Р Е Ш Е Н И Е
№
15.07.2016г. гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни и две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№2004/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.79, ал.1,
вр.чл.240, ал.1, вр. чл.86, ал.1, вр.чл.92, ал.1, вр.140,ал.1, вр .чл.141 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от
КРЕДИТНО СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ ”ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ- БЯЛА”, гр. Бяла, ЕИК
*********, представлявана от ***, чрез адв. С.И., против Т.Л.М., А.М.А. и С.Я.Н., с което се твърди, че въз основа на молба от
05.01.2015г, първият ответник е поискала да бъде приета за член на
Кооперацията, като е поискала, да й бъде отпуснат заем, в размер на 6000лв., обезпечен с поръчителство на
двама поръчители. След взето решение на ОС на Кооперацията, е сключен договор
за заем №1503/07.01.2015г, между ищеца-
като заемодател и първият ответник- Т.М.- като заемател, в размер на 6000лв., и
срок за погасяване на заема-
07.01.2016г.; към договора е подписан погасителен план. Твърди се, че сумата е
предоставена на заемателя, с РКО № 204/07.01.2016г. Твърди се, че за
обезпечение на заема, на дата 07.01.2015г., е сключен договор за поръчителство
с отв. А. А. и Ст. Н.. Твърди се, че съобразно уговореното в договора за заем, при неплащане на която и да е от
погасителните вноски или лихва, вземането става предсрочно изискуемо, като
за неплатените в срок вноски, заемателят
дължи неустойка, в размер на основният лихвен процент на БНБ+32 пункта,
изчислена за всеки ден от забавата, до
окончателното изплащане. Твърди се, че
отв. М., от сключването на договора, до дата 22.03.2016г., не е
изпълнявала задълженията си по договора, и не е заплащане дължимите вноски; до
тази дата, има извършвани частични плащания. Моли съдът, да постанови решение,
с което осъди ответниците, да заплатят солидарно, сумата от общо 7479,08лв., от
които сумата от 6000лв.- главница, сумата от 435,77лв.- лихва за забава, за
периода 04.08.2015-22.03.2016г., и сумата от 1043,31лв-неустойка, за периода
20.08.2015-22.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на ИМ. Претендират се разноски.
Ответниците Т.Л.М., А.М.А. И С.Я.Н.,
р. ув., в срока за отговор, не депозират становище.
Съдът,
като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, факта на сключване на
договор за заем № 1503/07.01.2015г., между ищеца- като заемодател и отв. Т.М.-
като заемател, въз основа на който, в полза на заемателя, е предоставен паричен
заем, в размер на 6000лв.; уговорен е краен срок за погасяване- 07.01.2016г,
съобразно погасителен план, неразделна част от договора; с падеж- 20-то число
на месеца. Видно от съдържанието на договора се установява, че страните са
уговорили заемателят да заплаща договорна лихва, в размер на 20,01% годишна
лихва. Страните са уговорили също, че при неизпълнение на която и да е от вноските по погасителният
план, цялото вземане става предсрочно изискуемо, като за неиздължените вноски,
заемателят дължи неустойка, в размер на
ОЛП+32 пункта, изчислена за всеки ден от забавата, до изплащането на
сумата. Страните са уговорили също, че за настъпването на предсрочната
изискуемост, кредиторът ще уведоми писмено длъжника- чл.19 от Договора. Видно
от представеният погасителен план, се установява, че страните са уговорили 13 месечни погасителни
вноски, в размер на 562,68лв., включващи главница и лихва, с изключение на
първата вноска-в размер на 46,06лв/само договорна лихва/. и последната- в
размер на 470,61лв. Представен е РКО № 204/07.01.2015г, от който се установява,
че сумата от 6000лв., е преведена по
сметка на заемателя Т.М..
По
делото се установява също, че въз основа на договор за поръчителство, от дата
07.01.2015г, отв. С.Н. и А.А., са обезпечили изпълнението на договора за заем, сключен със заемателя Т.М., при
условията на договора за заем.
По
делото са представени също, доказателства за
частично плащане на сумите- в размер на 47лв.- на дата 07.01.2015г., в
размер на 497лв- на дата 05.08.2015г и в размер на 800лв.- на дата 10.09.2015г.
Във всички вносни бележки, изрично е
упоменато, че сумите се внасят по
Договор за заем № 1503. Всички плащания са извършвани по време
на действие на договора и преди датата
на ИМ.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното
По иска
с правно основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Както бе посочено по- горе, в чл. 18 от Договора, страните
са уговорили заплащане на неустойка, при неизпълнение, в размер на ОЛП на БНБ+
32 пункта, начислена върху неплатените вноски, за всеки ден от забавата. С ИМ,
ищецът претендира заплащането на сумата
от 1043,31лв-неустойка,
за периода 20.08.2015-22.03.2016г., като заедно с това се твърди, че платените
от ответниците суми, са погасили само лихви- в размер на 224,06лв.
