СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
03.07.18г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 31.05.18г. /с
участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 11141/15г.
и констатира следното:
Предявен е иск от В. Р. против З. „А.“ АД с правно основание
чл. 226 от КЗ за сумата общо 160 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
посочената сума, считано от 12.01.15г.
Предмет на делото е и частичен обратен иск на З. „А.“ АД против С. П. с правно основание чл. 274 от КЗ за
сумата 1 250 лева /част от цяла претенция в размер на общо 160 000
лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 12.01.15г. е настъпило ПТП-е в резултат на което е
загинал К.М./наследодател; баща на ищцата/. Произшествието е причинено от С. П..
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента,
противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между
деянието и резултата и вината на С. П./ са удостоверени надлежно по делото. В
тази връзка:
Събраният по делото доказателствен материал /писмен,
гласен и експертен – преценен в съвкупност, в това число и обясненията на
вещото лице от съдебното заседание/ не може да наложи извод, че другият
участник в инцидента /В. Б./ е имал изключителна /единствена/ вина за
причиняване на ПТП-е /каквато е защитната теза на ответника и на третото лице –
помагач; в който случай исковете биха се явили неоснователни/. На практика в
случая първопричината за настъпване на инцидента се корени в действията на
водача С. П. – с предприетата маневра същият е отнел предимството на водача В. Б.,
което именно е довело до настъпване на процесният сблъсък. Действително –
приетата по делото експертиза съдържа констатация че и В. Б. е имал възможност
в определена /конкретна/ хипотеза да избегне инцидента. Фактът обаче, че този
водач не е успял да избере възможно най – адекватният вариант за реакция в
процесната хипотеза /или, че не е успял да избере единственият „позитивен“
вариант за реакция в сравнение с всички останали „негативни“ такива/ не може да
обоснове извод за изключителна вина, а може да бъде преценен единствено в
контекста на правилото по чл. 53 от ЗЗД.
Обстоятелството обаче, че В. Б. евентуално е
съпричинил /по смисъла на чл. 53 от ЗЗД/ инцидента не може да изключи
отговорността /по чл. 45 от ЗЗД/ на С. П., съответно и акцесорната отговорност
/по чл. 226 от КЗ/ на ответника – с оглед правилото на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД,
което ползва ищцата спрямо двамата водачи на МПС-ва. Отношенията между
последните /съответно и между техните застрахователи по з-ка „ГО“/ подлежат на
допълнително уреждане в хипотезата на чл. 127 от ЗЗД.
Към датата на ПТП-е С. П. е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и
правен състав на иска по чл. 226 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният
доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната
хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсеното
обезщетение.
Главният иск е основателен до размера на сумата
100 000 лева.
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан и
свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени
вреди /преценени в контекста на отношенията между К.М.и В. Р. преди настъпване
на инцидента и психологическото състояние на В. Р. след загубата на К. Милев/.
Процесното обезщетение се определя в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /свидетелски показания/. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия,
възрастта на В. Р. и липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия /събраният по делото доказателствен материал:
писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност не позволява да се направи
извод за наличие на предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Председателят на
състава отчита и констатацията на приетата медицинска експертиза досежно
конкретното здравословно състояние на пострадалия към момента на инцидента.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горната главница за периода след 12.01.15г. /датата произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Основателен е и обратният иск:
Събраният по делото доказателствен материал
удостоверява /а този факт не е и спорен между страните/, че – към момента на
инцидента ответника С. П. е бил алкохолно повлиян. Това
обстоятелство поражда правото на застрахователя да упражни регресните си права
спрямо делинквента при условията на чл. 274 от КЗ.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
основателно /претендираният от ищцата адвокатски хонорар надвишава минимума по
Наредба № 1; с оглед това заявената сума следва да бъде редуцирана/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД да плати на В.К.Р. ЕГН ********** сумата 100 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 226
от КЗ; законната лихва върху тази сума от 12.01.15г. до цялостното й изплащане
и 3 750 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове; при приложение
на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ главният иск за сумата над 100 000 лева.
ОСЪЖДА В.К.Р. да плати на З. „А.“ АД – 206 лева съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/ и
100 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА /при условие, че З.
„А.“ АД изплати реално на В.К.Р. горните
суми/ С.Б.П. ЕГН ********** да плати на З.
„А.“ АД - 1 250 лева /част от цяла претенция в размер на общо 160 000
лева/ - на основание чл. 274 от КЗ; законната лихва върху нея от 12.01.15г. до
цялостното й изплащане и 50 лева съдебни разноски, съответно 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОСЪЖДА З.
„А.“ АД да плати на СГС – 4 000 лева държавна такса на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: