем на имота е 195,77
куб.м. Установено е, че няма извършени плащания по партидата
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: имотът на ответника се намира в топлофицирана сграда,
присъединена към топлопреносната мрежа, чрез абонатна станция; отопляем
обем на сградата- 5003,66 куб.м.; отопляем обем на имота на ответника-
195,77 куб.м. ВЛ е установило, че в имота не се ползва ТЕ от отоплителни
тела, налице е щранг- лира в банята; ползвана е топла вода, общо 103 куб.м..
ВЛ е установило, че до имота на ответника е доставяна ТЕ за процесния
период, тъй като аб. станция е работила. ВЛ е установило, че разпределението
на ТЕ за процесния имот, е извършено в съответствие с действащата
нормативна уредба- Методика за разпределението на ТЕ в сгради ЕС. ВЛ е
установило, че начислените суми са отразени коректно в индивидуалния
мейлинг за всеки месец от процесния период, и са в съответствие с Наредба
№Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топроснабдяването. ВЛ е посочило, че разлики в
изчислението на ФДР не са констатирани. Отделните компоненти на
месечната сметка на ответника /дадени от ВЛ в табличен вид/ са три: ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление, без ИРУ- от щранг лира в
банята и топлинна енергия за БГВ. ВЛ е посочил също, че отчитането на
общата ТЕ в абонатната станция се извършва посредством търговски уред-
4
топломер, който е преминал през изискващите се проверки. ВЛ е посочило
също, че монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на
производителя. В с.з., при изслушване на ВЛ същото посочва, че
компонентите на индивидуалната сметка- посочени по– горе, са пресметнати
от ВЛ отделно и е установено, че напълно съвпадат с дяловете, пресметнати
от фирмата за дялово разпределение.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. По делото, както бе посочено
по- горе, е установено, че отв. Г. С. М. и С. М. К., имат качеството на
собственици – към датата на ИМ, на 1/3 ид.ч. от процесния топлоснабден
имот. За отв. К. се установи, че за част от периода- 01.09.2019- до датата на
откриване на наследството - 12.03.2022г., същата отговаря за задължението в
качеството си на наследник на починалия наследодател, и за остатъка от
периода- като собственик- по наследство- на съответната наследена част от
имота. Съобразно ТР №2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на
топлинна енергия в сгради- етажна собственост, е колективна услуга, която
ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо
подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна
енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно
цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия
за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на
5
Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във
връзка с §1 от ДР на ЗЗПотр. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя
на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез
която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Съобразно нормата на чл. 139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване
на услугата дялово разпределение, а на основание чл. 139в от ЗЕ, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на
чл. 139б. В случая, както бе посочено по- горе, като установено от фактическа
страна, е налице възлагане на дейността, по смисъла на чл. 139, ал.2 от ЗЕ, по
силата на сключен договор между етажна собственост на на адрес *** и
НЕЛБО ИНЖИНЕРИНГ ООД, вписан в публичния регистър. Съдът приема
също, съобразно събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства и
заключението по изслушаната СТЕ, че до имота на ответниците е налице
реално доставяне на ТЕ, за процесния период. По делото няма събрани
доказателства за плащане на дължимата суми. Съобразно чл.31, ал.1 от
Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си
дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените
осъдителни искове са изцяло основателни, поради което, по същество следва
да бъде разгледано направеното от особеният представител на отв. С. К.,
възражение за изтекла погасителна давност. В случая се касае до периодични
плащания, поради което на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД, е приложима
кратката тригодишна давност. Съобразно нормата на чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от изискуемостта на вземането. В случая,
изискуемостта на задължението за м. 09.2019г., е възникнала през м.
6
11.2019г., на основание цитираният по- горе чл.31, ал.1 от Общите условия,
съобразно който, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си
дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая, с оглед датата на депозиране на ИМ- 21.07.2023г, към която
давността следва да се счита за прекъсната, съдът приема, за периода м.
септември. 2019г. -м. май. 2020г, вкл., претенцията се явява погасена по
давност. Съобразно таблицата, изготвена от ВЛ по ССЕ и препис-
извлечението от сметка, съдът установява, че за посоченият период,
погасената част от главницата, е в размер на 587,45лв- общо, съответно за
1/3 част от задължението- сумата от 195,82лв.; съдът констатира, че за м.
май. 2020г, няма начисления, като е начислена сума за м. април. 2020г., с
падеж 04.07.2020г. Съдът служебно изчисли и погасената част от
претенцията за заплащане на лихва за забава- в размер на 61,73лв./1/3 част/ ,
за периода 04.11.2019-04.07.2020г. Следва претенцията против отв. С. М. К.,
за заплащане на потребена ТЕ, за имот на адрес ***, ***, до размера на
притежаваната от ответника 1/3 ид.ч., следва да бъде уважена до размера на
сумата от 661,46лв- главница, за периода 01.08.2020-31.05.2023г, ведно с 1/3
част от законната лихва, считано от датата на ИМ, и за сумата от 96,06лв., за
периода 02.10.2020г.- 04.07.2023г., като за разликата да пълният претендиран
размер от 857,28лв.- главница, за периода 01.09.2019-31.05.2023г и сумата от
157,80лв- лихва за забава, за периода 04.11.2019-04.07.2023г, исковете следва
да бъдат отхвърлени като погасени по давност. По отношение на
претенциите спрямо ответника Г. М., съдът намира, че същите следва да
бъдат уважени в пълен размер, като основателни и доказани, доколкото
давността не се прилага служебно- чл. 120 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото, следва ответниците да понесат и сторените
от ищеца разноски, по представеният списък по чл. 80 от ГПК, като същите
се дължат при разделност от ответниците. Съдът намира, че разноските за ВЛ
и за особен представител- общо 650лв., половината от внесената д.т. /50лв/ и
половината от юрк. възнаграждение /50лв/-или общо сумата от 750лв , следва
да се понесе от отв. С. К., съразмерно на уважената от част от исковете
против нея- в размер на 488,72лв. Следва отв. Г. М. да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 105лв.- разноски по делото.
Водим от горното, Съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, Г. С. М., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона,
№128, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от 857,28лв.-
главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.09.2019г-
31.05.2023г, за притежаваната от него 1/3 ид. ч. топлоснабден имот, на адрес
***, с ***, ведно с 1/3 ид.ч. от законната лихва, считано от датата на ИМ-
21.07.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, Г. С. М., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона, №128, представлявано от законния си
представител Й.В., сумата от 157,80лв.- лихва за забава, върху главницата от
857,28лв., за периода 04.11.2019-04.07.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, С. М. К., ЕГН**********, с постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона,
№128, представлявано от законния си представител Й.В., сумата от 661,46лв-
главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.08.2020-
31.05.2023г, за притежаваната от нея 1/3 ид. ч. топлоснабден имот, на адрес
***, с ***, ведно с 1/3 ид.ч. от законната лихва, считано от датата на ИМ-
21.07.2023г. до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до
пълният предявен размер от 857,28лв., за периода 01.09.2019-31.05.2023г,
ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, С. М. К.,
ЕГН**********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от
законния си представител Й.В., сумата от 96,06лв.- лихва за забава върху
главницата от 661,46лв, за периода 02.10.2020г.- 04.07.2023г, като ЗА
8
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 157,80лв., за периода
04.11.2019-04.07.2023г, ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Г. С. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано
от Й.В., със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна
индустриална зона”, №128, сумата от 105лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, С. М. К.,
ЕГН**********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано от
законния си представител Й.В., сумата от 488,72лв.- разноски по делото.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9