и неустойка- в размер на 272,94лв- за просрочени 166 дни, като няма погасяване на главницата
по договора.
Съобразно нормата на чл.92, ал.1
от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение на вредите на кредитора от
неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Съобразно цитираната норма, неустойката има както обезщетителна и
обезпечителна функция, така и санкционираща, тъй като кредиторът има правото да
претендира неустойка, дори и когато няма настъпили вреди, респ. същите не са в такъв размер.
С оглед на уговореният размер на
неустойката обаче, съдът намира, че същата е нищожна, на основание чл. 26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави. При уговаряне
съдържанието на договора, страните имат своята договорна автономия, съобразно
нормата на чл.9 от ЗЗД, като единственото ограничение, е в рамките на закона и
добрите нрави. Добрите нрави са неписани правила, но съществуват като общи
принципи, или произтичат от тях, на които законът е придал правно значение, и
при иск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно за тях- ТР№1/2010г, на
ВСК, т.3. В случая, съобразно постановеното в цитираното Тълкувателно решение,
фактът, че няма уставен краен срок на неустойката, не я прави нищожна, поради
накърняване на добрите нрави. В случая, също съобразно поставеното в
ТР№1/2010г, съдът прави своята преценка за нищожност на клаузата за неустойка,
съобразно на уговореното от страните, към момента на сключването на
договора- 01.07.2015г., с оглед на
характера на неустойката- като мораторна, както и съотношението между размера
на уговорената неустойка- ОЛП+32 пункта върху заетата сума/неизплатените вноски
по погасителен план/, за всеки ден от забавата, и очакваните от неизпълнението
вреди. Ако бъде направена съпоставка между размера на неустойката, съобразно на
посоченият от ищеца период- 20.08.2015-22.03.2016г., в размер на 1043,31лв., и размера на лихвата за забава
върху главницата от 6000лв/така, както се твърди/, за същия период- сумата от
360,72лв., съдът намира, че е налице
свхърпрекомерност на размера на уговорената
неустойка.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че уговорената неустойка излиза извън пределите на нейните законови функции, посочени по- горе,
и води до нарушение на принципа на справедливостта, както и до създаване
условия за неоснователно обогатяване на кредитора- заемодател, което обуславя
нейната нищожност. Съдът намира, че при евентуално заплащане на претендираната
неустойка, за посоченият период, ще е налице неравноправност на насрещните
задължения по договора.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск за заплащане на сумата от 1043,31лв.-неустойка,
за периода 20.08.2015-22.03.2016г. /до датата на ИМ/, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По иска с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
С оглед
на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че между ищеца и първият
ответник, съществува валидно заемно правоотношение, въз основа на което отв. Т.М.
е получила сумата от 6000лв. -заемна сума, която е следвало да върне по
изготвен погасителен план, неразделна част от Договора. Съдът намира за
безспорно установен и факта на съществуване на валидни договори за
поръчителство, с втория и с третия ответник, въз основа на които, същите са
поръчителствали дълга на заемателя М., по условията на договора за заем. В
случая, с оглед на нормата на чл.147, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че отговорността
на двамата поръчители следва да бъде ангажирана, тъй като не е изтекъл
законоустановеният шестмесечен срок от падежа. В настоящата хипотеза,
кредиторът не обосновава своята претенция на предсрочна изискуемост на
задължението по договора, като в ИМ няма твърдения в тази насока. В случая е
налице настъпил падеж на договора- краен срок за погасяване- дата 07.01.2016г. и
към датата на ИМ- 23.03.2016г, този срок не е изтекъл.
По делото безспорно се установява, факта на плащане на суми по договора за заем, общо в размер на
1344лв., като след дата 10.09.2015г. няма плащане по договора. Тъй като по делото няма искане за назначаване на ССЕ,
съдът служебно извърши съответни изчисления, по правилото на чл. 76, ал.1 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че в Договора за заем няма уговаряне на лихва за
забава, поради което съдът намира, че същата се дължи, след падежа на задължението- от дата 07.01.2016г- до датата
на ИМ.
По делото няма искане за присъждане на договорна лихва,
съобразно уговореното от страните, като искът по чл.240, ал.1 вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, е със заявен петитум- сумата от 6000лв. – главница. Съдът констатира,
видно от представеният погасителен план, че размерът на договорната лихва,
за периода на договора -07.01.2015-07.01.2016г,
е в размер на 706,15лв., но същата не е заявена от ищеца.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва от размера
на дължимата главница да бъде приспадната сумата от 1344лв- платена преди
завеждането на делото, като дължимият остатък е 4656лв., и то този размер искът
следва да бъде уважен. Съдът намира, че
кредиторът необосновано е приел, че платената от длъжника сума /в ИМ е
посочена като платена само сумата от 544лв/, е покрила задължение за неустойка- установена от съда като нищожна, в
размер на 272,94лв., и лихва за забава, в размер на 224,06лв- за неустановен и
непосочен период, без такава да е уговорена.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С
определение № 1903/17.05.2016г., с което съдът е изготвил и обявил на страните
своя проект за доклад, е приел, че е
сезиран с иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на лихва за
забава, в размер на 435,77лв., за периода 04.08.2015-22.03.2016г./до датата на ИМ/, за
което е събрал и дължимата държавна такса. Против дадената от съда правна
квалификация на иска няма постъпило възражение от ищеца.
Како бе
посочено по-горе, лихва за забава се дължи от изпадането в забава на длъжника
/чл.86, ал.1 от ЗЗД/,- в случая това е изтичане срока на договора-07.01.2016г.,
в размер на законната лихва, до датата на предявяване на иска-22.03.2016г. В
случая не е налице предсрочна изискуемост, и длъжникът е изпаднал в забава с
изтичане на срока на договора .
По
делото не се установява и няма твърдения за причините, поради които кредиторът
е начислил лихва за забава, с начална дата 04.08.2015г., при падеж 20- то число
на месеца и при наличие на плащане на 05.08.2015г. на сумата от 497лв. Следва
да се отбележи също,че по правилата на чл.86, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, е
недопустимо кумулирането на неустойка за забава, с обезщетението по чл.86, ал.1
от ЗЗД, в размер на законната лихва, за същото неизпълнение. Обезщетението по
чл.86, ал.1 от ЗЗД, се дължи при наличие на
клауза за неустойка, само ако
претенцията за неустойка не е предявена и длъжникът не я е заплатил,
като в този случай следва да се приеме, че кредиторът е упражнил своето право
на избор. /решение № 68/09.07.2012г по т.д.№ 450/2011г. на ВКС, І т.о.,
постановено по чл.290 от ГПК/.
С оглед на изложеното, следва да бъде присъдена сумата от 98,49лв.
служебно изчислена от съда, съставляваща лихва за забава, върху главницата
от 4656лв., за периода от падежа-
07.01.2016-до датата на ИМ-22.03.2016г, като за разликата до пълният предявен
размер, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Сумите-главница и лихва, следва да бъдат присъдени в полза
на кредитора, солидарно от тримата
ответника, с оглед на
установената им солидарна отговорност, произтичаща от нормите на ЗЗД- чл.141.
По делото,
от страна на процесуалният представител на ответниците, се прави възражение п
чл.78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, което
съдът намира за основателно. Видно от представеното по делото пълномощно и
списък по чл.80 от ГПК, уговореното и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, е в размер на 800лв. Съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 5000лв. до
10 000лв., възнаграждението е 580лв.+5% за горницата над 5000лв- или в
случая това е сумата от 703.95 лв. С
оглед на факта , че делото не се отличава със сериозна фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че
същото следва да бъде редуцирано до този размер. Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени
направените по делото разноски, в размер на 663,64лв., съразмерно на уважената
част от исковете
Следва, в полза на ответниците да
бъде присъдена сумата от 182,15лв., разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1, ЗЗД,
Т.Л.М., ЕГН **********,***, А.М.А., ЕГН **********,***,
И С.Я.Н., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА КРЕДИТНО
СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ ”ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ- БЯЛА”, гр. Бяла, ЕИК *********,
представлявана от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***”, № 3, сумата от 4656лв.-главница съставляваща
неизплатено задължение по Договор за заем №1503/07.01.2015г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ-23.03.2016г., до
окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от
6000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1, ЗЗД, Т.Л.М., ЕГН **********,***, А.М.А., ЕГН **********,***,
И С.Я.Н., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО
ДА ЗАПЛАТЯТ НА КРЕДИТНО СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ ”ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ- БЯЛА”,
гр. Бяла, ЕИК *********, представлявана от ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***” , № 3, сумата от 98,49лв., съставляваща лихва за забава,
върху главницата от 4656лв., за периода
07.01.2016-22.03.2016г, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер на
иска от 435,77лв., за периода 04.08.2015-22.03.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от КРЕДИТНО СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ ”ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ- БЯЛА”, гр.
Бяла, ЕИК *********, представлявана от ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***” , № 3, против Т.Л.М., ЕГН **********,***, А.М.А., ЕГН **********,***, И
С.Я.Н., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане солидарно на сумата от
1043,31лв- НЕУСТОЙКА, за периода
20.08.2015-22.03.2016г, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Л.М.,
ЕГН **********,***, А.М.А., ЕГН **********,***, И С.Я.Н., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА КРЕДИТНО
СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ ”ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ- БЯЛА”, гр. Бяла, ЕИК *********,
представлявана от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***” , № 3, сумата
от 663,64лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, КРЕДИТНО
СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ ”ПОПУЛЯРНА КООПЕРАЦИЯ- БЯЛА”, гр. Бяла, ЕИК *********,
представлявана от ***, със седалище и адрес на управление гр. ***” , № 3, ДА
ЗАПЛАТИ НА Т.Л.М., ЕГН **********,***, А.М.А., ЕГН **********,***, И С.Я.Н.,
ЕГН **********,***, общо сумата от 182,15лв-
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: