Р
Е Ш Е Н И Е
№……… 13.10.2020
година, гр. София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, VІ-ти брачен състав
в публично заседание на тринадесети август през 2020 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Валентина Ангелова
секретар Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 3201 по описа на
съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).
Образувано е по
молба на О.К.А. за връщане на детето А. К. Г., родена на *** г., в държавата по
обичайното му местопребиваване – Испания. Твърди, се че ответницата Я.Л.Г. е
негова съпруга от 16.10.2017 г. и майка на детето А.. Твърди, че е поданик на Кралство
Испания, като детето е с обичайно местопребиваване в Испания, където цялото
семейство живеело на посочения адрес във
Валенсия, ул. „*******и където било родено самото дете, като молителят бил
регистриран на този адрес от 10.02.2012 г., ответницата – от 13.10.2017 г., а
детето от своето раждане. Твърди, че на 11.10.2019 г. ответницата излязла с
детето от дома им, под предлог, че ще смени обувки в магазин, но повече не се
прибрала в жилището. На същата дата, молителят подал жалба в полицията, като
обяснил, че между него и съпругата му нямало спорове, а на 13.10.2019 г. бил информиран, че съпругата
му и сина му са видени в хотел в Марибор, Словения в добро състояние, като
вероятно са отпътували за България. На 28.10.2019 г. молителят подал молба по
Хагската конвенция за връщане на детето А. в държавата по обичайното му
местопребиваване – Испания, която постъпила в Министерство на правосъдието на
Република България на 30.12.2019 г. Молителят бил подал и молба за развод с
ответницата. Твърдял, че е налице родителско отвличане на малолетното дете А.
от майката под формата му на незаконното му прехвърляне в Република България и
задържането му там, които действия ответницата осъществила в нарушение на
правото на упражняване на родителските права от бащата, произтичащо от закона.
Сочи се, че съгласно приложимия испански закон, правото да бъде определено
местоживеенето на детето е пряка последица от упражняване на родителските
права, което имат и двамата родители, съпрузи, съгласно чл. 156 от Испанския
Граждански кодекс. Носители на родителските права са двамата родители, като и
двамата имат право да вземат решения по въпроси, които засягат детето, а при
липса на съгласие по въпросите, касаещи избор на училище и образованието на
детето, избор на лекар, на вероизповедание или религиозно обучение, избор на
държава, в която да живее детето, спорът се решава по съдебен ред. Твърди, че
предвид съвместното живеене на страните и детето, до отвличането му от майката,
налице е кумулативната предпоставка, той да упражнява ефективно родителските
права по отношение на детето А., поради което също имал право да определя и
местоживеенето на детето. По отношение на наличието на обичайно
местопребиваване на детето в Испания, сочи, че раждането на детето е станало в
Испания, като било адресно регистрирано в тази държава. Сочи също, че при
подаване на молбата е спазен срокът по чл. 12, § 1 от Хагската конвенция,
поради което съдът не следва да изследва адаптацията му в Република България,
като твърди, че това налага предприемането на мерки за незабавното му връщане в
Испания.
В хода на
съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на
централен орган по Хагската конвенция, както и чрез пълномощника си по делото,
молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което
разпореди връщането на детето А. в държавата по обичайното му местопребиваване
– Испания, като излага подробни съображения. Претендира разноски по представен
списък. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 86714/25.08.2020
г.
Ответницата Я.Л.Г.,
в писмения си отговор, оспорва молбата като неоснователна и пледира за отхвърлянето й. Оспорва изложените
от молителя фактически твърдения, като неотговарящи на действителното
фактическо и правно положение. На първо място твърди, че двамата с молителя
нямали намерение да се установяват в Испания, която посещавали за кратки
периоди от време с цел гостуване на неговите близки. Поддържа, че при
последното им гостуване, след изтичане на предвидения за това срок, молителят
сам взел решение за установяването им там, като задържал нейните и на детето
лични документи. Поддържа, че била принудена, поради изричното настояване на
съпруга си, за да получават някакви доходи, с които да се издържат по време на
престоя си в Испания, да се регистрира в Бюро по труда в Испания, като тя
изобщо нямала намерението да се интегрира и на пазара в Испания. Не отрича, че
раждането на детето станало в Испания, но непосредствено след това, тримата се
върнали в България, където двамата с молителя работели. Детето също било
български гражданин, като имало регистрирани постоянен и настоящ адрес в
България, както и създадени трайни семейни и социални връзки с тази държава.
Поддържа, че от януари 2017 г. молителят живеел и работел в България, като
намерението му било да се устроят в България, като в този смисъл било взетото
от тях общо решение. По отношение на сключването на брака им, сочи, че това
станало в Испания, предвид настояването на неговите близки, за техния брой и
разходите, които биха направили ако пътуват до България. Твърди, че след
сватбеното тържество, състояло се на 14.10.2017 г. двамата с молителя се
върнали в България. Оспорва и твърденията, че двамата с молителя взели решение
за установяването си в Испания, още докато тя била бременна в четвъртия месец.
