№ 100
гр. Шумен, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Съдия:Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213600500145 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Енерго – Про Продажби „ АД, ЕИК
*********, представлявано от членовете на управителния съвет П.С.С, Я.М.Д. и Д.К.Д., чрез
пълномощника адв. Б. Г. от ШАК срещу решение № 260054/26.01.2021 г. по гр.д. №
2796/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, поправено с решение № 260121/04.03.2021 г.
по същото дело.
Жалбоподателят навежда възражения за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и в разрез със събрания в
хода на процеса доказателствен материал, поради което, моли въззивният съд да го отмени
изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и му
присъди извършените по делото разноски. В условията на евентуалност, моли съдът да
обезсили решението в частта, в която е прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника суми в размер над 6 379.15 лева до 6 429.64 лева, тъй като за разликата е налице
произнасяне свръх петитум.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия по жалбата
С.И.М., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Д. Н. от ШАК, който я оспорва
1
като изцяло неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на
извършените във въззивното производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 2796/2019 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия
срещу жалбоподателя, имаща за предмет иск за установяване, че ищецът не е потребил
електроенергия от 33720.10 кWh на стойност 6 379.15 лева, начислена за периодите
09.10.2017 г. - 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. – 30.06.2018 г. и 01.07.2018 г. – 08.10.2018 г., по
фактура № **********/ 10.09.2019 г..
В срока за отговор ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло
неоснователна.
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като с
решението си от 26.01.2021 г., поправено с решение от 04.03.2021 г. е признал за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 379.15 лева, начислена
електроенергия за периода 09.10.2017 г. – 08.10.2018 г., по фактура № ********** от
10.09.2019 г., относно имот в с. М., ул. ... №, с клиентски № * и абонатен № *, и е осъдил
ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 910.00 лева.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя за произнасяне постпетутим
досежно размера на исковата претенция, счита, че следва да се отхвърли като
неоснователно, предвид факта, че соченият порок е отстранен с решение от 04.03.2021 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка на първоначалното решение с дата 26.01.2021 г..
По съществото на спора: От събраните по делото доказателства се установява и не се
спори между страните, че въззиваемият е потребител на ел. енергия по смисъла на пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ, с клиентски № * и абонатен № *, като отношенията му с дружеството
доставчик се уреждат от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „ Енерго-Про Мрежи „ АД.
На 08.10.2018 г. от служители на „ Електроразпределение – Север „ АД е била
извършена проверка на електромер с номер 1115031400592222, монтиран в имот на
въззиваемия, с адрес с. М., общ. Ш., ул. №. Според съставения констативен протокол №
1301495 от същата дата, подписан от проверяващите и двама съседи, при проверката
посоченото СТИ е било демонтирано за експертиза от БИМ и подменено с ново, като от
показанията на разпитаните по делото свид. П.З.Д. и С.Г.Д – служители на „
2
Елекроразпределение – Север „ АД, които са участвали в проверката, се изяснява, че
свалянето на електромера се е наложило поради невъзможността за установяване на
софтуерна връзка и прочитане на показанията му.
В констативен протокол на БИМ от метрологичната експертиза на въпросното СТИ,
с дата 09.09.2019 г. е посочено, че се касае за статичен еднофазен двутарифен електромер,
който няма механични дефекти по кутията, на клемите и на клемния блок и има
необходимите пломба и означения на табелата. При проверка точността на електромера,
посредством софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема, като действително
потребената електроенергия се разпределя и върху невизиуализирана на дисплея тарифа Т3
– 033712.1 кWh.
Въз основа на данните от изследването на БИМ е била извършена корекция на
сметката на въззиваемия и му е начислено допълнително количество ел. енергия в размер на
33 712 кWh, за период от 09.10.2017 г. до 08.10.2018 г., за което жалбоподателят е издал
фактура № **********/10.09.2019 г. на обща стойност 6 379.15 лева с включен ДДС.
На л.7 от първоинстанционното дело е приложено писмо от „ ЕРП Север „ АД до
въззиваемия, с което се уведомява за извършената проверка на СТИ и съставения
констативен протокол, като липсват данни това писмо да е било изпратено и получено от
адресата. На л. 47 – 48 са приложени писмо от „ Енерго – Про Продажби „ АД до
въззиваемия и известие с обратна разписка, от които се установява, че потребителят е бил
уведомен за начислените допълнително количества електроенергия по фактура №
**********/10.09.2019 г. лично, без от представеното копие на разписката да се
удостоверява датата на получаване на известието. С оглед заявеното с исковата молба обаче,
следва да се приеме, че датата е 13.09.2019 г..
На л. 150 от първоинстанционното дело е приложен протокол от 12.11.2014 г. за
извършен монтаж на СТИ с фабричен номер 1102010900085866, на адрес с. М., общ Ш., ул.
№, клиентски № * и абонатен № *.
От разпита на свидетелите А.А.М. и К.М.Г. се установява, че имотът на въззиваемия
в с. М. се намира на адрес ул. №, а кутията на електромера за същия имот е поставена на
стълб на улицата. Имотът се обитава от въззиваемия и съпругата му. През есенния и зимния
сезон семейството се отоплява на дърва. Разполагат с бойлер, готварска печка,
микровълнова фурна, а от преди година и с климатик. Двамата съпрузи работят в гр. Ш. и
през седмицата отсъстват по цял ден от дома си. Нито един от тях няма познания в областта
на софтуера или програмирането. Въззиваемият е със средно образование и от 20 години
поддържа тоалетните на Автогара – гр. Ш..
В първоинстанционното производство са допуснати съдебно-електротехническа и
съдебно-техническа експертизи, като от заключението по първата експертиза се установява,
че процесният електромер е преминал заводско изпитване през 2014 г. и срока на
3
метрологичната му годност е до края на 2020 г.. Монтиран е в имота на ищеца с нулеви
показания. Към датата на проверката е бил софтуерно препараметризиран и част от
преминалата през него и потребена ел. енергия се е натрупвала, отчитала в невидимия на
дисплея регистър Т3. За да се извърши препараметризиране не е необходимо да се
осъществи пряк физически контакт върху СТИ и да се проникне в него. Извършените
математически изчисления по корекционната процедура са аритметично точни, съгласно
методиката в ПИКЕЕ и действащите за съответния период цени на ел. енергията, одобрени
от КЕВР. Преминалите през скрития регистър количества ел. енергия са остойностени по
цена за технологичен разход, одобрена от КЕВР. Според заключението по втората
експертиза, Тарифа Т3 на СТИ е за небитови клиенти и обхваща периодите: 01.11 – 31.03, от
8.00 часа до 11.00 часа и от 18.00 часа до 21.00 часа и 01.04 – 31.10. от 8.00 часа до 12.00 часа
и от 20.00 часа до 22.00 часа; Тарифа Т1 е за всички клиенти и обхваща нощна зона за
периода 01.11 – 31.03, от 22.00 часа до 6.00 часа и за периода 01.04 – 31.10, от 23.00 часа до
7.00 часа; Тарифа Т2 е за всички клиенти и обхваща дневна зона през часови интервали от
денонощието, необхванати от Т1 и Т3. Часовите тарифни структури се въвеждат в
настройките на елетромера от завода производител. Данните от утвърдените за използване
часови тарифни структури се съхраняват в енергийни регистри в паметта на електромера в
числов формат 6+1. Не може да се даде конкретен отговор относно точния механизъм за
промяна на данните в паметта на електромера.
Във въззивното произвоство е допусната и изслушана комплексна
електротехническа и софтеурна експертиза, от заключението по която, възприето като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че натрупването
на показания в регистър Т3 на СТИ е в резултат от заложените работни графици 03 и 04 в
седмичния календар за двата сезона. В процесното СТИ е възможно отчитане на
консумирана ел. енергия по четири различни тарифи. На територията на страната за
битовите абонати се начисляват и отчитат две тарифи, означени като Т1 и Т2, утвърдени от
КЕВР. Броят на регистрите се определя от собственика на електромера и се програмира от
завода производител. При закупуване на СТИ за територията на България производителят, а
не собственика параметризира електромерите / извършва първоначално програмиране /,
съгласно изискванията на страната, в която те ще се ползват. Това включва задаване на
сезоните лято/зима, дневните графици в седмицата и часовете, в които Т1 и Т2 ще се
прилагат. В първоначалната параметризация другите две тарифи – Т3 и Т4, по които
процесното СТИ може да отчита не натрупват стойност и не се визуализират на дисплея на
електромера. В заложената от производителя параметризация в седмичния график за двата
сезона не се ползват часови графици, различни от графици 01 и 02. За коректното отчитане
на преминалата през СТЕ електроенергия, освен електрически измервателни схеми е
необходим и програмен модул за правилното й разпределение по съответните тарифи.
Установените от БИМ разлики в начините на отчитане на процесното СТИ сочат към
съществуваща различна параметризация от тази, заложена от производителя.
Параметризацията е процес, при който в електромера се залагат всички необходими за
4
правомерно отчитане на преминалата през него ел. енергия настройки, като действащите
тарифи, визуализиране на стойностите от натрупаната и преминала ел. енергия, график за
нейното отчитане и др.. Първоначалната параметризация се извършва от производителя, със
стойности зададени от собственика, съобразени с действащата нормативна база. Тъй като за
времето, през което е ползвано процесното СТИ не е имало промяна в начина на отчитане
на електроенергията, преминала през Т1 и Т2, не е извършвана препараметризация на
същото от страна на собственика. Производителят не е предоставил на „ ЕРП Север „ АД
софтуер, с който да извършват собствена препараметризация. Софтуерът, който ползват
работи в режим „ само за четене „, отчитащ заложените параметри и показания на СТИ без
възможност за промяна. Изключение прави само сверяването на вградения часовник за
управление на тарифите. Следователно, всяка корекция на нормативно установения начин за
отчитане на ел. енергията от СТИ трябва да се заложи допълнително със софтуерно
въздействие, което има за цел промяна на параметризацията му. Предвидената от
производителя възможна комуникация за триене/запис на данни от/в електромера е
единствено чрез оптичен интерфейс / инфрачервен порт /, използващ стандарт EN 62056-
21:2003. За да се извърши софтуерно въздействие е необходим компютър, специализирана
компютърна програма, която да извърши записа на данни в паметта на СТИ и кабелна
връзка, осъществяваща връзка между компютъра и електромера. Използваната от БИМ
методика за проверка на СТИ не описва възможност за промяна на стойностите на
електромера по тарифи, а само тяхното отчитане. От датата и часа на последната
параметризация на процесното СТИ се установява, че е извършена на 19.03.2015 г., 20.35
часа. Посочените дата и час, отразени в паметта на СТИ са зависими от текущите дата и час
на компютъра, чрез който се извършва параметризацията. От направените изследвания се
установява, че в процесното СТИ е налична параметризация, различна от предвидената от
производителя, която е в резултат на залагане на нови параметри за работа на устройството,
за начина му на отчитане на преминалата през него ел. енергия след софтуерна намеса. С
оглед типа на процесния електромер, максималното количество ел. енергия, което може да
премине през присъединителните съоръжения и да бъде доставено на абоната е максимално
77 088 kWh. При съобразяване техническите параметри и характеристики на същия е
възможно през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия за
исковия период, за който допълнително е начислена стойността й. Данните, свързани с
преминалата ел. енергия, отразени във всички тарифи не могат да бъдат променяни
цифрово, а са в резултат на реално потребление. Количеството ел.енергия, което е отчетено
по активните и скритите регистри отразява реално потребената ел. енергия. Цялото
количество ел. енергия отчетено от скрития регистър на процесното СТИ, по най-ниската
цена за покриване на технологичен разход, действала от монтажа на СТИ, т.е. от 12.11.2014
г. до 08.10.2018 г. е в размер на 1 213.63 лева. На въпрос на съда дали е възможно да се
установи, че количествата ел. енергия, които са натрупани в регистър Т3 на процесното
СТИ, за които е издадена съответната фактура, са преминали точно през исковите периоди,
вещите лица отговарят, че не е възможно да се засече времево кога точно е преминало
отчетеното в скрития регистър количество ел. енергия, като косвено доказателство би могла
5
да бъде датата, посочена като дата на последна параметризация, т.е. би могло да се каже със
сигурност, че ел. енергията е преминала в периода от тази дата до датата на проверката, но
не и конкретна дата и време, когато е станало това.
Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна следното:
В тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е да установи,
при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни отношения между
страните за продажба на електрическа енергия през претендирания период за процесния
обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и с грижата на добрия търговец;
3. че на процесното СТИ е извършена проверка, от която се е установило отклонение от
отчетената и реално потребена от ищеца електроенергия; 4. периода и степента на грешното
отчитане (т.е. че е доставил на крайния клиент твърдяното и обективирано в корекционните
сметки количество електрическа енергия). В тежест на ищеца е да докаже фактическите
твърдения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
В отговора на исковата молба ответникът излага твърдения, че процесната фактура е
издадена въз основа прилагане на корекционна процедура за корекция на количествата
потребена ел. енергия от страна на ищеца и, че претендираната сума се дължи на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ . В условия на евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от
ПИКЕЕ е неприложим, счита, че претендираната сума е дължима на осн.чл.183 от ЗЗД.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно чл. 183 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която
купувачът се задължава да му заплати.
По делото се установява и не се спори от страните, че същите са в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия, по силата на което
жалбоподателят е поел задължението да доставя електрическа енергия на въззиваемия
срещу задължението му да заплаща цената на доставената такава. След извършена проверка
на СТИ за имот в с. М., ул. * № по отношение на който жалбоподателят счита, че е на
въззиваемия е било констатирано от служители на „ ЕРП Север „ АД, че част от преминалата
през това СТИ ел. енергия се натрупва в скрит / невидим на дисплея / регистър Т3. Въз
основа на направените констатации и след метрологично изследване на СТИ от БИМ,
6
ответникът е начислил на ищеца допълнително количество ел. ерегия в размер на 33 712
кWh, за период на потребление от 09.10.2017 г. до 08.10.2018 г., на обща стойност 6 379.15
лева с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е
предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т. е. от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да
се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С
нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният
снабдител продава ел. енергия да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че в ЗЕ е въведено законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно
отчитане на потребената ел. енергия, ако са изпълнени задълженията по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка и за приемане на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената ел. енергия.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. / обн.
ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. /. С решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
приетите от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране ПИКЕЕ / обн. в ДВ, бр.
98/12.11.2013 г. / са отменени, с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано в ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.. Впоследствие, нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ също са отменени с
Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, обнародвано с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018
г..
Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от
деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно неговата отмяна поражда
своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на
действието на съответните разпоредби до отмяната им.
В конкретната хипотеза корекцията е извършена за период 09.10.2017 г. – 08.10.2018
г., като констативният протокол за извършена проверка е изготвен на 08.10.2018 г., от което
7
следва, че, доколкото нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ (отм.) са действали към датата на
съставяне на протокола, същите следва да бъдат приложени.
Към момента действат приетите от Комисията за енергийно и водно регулиране нови
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., но съгласно § 2 от ПЗР към тях, процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане
на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към
датата на съставяне на констативния протокол, поради което те не могат да намерят
приложение в настоящия случай.
Тъй като към датата на съставяне на процесния констативен протокол са били
отменени разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ / отм. /, регламентираща специалните
изисквания към констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция, както
и нормите на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ / отм. /, настоящият съдебен състав приема, че липсва
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на процесното СТИ. Неотменените към момента на проверката
норми на чл. 48 - 51 не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2, вр. ал.1,
т.6 от ЗЕ правомощие на Комисията. Те регламентират само хипотезите, при които може да
бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата
нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените
количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия. Предвид това, не може да се
признае правото на ответника да начисли исковата сума на основание и за срока, предвиден
в чл. 50 от ПИКЕЕ / отм. /, въз основа на констатациите от проверката.
В практиката си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на
ПИКЕЕ / отм./, ВКС възприема подхода, че, дори да е налице непълнота в тези разпоредби,
тя следва да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е
въведено и от страна на ответното дружество.
Според Закона за енергетиката, източник на задължението на крайния потребител за
заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът за продажба
/доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe когато е било
доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък размер и
съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. Според константната практика на ВКС /решение №97 от
8
28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от 20.05.2015 г. по гр.д.
№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по гр.д.№1750/2011г. на ВКС,
ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той
дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер (определение №159/21.02.2019 г., ІV
г.о., определение № 490/05.06.2019г. по гр.д. № 4696/2018 г., ІV г.о.).
В случая, от събраните по делото доказателства и изявленията на страните се
установи по категоричен начин, че СТИ, по отношение на което е извършена проверка с КП
№ 1301495/08.10.2018 г. е препараметризирано неправомерно, като чрез външна намеса в
софтуера е извършена промяна в начина на отчитане на преминалата през него ел. енергия
по зададените при производството му тарифи и, вместо да се отчита само по официалните за
страната тарифи Т1 и Т2, част от доставената ел. енергия е била отчитана в скрит регистър
Т3, който е невидим и не е утвърден за пределите на РБ. Също така се установи, че
отчетената в тарифа Т3 ел. енергия е реално преминала през СТИ и се равнява на 033712.1
кWh, което количество е установено след експертиза от БИМ. По делото обаче не се
установява с категоричност, че описаното в КП от 08.10.2018 г. СТИ отчита ел. енергия,
доставяна именно до имота на въззиваемия, предвид факта, че макар и на едни и същи
клиентски и абонатен номер, проверката е извършена за СТИ с фабричен номер
1115031400592222, на адрес: с. М., ул. * № като жалбоподателя твърди, че то е монтирано
към имота на ищеца с протокол за монтаж № ********** от 12.11.2014 г., в който обаче е
посочено, че е извършен монтаж на електромер с фабричен номер 1102010900085866, на
адрес: с. М., ул. ... №, а въззиваемият възразява и от показанията на свидетелите се
установява, че имотът му се намира на адрес с. М., ул. * №. На следващо място, не се
доказва датата на извършване на препараметризацията, тъй като установената от вещите
лица е определяема според датата и часа на устройството, посредством което е осъществена
софтуерна намеса в СТИ. Не се доказва и, че препараметризацията се дължи на въздействие
върху СТИ от страна на въззиваемия. Не се установи по безспорен начин и какви са били
показанията на скрития регистър при първоначалния монтаж на процесното СТИ, както и от
коя дата е започнал записът в скрития регистър и през кои периоди от време е преминала
отчетената от него ел. енергия. Действително, ирелевантно е през кои часови зони е
започнало натрупване на ел. енергия в скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия
е фактурирано по цена за покриване на технологичен разход на операторите. Липсата на
конкретен момент, от който е започнало неточното отчитане обаче води до невъзможност да
се определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл
извършените от крайния снабдител корекции се явяват произволни, като това обстоятелство
води до непозволен от закона резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него
електрическа енергия, т.е. до неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното
натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както твърди ответникът, не
се установява кога е настъпил този факт. Не е доказано, че посоченото за заплащане от
ищеца количество електроенергия във фактурата е реално консумирано точно в периода
9
09.10.2017 г. – 08.10.2018 г.. В протокола на БИМ е отразено, че тези показания касаят
преминала през СТИ ел. енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по
аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия
случай натрупването на показанията по третата тарифа обаче, не е станало в присъствието
на тези лица, поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод,
че съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания за
преминала през него ел. енергия са за конкретен времеви период, респ. за исковия. От
заключенията по допуснатите експертизи също се установява, че ел. енергията отчетена в
скрития регистър е реално преминала през СТИ, но не и началния момент от който е
започнало натрупването, респ. крайния такъв. Освен това, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а съгласно разпоредбите на ПИКЕЕ / отм. / данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или
дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система.
Ето защо, отговорност на ответника, респ. на неговия оператор е да осигури изправно СТИ,
отчитащо точно преминаващата през него ел. енергия (Определение № 112 от 13.02.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК), респ. – да докаже, че препараметризацията на
СТИ се дължи на неправомерна софтуерна намеса от страна на потребителя на ел. енергия, а
не на причини, за които собственикът на СТИ носи риск.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, че ответникът по иска
не само не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
поради което, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
следва да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им
последици - за ненастъпили.
Предвид изложеното, намира, че предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
Що се отнася до посочената от жалбоподателя съдебна практика, съдът е запознат с
цитираните решения, но споделя възприетото от константната съдебна практика становище
в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на реално потребената ел.
енергия, ако доставчикът докаже наличието на неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, на реално потребление, неговият размер и периодът, за който е
натрупано неотчетеното количество електрическа енергия.
Досежно наведеното едва във въззивното производство твърдение на жалбоподателя,
че въззиваемият дължи за натрупаното в скрития регистър Т3 количество ел. енергия поне
най-ниска цена за покриване на технологичен разход, действала през периода от монтажа до
10
демонтажа на СТИ, съдът счита, че не следва да се уважава, както поради липсата на
доказателства за датата на монтажа на процесното СТИ и, че то е отчитало ел. енергия
доставена до имота на въззиваемия, така и поради факта, че по делото остава недоказано, че
към момента на монтажа СТИ е било с нулеви показания по всички тарифи.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, заключава, че
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Съобразно изхода от делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски във въззивното производство в
размер на 400.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260054/26.01.2021 г. по гр.д. № 2796/2019 г. по
описа на Районен съд – Шумен, поправено с решение № 260121/04.03.2021 г. по същото
дело.
ОСЪЖДА „ Енерго – Про Продажби “ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. В., В. бул. №
да заплати на С.И.М., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Ш., ул.№ деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 400.00 лева – платен адвокатски хонорар.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
11