Р Е Ш Е Н И Е
№ 2104
град Бургас ,
03.09.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, граждански състав
на двадесет и девети август две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 5322 по описа за
2019г. , за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото е образувано по исковата
молба на Т.Р.Б., ЕГН **********,*** чрез
адв. С.К.,*** против ОД МВР гр. Бургас, гр. Бургас,
ул.„Христо Ботев” № 46. Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до
30.06.2019г. е полагал труд на 12- часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец като „старши полицай“ – за периода от
01.07.2016г. до 01.04.2019г. във Второ РУ Бургас, а от 01.04.2019г. до
30.06.2019г. в СПС към ОД МВР гр.
Бургас. Ищецът твърди, че за периодът 01.07.2016г. до 30.06.2019г. е положил
общо 2000часа нощен труд. Посочените часове според ищецът следвало да се
преизчислят с коефициент 1.143, което правело общо 2286часа дневен труд. Това
пресмятане от нощен към дневен труд водело до извънреден труд от 286часа, който
следвало да бъде заплатен от ответника. Претендира се за сумата от 1716лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от
286часа за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г. , ведно със законната лихва
върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окончателното й
плащане, както и направените разноски в производството. В съдебно заседание
ищецът не се явява лично, представлява се от преупълномощения адв. З.К., АК гр.
Бургас. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска , като се
претендира осъждане на ответника са сумата 1195.64лева за положен извънреден
труд приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 172.74часа.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител
гл. юрисконсулт Ана Димчева. Исковата молба се оспорва като неоснователна както
по основание, така и по размер. Сочи се, че Т.Р.Б. е заемал следните длъжности: 1. Стажант към
ОД МВР Бургас за периода 07.09.2016г. до 19.04.2017г.; 2. Полицай в Група
„Охрана на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при второ РУ МВР
Бургас за периода 19.04.2017г. до 18.06.2019г. и 3. Старши полицай в Група „01“
към Сектор СПС към ОД МВР гр. Бургас от
18.06.2019г. до 30.06.2019г. В тази връзка се оспорва исковата молба по
отношение периода , в който ищецът е бил
стажант в ОД МВР Бургас, съответно не е полагал и нощен и извънреден труд.
Възразява се и срещу пасивната легитимация на ответника за периода 01.07.2016г.
до 07.09.2016г., когато Б. не е бил в служебно или трудово правоотношение с ОД
МВР Бургас. За останалите две длъжности, които Б. е заемал, се сочи, че са категории държавни служители, за които
приложим към квалификацията на иска ЗМВР. В отговорът си процесуалният
представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен
и отразен в протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил
своевременно заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г.
за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото
отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба
№ 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се , че според тези нормативни актове
липсва текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент
1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там,
както и от издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за
времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение
по 0,25лева. Приложени са писмени доказателства. В съдебно заседание ответникът
се представлява от гл. юрисконсулт Димчева , която оспорва исковата молба и
претендира за отхвърляне на предявените искове.
Предявен е иск с правно
основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от м. септември 2016г. до м. юни
2019г. ищецът е положил общо 1208часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при уможение
с коефициент 1.143 се равнявали на 1380.74часа труд. Съответно вещото лице е
посочило, че на ищеца не са заплатени 172.74часа извънреден труд, който е
оценен на 1195.64лева.
Съдът , след като обсъди представените
с исковата молба писмени материали и становището на ответницата по делото,
счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът Т.Р.Б. *** е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжностите 1. Стажант към ОД
МВР Бургас за периода 07.09.2016г. до 19.04.2017г.; 2. Полицай в Група „Охрана
на обществения ред“ към Сектор „Охранителна полиция“ при второ РУ МВР Бургас за
периода 19.04.2017г. до 18.06.2019г. и 3. Старши полицай в Група „01“ към
Сектор СПС към ОД МВР гр. Бургас от
18.06.2019г. до 30.06.2019г./ краят на процесния
период/.
Съгласно чл. 178,
ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187,
ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния
случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); ,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия
член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така
изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния
исков период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР
да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа).
Видно от приложените по делото писмени доказателства ищецът и
ответникът са се намирали в правоотношения от м. септември 2016г. , като към
30.06.2019г., когато е определена крайната дата на процесният период Б. ***.
Т.е. за периода 01.07.2019г. до 07.09.2016г. ответникът не е процесуално
легитимиран да отговаря по иска и следва в тази му част производството да се
прекрати като недопустимо.
С оглед на всичко изложено до
тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза, според което за периода 07.09.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът е
положил общо 1208 часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1, 143 се равняват на 1380.74 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 172.74 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1195.64лева и при липса на доказателства това допълнително
възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се
налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след
увеличението размер.
С оглед основателността на
претенцията, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде
присъдено и претендираното от ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването
на иска на 03.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по
делото, които са в размер на 350.00лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждането на иск, която е в размер на 50.00лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице в размер на 150. 00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК
следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта
относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната
лихва върху него.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р ЕШ И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по
отношение на предявения иск от Т.Р.Б., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,***
против ОД МВР гр. Бургас, гр. Бургас, ул.„Христо Ботев” № 46, представлявано от
Директора Калоян Калоянов, за периода 01.07.2016г. до 07.09.2016г. като
недопустим.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Калоян Калоянов, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Р.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***- адв. С.К., сумата от 1195.64лева/ хиляда сто
деветдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 07.09.2016г. до 30.06.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 03.07.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.
Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от
Директора Калоян Калоянов, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.Р.Б., ЕГН **********,***, сумата от
350.00лева /триста и петдесет лева/ разноски по водене на производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.
Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от
Директора Калоян Калоянов, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС гр. Бургас сумите от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ за
изготвената експертиза и 50.00лева/петдесет лева/ държавна такса .
На основания чл. 242, ал. 1 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 03.09.2019г.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.