Бременността си изкарала в България и предвид настояването на роднините на
молителя раждането да стане в Испания, тя сама заминала за Испания, като преди
това закупила необходимите й бебешки дрешки и принадлежности и ги изпратила по
„Еконт“, предвид това, че същите били значително
по-скъпи във Валенсия. През това време молителят останал в България, тъй като
не могъл да си вземе отпуск, като сочи, че ако са имали намерение да се
установят в Испания към този момент, логично би било той да прекрати трудовия
си договор и да пътуват заедно. Когато му разрешили отпуск, молителят дошъл при
нея в Испания, а скоро след раждането тримата се върнали в България. През
цялото време, за което молителят твърдял да са живели в Испания, той имал
регистриран трудов договор на територията на Република България, плащали
необходимите данъци и осигуровки към българските данъчни и осигурителни служби,
като молителят кандидатствал и му била отпусната еднократна помощ за раждането
на дете. Твърди, че пред октомври 2018 г. майката на молителя ги поканила да им
гостуват за Коледните и Новогодишните празници. Тримата заминали за празниците,
като молителят й бил казал, че ще останат в Испания за около месец, след което
ще се върнат в България. Скоро след това, намерението му се променило. След
празниците, тя поискала да се върнат в България, но отстъпили пред молбите на
родителите му да останат още малко. С течение на времето, близките на молителя
започнали да говорят, колко ще е добре да останат за постоянно, за развитието
на семеен бизнес с тяхно участие. Същевременно молителят също започнал да
отлага връщането им, а скоро след това променил отношението си, като скрил
документите й и тези на детето, като се ядосвал когато тя настоявала да се
прибират, като й казвал да се прибира сама, че той няма да се връща в България,
като детето ще остане при него, и я заплашвал с развод. След време, като се
убедил, че тя няма да си тръгне без детето, й върнал документите й, но не и
тези на детето. Предвид удължения им престой в Испания, останали без пари, като
се издържали от получаваното от нея майчинство, когато молителят настоял тя да
започне работа. Завел я и я записал в Бюро по труда, като целта му не била тя
да започне постоянна работа, а да може да изкарва някакви средства, с които да
се издържат. Твърди, че през октомври 2019 г. намерила документите на детето и
на 13.10.2019 г. двамата с А. се върнали в България, а молителят останал в
Испания. След връщането си подала молба за развод, като претендирала
упражняване на родителските права по отношение на детето А.. Оспорва и
твърденията да е във влошени отношения със собствената си майка, като твърди,
че имала силна връзка и чудесни отношения със своите родители и техните
възходящи, като разчитала на подкрепата им в отглеждането на детето. Твърди, че
докато с молителя и детето живеели в България, ползвали предоставено им от
собствената й майка жилище, като имали работа и доходи. Предвид това, счита, че
молбата е неоснователна, като се позовава и на липсата на установено
местопребиваване на детето в Испания, като сочи, че престоят им там имал
временен характер, а неговата продължителност й била наложена в резултат на
изричния отказ на молителя, който задържал документите им за самоличност,
правейки пътуването им невъзможно. Моли съда да постанови решение, с което да
остави молбата на О.К.А. за връщане на детето А. в Кралство Испания без
уважение.
В хода на
съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа заявеното в
отговора становище, като моли съда да остави молбата без уважение. Излага
подробни съображения в подкрепа на заявеното становище, като претендира
присъждане на сторените деловодни разноски по представен списък. Окончателното
си становище излага в писмени бележки, вх. № 87809/27.08.2020 г.
Контролиращата
страна Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на
молбата. Счита, че по делото е установено местоживеене на детето в Испания,
като се позовава на справка на ГД
„Гранична полиция“, според която за период от година и половина, на каквато
възраст било самото дете към този момент, то пребивавало една година в Испания
и само около шест месеца в България. Счита също, че ответницата не е
установила, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
предпоставките на чл. 13 от Хагската конвенция, Поради изложеното пледира за уважаване на
молбата.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и
становищата на страните в производството, приема за установена следната
фактическа обстановка :
Страните по
спора са съпрузи. Двамата сключили църковен брак на 14.10.2017 г., във
Валенсия, провинция Валенсия, Испания, което обстоятелство било вписано в
Гражданския регистър на Валенсия, Испания. Горното обстоятелство се установява
и от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
сключен граждански брак № 3075/13.11.2019 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние при Столична община, Район „Люлин“, област София-град.
Раждането на
детето А. К. Г. станало на 19.04.2018 г. във Валенсия, провинция Валенсия,
Испания, за което на 23.04.2018 г. бил съставен акт за раждане, който бил
вписан в Гражданския регистър на Валенсия, провинция Валенсия, Испания. Видно
от удостоверение за раждане, извадено въз основа на акт за раждане №
0382/15.05.2018 г., за същото обстоятелство на 15.05.2018 г. бил съставен акт
за гражданско състояние и в Република България. Считано от 15.05.2018 г.,
малолетният имал заявен постоянен адрес ***, ж. к. „******.
На 03.06.2019 г.
ответницата била вписана в Агенцията по заетостта и професионалната подготовка
на Валенсия, като следвало да поднови регистрацията си на 10.09.2019 г., а в
случай, че не стори това, подлежала на санкции, които можели да се изразят в
загуба на обезщетението за един, три или шест месеца, съгласно чл. 17, 24 и 47
от Кралски законодателен указ № 5/04.08.2000 г., а в случай, че не е подала
молба и не бенефициент на обезщетение, санкциите ще се изразят в това, че няма
да й бъде позволено да се регистрира като лице, търсещо работа за срок от един
месец.
Съгласно
представените удостоверения за местожителство-листове 34, 37 и 39 от делото,
издадени от Община Валенсия, ответницата била регистрирана на адрес във
Валенсия, ул. ******, п. к. 46007, район 9/25, на 13.10.2017 г., на който адрес
на същата дата били регистрирани молителят, вписан в регистъра на 10.02.2012
г., и М.Е.К.Б., вписан в регистъра на 05.02.2014 г. на 19.04.2018 г. в
Общинския регистър на Валенсия, както и на адреса бил вписан и малолетния А. К.
Г.. Според втория документ, вписването на ответницата в посочения регистър и жилище,
следвало да послужи за сключването на брак.
На 11.10.2019 г.
молителят се явил пред следовател от Министерство на вътрешните работи на
Испания, като заявил изчезването на ответницата и детето от дома им във
Валенсия, ул. ******, станало на същата дата между 19 и 19.15 часа, когато
майката и 17 месечното им общо дете излезли от дома, за да смени обувки в
магазин за обувки на площад Испания и оттогава не се връщали. Посочил, че се
обадил около 30 пъти на мобилния телефон на съпругата си, но никой не вдигнал,
давало свободно, позвънил в някои болници, от където го информирали, че не
знаят нищо за съпругата и детето им, позвънил и приятели, но без успех.
Посочил, че жена му обикновено се прибирала в къщи преди вечеря и това бил
първия път, когато не го правела, като отрекъл да е имал спор с нея или въобще
проблеми, а на следващия ден подал жалба за описаните действия от 11.10.2019
г., като изразил съмнения, че ответницата е напуснала страната с детето, за да
се върне в България. На 13.10.2019 г. молителят бил информиран, че съпругата и
детето му били видени в добро състояние в хотел в Марибор, Словения, при което
той уточнил, че имал граждански и църковен брак с ответницата и родителски
права над сина си А., като ще предприеме необходимите действия за връщането на
детето в Испания.
По делото е
представен доклад, изготвен от Ф.Х.Ф.М.в качеството му член на международната
мрежа на съдиите от Хагската конференция за целите на писменото удостоверяване
на чл. 15 от Хагската конвенция, както и извлечение от Испанския граждански
кодекс, досежно възникването на родство и упражняването на родителски права от
родителите над нееманципирани деца, както и от Испанската конституция.
Молителят подал
молба за връщане на детето А. в Испания на 28.10.2019 г., която била подадена
по пощата на 29.10.2019 г. и постъпила в Министерство на правосъдието на
Испания на 13.11.2019 г., а в Министерство на правосъдието на Република
България на 30.12.2019 г.
Допълнително,
молителят заявил, че на 14.10.2017 г. сключил граждански брак с ответницата, от
който на 19.04.2018 г. във Валенсия, се родил А. К. Г., като съпругата и синът
му имали местожителство във Валенсия. На 11.10.2019 г. молителят съобщил за
изчезването на своята съпруга и на детето А., като същите били локализирани в
Словения. Твърдял, че с ответницата се преместили да живеят в Испания, когато
тя била бременна в четвъртия месец, като имали намерение да се установят
окончателно в Испания. Позовавал се на медицински документи за прегледи и
ваксини на детето А., правени от раждането му до *** г., когато, ответницата,
без да го уведоми извела детето от страната. Сочел, че съпругата му била
записана в Бюро по труда, за да се интегрира в Испания. Поддържал също, че
жилището им на посочения адрес се състояло от четири стаи, а в комплекса имало
общи зелени части с детски площадки, като през месец октомври планирали да
запишат детето на ясла, за което представил удостоверение. Сочел, че в жилище
живеели с ответницата и детето, а родителите му им гостували, като заявеното от
ответницата в декларацията й е напълно невярно. Твърдял, че тя незаконно е
извела сина им А. от Испания, където то живеело от раждането си, нарушавайки
правото му за попечителство, като взела това решение едностранно и в нарушение
на правото на бащата за вземане на решение за местоживеенето на детето.
Видно от
представените с това изявление на молителя документи – удостоверение за
направени ваксини и доклад от спешна помощ, е видно, че след раждането на
детето А. същото било преглеждано и ваксинирано в Здравен център Валенсия, Сан Марселино, на посочените дати през 2019 г., а именно 20.03.2019 г., 25.04.2019 г.,
14.06.2019 г., 19.07.2019 г. и на 13.09.2019 г., а от медицинския доклад става
ясно, че ответницата била прегледана на 25.06.2019 г. От представеното
удостоверение, издадено от Център за възпитание на деца, лист 83 от делото, се
установява, че детето А. е щяло да посещава това детско заведение от месец
октомври 2019 г., като разходите за обучение са щели да бъдат в размер на 200
евро, а тези за храна – 100 евро, месечно. Съобразно допълнително представената
епикриза от консултация от 12.08.2020 г., детето било
родено в Болница Ла Фе-Валенсия на 19.04.2018 г., като било хоспитализирано в
същото болнично заведение до 24.04.2018 г., поради положителна проба на Полицетимия и Иктериция по Кумбс, а след това преминало здравни прегледи в Здравен
център Сан Марселино на посочените дати – 26.04.2018
г., 03.05.2018 г., 09.05.2018 г., 10.05.2018 г., 29.05.2018 г., 13.06.2018 г.,
13.09.2018 г., 07.01.2019 г., 20.03.2019 г., 19.07.2019 г., 26.08.2019 г. и на
03.09.2019 г., когато било последното му посещение.
Между страните
не е спорно, а и от изисканите справки от Национална база данни „Население“ се
установява, че малолетното дете А., считано от 15.05.2018 г. е с регистриран
постоянен и настоящ адрес ***, ж. к. „******, на който адрес ответницата е
регистрира от 31.03.1998 г., когато същия бил посочен като нейн настоящ адрес,
а от 27.02.2003 г. е нейн постоянен адрес.
Считано от 21.02.2017
г. молителят работел в „КМСГ“ ЕООД на длъжност „оператор в контактен център“, с
място на работа в гр. София, п. к. 1750, „Младост 1“, „******, с работно време
с нормална продължителност от 8 часа дневно, и 40 часа седмично при петдневна
работна седмица от понеделник до петък включително, с основно трудово
възнаграждение от 1200 лева. Първоначално, трудовия договор бил сключен с
6-месечен изпитателен срок. Горното обстоятелство се установява от представения
по делото трудов договор № 1442/21.02.2017 г., а от справка за актуалното
състояние на трудовите договори се установява, че същият бил прекратен преди
изтичане на този срок, на 19.04.2017 г.
Не е спорно, че
молителят започнал да полага труд при „К.С.Б.ЕООД по сключен трудов договор от
03.05.2017 г., при пълно работно време от 8 часов работен ден при петдневна
работна седмица, като от 01.07.2018 г., същият преминал на непълно работно
време от 4 часа дневно при петдневна работна седмица, и основно месечно
възнаграждение в размер на 831 лева, вместо посоченото в приложение 1 от
договора от 1662 лева, като тези промени били уредени с допълнително
споразумение, сключено на 26.06.2018 г. между молителя и същия работодател.
Видно от представената справка на НАП този договор бил прекратен на 28.12.2018
г. В тази насока е и удостоверение, изх. № АОМ-633/04.08.2020 г., издадено от К.С.Б.ЕООД,
от което се установява също, че молителят ползвал неплатен отпуск за периода
19.03.2018 г. до 23.04.2018 г., отпуск по бащинство от 24.04.2018 г. до
08.05.2018 г. и неплатен отпуск от 09.05.2018 г. до 30.06.2018 г. Трудовото
правоотношение на служителя с този работодател било прекратено от 28.12.2018
г., като последният му работен ден там бил на 27.12.2018 г.
Молителят подал
заявление за вписване като постоянно пребиваващ, като посочил като свой адрес в
България, гр. София, ж. к. „******, на който адрес били регистрирани, както
ответницата, така и детето. Не е спорно, а и от представените заверени копия на
първа страница на лична амбулаторна карта, издадена молителя, както и
удостоверение за регистрация, изх. № 220771700287753/21.02.2017 г. и справка за
периода 01.01.2010 г. – 31.12.2020 г., се установява,
че молителят ползвал здравни услуги в страната ни, като бил вписан в регистъра
на НАП и бил осигуряван от К.С.Б.ЕООД и от КМСГ ЕООД.
Съгласно
представените трудов договор и допълнително споразумение към него, ответницата
от 28.09.2016 г. работела в ДВЦ Токуда на длъжност
„акушерка“ с работно място „кабинет по акушерство и гинекология“ на пълно
работно време при 5дневна работна седмица и основно трудово възнаграждение в
размер на 640 лева месечно, а от 02.05.2017 г. в размер на 1100 лева.
Не е спорно
също, а и от представените удостоверение за съпруг и родствени връзки и
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 58, том І, рег. № 1174, дело №
54/2002 г., се установява, че жилището, в което страните и детето били
регистрирани, е придобито в резултат на покупко-продажба от Т.Н.Г., майка на
ответницата.
Видно от
представената за майката и детето медицинска документация, същите ползвали
здравни услуги в страната ни, като бременността на ответницата била наблюдавана
чрез прегледи на 05.10.2017 г., 06.10.2017 г., 31.10.2017 г., 01.11.2017 г.,
05.12.2017 г., 04.01.2018 г., 02.02.2018 г.,
06.02.2018 г., 01.03.2018 г. , като за периода 01.11.2017 г. до 18.04.2018 г.
същата ползвала отпуск за болест поради общо заболяване „заплашващ аборт м. л.“,
която диагноза била установена в 14 г. с. от бременността й. Малолетният също ползвал медицински услуги в
страната, като бил преглеждан на 28.08.2018 г., 21.09.2018 г., 11.10.2018 г.,
20.11.2018 г., както и след 11.10.2019 г. Установява се също, че малолетният
също разполага със здравна карта, издадена от д-р Ж.Т., специалист „Детски
болести“ МДЦ „Медива“ ООД, гр. София, като е със
завършен имунизационен статус за възрастта си, а в здравната му карта са
отразени прегледите, за които са му издавани амбулаторни листове, както и последващи прегледи. Майката водела бебешки бележник за
малолетния А., а на 18.06.2020 г., подала заявление за записване на детето А. в
Частна целодневна детска градина „Приказка без край“, като на 01.07.2020 г. сключила
договор за обучение на детето със същото детско заведение.
След раждането
на детето, чрез работодателя си, молителят подал заявление декларация за
изплащане на парично обезщетение при раждане на дете. Предвид това, на същия
било изплатено парично обезщетение в размер на 388, 60 лева, а на ответницата
били изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за периода от
01.03.2018 г. до 19.04.2018 г., както и парични обезщетения за отглеждане на
дете (майчинство) в размер на общо 12 337,50 лева.
Не е спорно
също, а и от представения по делото заверен препис от определение №
76609/24.04.2020 г., постановено по гражданско дело № 59381/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 91 състав, се установява, че след връщането си в страната
ответницата подала молба за развод, по която било образувано горното
производство, като направила искане и за определяне на привременни мерки
относно родителските права по отношение на детето. С посоченото определение
привременното упражняване на родителските права по отношение на детето до
приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, било
предоставено на майката, при която било определено местоживеенето на детето.
Съобразно
справка от МВР, Главна дирекция „Гранична полиция, за периода от 19.04.2018 г.
до датата на справката 12.08.2020 г., молителят преминавал държавната ни
граница на следните дати – на 16.06.2018 г. влизане; на 08.09.2018 г. –
излизане; 18.09.2018 г. – влизане; 15.12.2018
излизане; 18.05.2019 г. –влизане, 20.05.2019 г. излизане, 21.06.2020 г.
влизане; 30.06.2020 г. излизане, 28.07.2020 г. влизане и на 07.08.2020 г.
излизане. За същия период, ответницата преминала държавната ни граница, на
16.06.2018 г. влизане; на 08.09.2018 г. – излизане; 18.09.2018 г. – влизане;
15.12.2018 излизане; 18.05.2019 г.
–влизане, 20.05.2019 г. излизане, влизане на 14.10.2019 г. На свой ред детето А.,
реализирало пътувания с родителите си на 16.06.2018 г. влизане; на 08.09.2018
г. – излизане; 18.09.2018 г. – влизане; 15.12.2018 излизане, като влязло в страната с
ответницата на 14.10.2019 г.
По делото са
разпитани свидетелите М.П.А.В., майка на молителя и Т.Н.Т., майка на
ответницата.
С показанията си
свидетелката А. В.установява, че след сватбата, на 14.10.2017 г., страните
живели в Испания заедно с друг нейн син, а след това отишли да живеят на село.
След сватбата, самата свидетелка отишла да живее при средния си син Х., а преди
раждането майката на ответницата също дошла. Там бил и молителят, като страните
и детето живели в Испания докато майката тайно извела детето от там. Едновременно
с това сочи, че когато страните се запознали, синът й не работел, ответницата
му намерила работа и двамата живели в България, в жилище на нейната майка, като
след раждането на детето го довели в България, за да го видят роднините на
ответницата, но извън това постоянно живеели в Испания. Синът й О. работел, но
същевременно помагал в отглеждането на детето, като двамата заедно го къпели, а
той помагал за вечерята, тъй като ответницата по цял ден се занимавала с
детето. Страните не плащали нито наем, нито режийни, като от сключването на
брака молителят работел в Испания в дърводелска фирма и получавал 1200 евро
месечно. За няколко месеца след раждането на детето, синът й бил поискал отпуск
от работата си в България, а доколкото тя знаела, те имали намерение да се
установят в Испания. Ответницата била записана в Бюро по труда, като е
категорична, че страните живели в Испания до раждането на детето, а и след
това, до 11.10.2019 г., когато тя извела детето. Тогава свидетелката била
в дома на страните и снаха й казала, че
отива с детето до центъра за да смени едни обувки. След това поговорили за
вечерята, която свидетелката възнамерявала да приготви за страните и излязла,
но не се върнала. Молителят се върнал от работа към 19.00-19.30 часа, опитал се
да се свърже с ответницата, но без успех. Той продължил да звъни до 22-23.00
часа, след което позвънили в различни болници, но не намерили ответницата и
детето. Накрая се обадили в полицията и пуснали молба за издирване, а скоро
след това били уведомени, че ответницата и детето били открити в Словения.
Всичко това се отразило на сина й и той приел много тежко случващото се.
Съдът, като
прецени показанията на тази свидетелка по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира
същите само в частите им касаещи случилото се на 11.10.2019 г. и действията,
предприети от молителя за издирването на ответницата и детето, както и
реакцията на молителя на случващото се. В останалите им части, показанията на
тази свидетелка се опровергават от събраните по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства, установяващи обичайно местопребиваване на страните и
детето в Република България до 15.12.2018 г., като не кореспондират и на
наведените от самия молител твърдения, касаещи момента, когато според него
двамата с ответницата постигнали съгласие да се установяват в Испания. Извън
това, показанията на тази свидетелка са неясни и противоречи, като съдържат
взаимно изключващи се твърдения, които допълнително разколебават достоверността
им.
На свой ред,
доведената от ответницата свидетелка Т.Н.Т.установява с показанията си, че
страните се запознали през 2016 г., а през месец януари 2017 г. молителят ги
посетил, а от месец февруари същата година се установил да живее в собственото
й жилище, представляващо двустаен апартамент. След като страните сключили брак,
свидетелката им предоставила това жилище
за ползване, а самата тя предприела действия по закупуването на гарсониера, за
което ползвала ипотечен кредит. Разказва, че сватбата на страните била в
Испания, по който въпрос тя имала спор с майката на молителя, тъй като в
България всичко щяло да е по-лесно и евтино. Тя обаче възразила, че ще й много
скъпо да осигури пътуването на 50 човека, поради което сватбата била във
Валенсия, като роднините на ответницата, в това число и свидетелката останали
на тържеството „от самолет до самолет“, самите страни трябвало да се върнат на
по – следващия ден, но си изпуснали полета и си дошли след няколко дни. Към
този момент и двамата работели в България. И преди сватбата, а и след това,
страните регулярно пътували до Испания, за кратки гостувания, но се връщали в
България, където се били устроили. По настояване на майката на молителя,
раждането на детето станало в Испания. Свидетелката и ответницата предпочитали
това да стане в България, още повече, че последната работела в болнично
заведение като акушерка, но отстъпили пред настояването на свидетелката А. В..
За раждането на детето страните пътували поотделно, поради бременността й и
въведените ограничения от авиокомпаниите при пътувания на бременни жени, така
пътували и за сватбата. След раждането на детето, когато станало възможно да
летят обратно, страните се върнали с А. в България. Тогава молителят преминал
на 4-часов работен ден за да помага в отглеждането на детето. През декември
2018 г. страните и детето отишли на гости на близките на молителя, като взели
само 3-4 куфара, и повечето им вещи останали в жилището им в България. След
това, молителят започнал под различни предлози да отлага връщането им в
България, в Испания било по-топло, докато през януари в България било много
студено, да минел рождения ден на този роднина, после нещо друго. Ответницата
започнала да й се оплаква при разговорите им, че молителят е скрил документите
им с детето, както и дебитната й карта, все по-често плачела. Свидетелката
знаела, че и преди месец декември 2018 г. страните имали разговори за
евентуалното си устройване в Испания, по-скоро молителят настоявал за това, но
не били решили нищо. Затова при заминаването си не си взели много багаж, нито
пък тя би теглила кредит, за да си купи друго жилище, ако страните
освобождавали собствения й апартамент.В разговорите им, ответницата й
споделяла, че молителят я гони от жилището им в Испания, като я насочила за
консултация към адвокат. Впоследствие разбрала, че дъщеря й се е консултирала
по телефона, като получения съвет бил в никакъв случай да не напуска дома без
детето. Ответницата не предприела други мерки. Молителят държал документите на
ответницата и детето в продължение на месеци. Самата свидетелка посетила
ползваното от страните в Испания жилище при раждането на детето, когато отишла
да помага на страните в грижите за него. Същото представлявало апартамент, като
самата свидетелка инцидентно изпращала средства на страните за издръжката им.
Свидетелката признава, че придобила впечатленията си при контактите си с
страните, основно с дъщеря, тъй като не знаела испански и контактувала с
молителя на базисно ниво, чрез жестове. След месец декември 2018 г. до
14.10.2019 г., контакта й със страните и детето бил поддържан чрез социалните
мрежи и видеосистеми като уатс
ап.
Съдът, като
прецени показанията на свидетелката Т.по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира
същите изцяло в обсъдените по-горе части, като обективни, подробни, логично
последователни и кореспондиращи с наведените от ответницата твърдения и със
събраните по делото писмени доказателства.
Изслушан в
съдебно заседание на 22.06.2020 г., молителят обяснява, че живее във Валенсия,
Испания, където било родено детето им А.. Самото дете имало личен лекар в
Испания и живяло там от раждането си, докато майка му го отвела от там през октомври 2019. Разказва, че тогава се
прибрал в къщи, ответницата и детето ги нямало, търсел ги, обаждал се в болници
и в полицията. Установил, че от гардероба липсвали дрехи, както и всички
документи на детето. Поради това пуснал молба за издирването на детето, а след
известно време станало ясно, че ответницата и детето са в Словения, като били
добре. Една седмица обаче нямал никакви сведения за съпругата и сина си. След
седмица ответницата му писала, че с детето са в България и видял детето във
видео връзка. Той приемал тежко раздялата си с детето, а комуникацията, която
имал с него, била посредством майка му. Не давал подаръци или издръжка за
детето и минало много време, от както не го бил виждал и не бил прекарвал време
с него. Признава, че до раждането на детето живели в България, но решили детето
да се роди там и да започнат в Испания наново.
В същото съдебно
заседание, съдът изслуша и обясненията на ответницата, която заявява, че приела
раждането на детето да е в Испания, поради настояването на молителя и близките
му и желанието й да запазят добри отношения. Самата тя владеела испански
перфектно, като заминала в осмия месец от бременността си, а около месец
по-късно дошъл и молителя. Около месец след раждането на детето двамата се
върнали в България, като молителят поискал и му бил даден отпуск по бащинство.
През декември 2018 г. майката на молителя ги поканила да им гостуват за Коледа
и Нова година, като уговорката им била да останат там един месец. След като
този месец изтекъл, тя поставила въпроса за връщането им в България, но
отстъпила пред увещанията на неговите родители да останат още малко, за да се порадват
на детето, тъй като не го виждали често. Тя се съгласила, без да се замисли, но
молителят вече не искал да се връщат в България. По това време вече бил скрил
личните й документи и тези на детето, за да им попречат да се върнат сами. След
време, когато се убедил, че тя няма да си тръгне без детето й върнал нейните
документи, но продължи да държи тези на детето. Двамата останали без средства,
тъй като се издържали само от нейното майчинство. Молителят отказвал да си
търси работа, но решил, че тя трябва да работи и я завел да се запише в Бюрото
по труда, за да имат някакви средства. Едва през месец октомври 2019 г. тя
намерила документите на детето и предприела процесното
пътуване с него. Заявява, че молителят знаел, че тя не желае да живеят в
Испания, като двамата никога не били имали намерение да се устроят там. И
двамата имали работа в България, живеели в жилище, което било семейна
собственост. За сметка на това в Испания нямали работа, живеели в жилище под
наем, в което освен това живеели неговите родители и брат му. След като
намерила документите на детето, двамата с А. се върнали в България. Тя завела
дело за развод, образувано под № 59381/2019 г. на СРС, 91 състав. Признава, че
са се оженили в Испания, но отишли там два дни преди сватбата и след това
отново се върнали в България, където работели по постоянни трудови договори.
Ходели в Испания, но винаги се връщали в България.
По делото е
призована ДСП „Люлин“, която обобщава събраните при социалното проучване данни
в приетия по делото социален доклад. Според същия към момента основни грижи за
детето се полагали от неговата майка, която се ползвала с подкрепата на своята
майка и разширеното си семейство. Ответницата и детето ползвали жилище,
собственост на бабата по майчина линия Т.Т., което се
състояло от хол, спалня, кухня и санитарен възел, като за детето бил обособен
собствен детски кът с играчки. Жилището било с отлична хигиена, като било
обзаведено с всичко необходимо за функционирането на едно семейство. Майката
била назначена като акушер в болница, по трудов договор, но към момента на
проучването ползвала отпуск за отглеждане на дете. Планирала да се върне на
работа след изтичане на полагаемия й се отпуск. Тя споделила, че е подала
необходимите документи за намиращите се в близост детски градини, като била в
листата на чакащите за одобрение, а при некласиране за прием в държавна детска
градина, планирала да запише детето в частна такава. Проведен бил разговор и с
личния лекар на детето, като според споделеното от него детето се развивало
добре за възрастта си. При проучването било установено, че детето имало силна
емоционална връзка с майката и с бабата по майчина линия. По отношение на
бащата, майката е посочила, той се обаждал през ден – два, но не давал издръжка
за детето, като предвид обстановката в страната и предприетите мерки за
ограничаване на разпространението на вируса СОVІD-19,
актуално посещение и среща с майката и детето не са проведени, а информацията е
събрана при проведен разговор с майката. Позовават се и на предходно социално
проучване, проведено за нуждите на гражданско дело № 59381 по описа за 2019 г.
на СРС, 91 състав. Във връзка с това производство домът на майката и детето бил
посетен, при което били направени изложените в доклада констатации за жилищните
и битови условия в дома на ответницата. При тези посещения, детето било
спокойно и обгрижено. По данни на майката двамата със
съпруга й живели и работели в България, като целенасочено заминали за Испания
за раждането на детето. Впоследствие гостували на роднините на съпруга й, но с
течение на времето той променил отношението си към нея, започнал да се
отчуждава. Споделила, че се разбрали да останат за кратко в Испания, за
определен период от време, но г-н А. постоянно променял датата на връщането им,
като дори скрил нейните и на детето документи. В Испания цялото семейство
живеело в една квартира и нямали сигурни доходи, поради което накрая тя решила
да се върне с детето в България.
Молбата на О.К.А.
за връщане на детето А. е подадена в съда на 13.03.2020 г.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
Възникването на
правото да се върне малолетното дете А. по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от кумулативната
наличност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да
е имало обичайно местопребиваване в Испания непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било прехвърлено или
задържано от своята майка в Република България в нарушение на установените в Испания
правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3)
молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от незаконното
му прехвърляне в Република България, респ. детето да не се е приспособило към
новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от
една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по
време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие
да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6)
да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави
в неблагоприятна ситуация.
В процесната
хипотеза, само част от тези предпоставки са налице, като не се установи детето
да е имало обичайно местопребиваване в Испания, доколкото по делото не се
установи двамата родители да са взели съвместно решение за установяването си с
детето там. Напротив, от доказателствата по делото се установява, че към
момента на раждането на детето и след това, страните имали обичайно
местопребиваване в Република България. И двамата съпрузи били трудово
ангажирани на територията на страната ни, ползвали здравни услуги, били
осигурявани и получавали обезщетения за раждане на дете и за неговото
отглеждане. Молителят предприел действия за получаването на статут на постоянно
пребиваващ в България, като бил адресно регистриран на територията на Република
България. Като испански гражданин, същият логично бил регистриран на
територията и на Испания, като извън това не са представени доказателства от
които да се направи извод за собствената му свързаност с територията на
родината му в периода от раждането на детето, от когато твърди, да се
установили в Испания. Липсват доказателства за трудовото му устройване, а
адресната регистрация на ответницата, направена с оглед сключването на
граждански брак, и на детето, след раждането му, не са достатъчни за да
обусловят извод за установяването им в Испания. Действително, малолетният А. е
роден в Испания, като предвид това е ползвал здравни услуги там, като регулярно,
през времето си на престой в Испания бил преглеждан и имунизиран. Същевременно,
такива прегледи и имунизации били извършвани и в България. От доказателствата
по делото се установява по несъмнен начин, че до 15.12.2018 г. страните и
детето имали обичайно местопребиваване в страната ни, като извършвали регулярни
пътувания до Испания, а през времето на престоя им там при необходимост
ползвали здравни и други услуги. Едновременно с това, не се събраха
доказателства, че след тази дата родителите съвместно са взели решение за
промяна на своето и на детето си местопребиваване и за своето установяване в
Испания. Те не освободили предоставеното им от свидетелката Т.жилище, нито я
предупредили, че не възнамеряват да се връщат и пътували с малко багаж. Самата
свидетелка, знаела от страните, че това им пътуване, както и предишните, било с
цел гостуване за Коледните и Новогодишните празници и за кратко. Именно поради
това, а и за да даде самостоятелност на семейството на дъщеря си, тази
свидетелка закупила друго жилище за себе си, като се обременила със
задълженията за изплащането му чрез ипотечен кредит, което не би сторила, ако е
знаела за намеренията на страните да се установяват другаде. След 15.12.2018 г.
свидетелката продължила да общува с дъщеря си, като научила от нея за това, че
молителят постоянно отлагал завръщането им в България, променил държанието си
към съпругата си, като държал при себе си документите на детето и съпругата си.
Следва да се отбележи, че доколкото ответницата е уведомена за настоящето
производство едва на 03.06.2020 г., твърденията й, че не са имали намерение за
установяване в Испания, както и за това, че молителят скрил документите им, по
който начин направил невъзможно заминаването им от Испания не съставляват и не
могат да бъдат третирани като нейна защитна версия, създадена за нуждите й по
настоящето дело. Видно от приетия социален доклад, такива твърдения тя последователно
излагала и в образуваното, по предявени от нея искове, гражданско дело №
59381/19 г. по описа на СРС, 91 състав, а и преди 14.10.2019 г. споделяла за
това и със свидетелката Т., чиито показания съдът кредитира в цялост. Следва да
се отбележи, че и регистрацията на ответницата в съответната Агенция по
заетостта и професионалната подготовка на 03.06.2019 г. не обуславя извод за
желанието й за интеграцията й на пазара на труда в Испания, каквито твърдения
навежда молителя. В случай на взето от двамата съпрузи решение за
установяването им в Испания, логично е тази регистрация да е направена скоро
след пристигането им там, а не след повече от половин година по-късно.
Допълнително следва да се отбележи, че посоченият документ (листове 31-33 от
делото), касаещ подновяване на регистрацията на ответницата в посочената
агенция, съдържа персонален код, който не може да се прехвърля на друго лице, както
и препоръки за запазването му, като самият документ е представен от молителя в
цялост и се намира в него държане. Горното е индикатор за недопустима намеса в
работите на ответницата от негова страна и се явява допълнително косвено
доказателство за отношението на молителя към личността и собствените документи
и вещи на неговата съпруга. Намерение за установяване на страните в Испания, в
частност съгласие на ответницата за това, не се установява от кредитираните
показания на свидетелките В.А. и Т., както и от събраните писмени
доказателства. По отношение на показанията на свидетелката В.А., както се
посочи и по-горе, следва отново да се обоснове, че същите не кореспондират с
твърденията на самия молител, според които страните и детето се установили в
Испания след раждането на детето (свидетелката твърди, че това е станало от
брака им, като първоначално сочи като дата на сключването му 17.10.2017 г., а
след това 14.10.2017 г.) Отделно от това, показанията й са неясни, противоречиви,
нелогични и непоследователни, поради което съдът ги кредитира единствено в
частите им досежно станалото на 11.10.2019 г., в които части кореспондират с
твърденията на молителя и не се опровергават от други, събрани по делото
писмени доказателства. След като не е било налице съгласие на майката за
установяването им с детето в Испания, действията на бащата по задържането им
там, са неправомерни, като не могат да обусловят извод за възникването на
обичайно местопребиваване на детето в Испания.
При липсата на тази
предпоставка, съдът не счита за необходимо да обсъжда наличието на останалите
такива. Все пак, следва да се отбележи, че предвид ниската възраст на детето и
силната му привързаност към майката и нейното разширено семейство, отделянето
му от нея и близките й, би имало общо неблагоприятен ефект върху неговата
психика и цялостно благополучие, поради което може да се приеме, че връщането
му в Испания ще го постави в ситуация на риск. Малолетният е на твърде ниска
възраст, за да приеме освен това и без особени сътресения отглеждането си без
майчини грижи, които молителят не може да замести по никакъв начин. Извън това,
налице са рискове и в поведението на самия молител, който, макар да е носител
на родителските права спрямо малолетния и да ги е упражнявал ефективно, досега
не е бил ангажиран пряко и непосредствено в обгрижването
на детето, а понастоящем се е дезинтересирал от
нуждите му и не участва в грижите за неговото отглеждане и издръжка. Допълнителен
аргумент се явява и създаденото понастоящем международно положение с оглед
пандемията, обхванала целия свят и предприетите мерки за ограничаването й.
С оглед
изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето А. К. Г. в Испания
като неоснователна.
По разноските :
Предвид изхода
на делото, молителят няма право на разноски, но дължи такива на ответницата,
която своевременно е направила искане за присъждането на такива. Съобразно
представения от тази страна в последното съдебно заседание списък на разноските
по чл. 80 от същата е сторила разноски в размер на 1015 лева, от които 15 лева
държавни такси за снабдяването й със съдебни удостоверения, и 1000 лева за
адвокатско възнаграждение. Съобразно представения договор за правна защита и
съдействие - лист 110 от делото, същото е договорено в размер на 1000 лева, платими
в брой при подписването на договора, като последният служи за разписка за
извършеното плащане. В случая не са направени от молителя възражения за
прекомерност на тези разноски по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като липсва
задължение на съда да следи служебно за съответствието на разноските с
действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид това, сумата по
представения от ответницата списък следва да се възложи в тежест на молителя.
Така мотивиран,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно
основание чл. 8 и следващите от Хагската конвенция във връзка с чл. 22а от
Закона за закрила на детето, на О.К.А., роден
на *** г. във Валенсия, Испания, испански гражданин по рождение, постъпила чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по
смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, срещу Я.Л.Г.,
с ЕГН ***********, за връщането на малолетното дете А. К. Г., с ЕГН **********, на молителя в Кралство Испания, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА молителя О.К.А., роден на *** г. във Валенсия, Испания, испански гражданин
по рождение, да заплати на ответницата Я.Л.Г.,
с ЕГН ***********, разноски в размер на 1015 (хиляда и петнадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на прокурор от Софийска
градска прокуратура.
ПРЕПИС от настоящето решение, както и копие от
представените доказателства и от съдебните протоколи от проведените
по делото съдебни заседания на основание чл. 11, т. 6 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 г., следва да се изпрати незабавно на централната власт на Кралство
Испания, чрез Министерство на правосъдието.
ПРЕПИСИ от настоящето решение да се връчат на
страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите.
СЪДИЯ
: