Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр. Стара Загора, 27.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на
шестнадесети
януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и с участието
на прокурора Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 466 по описа
за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт А.Т.-Г. против Решение № 531/17.10.2019
г. по АНД № 1794/2019 г. на Районен съд
Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 6194/
24.06.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение
на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във
вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора съдът неправилно е приел
липса на елемент от състава ва нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона
за пътищата /ЗП/ . Поддържа че фактите, установени с НП, сочат вина за извършеното деяние от водача,
квалифицирано като нарушение на Закона за пътищата и Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Не споделя доводите на съда
за приложимост на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗдВП/ като
счита, че особеността на изпълнителното деяние –управление на извънгабаритно
ППС без съответното за това разрешение, е причина то да се квалифицира като
нарушение на чл.53, ал.1 от ЗП. Поддържа, че според действащото законодателство
само администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентна да
извършва проверси и да налага санкции за нарушения, касаещи допустимо тегло,
осово натоварване и габаритни размери на ППС, а всички други служби следва да
оказват съдействие. Въз основа на изложените съображения в подкрепа на
наведеното касационно основание е направено искане за отмяна на решението и за
постановяване на друго, с което обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба - Г.И.С. ***
чрез пълномощника си адвокат С.Б. в писмено възражение изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на
жалбата по съображения за безспорно установено и доказано нарушение, за което
наказанието е наложено от компетентен орган. Предлага съдебното решение да бъде
отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 6194/
24.06.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ въз основа на АУАН № 6795/
28.05.2019г, с което на Г.И.С. ***, на основание
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.„а“ от
Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като административно
нарушение са преценени следните обстоятелства: на 28.05.2019 г., в 12:30 часа,
на АМ Тракия, км 208, на изхода на гр.Стара Загора в посока Стара Загора-Бургас
Г.С. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с шест оси – МПС с
три оси марка „Волво“, модел „ФХ12“ с рег.№ ***и полуремарке с три оси с рег. №
***. В процеса на проверката е направено
измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а
именно: измерената височина на ППС е 4,25 м при максимално допустима височина 4.00м,
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 от наредбата.
За да отмени обжалваното НП,
Старозагорският районен съд е изложил съображения за неговата материална незаконосъобразност.
Според съда събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин описаната
н НП фактическа обстановка, но извършеното деяние не съставлява административно
нарушение. Този извод е мотивиран с липса на елемент от състава на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП, а именно, че се касае за изключението на чл.8, ал.5 във
връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, при което е допустимо движение след заплащане
на дължимата такса без да се изисква разрешение по чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ от
ЗП. Приема, че в конкретния случай водачът е
заплатил изискуемите пътни такси. По тези съображения НП е отменено
изцяло.
Решението е валидно,
допустимо и постановено при правилно приложение на закона.
Наложената от наказващия орган санкция на Г.С. се основава на нормата на
чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която
се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва
извод, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна
отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което
наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно
разрешение. По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните
и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от наредбата/.
Настоящият съдебен състав споделя
извода за незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд НП. При
ангажиране отговорността на Г.С. са допуснати съществени нарушения на закона.
От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се
основава на това, че е управлявал ППС с две оси като измерената височина на ППС
е 4.25м при максимално допустима 4.00м, надвишаваща нормите на Наредба № 11/
03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на
§1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на
пътищата.
Управляваният от санкционираното лице
състав от ППС има височина от 4.25м, която надвишава посочената максимално
допустима такава в чл. 5, ал.1, т.1, буква”а” от Наредбата на МРББ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, но установената широчина сочи и на
изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба – 4.30м.
Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на
тежки и извънгабаритни и тежки ППС без
разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на
извънгабаритни ППС до определени параметри на височината без издадено
разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното
от Г. Спиров ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г.
/относно габарита „височина“ - до 4,30 м/, административнонаказателната
разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи
съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата,
предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв.
за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на
ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред.
Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС –
след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на
извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно единствената разлика между двете
деяния е размерът на превишената норма и когато движението на извънгабаритно
и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от
Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се
осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се
извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява
съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се
за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се
издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3
от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането
на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го
лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в
определен срок. Поради това няма как да бъде приравнено по правни последици на
издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена
такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ от
ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо
движението да продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност
на деяние като процесното не може се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което
движението продължава едва след издаване на разрешително и това е свързано с
изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни
условия – чл.14, ал.1 от Наредбата.
Тук следва да се отбележи също, че съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП,
служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери
на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон. Тази
нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, според която
във вътрешността на страната съответните
служби за контрол при МВР и Агенция
"Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на
извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и
на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
А нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП предвижда наказателните постановления
да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията /към когото е
създадена Агенция „Пътна инфраструктура/ и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от
разпоредбата на чл. 1, ал.1 на ЗДвП, този закон урежда освен правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, така също и изискванията
към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, т.е. ЗП
не е единственият с регламентация на движение на извънгабаритни ППС. Въпросът
за практическата организация между оторизираните служби за контрол върху
движението на извънгабаритни ППС при
осъществяваната от тях дейност не може да дерогира вменената от закона
компетентност при реализиране на административнонаказателна отговорност.
При така възприетото основание за отмяна на процесното
НП без правно значение остават възраженията в касационната жалба против
доводите на съда за плащане на пътната такса и не е необходимо да се обсъждат.
Като е достигнал
до правни изводи за незаконосъобразност на НП № 6194/ 24.06.2019 г., издадено
от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ и го е отменил,
районният съд е приложил правилно материалния закон. Поради това решението му
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 531/17.10.2019 г. по
АНД № 1794/2019 г. на Районен съд Стара
Загора, с което е отменено Наказателно постановление № 6194/ 24.06.2019 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.