ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 28.04.2021 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Николай Лалов, като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 230 по описа за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от К.Х.П.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно
заседание П. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и прави искане да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, не осъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С протоколно
Определение № 260011/16.02.2021 г., постановено по НОХД № 94/21 г. по описа на
PC Мездра и имащо значение на влязла в сила присъда, П. е бил признат за
виновен в извършване на две престъпления - по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр.чл. 130, ал. 1 НК и по чл. 216, ал. 1 НК, за които при
условията на чл. 23 ал. 1 НК му е
било наложено общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 6
месеца.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 23.02.2021 год., като до момента е изтърпял фактически
2 месеца и 5 дни. От предварителен арест му се зачитат 2 месеца и 5 дни, а от
работа – 4 дни или общо 4 месеца и 14 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 1 месец и 16 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Поради
краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е правена. Въпреки
това, като причини и детерминиращи фактори за извършване на престъплението са
посочени ниско правно съзнание, некритично отношение към предишните му
криминални деяния, неосъзнаване на настъпилите вредни последици.
Рискът от
вреди към обществото е със средни стойности и е продиктуван от криминалното му
минало.
Рискът от
вреди за служителите по време на изтърпяване на присъдата е оценен като среден,
а за останалите лишените от свобода – нисък.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени пълноценно
оползотворяване на престоя в МЛС, ограничаване участието в субкултурни дейности,
формиране на трайни трудови умения и повишаване на социалната компетентност.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди се запазват за
всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че въпреки интензивно провежданото корекционно въздействие,
в П. не се наблюдава положителна промяна, а и относително краткия престой в МЛС
не позволява пълноценното проследяване на поведението му и отношението му към
режимните изисквания.
Към момента П.
все още не е преминал на разпределителна комисия за назначаване на работа на
външни работни обекти и не е включен трайно в трудов процес.
Не е
награждаван, поради липса на констатирана устойчива тенденцията на цялостно
позитивно поведение.
Въпреки, че
пенитенциарната администрация на ЗО е организирала ресоциализиращи мероприятия за осмисляне на свободното време на
лишените от свобода, П. не е проявил заинтересованост и желание за участие в
подобни изяви.
По отношение
на престъплението отчасти признава вината си и е слабо критичен към извършеното
деяние. Оправдава престъпните си действия
със злоупотребата с алкохол. Към момента
не е изцяло критичен към извършеното
деяние, като са регистрирани силни оневинителни нагласи.
ИСДВР е
категоричен, че осъденият не е склонен да ограничава собственото си поведение в
съответствие с правилата и нормите в обществото. Налице е модел на криминално
мислене, самонадеяност и самоувереност, че собствено му поведение не е в разрез
с нормите в обществото. Манталитета на поведение на П., предполага склонност
към импулсивни действия и необмислени постъпки, които повишават риска от вреди
към обществото. Уменията му за мислене не са на необходимото ментално ниво.
Липсват добри умения за самоконтрол и себевладеене.
Според ИСДВР,
индивидуално - корекционната работа с П. следва да продължи основно в посока за
промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално
поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за
тяхното решаване. Към настоящия етап от изтърпяване на присъдата л. св. все още
не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за
водене на законосъобразен начин на живот. Формираните криминални нагласи и
нежеланието му за спазване на законите и правилата предопределя евентуалното
продължаване на престъпната дейност и вероятността да причини вреди с
поведението си в обществото.
Договорените
дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем.
Изготвената и
приложена по делото оценка не сочи на настъпили положителни промени у лишения от свобода. Налични са дефицитни
зони, които са включени в плана на присъдата и все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда трябва
да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно,
че не се е поправил. Риска от вреди е запазил средните си стойности за
посочените категории. За времето на престоя в затвора П. не е участвал в
корекционни програми.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана
среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на
максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до
момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за
осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само
като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата
за лишаване от свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че П. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.
36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К.Х.П., роден на *** год. в гр. Мездра,
понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно Определение №
260011/16.02.2021 г., постановено по НОХД № 94/21 г. по описа на PC Мездра и
имащо значение на влязла в сила присъда, в размер на 6 месеца, с остатък от 1
месец и 16 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението да се изпрати на П., а след влизането му в сила да се изпрати и на
Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: