Решение по дело №1130/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27 от ЗОС и е образувано по жалба на Д. К. А. и К. Д. А., двамата от [населено място], срещу Заповед №РД-56/23.01.2025г. на Кмет на Община Хасково – в частта на определеното обезщетение за жалбоподателите. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. През 2011г. жалбоподателите като съпрузи придобили ид.ч. от имоти, а след съдебна делба придобили процесния имот с [идентификатор]. Производството по издаване на оспорената заповед започнало по искане на други собственици, а не по инициатива на органа, т.е. самото производство започнало незаконосъобразно. Актът, с който бил одобрен ПУП-ПУР – Решение на ОбС Хасково, бил издаден от некомпетентен орган, тъй като касаел един квартал и не било приложимо изключението на изр.2, ал.1 на чл.129 от ЗУТ. Поради това не били налице условията на чл.205, т.1 от ЗУТ за образуване на отчуждително производство по ЗОС. Засегнати били и други имоти от предвижданията на плана за улична регулация, но не били издадени заповеди относно възстановяване/придобиване на правото на собственост върху тези имоти по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като нямало яснота на кои лица да се изплати обезщетението. ПУР не можел да бъде приложен в обозримо бъдеще и било безсмислено отчуждаването на част от имота на жалбоподателите. За да бъдело реализирана улицата, то следвало да бъдат отчуждени още пет имота. Предвид факта, че решението влязло в законна сила на 16.09.2016г., оставало още една година за привеждането му в изпълнение и след изтичане на [възраст] срок по ЗУТ било възможно някой от собствениците на засегнати имоти да поиска изменение на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Отчуждаването на имоти не можело да е селективно, т.е. само за някои от имотите и процедурите трябвало да бъдат проведени едновременно. Незаконосъобразно била определена и оценката за процесната отчуждена част от имота, която не съответствала на пазарните цени. Иска от съда да отмени оспорената част от процесната заповед и да се определи нов размер на обезщетението, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответната страна – Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, иска жалбата да бъде отхвърлена, а процесната част от заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

С Решение по гр.д.№1671/2022г. на РС Хасково, влязло в законна сила на 02.07.2024г., в дял на жалбоподателите и на основание чл.353 от ГПК е поставен имот с [идентификатор] по КККР на Хасково.

С Решение №241/10.09.2016г. на Общински съвет Хасково, влязло в законна сила на 16.09.2016г., е одобрен Подробен устройствен план – план за улична регулация на ж.район [държава] – Хасково с обхват район 705 от КК на [населено място] и част от имотите в район 706, разположени северно от [имот номер] /УПИ І, кв.10 по РП от 1977г./.

С обявление от 26.11.2024г. - чрез в.[община], собствениците на засегнатите имоти се уведомяват, като се прилага регистър на засегнатите имоти.

В Решение №235 от Протокол №9 от заседание на ОбС Хасково, проведено на 11.04.2025г., са описани частите от имотите, които общината има намерение да придобие в собственост, и способите за тяхното придобиване, както и е допълнена Годишната програма за управление и разпореждане с имоти – общ.собственост, в частта относно разходите, вкл. относно процесния имот – 3 500,00 лева.

С оспорената заповед - Заповед №РД-56/23.01.2025г., Кметът на Община Хасково на основание чл.21, ал.1 и чл.25, ал.2 от ЗОС, чл.44, ал.2 от ЗМСМА за прилагане на улична регулация и изграждане на новопроектирана [улица], ж.к.[държава], Х., е наредил отчуждаването на части от имоти за изграждане на улицата, сред които и 68 кв. м. от поземлен имот с [идентификатор] и е определил на собствениците на имота да се изплати парично обезщетение в размер на 3 500,00 лева.

Заповедта е съобщена на жалбоподателите на 23.04.2025г. – отбелязване гръб на уведомление рег.инд.№94Д-2753-1, а жалбата е подадена до Административен съд Хасково чрез Община Хасково на 08.05.2025г.

За пълното изясняване на делото от фактическа в настоящия процес е назначена и изслушана експертиза относно пазарната стойност на отчуждената част от имота на жалбоподателите, като заключението се възприема от съда напълно като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице определя обезщетение в размер на 3 530,00 лева/ 1805,00 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в преклузивния срок за оспорване на издадената заповед. Налице е правен интерес от търсената защита, доколкото издаденият индивидуален административен акт – в оспорената си част, засяга правната сфера на жалбоподателя, а в този смисъл жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна относно определения размер на обезщетението.

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган и представлява валиден административен акт, тъй ката съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС отчуждаването се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Относно възражението за нищожност на Заповед №214/10.09.2016г. следва да се има предвид, че съдът не е обвързан със задължението да извърши косвен съдебен контрол на посочената заповед за ПУП-ПУР, тъй като същата подлежи на самостоятелно оспорване в предвидените от закона срокове.

Не са допуснати процесуални нарушенията – заповедта е издадена в писмена форма и с реквизитите по чл.25, ал.2 от ЗОС. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗОС в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на процесната реална част от имота е основано на влязъл в сила ПУП, одобрен с Решение № 241/10.09.2016г. на Общински съвет Хасково, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на поземления имот, определен е и размерът на дължимото обезщетение за отчуждаването му. За мотиви на акта следва да се възприемат и доказателствата за всички извършени в хода на административното производство процесуални действия, представляващи част от административната преписка – в случая наличието на ПУП, предвиждащ отчуждаване на реална част от имота на жалбоподателя за изграждане на обект – публична общинска собственост, както и изготвената оценка за размера на обезщетението за отчуждаваната част от имота. Предвид така посоченото съдържание на акта съдът приема заповедта за мотивирана в достатъчна степен.

Налице са доказателства за спазване и на процедурата по чл.25 от ЗОС, като преди да издаде оспорения акт, ответникът е възложил изготвянето на оценка на лицензиран оценител по ЗНО и е спазено изискването на чл.22, ал.3 от ЗОС, както и е спазен срока по чл.22, ал.10 от ЗУТ / размерът на равностойното парично обезщетение се определя не по-рано от три месеца преди издаване на заповедта по чл.25, ал.2 от ЗУТ. В случая има данни за датата на изготвяне на експертната оценка, като в самата оценка се сочи дата на оглед, оценка и доклад – 14.11.2024г. Но дори да е просрочена оценката и срокът за изготвяне да не е спазен, не може да се счита, че има нарушение от категорията на съществените, доколкото за адресата на отчуждителната заповед, издадена по реда на ЗОбС, е предвидена възможност за съдебно оспорване, при което може да се опровергае определеното от административния орган обезщетение.

Заповедта е издадена и съобразно материални закон. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В настоящия случай по делото се установява, че е налице влязъл в сила подробен устройствен план, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот - частна собственост, за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване. Видно от заключението на вещото лице е, че подробният устройствен план, засягащ и процесния имот, по същество решава важен обществен проблем, свързан с възможността за пълноценно ползване на поземлените имоти, за които е изработен и одобрен, както и за създаването на градоустройствена основа, позволяваща законно реализиране на инвестиционни намерения в тези имоти. Освен това с предвидената улична регулация планът дава възможност за достъп до имотите без осигурен такъв, и като цяло - създава благоприятна среда за обитаване на населението в района, като възражението на жалбоподателите, касаещо част от имотите, които са в процедура по пар.4, не обосновава друг извод. В конкретния случай отчуждаването е за улична регулация и доколкото засяга дори само част от имотите, които са с изяснена собственост, то предлага реализуемо решение за задоволяването на обществена нужда.

Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Съгласно изготвената в хода на административното производство експертна оценка към дата 14.11.2025 г. пазарната цена на процесната отчуждавана част от 68. 00 кв. м. от имот с №* е в размер на 3 500,00 лева. Съдът счита, че тази оценка не следва да се кредитира, доколкото противоречи на приетото в хода на съдебното производство заключение по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, макар и с минимална разлика. Така установеното несъответствие между оценката за имота на жалбоподателя, подлежащ на отчуждаване, определена в административното производство, и неговата пазарна цена, установена от приетото по делото експертно заключение, води до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Процесният акт е несъответен и на целта на закона - на лицето, от което се отчуждава имота, да бъде определено равностойно парично обезщетение.

Поради изложеното оспорената заповед следва да бъде изменена в частта относно размера на определеното парично обезщетение, за да се постигне нейното съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обезщетението, дължимо на жалбоподателя за отчуждаване на част от собствения му недвижим имот, следва да бъде определено в размер на 3 530,00 лева, като в тази връзка следва да се има предвид, че страните не оспорват така определения размер, а аналоговата цена, която се сочи при изслушването на вещото лице е от изявление на представляващия жалбоподателите и касае оферта за застроен имот.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Същите произтичат от заплатена държавна такса в размер на 20,00 лева, адв.възнаграждение – в размер на 1200,00 лева и 1000,00 лева – депозит за вещо лице. Относно сумата за адв.възнаграждение следва да се съобрази направеното възражение за прекомерност, както и че е съобразено и под минимума на предвиденото в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., а в случая не се оспорва само размера на обезщетението, но законосъобразността на заповедта.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед №РД-56/23.01.2025г. на Кмет на Община Хасково, в частта на определената сума за парично обезщетение за извършено отчуждаване на реална част с площ от 68,00 кв. м. от поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], с площ на имота - 974,00 кв.м, и площ за отчуждаване – 68,00 кв.м., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 3 500,00 лева на 3 530,00 лева /1805 евро/.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Д. К. А., [ЕГН], и К. Д. А., [ЕГН], двамата от [населено място], разноските по делото в общ размер от 2 200,00 лева.

Решението на основание 215, ал.7, т.5 от ЗУТ е окончателно и не подлежи на обжалване.