№ 205
гр. Ловеч, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500454 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е въззивно производство по въззивна жалба от В. Ц. Х.
№ 545/30.01.2025 г. против съдебно решение №3/07.01.2025 г. по гр.д.
№716/2023 г. на ****ски районен съд, което атакува в частта в която е
отхвърлен обратния иск против Е. П. Й. за сумата 3765.68 –обезщетение за
вреди от променена електрическа схема на свързване. Моли съдебния акт да
бъде отменен като неправилен, необоснован от представените по делото
доказателства.Цитират се част от мотивите на съдебния акт и свидетелски
показания на св. Пл.К.,св. Т. С.. Изтъква се, че Й. е извършил неправомерно
присъединяване на вътрешната електрическа мрежа на апартамента на
въззивницата и дори при грешка в показанията на свидетелите се установява
кога е извършено присъединяването. Моли обжалваното съдебният акт да
бъде отменен като неправилен и предявеният иск да бъде уважен.
Е. Й. е посочил в отговор на въззивната жалба №3555/18.06.2025 г.,
че атакуваното съдебно решение е правилно. Обсъдени са св. показания на
Г.С., В.В., Пл.К. и Т. С. и изложено, че свързването на инсталацията към
апартаментана В.Х. е извършено от Х. Р. и Й. не носи каквато и да била
персонална отговорност.
„*******“ЕАД-***** не е представило отговор.
1
В съдебно заседание за въззивникът,редовно призован не се явява и
не заявява становище .
Е. Й. ,редовно призован не се явява и не изпраща представител.
*******“ЕАД-***** не заявява становище.
Постановено е съдебно решение №3/07.01.2025 г. по гр.д.
№716/2023 г. на ****ски районен съд, , с което районният съд:
- признал за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение
на В. Ц. Х., дължи на „*******“ ЕАД, ЕИК *****, по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 546 по описа на ****ски районен съд за 2023 г.,
сумата 3 765.68 лева, представляваща дължима сума по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 07.01.2023г. до 06.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2023 година /датата на
подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й изплащане,
- отхвърлил иска за сумата 135.11 /сто тридесет и пет лева и
единадесет стотинки/ лева, представляваща лихва за периода от 25.04.2023г.
до 11.08.2023г. , като неоснователен и недоказан.
-отхвърлил предявения на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК иск от В.
Ц. Х., ЕГН **********, против Е. П. Й., ЕГН **********, по чл.261 , ал.1 от
ЗЗД, с искане да бъде осъден Е. П. Й. да заплати на В. Ц. Х. сумата 3 765.68
лева, представляваща обезщетение за вреди от променена електрическа схема
на свързване, в резултат на което В. Ц. Х. е осъдена по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ да заплати преизчислена електрическа енергия за периода от
07.01.2023г. до 06.04.2023г., както и лихвите върху тях за периода от
17.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението, като неоснователен
и недоказан.
-осъдил на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК В. Ц. Х., да заплати на
„*******“ ЕАД, ЕИК *****, гр. *****, п.к. 1784, бул. „******“ № 159,
„*****“, сумата 857.25 разноски в разноски, съразмерно с уважената част от
иска,както и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 546/2023 г. на
****ски районен съд, съразмерно с уважената част от иска.
-осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Ц. Х., да заплати на Е. П.
Й. сумата 700.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Е. П. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ж.к. „****“, *****, в качеството му на трето
лице-помагач на страната на ответника В. Ц. Х., ЕГН **********.
Предмет на въззивният контрол по въззивната жалба от вх. №
7293/02.08.2023 г.е съдебното решение №3/07.01.2025 г. по гр.д. №716/2023 г.
на ****ски районен съд, което атакува в частта, в която е отхвърлен обратния
иск против Е. П. Й. за сумата 3765.68 –обезщетение за вреди от променена
електрическа схема на свързване. Съдебният акт е валиден, но недопустим на
основание чл. 270,ал.3,пр.първо от ГПК и следва да бъде обезсилен в
обжалваната част, а производството да бъде прекратено.
Съдебният акт от 07.01.2025 г. на ТРС в частта в която е уважен
2
главния иск и е признато за установено,на основание чл.422 от ГПК по
отношение на В. Ц. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****,
Ловешка област, ул. „*****“ № ****, че същата дължи на „*******“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, п.к. 1784, бул.
„******“ № 159, „*****“, представлявано от Г.М.М. и В.Л.С. – членове на УС,
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 546 по описа на ****ски
районен съд за 2023 г., сумата 3 765.68 /три хиляди седемстотин шестдесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължима сума по
чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 07.01.2023г. до
06.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.08.2023
година /датата на подаване на заявлението в Районен съд/ до окончателното й
изплащане,както и е отхвърлен иска за законна лихва е влязъл в законна сила.
Настоящата инстанция извърши проверка за допустимост на
съдебното решение и счита, че същото в частта, в която е произнесен по
същество акт по обратния иск е недопустимо. Съдът преценява, че
привличането на третото лице Е. Й. е направено извън срока по чл. 130 от
ГПК и следователно предявеният към него обратен иск е бил недопустим. В.
Й.а е получила препис от исковата молба на 02.01.2024 г. чрез
проц.представител по пълномощно /л.66 по гр.д. 716/2024 г. на ТРС/.
Въззиваемата е подала отговор на исковата молба чрез проц.представител на
02.02.2024 г. по ЕПЕ. В този отговор на исковата молба е посочено, че тя е
навършила 85 години и последните двадесет от тях живее в гр.*****, като не
знае нищо за констатираните от ищеца обстоятелства. Изтъкнато е, че не
дължи сумата по заповед за изпълнение №251/18.08.2023 г. по ч.гр.д.
№546/2023 г. на ТРС,позовавайки се на местожителството си в друго
населено място. Поискано е допускане на двама свидетели, както и на
свидетелите , присъствали на проверката. ТРС е произнесъл определение
№83/19.02.2024 г. по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК,в което е направил доклад по
делото,дал правна квалификация на иска, разпределил доказателствената
тежест,допуснал доказателства и насрочил открито съдебно заседание.В.Х. е
подала искова молба № 1906/10.04.2024 г. / по ЕПЕП чрез
проц.представител/,в която поискала конституиране на Е. Й. като трето лице
помагач на ответника и е предявила обратен иск, с посочено правно основание
чл. 261,ал.1 от ЗЗД относно сумата, за която бъде уважен главния иск. В
основание на иска е заявила, че тя живее заедно със сина си /С.Р./ в гр.***** и
синът и е възложил на свой приятел П. да извърши ремонт на жилището и в
гр. ****-подмяна на ВиК и ел.инсталация, гипсокартон, шпакловки,
боядисване, полагане на теракота, фаянс, ламинат и други строително –
ремонтни работи. Посочва, че П. се свързал с различни специалисти майстори,
в т.ч. и с Е. Й.. В отговора на исковата молба №2588/15.05.2024 г. Ем.Й. е
направил възражение за неспазване на срока на чл. 219 от ГПК и привличане
на третото лице помагач и за недопустимост на исковата молба по обратния
иск. По дадени указания на районен съд за конкретизиране на времето и обема
на ремонта от Й. ,с писмена молба №3139/13.06.2024 г. Х. е посочила, че не
3
знае кога е извършен и се касае до ремонт и подмяна на ел.инсталацията на
апартамента.В първото съдебно заседание на 03.06.2024 г. ,с редовно
призоваване на страните, Й. отново е възразил по преклудиране на правото на
В.Х. да привлече трето лице помагач . В съдебно заседание на 16.09.2024 г.
представителят на Е. Й. за пореден път е възразил по конструиране на третото
лице помагач като недопустимо. С протоколно определение от същата дата
първоинстанционният съд е конституирал третото лице помагач на ответника
– Е. Й. и приел обратния иск против него по искова молба № 1906/10.04.2024
г.
Третото лице помагач на страните в гражданския процес участва
при условията на чл. 219 от ГПК в процеса. В цитираната норма са
установени кратки срокове за включването му в производството и това е така,
защото встъпването/или привличането/ на тази страна не е самоцелно.
Инициативата за включването на друга страна в процеса може да произлиза от
една от главните страни- при привличане на трето лице помагач или да се
обосновава с интерес от участие в производството- при встъпване в процеса.
Предвид обхвата на правомощията на тази подпомагаща страна,
законодателят е определил преклузивен срок за нейното привличане: от ищеца
- в първо съдебно заседание, а от ответника -с отговора по чл. 130 от ГПК на
исковата молба. Встъпването на третото лице е със срок до приключване на
съдебното дирене, тъй като при преценка , че то търси решение в своя полза
,следва да може да получи защита на правата си в максимално възможен
срок. Конституирането на третото лице помагач на ответника следва да бъде
заявено на основание чл. 130 от ГПК с отговора на ответника, тъй като тази
страна се включва не по своя воля в делото и следва да се гарантира нейното
участие във всички процесуални действия.Исковият процес е двустранен ,
при участие на главните страни –ищец и ответник , но при конкретни условия
има отклонение във връзка със страните и се включват подпомагащи страни.
Доколкото се касае до значими последици за третото лице помагач от
привличането му в гражданския процес, срокът е преклузивен и съдът следи
служебно за неговото спазване.
Обратният иск е усложнение в гражданския процес относно иска,
като предявяването на обратен иск се обосновава с регресното притезание на
ответника/в казуса/ спрямо привлеченото трето лице-помагач. Обратният иск
е евентуален и се разглежда при уважаване на главния иск, като правните
последици от осъждане на ответника рефлектират в правната сфера на
привлеченото трето лице-помагач.
Следва да се отбележи, че сезирането на съда с обратен се извършва
с искова молба, която е необходимо да отговаря на изискванията на чл. 127 и
чл. 128 от ГПК.В представената искова молба от 10.04.2024 г. няма конкретно
посочени факти относно договор за изработка като страни, дата , предмет,
стойност на възнаграждение, приемане на изработеното ,разваляне на
договора-нередовности по чл 127,ал.1,Т.г.4 от ГПК. Въпреки дадените
указания от районния съд с определение от 03.06.2024 г. нередовностите по
4
исковата молба не са били отстранени. Няма внесена и държавна такса ,като
исковата молба по обратния иск е нередовна и на основание чл. 128,т.2 от
ГПК.
В казуса преклузивният срок по чл. 219 от ГПК за конституиране на
третото лице помагач чрез привличане от ответника и съответно за
предявяване на обратния иск спрямо него не е бил спазен. Писменият отговор
на В.Х. е подаден на 02.02.2024 г., исковата молба за привличане на трето лице
и предявяване на обратния иск е представена пред съда повече от два месеца
след това, включително и след изготвяне на доклада по делото. Въпреки
многократните възражения за неспазен преклузивен срок по чл. 219 от ГПК,
съдът е конституирал третото лице и се е произнесъл по обратния иск по
същество. Въззивната инстанция счита, че съдебното решение е постановено
спрямо ненадлежно конституирана страна и по ненадлежно предявен иск и
следователно на основание чл. 270,ал.3,пр.първо от ГПК следва да бъде
обезсилено, а производството в тази му част да бъде прекратено. Следва да се
отбележи, че положението на В.Х. не се влошава, защото при прекратяване на
делото не се създава сила на присъдено нещо и правото на защита на страната
може да се реализира в друго исково производство/ при конкретизиране на
основание на иска и спрямо надлежна страна /.
Ловешки окръжен съд намира, че съдебно решение №3/07.01.2025 г.
по гр.д. №716/2023 г. на ****ски районен съд,в частта в която е отхвърлен
обратния иск против Е. П. Й. за сумата 3765.68 –обезщетение за вреди от
променена електрическа схема на свързване е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.
В.Х. не дължи на Е. Й. съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция. При този изход от процеса разноските в размер на сумата 700 лева
за първа инстанция ,присъдени на Е. Й. са дължими, предвид пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 14.05.2023 г. За въззивна инстанция
Й. е упълномощил адв. Д. по пълномощно от 17.06.2025 г. и сключил договор
за правна защита и съдействие № 49/17.06.2025 г. за адв. възнаграждение в
размер на сумата 600 лева. В договора е вписан начин и срок на
плащане:авансово,преди подаване на отговор на ВЖ в съд, както и е вписан
тест, че при неплащане на възнаграждението в срок, адвокатът има право да се
снабди със заповед за изпълнение по реда на чл. 37 ЗА. При това положение
не е посочен начина на плащане ,има ли реално плащане на сумата от 600
лева/ в брой или по банков път/ и кога. В ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 е прието, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
а в договора следва да е вписан начина на плащане и да бъде доказан.
Следователно в казуса съдът счита, че предвид липсата на посочване на
начина на плащане/в брой или по банков път/ и на доказателства за плащане
на адв.възнаграждение от Е. Й., В.Х. не следва да заплаща съдебни разноски
за въззивна инстанция.
Воден от горните мотиви съдът
5
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, като недопустимо, съдебното решение
№3/07.01.2025 г. по гр.д. №716/2023 г. на ****ски районен съд,в частта в
която е отхвърлен като неоснователен и недоказан ,предявеният на
основание чл. 219, ал. 3 от ГПК иск от В. Ц. Х., с постоянен адрес: гр. ****,
ул. „*****“ № ****, ЕГН **********, против против Е. П. Й., ЕГН
**********, по чл.261 , ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде осъден Е. П. Й. да
заплати на В. Ц. Х. сумата 3 765.68 /три хиляди седемстотин шестдесет пет
лева и шестдесет и осем стотинки/лева, представляваща обезщетение за вреди
от променена електрическа схема на свързване, в резултат на което В. Ц. Х. е
осъдена по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ да заплати преизчислена
електрическа енергия за периода от 07.01.2023г. до 06.04.2023г., както и
лихвите върху тях за периода от 17.08.2023г. до окончателно изплащане на
задължението и прекратява производството в тази му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.2 от ГПК по цена на иска.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6