№ 14721
гр. София, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110161062 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от Н. И. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх, офис
партер, чрез пълномощника адв. К. Б., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 1171,66 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия
по аб. №ххх за обект на адрес гр. ххх, за периода от 01.01.2011г. до
30.06.2011г. Ищецът твърди, че липсва облигационна връзка между него и
ответното дружество за доставка на топлинна енергия, както и оспорва да е
собственик или ползвател на имота, за който са начислени сумите за
топлинна енергия по посочения абонатен номер. Оспорва ответникът да е
доставял топлинна енергия на адреса, отговаряща на българския държавен
стандарт за топлопреносната мрежа към исковия период. При условията на
евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. С оглед
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено, че не дължи на ответника посочената сума, както и да бъде
осъден ответникът да му заплати направените по делото разноски.
1
Ответникът „ТС” ЕАД поддържа, че предявените искове са процесуално
недопустими поради липса на правен интерес.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно
между страните, че ответното дружество претендира суми за доставена
топлинна енергия, начислени по партида с аб. №ххх, за периода от
01.01.2011г. до 30.06.2011г. в размер на общо 1171,66 лева. По делото е
представена молба-декларация, подадена от ищцата Н. И. до ответното
дружество на 31.07.2002г., с която същата е поискала да бъде открита
партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот, поради което и с
оглед постановките на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, съдът приема, че същата се явява
задължено лице за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
в имота.
Възражението на ищцата за изтекла погасителна давност съдът намира
за основателно, поради следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011г. ОС на ГК и ТК на ВКС на
РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според приложимите общи условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно за всяко едно от вземанията на ответното дружество
за главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Съответно от
01.08.2011г., когато е настъпил падежът на задължението за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия за м.06.2011г., са изтекли 3
години, поради което и с оглед липсата на твърдения и доказателства за
наличието на обстоятелства, спиращи или прекъсващи давността съгласно
чл.115 и чл.116 от ЗЗД, следва да се приеме, че вземанията на ответника за
2
доставената топлинна енергия за периода 01.01.2011г. до 30.06.2011г. са
погасени по давност.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване
недължимост на процесните вземания е основателен и доказан на въведеното
евентуално основание, а именно поради погасяване на правото на
принудително изпълнение на вземанията по давност, поради което следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора и с оглед извода за неоснователност на
исковете за недължимост на исковата сума поради липса на правоотношение
между страните и липса на доставка, съдът намира, че разноските следва да
бъдат възложени на ищеца, в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК, според която ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая в хода на процеса ответникът не оспорва, че вземанията за периода
от 01.01.2011г. до 30.06.2011г. са погасени по давност. Дружеството не е
претендирало принудително заплащане на сумите, а ищецът не е отправил
искане до него за отписване на процесните суми, поради което съдът приема,
че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.
Страната в процеса дължи разноски, доколкото с контролирано от нея
необосновано от правна гледна точка поведение е станала причина
насрещната страна да понесе имуществена вреда. В този смисъл, подобно на
утвърденото в чл.51 ал.2 от ЗЗД правило, нормата на чл.78 ал.2 от ГПК
освобождава ответника от отговорност за разноски, когато в процеса се
установи, че са предизвикани от ненужно инициирана съдебна процедура.
Едва бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя
защитим от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно
производство, и следователно да ангажира отговорността на ответника за
наложените от това й поведение разноски. В конкретния случай на заведен
отрицателен установителен иск относно погасяването по давност на вземания,
едва действителен спор между страните по материалното правоотношение –
кредитор и длъжник, относно това дали едни вземания са погасени по
давност, т.е. ако кредиторът освен че иска от длъжника и го кани
извънсъдебно да плати едни вземания, твърди и, че те не са погасени по
3
давност, а длъжникът отказва да плати именно защото счита, че те са
погасени по давност, ще обуслови нуждата от защита чрез иск. С изтичане на
погасителната давност възниква едно ново субективно право за длъжника да
се позове на тази давност чрез възражение, което всъщност е субективно
материално право, съдържанието на което е правомерно да откаже да изпълни
на кредитора. Погасителната давност не погасява правото на кредитора, а
поражда материалното право на длъжника правомерно да откаже изпълнение.
В този смисъл изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане
на погасените по давност суми от кредитора, свидетелства единствено, че
кредиторът поддържа, че има такова вземане към длъжника. Право на
кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания,
като на основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното,
макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Плащането на погасените по давност вземания е предоставено на преценката
на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези вземания, те са дължимо
платени. Поради това съдът приема, че не са налице необосновани правни
действия от страна на ответника, които да са дали повод за търсената от
ищеца защита по исков ред. Право на кредитора е да търси доброволно
изпълнение на погасените по давност задължения, доколкото е оставено на
волята на длъжника дали ще ги изпълни. В посочения смисъл е и практиката
на ВКС - определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по
ч.гр.д. № 510/2018 г., определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ отд.,
постановено по ч.гр.д. № 4770/2017 г., определение № 338 от 18.07.2018 г. на
ВКС, ІV ГО, постановено по ч.гр.д. № 209/2018 г.
В конкретния случай не е налице и отказ на ответника да приеме на каса
плащане на непогасените по давност по-нови задължения, нито са предприети
действия, с които да се търси плащане на старите, погасени по давност
задължения. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в случая е
било възможно и доброволно, извънсъдебно уреждане на отношенията, за
което ответното дружество има регламентирана процедура, от която
възможност ищецът не се е възползвал. Не са ангажирани от ищеца никакви
доказателства да е отправил до ответното дружество възражението си за
изтекла погасителна давност извънсъдебно, но въпреки това последното да е
продължило да претендира погасените по давност вземания. Предвид
4
изложените съображения съдът намира, че в случая са налице предпоставките
на чл.78, ал.2 от ГПК и разноските следва да бъдат възложени на ищеца.
Поради това на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. И., ЕГН **********, съдебен адрес
гр. ххх, офис партер, чрез пълномощника адв. К. Б., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост
на сумата от 1171,66 лева, представляваща цена за доставена топлинна
енергия по аб. №ххх за обект на адрес гр. ххх, за периода от 01.01.2011г. до
30.06.2011г., поради липса на облигационно правоотношение между страните
за доставка на топлинна енергия и липса на доставка.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, предявен от Н. И. И., ЕГН **********, съдебен адрес гр. ххх,
офис партер, чрез пълномощника адв. К. Б., срещу „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, че Н. И. И. не дължи на „ТС” ЕАД
сумата от 1171,66 лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия
по аб. №ххх за обект на адрес гр. ххх, за периода от 01.01.2011г. до
30.06.2011г., поради погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК Н. И. И., ЕГН **********,
съдебен адрес гр. ххх, офис партер, чрез пълномощника адв. К. Б., да заплати
на „ТС” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5